РЕШЕНИЕ
№ 11424
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110133861 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр.чл.432, ал.1, вр.чл.498, ал.3 КЗ.
Производството е образувано по предявен от В. Я. В. срещу [фирма]
установителен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 14740/2022 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 17.10.2020 г., около 12:00 часа, на път II-
55, с.П. – гр.Н.З. км 72+800, управлявайки собствения си л.а. „Деу Ланос“ с рег. №
[номер], станал участник в настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. марка
„Нисан“, модел „Терано“ с рег.№ [номер], който неправилно навлязъл в насрещното
платно за движение. Сочи, че във връзка с настъпилия инцидент било образувано
досъдебно производство, което приключило с присъда № 1 от 20.07.2021 г. на Военен
съд – гр.С., влязла в сила на 05.08.2021 г., с която било установено виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. марка „Нисан“, модел „Терано“ с рег.№
[номер] за причинени средни телесни повреди на повече от едно лице. Ищецът
поддържа още, че вследствие процесното ПТП, по собствения му л.а. „Деу Ланос“ с
рег. № [номер] били нанесени значителни материални щети, възстановяването на
които е икономически нецелесъобразно, тъй като средствата за това ще надхвърлят в
пъти пазарната му стойност. С оглед предходното поддържа, че е налице тотална щета,
поради което обуславя правния си интерес от предявения иск в размер на 2000,00 лева,
1
представляващ пазарната стойност на автомобила. Твърди, че между настъпилото ПТП
и причинените имуществени вреди е налице пряка причинно-следствена връзка,
поради което застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
увреждащият автомобил – ответното дружество, следва да покрие отговорността на
застрахования за причинените вреди. Ищецът твърди още, че на 30.11.2021 г. подал
молба до ответника да му заплати претърпените вследствие процесното ПТП вреди, но
тъй като не постъпило плащане подал заявление по чл.410 ГПК, по което било
образувано ч.гр.д.№ 14740/2022 г. по описа на СРС и издадена заповед. Тъй като
длъжникът подал възражение, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на
настоящата искова претенция. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 2000,00 лева - обезщетение за
претърпените имуществени вреди, представляващи стойността на тотално увредения
лек автомобил марка „Деу“, модел „Ланос“, с рег. № [номер] в резултат на ПТП,
причинено на 17.10.2020 г., около 12:00 часа, на път II-55, с.П. – гр.Н.З. км 72+800 от
водача на л.а. марка „Нисан“, модел „Терано“ с рег.№ [номер], застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.10.2020 г. до
окончателното изплащане. Претендира присъждане и на направените в хода на
производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че л.а. марка „Нисан“, модел
„Терано“ с рег.№ [номер] е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в
дружеството, твърдените от ищеца дата и място на пътния инцидент, механизма на
ПТП-то, влязлата в сила присъда по отношение на водача на гореописания автомобил и
предявената претенция към дружеството от ищеца. Оспорва се размер на вредите по
лек автомобил марка „Деу“, модел „Ланос“, с рег. № [номер], изпадането на ответника
в забава, както и твърденията на ищеца, че е собственик на посочения автомобил. Сочи
се, че при завеждане на доброволната претенция на 30.11.2021 г. ищецът не е
представил свидетелство за регистрация на автомобила, СУМПС на водача, талон за
ГТП, както и копие на влязлата в сила присъда. С оглед предходното, с писмо от
07.12.2021 г. от дружеството изискали гореописаните документи, като поискали и
извършване на оглед на увреденото МПС. Тъй като ищецът не представил исканите
документи, нито автомобила за оглед, от ответното застрахователно дружество, с оглед
спазване на предвидените в КЗ срокове за произнасяне, било отказано изплащане на
обезщетение. Поддържа се още, че няма твърдения, а и представени доказателства къде
се намира процесния автомобил след настъпване на ПТП-то – дали е върнат на
собственика, продаден или възстановен, не са представени доказателства за
техническото му състояние преди настъпване на ПТП-то. Излагат се съображения, че
при наличие на тотална щета, застрахователят следва да определи обезщетение, като от
2
действителната стойност се приспадне стойността на запазените части и регистрацията
на превозното средство се прекрати. Сочи се, че в конкретния случай собственика на
автомобила не е прекратил регистрацията на автомобила „поради тотална щета“ и не е
представил удостоверение за това от застрахователя. По изложените в отговора доводи
и съображения се оспорва основателността на главния иск, така и основателността на
обусловения от него акцесорен иск за лихва за забава. Поради липса на предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното дружество, се иска отхвърля на предявените
против него искове и присъждане на направените разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 14740/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на В. Я. В. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът [фирма] да
заплати на заявителя сумата от 2 000,00 лева, представляваща главница за обезщетение
за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на път II-55, с.П. -
гр.Н.З., км 72+800, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2022 г. до изплащане
на вземането, както и направените по производство разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
С разпореждане от 23.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 14740/2022 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложен договор за покупко-продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите рег.№ 1027/14.09.2020 г. по описа на г. Г., нотариус с район на
действие РС-Н.З., от който се установява, че ищецът се легитимира като собственик на
процесния лек автомобил „Деу Ланос“ с рег. № [номер]. Видно още от договора е, че
при неговото сключване е представено свидетелства за регистрация Част I и Част II,
като владението върху автомобила е предадено на купувача – настоящ ищец, в деня на
сключване на договора.
По делото е представен протокол за ПТП с пострадали лица № 106 от 17.10.2020
г., от чието съдържание се установява, че на посочената дата около 12:00 часа
служители на РУП – Н.З. при ОД на МВР – гр.С., са посетили местопроизшествие на
път II-55, км 72+800, на което са установили двама участници в ПТП. Участник 1 –
ППС марка „Нисан“, модел „Терано 2“ с рег.№ [номер], управлявано от Стоимен
Кунчев Косев и Участник 2 - ППС „Деу Ланос“ с рег. № [номер], управлявано от В. Я.
В. /настоящ ищец/. В протокола е отразено, че водача на МПС 1 при избиране
3
скоростта на движение не се е съобразил със състоянието на пътя (мокър асфалт) и
релефа на местността, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска челно
движещият се срещу него МПС-2, при което реализира ПТП. В протокола са отразени
видимите щети по двете МПС и е изготвена схема на ПТП-то.
По делото е приложен препис от протокол за оглед на местопроизшествие от
същата дата (съдът приема, че при изготвяне на преписа е допусната техническа
грешка при изписване на година, като вместо 2020 г. е изписано 2018 г.), от който се
установява, че поради обстоятелството, че един от участниците в ПТП-то е
военнослужещ, оглед е извършен и от военен следовател при Военноокръжна
прокуратура – гр.С.. Към протокола е приложен и албум.
Видно от приложения по делото препис от присъда № 1 от 20.07.2021 г.,
постановена по НОХД № 20216500200015 по описа на 2021 г. на Военен съд – гр.С.,
влязла в сила на 05.08.2021 г. е, че виновен за настъпилото ПТП е посочения в
протокола участник № 1 – водачът на ППС марка „Нисан“, модел „Терано 2“ с рег.№
[номер], застрахован в ответното дружество.
По делото е приложена справка от Централна база за собственост на ПС,
извършена от ОД на МВР – гр.Стара Загора, в която е посочено, че ищецът е
собственик на два автомобила, сред които е процесния.
Съдът не обсъжда приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение №
457/2020 г., като неотносимо към предмета на спора.
По делото са представени документите, съдържащи се в преписката по
образуваната щета № 0410-600-0045-2021 при ответното дружество във връзка с
депозирана претенция от ищеца за заплащане на нанесени вреди по МПС, съдържаща
молба от ищеца с вх.№ 99-15824/30.11.2021 г., описания и по-горе протокол за ПТП с
пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него, справка
от информационната система на Гаранционен фонд относно застраховка „ГО“ на МПС
с рег.№ [номер], пълномощно. Видно от писма с изх.№№ от 07.12.2021 г. от 18.03.2022
г. от ответното дружество до ищеца и неговия пълномощник е, че за установяване
основателността на депозираната претенция и определяне размер на вредите, следва да
бъдат представени и документи, описани подробно в писмото.
Видно от приложеното по делото писмо от ОД на МВР – гр.Стара Загора е, че от
25.09.2020 г. лек автомобил „Деу Ланос“ с рег. № [номер] е със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП – без „ГО“. В писмото е посочено, че свидетелство
за регистрация на описания автомобил не може да бъде предоставено, тъй като същото
се съхранява от собственика на автомобила.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. В заключението
вещото лице е посочило пазарната стойност на увредения автомобил преди и след
процесното ПТП, като е приело, че щетата е „тотална“.
4
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ урежда право на увреденoто лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният съгласно
чл.432, ал.2 КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи
както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на
отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно
уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на
обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател и деликвента
относно управлявания от последния автомобил и настъпване на твърдяното увреждащо
събитие – в случая описаното в исковата молба пътно транспортно произшествие в
рамките на периода на осигурено застрахователно покритие. Наред с предходното,
доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер, основанието на
претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на
деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от
чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното.
Като условие за допустимост на исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя
на деликвента писмена застрахователна претенция при условията и по реда,
предвидени в чл.380 КЗ. В процесния случай от представената от ответното дружество
преписка по щета е видно, че ищецът, в качеството си на увредено лице, е заявил
писмено претенцията си към ответното дружество – застраховател на гражданската
отговорност на деликвента. Следователно предявената искова претенция е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и
главно доказване наличието на застрахователно правоотношение, както и на всички
обективни елементи, пораждащи деликтната отговорност на застрахования, докато в
доказателствена тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за
субективния елемент – вината.
С доклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил на основание чл.146,
ал.1, т.4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
настъпилото ПТП на 17.10.2020 г., около 12:00 часа, на път II-55, с.П. – гр.Н.З. км
72+800, между л.а. „Деу Ланос“ с рег. № [номер] и л.а. марка „Нисан“, модел „Терано“
с рег.№ [номер], причинено по вина на водача на втория автомобил, установена с
5
влязла в сила присъда на Военен съд – С., както и съществуването на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество по отношение на л.а.
марка „Нисан“, модел „Терано“ с рег.№ [номер].
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира за доказани всички предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя, като основният спорен въпрос по
производството е свързан с размера на претърпените имуществени вреди, както и че
ищецът е собственик на процесния автомобил.
Действително, в хода на производството ищецът не представи свидетелство за
регистрация на увредения лек автомобил „Деу Ланос“ с рег. № [номер], но
обстоятелството, че е негов собственик се установява по безспорен начин от
приложения по делото договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите рег.№ 1027/14.09.2020 г. по описа на г. Г., нотариус с район на действие РС-
Н.З.. Този документ не е оспорен от ответника. Следва да се има предвид, че договорът
за покупко-продажба на МПС е частен документ, който има обвързваща съда
доказателствена сила относно авторството, което в случая не е оспорено. В частта на
нотариалната заверка на подписа документът има характеристиките на официален
свидетелстващ документ на нотариален орган за това, че авторите на документа са го
подписали. В частта на нотариалното удостоверяване, договорът за покупко-продажба
на МПС се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на
основание чл.179 ГПК.
Предвид гореизложеното, не представянето на свидетелство за регистрация на
увредения лек автомобил, не обуславя извод, че ищецът не е собственик на същия. В
подкрепа на гореизложеното е и приложената по делото справка в централната база
данни на полицията, от която е видно, че процесния автомобил е регистриран като
собственост на ищеца. Следва да се има предвид, че евентуалното неизпълнение на
задължението на ищеца да пререгистрира придобитото превозно средство по
постоянния си адрес, представлява административно нарушение, но не го лишава от
правото му на собственост върху вещта. Ето защо, обективираното в писмения отговор
възражение, че ищецът не е собственик на увредения автомобил, съответно не е
материално легитимиран да претендира обезщетение за него, са неоснователни.
По отношение на установеното в хода на производството обстоятелство, че към
датата на ПТП-то увредения лек автомобил е бил с прекратена регистрация на
основание чл.143, ал.10 ЗДвП – поради липса на данни за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, следва да се отбележи, че при липса на възражение за
съпричиняване от страна на ответника, съдът не разполага с възможност служебно да
приеме наличие на такова. Ето защо, при наличие на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя, предходното не може да обуслови
намаляване на неговата отговорност.
6
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ и предвид трайната практика на ВКС,
обективирана в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. І т.о. на ВКС; решение
№ 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г., I т.о. на ВКС; решение №79/2009 г. по т.д.
№156/2009 г., I т.о. на ВКС и решение №165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС,
т.о., при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество – чл.400, ал.1 от КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка – арг. от чл. 400, ал.2 КЗ.
Съгласно заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза,
прието без възражения от страните, към датата на застрахователното събитие –
17.10.2020 г. действителната стойност /пазарната цена/ на лек автомобил „Деу Ланос“ с
рег.№ [номер] е в размер на 1861,00 лева, а стойността на разходите за ремонт е в
размер на 14 360,00 лева. Предходното обуславя извод, че е налице тотална щета, тъй
като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната стойност на автомобила.
За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат
принципно приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на
моторното превозно средство. Целта на приспадането на запазените части е да не се
допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както
обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части,
които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар /в този смисъл са решение
№ 165/24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г., ІІ т.о. на ВКС, решение №44/02.06.2015г. по
т.д. № 775/2014г., I т.о. на ВКС, решение № 59/12.06.2015г. по т.д. № 1256/2014г., II
т.о. на ВКС/. Видно от заключението на САТЕ е, че тези части възлизат на сумата от
93,00 лева, или дължимото обезщетение възлиза на сумата от 1768,00 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че предявения иск е
основателен и доказан до размера от 1768,00 лева, като в останалата част до пълния
предявен размер от 2000,00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претендираната законна лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането /датата на ПТП – то - 17.10.2020 г./ следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.390, ал.1 КЗ - при изплащане на обезщетение за тотална
щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква
представяне на удостоверение от компетентните регистрационни органи за
7
прекратяване на регистрацията на МПС, в което да е отбелязано, че горното е поради
тотална щета. Налице е константна практика на ВКС по отменения КЗ, но приложима и
към настоящата уредба, тъй като същата е идентична, че
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, а
не и за основателността на претенцията за главницата за застрахователно обезщетение
/в този смисъл са решение № 59/12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г., II т. о. на ВКС и
решение № 44/02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г., I т.о. на ВКС/. Следователно, макар
по делото да не е изпълнено това задължение от застрахования и да не се установява да
е представил документ за прекратяване на регистрацията на процесното МПС, това не
влияе на самата основателност на съдебната претенция, но оказва влияние на
изпадането на застрахователя в забава, а именно до изпълнението на това задължение
на застрахования, застрахователят не е изпаднал в забава и следователно не дължи
обезщетение за забавено изпълнение на заплащането на застрахователно обезщетение.
Предвид горното искът за лихва върху присъжданата сума е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен за периода от 17.10.2020 г. до 20.03.2022 г. вкл. –
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от иска. Видно от доказателствата по делото е,
че ищецът не е направил разноски в хода на исковото производството, тъй като е бил
освободен от заплащането на такива. Видно от договора за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител е, че същите са се
договорили, че процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение възлиза на сумата от
370,00 лева. С оглед предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗА, съдът като взе
предвид, че делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило в едно
открито съдебно заседание, на което процесуалния представител на ищеца не се е явил,
определя възнаграждението в горепосочения минимален размер от 370,00 лева.
Съразмерно на уважената част от иска, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв.С. сумата от 327,08 лева. В конкретния случай, доколкото
възнаграждението се определя от съда, заявеното в хода на устните състезания от
процесуалния представител на ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК, е
неоснователно.
На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има и ответникът съразмерно с
отхвърлената част от иска. Видно от приложения по делото списък на разноските по
чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ответникът претендира и е направил
разноски за САТЕ в размер на 100,00 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът
8
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не
представлява фактическа и правна сложност, като е разгледано и приключило в едно
открито съдебно заседание. С оглед предходното и съразмерно с отхвърлената част от
иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 23,20 лева.
Последният е освободен единствено от такси и разноски по производството, но не и от
задължението да репарира направените от ответната страна разноски при наличие на
основание за това.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд
сумата от 70,72 лева, представляваща дължимата по производството държавна такса
върху уважения размер на предявения иск, от чието заплащане ищецът е бил
освободен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски в общ размер на 640,00 лева – платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, които също следва да бъдат възложени в тежест на ответното
дружество съразмерно на уважената част от иска. По отношение на претендираното в
заповедното производство адвокатско възнаграждение, съдът намира направеното от
ответната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК за основателно. Съгласно чл.7, ал.7,
вр.ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300,00 лева и
няма основание за присъждане на същото в двоен размер, доколкото заповедното
производство се инициира по заявление по образец. Съразмерно на уважената част от
иска от разноски в общ размер на 340,00 лева /40,00 лева – платена държавна такса и
300,00 лева – адвокатско възнаграждение/, ответното дружество следва да заплати на
ищеца сумата от 300,56 лева.
На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение
на ответника в заповедното производство в размер на 50,00 лева, поради което и
съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 5,80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Я. В., ЕГН **********
против [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес], иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.432, ал.1, вр.чл.498, ал.3 КЗ, че ответното дружество дължи
9
на ищеца сумата в размер на 1768,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, представляващи стойността на тотално увредения
лек автомобил марка „Деу“, модел „Ланос“, с рег. № [номер] в резултат на ПТП,
причинено на 17.10.2020 г., около 12:00 часа, на път II-55, с.П. – гр.Н.З. км 72+800 от
водача на л.а. марка „Нисан“, модел „Терано“ с рег.№ [номер], застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.03.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1768,00 лева до претендирания размер от 2000,00 лева,
както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
17.10.2020 г. до 20.03.2022 г. включително.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес] да заплати на
адвокат П. П. С., ЕГН **********, член на Адвокатска колегия – гр.София, с адрес на
упражняване на дейността:[адрес], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в
размер на 327,08 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по производството,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. Я. В., ЕГН ********** да заплати на [фирма] със седалище и адрес
на управление: [адрес] да заплати на, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 23,20
лева, представляваща направени разноски в исковото производство, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление: [адрес] да заплати на
В. Я. В., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 300,56 лева,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
14740/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. Я. В., ЕГН ********** да заплати на [фирма] със седалище и адрес
на управление:[адрес] да заплати на, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 5,80 лева,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
14740/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК [фирма], със седалище и адрес на
управление: [адрес] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сумата от 70,72 лева, представляваща дължима по
производството държавна такса, от чието заплащане ищецът е бил освободен.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10