№ 207
гр. Пазарджик, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500218 по описа за 2023 година
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2967 по
описа на съда за 2020 година по исковете на Л. Н. М. с ЕГН **********, Ц. С.
З. с ЕГН ********** и двете от гр.Б., общ. Пазарджик, ул. „Р.“ №8 и З. С. Л. с
ЕГН ********** от с.М., общ.Б., обл.Пазарджик, ул. „27-а“ №3, на основание
чл.109 ЗС са осъдени ответниците Й. П. Г. с ЕГН ... и Р. В. Г. с ЕГН
********** и двамата от гр.Б., ул. „Р.“ №7, да намалят височината на
построената от тях част от плътна ограда по югозападната регулационна
граница между техния УПИ ХІІ-670 и имота на ищците, представляващ УПИ
XIII-671 в кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б., до допустимите
от закона и от разрешението за строеж 2.2 м., измерени спрямо котата на по-
ниския прилежащ терен към момента на завършването на строително-
монтажните работи по одобрения технически проект, както и да преместят
посадените в техния имот 13 броя декоративни дървета от вида туя на
разстояние поне 1 м. от границата с имота на ищците, както и да подрязват
всичките 27 броя дървета по тази граница така, че те да не превишават
височина от 2.5 м.,
Отхвърлен е иска за преместването на дърветата на разстояние 1.2 м. от
границата и иска за заустването на отводнителната тръба под бетонната алея в
имота на ищците така, че да не отвежда дъждовните води в имота на
ответниците.
Осъдени са ответниците Й. П. Г. с ЕГН ... и Р. В. Г. с ЕГН **********
1
да заплатят на ищците Л. Н. М. с ЕГН ********** и З. С. Л. с ЕГН
********** съдебни разноски в размер на 1373.34лв.
Осъдени са Л. Н. М., Ц. С. З. и З. С. Л. да заплатят на Й. П. Г. и Р. В.
Г. съдебни разноски в размер на 216.67лв.
Осъдени са Л. Н. М., Ц. С. З. с и З. С. Л. да заплатят по сметка на
Районен съд - Пазарджик на основание чл.77 ГПК допълнителна държавна
такса в размер на 70лв.
С определение по същото дело е оставена без уважение молбата на Й.
П. Г. и Р. В. Г. и двамата от гр.Б., ул. „Р.“ №7, чрез пълномощника адв. К.С.
от АК - Пазарджик, за изменение на решение №455 от 04.05.2022г. по гр. д.
№2967/2020г. на Районен съд-гр.Пазарджик в частта за разноските.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищците
Л. М. , Ц. З. и З. Л. в частта , с която са отхвърлени исковете им да се намали
височината на изградена между имотите на страните ограда като се премахне
тази част от същата, която надхвърля 2.20 метра, но измерено от имота с по-
ниска кота към момента на издаване на разрешението за строеж и
откриване на строителна площадка (т.е. преди започване на строежа през
2020 г.), както и да се преместят всичките 37 броя туи на разстояние 1.2 м
от регулационната линия.
Първоинстанционният съд постановил премахване на част от
плътната ограда между имотите на ищците и ответниците, надхвърляща 2.20
м., но измерено от по-ниския терен към момента на завършване на
строително-монтажните работи, а не преди започване на строителството. По
отношение на туите било постановено да се изместят само 13 вместо
всичките 37 дървета, при това не на разстояние 1.20 м., колкото е поискано в
ИМ, а на разстояние 1 м. Решението било неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон.
Съдът приел в мотивите си, че за построената ограда е издадено
разрешение за строеж № 14/01.06.2020 г., както и Протокол за откриване на
строителна линия и ниво от 23.06.2020 г. От доказателствата по делото не
можел да се направи извод, че оградата е построена след издаване на
разрешение на строеж от страна на Община Б.. В протокола за строителна
линия били констатирани грешки, които били поправяни в последствие със
Заповед № 2/31.03.2021 г., за която ищците твърдят, че е издадена от
общината. Тази заповед не била издадена от Общината и не представлявала
административен акт. Считат , че съдът следва да упражни косвен контрол и
да прогласи нищожността на тази заповед.
В конструктивното становище за изграждане на оградата и по
конкретно тази част от него, озаглавена „Детайл за изпълнение на плътна
ограда“ било записано, че оградата започва да се изпълнява след влизане в
сила на разрешение за строеж и подписване на протокол за строителна линия.
Поради очевидната нищожност на заповедта за поправка на грешки в
2
протокола ако се достигне до извод, че поправка липсва, то изграждането на
цялата ограда, а не само на надхвърлящите 2,20 м. части, се явявало в
нарушение на издаденото разрешение за строеж.
Установено било, че преди започването на строежа бетонната алея,
която е изградена от ответниците в имота им по протежение на оградата не е
съществувала, а прилежащия терен е бил значително по-нисък, отколкото е в
момента. Неправилно съдът приел,че именно след завършване на
строителството , от по-ниското ниво следва да се съобрази височината на
оградата. В настоящия си вид оградата доближавала, а в някои части и
надхвърля 2.20 м. още преди да е монтирана бетоновата й козирка .
Жалбоподателите считат, че тъй като разрешението за строеж е
административен акт, който е издаден въз основа на фактическото положение,
съществуващо към датата на издаването му, то промени в това фактическо
положение, извършени след издаване и влизане в сила на PC, би следвало да
се отразяват чрез заповеди, които променят първоначално постановеното.
В конкретния случай промяната на котата, от която започва да се строи
оградата по същество представлява промяна на условията , при които е
разрешено строителството и. Така, например, ако издаването на разрешението
за строеж е поискано след изграждането на бетонната алея, е било възможно
общината да откаже издаването му или поне да го издаде при други условия.
Поради това да се приема, че с повдигане терена на по-ниския имот чрез
изграждането на бетонна алея не се нарушава издаденото разрешение за
строеж било за неправилно и незаконосъобразно.
Не било правилно да се приеме, че ако по време на строителството
адресатът на разрешението за строеж повдигне нивото на терена самоволно,
това не се отразява на законността на построеното. Действително, в
разрешението за строеж не били посочени конкретни коти, от които следва да
започне да се строи оградата, но изграждането на бетонната алея в частта под
оградата на практика означава извършването на СМР, които не са разрешени
с издаденото разрешение за строеж. Считат, че следва да се приеме, че
височината на оградата не трябва да се измерва от сегашното ниво на терена
на ответниците, а от по-ниско ниво, съществувало преди започването на
строежа.
Доколкото вещите лица в първа инстанция не успели да установят какво
точно е било това ниво и с колко сантиметра е повдигнат терена от страната
на ответниците, то правилно било да се приеме, че оградата следва да се
намали поне със сбора от дебелината на козирката й (която все още не
поставена) и дебелината на слоя над пръстта, съставен от бетон, камъни и
други материали, които са вложени в изграждането на алеята в близост до
оградата в имота на ответниците.
Изложени са доводи относно начина на определяне размерите на тази
част от оградата , която според тях е построена в отклонение от правилата.
3
По отношение на дърветата от вида „туя“ съдът приел, че само 13 от
всичките 37 установени от вещите лица дървета предмет на исковата молба,
следва да се преместят от ответниците, при това на разстояние 1 м., а не на
поисканото от ищците 1.2 м. В тази му част решението отново е
неоснователно и незаконосъобразно. Допустимите разстояния, предвидени в
законодателството за засаждане на дървета били регламентирани в чл. 52 от
Закона за собствеността и в чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. , като
в наредбата тези разстояния били дадени като препоръчителни ,докато в ЗС
тези разстояния били предвидени като задължителни („не се позволява да се
посаждат“).
Тъй като законът е нормативен акт с по-висок ранг, то безспорно
изискванията за разстоянията следва да се спазват от собствениците на
имотите .Конкретните дървета следвало да се приемат за високи такива ,
според класификациите в нормативната уредба или може би за средни ,но в
никакъв случай не и за ниски. Съдът постановил в решението си редовното
им подрязване до 2.5 м., но това не означавало , че дърветата следва да се
приемат за ниски по класификацията на Нередбата.
Заключението на експерта инж. Г. относно квалифицирането на „туите“
като висок дървесен вид, както е посочено и в самото решение било изцяло
правилно и коректно. Неправилно съдът прел становището на експерта Б..
Позовават се на съдебната практика и считат , че и в тази част
решението е неправилно.
Молят решението да бъде отменено в частта:
1/ на частичното уважаване на иска за намаляване височината на
оградата и да се постанови друго решение, с което исковата молба на ищците
да бъде уважена изцяло, а ответниците да бъдат осъдени да премахнат
незаконно построените части на височина над 2,20 м. от плътната ограда с
дължина 13,80 м, построена в имота им с идентификатор 0352.502.670 по
югозападната регулационна граница, като височината да бъде определена от
прилежащия терен на ответниците с по-ниска кота ПРЕДИ ЗАПОЧВАНЕ НА
СТРОИТЕЛСТВОТО в имота.
2/ на частичното уважаване на иска за преместване на „туите“ и да се
постанови друго решение, с което ответниците да бъдат осъдени да преместят
ВСИЧКИ 37 бр. дървета на разстояние 1.2 м. от регулационната линия.
Алтернативно - поне на 27 бр. „туи“, намиращи се извън частта на гаража.
Правят искане за назначаване на строително-конструктивна експертиза,
вещото лице по която да изреже поне две „ядки“ през няколко метра
разстояние от хоризонталната бетонна конструкция, представляваща алея, в
имота на ответниците, в близост до построената ограда, и след измервания на
дължината на „ядките“ и дълбочината на отворите, измерена от
повърхностния слой на алеята до пръстта в основата й, да даде отговор на
въпроса: каква е дебелината в сантиметри на слоя от бетон, камъни и др.
4
материали, положен върху пръста, при изграждане на алеята, в близост до
оградата?
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от ответниците.
Против тази част от решението ,с която ответниците са задължени да
преместят дървета на определено разстояние , ответниците по исковете също
били подали жалба с искане да бъде отменена изцяло.
Първоинстанционния съд уважил иска само по отношение на 13 броя
дървета, като е постановил те да бъдат преместени на разстояние 1 метър от
общо засадените 27 броя на между съседската граница на двата имота.
Мотивите на съда за да уважи частично този иск били ,че страната е поискала
тяхното преместване да стане на 1.2 метра от границата на двата имота, но
тъй като Наредба № 7/2003 г и чл.52 от ЗС предвиждат разстояние - 1 метър
за дървета с височина до 2.5 метра, то иска е основателен за преместване на
такова разстояние.
По делото не било установено , че дърветата са от вида , който достига
височина 5 метра ,а такова отстояние от 1,2 метра нямало предвидено в
Наредбата.
Съгласно чл.94 ал.3 от Наредба № 7/2003 г на вътрешната регулационна
линия се препоръчват живи огради с височина до 1.2 метра. Това била
височината, на живия плет, а не отстоянието на живия плет от регулационната
линия.
Оспорва решението ,в частта ,с която е уважена претенцията по
съображения , изложени във въззивната жалба.
Установено било по делото ,че растенията са с височина от 1.10 м до
1.20 метра, засадени са в имота на ответниците не на вътрешната
регулационна линия на разстояние от 0.50 метра -1.00 метра .
Предявен бил иск за преместване на 32 броя ТУИ/виж исковата молба/,
а във въззивната жалба е прави искане за преместване на 37 броя ,което е
недопустимо.
Претендират разноски.
Решението е обжалвано и от ответниците Й. Г. и Р. Г. в частта ,с която
са осъдени да преместят 13 броя туи на разстояние 1 метър от границата с
имота на ищците и разпоредено подрязването на всички 27 броя туи до
височина от 2.5 метра.
Излагат се оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост .В
частта , в която ответниците са осъдени да подрязват дърветата решението
било недопустимо , тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск и
решението следвало да се обезсили ,а в останалата част – молят да бъде
отменено и иска отхвърлен.
5
При предявяване на иска било направено искане за преместване на 34
броя туи на 1.2 метра от границата на имота им, искане за подрязване на 27
броя не било направено.
Съдът правилно приел в мотивите си, установеното от експерта С.
Б.,че общо установените 27 броя растения са подрязани до височина от 1.10
м - 1.20 м. Не бил съобразил обаче заключението на експерта , според който
разположението и височината на дърветата отговаряли на нормативните
изисквания. Растенията не могли да влияят неблагоприятно върху
осветеността на жилищните помещения на ищците, защото се разминават с
жилището- не са разположени срещу жилищната им сграда. Съдът
неправилно не кредитирал заключението на този експерт, а се позовал на
това на експерта Г., на когото такава задача не била поставена.
Засадените растения не пречели на ищците да упражняват правата си.
Едната от тях по реда на чл.176 от ГПК заявила , че са дали разрешение за
засаждане на няколко броя , а другите не се явили да отговорят на поставени
въпрос.
Съдът игнорирал установеното по делото, че всичките 27 броя
декоративни храсти са с височина от 1.10 м- 1.20 м, и че те са оформени като
жив плет. Нямало житейска логика, в обосновката на съда, че жива ограда от
1.20 м отговаряща на изискванията на чл.94 ал.З от Наредба №7/2003 г пречи
на ищците, а плътна ограда от 2.20 м. няма да пречи на осветеността и
проветривостта между двата имота.
Молят в тази част решението да бъде отменено. Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от Л. М., Ц. З. и З. Л..
В частта , с която съдът задължил ответниците да подрязват растенията
решението не било недопустимо , тъй като било свързано с преместването
им. Първоинстанционният съд преценил, че ако постанови преместване на
растенията на разстояние 1.00 м., а не на по-голямо разстояние, то следва да
допълни решението с изискване туите да се подкастрят редовно до
определена височина. В противен случай бил налице риск дърветата да влязат
в друга категория дървесен вид, развивайки се, за който постановеното от
съда решение да не е адекватно според законовите критерии.
Неправилно се подържало ,че туите в частта между плътната ограда
и гаража на ищците представляват „жива ограда“ с височина 1.20 м.
Растенията не били разположени на регулационната линия ,
засадени били шахматно и височината им била моментна величина.
Счита , че не установено по делото ищците да са давали съгласието
си за засаждане на растенията по този начин и това не означавало
,че не им пречат.
В срока за отговор по жалбата на ищците , касаеща претенцията им
относно плътната ограда е постъпила насрещна жалба от
ответниците по исковете Й. Г. и Р. Г..
6
Считат, че в тази част решението е неправилно поради нарушение
на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и е необосновано. Молят да бъде отменено
и иска – отхвърлен . В тази част оградата не създавала пречки по -
големи от обикновените за ищците да ползват собствеността си в
пълен обем.
За да постанови решението си съдът приел, че изградената плътна
ограда следва да бъде измерена от страната на по-ниския поземлен имот/ на
ответниците/, като възприел изцяло заключените на експерта Г.. Направени
били констатациите от вещото лице , че умишлено е намалена височината на
имота от страна на ищците, като е изкопана земната маса между
съществуващия дувар и циментовата плоча използвана от ищците за техния
гараж в дъното на двора .
Не било установено оградата да създава пречки за ищците по- големи
от обикновените. Установено било от заключението на експерта Б. ,че
изискванията на чл.48 ал.4 от ЗУТ е спазено и плътната ограда не влияе
неблагоприятно на осветеността в жилищните помещения на ищците. Такова
било и заключението на експерта Г.. Намаленото проветрение и
светлина/каквото се твърди че е налице от ищците/ се дължали не на
оградата, а на изградения от ищците асмалък по цялото протежение между
двата поземлени имота.
Поправката на протокола за даване на строителна линия и ниво била
надлежно направена. Този протокол не се съставял от Общината, а от лицето
упражняващо строителния надзор на обекта, в присъствието на възложителя.
В открито с.з от 10.02.2022 г съдът приел нови писмени доказателства - молба
от Р. Г. и Й. Г. до кмета на община Б. и поправен протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от
23.06.2020 г с отбелязване, че поправката е направена на 12.01.2022 г.,
подписан от възложителите и от геодезиста. Тези доказателства не били
оспорени.
Издаването на нужните строителни книжа и спазването на
строителните правила се доказали и от приетите и не оспорени заключения.
Оспорват доводите, че оградата е недовършена и липсвала козирка от
25 см. Позовават се на заключението на вещото лице Г..
Установено било по делото , че и към 2012 г циментовата плоча между
изградената от ответниците плътна ограда и къщата им е съществувала.
Невярно било твърдението, че ответниците са направили насип и след това са
положили бетона .
Противопоставят се на доказателственото искане.
В срок е постъпил отговор на подадената насрещна жалба.
Ищците в първоинстанционното производство я намират за допустима ,
но неоснователна.
7
Първоинстанционното решение било изцяло съобразено с
констатациите и изводите на вещото лице Г.. Доводите, че височината на
имота от страната на ищците умишлено е намалена като е изкопана земна
маса между съществуващия дувар и циментовата плоча били неотносими, тъй
като измерванията са направени от плочата, а не от лехата с пръст,
непосредствено до оградата. Именно измерено от плочата, а не от пръстта и
двете вещи лица установяват сходна височина в началото на оградата от 2,37-
2.38 м.
Подържат, че ако нормативните изисквания, касаещи височината на
оградата са нарушени, то постановяване премахването й в тази част, с която
тези изисквания са нарушени, е правилно и обосновано, независимо дали се
доказват реално пречки по отношение на съседите или не.
Подържа се изложеното във въззивната им жалба относно
действителността на акта , с който е поправен протокола за даване на
строителна линия и ниво.
Останалите доводи в отговора са идентични с тези във въззивната жалба
, касаещи начина и отправната точка за извършване измерване на височината
на оградата.
В срок е постъпила и частна жалба от Й. и Р. Г.и против определение №
1368/05.07.2022 г постановено от реда на чл.248 от ГПК с което съдът е
оставил без уважение молбата им за изменение на решението по делото, в
частта относно разноските.
Сумата от 210 лева не следвало да се присъжда в тежест на ответниците,
тъй като не е внесена своевременно от страната и не са представени за това
;
доказателства по делото до приключването му и обявяването му за решаване.
Необосновано съдът приел, че разноските следва да бъдат поделени в
съотношение 2:1, тъй като предявените искове по чл.109 от ЗС са три; два от
които са уважени, а единият е отхвърлен. Уважаването на исковете било
частично.
Като се съобрази направеното искане и произнасянето на съда, въпреки
,че няма намаление на иска ,то исковете били уважени частично и съразмерно
следвало да бъдат присъдени разноските.
В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба.
Ответниците считат ,че тя е неоснователна. Правилно били съобразени
и разноските за експерта ,внесени допълнително по разпореждане на съда,
като следва да се съобрази и това ,че исковете са уважени частично , а по
делото било установено ,че в хода на производството ответниците са
предприели действия ,дали основания за отхвърляне на третия иск , който не
е предмет на въззивното производство и отразили се на основателността
/частично/ на останалите два иска.
По делото е постановено и решение по реда на чл.250 от ГПК от
8
14.12.2022 година , с което е допълнено решение №455 от 04.05.2022г. по гр.
д. №2967/2020г. по описа на РС – Пазарджик като е отхвърлен иска за
преместването на останалите 5 дървета /от 27 до 32/ на разстояние 1.2 м. от
границата между имотите на страните по делото.
Така постановеното решение е обжалвано от Л. М. , З. Л. и Ц. З..
За да отхвърли иска , съдът приел че е установено наличието на 27, а
не на 32 дървета в имота на ответниците. Такава констатация, обаче, не
почивала на данните от доказателствения материал..
По делото в първа инстанция са допуснати, извършени и приети две
експертизи, вещите лица по които правят оглед на дърветата в двора на
ответниците. В т. 6 от Заключението на в.л. инж. С. Б. изрично е записано, че
има две групи туи - едната от 27 броя дървета, а другата - от още 10 броя.
Всички те са в двора на ответниците и дори за 4 от втората група е посочено,
че са на разстояние по-малко от допустимото. В т. 6 от заключителната част
на експертното становище на инж, Й. Г. туите отново са разделени на две
групи, като в едната има 27 броя, а в другата - около 15 броя, но изрично се
;
уточнява, че част от тях са изсъхнали. Вещото лице изготвило и приложение
със схематичното разположение на дърветата, където е посочено къде точно
са разположени туите от двете групи.
Молят решението да бъде отменено.
Подържат доводите, изложени в жалбата против първоначалното
решение.
Отговор на тази жалба не е постъпил.
Въззивната инстанция , като съобрази валидността и допустимостта на
постановеното решение , за да се произнесе , взе предвид следното:
Анализирайки диспозитива на решението , въззивната инстанция
констатира, че така както е постановено решението е неизпълнимо или поне
биха се създали почти непреодолими затруднения при изпълнението му.
Липсва конкретизация по отношение на частта от оградата , която
следва да бъде премахната , а само общо описание. Липсва конкретизация
дори точно от терена на кой имот следва да бъде извършено измерването ,
особено ,като се има предвид ,че в хода на производството експерта е
установил , че в различни части на оградата ,различно е и състоянието на
прилежащия терен на двата имота.
Същите доводи са относими и към останалата част на решението- не е
направена никаква конкретизация кои 13 дървета от всичките в имота следва
да бъдат преместени, което очевидно би затруднило изпълнението на такова
решение.
Констатирайки това обаче , съдът счете ,че не може да приеме
решението за нищожно. Не се касае за неразбираемо решение дори по пътя на
тълкуването.
9
По тези съображения , съдът прие,ч е решението е валидно.
Споделя обаче доводите на въззивниците – ответници , че в частта , с
която съдът е разпоредил подрязване на всичките 27 броя дървета по
границата на двата имота до височина 2,5 м. решението е недопустимо ,като
постановено по непредявен иск.
За да се произнесе по същество на спора по останалите въпроси , съдът
взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.109 от ЗС.
В исковата си молба против Й. Г. и Р. Г. ищците Л. М. , Ц. З. и З. Л.
твърдят, че са съсобственици на двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 80 кв. м., на две селскостопански постройки с площ от 55 кв.м и от
28 кв м ,на гараж с площ от 28 кв.м и на подобрения, находящи се в имот с
идентификатор 0352.502.671 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Б., одобрени със заповед № РД-18-34/20.5.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр.Б.,п.к.4470,ул.Р.№ 8.
Имотите придобили по наследство от С.С.М., бивш жител на гр. Б.,
починал на 6.8.2006 г.
Правата им върху имота били съобразно ЗН , като негови съпруга и
дъщери .В имота постоянно живеела първата ищца.
Сградите в имота били построени въз основа на отстъпено право на
строеж на наследодателя им върху държавна земя.
Ответниците - съпрузи били собственици на имот с идентификатор
0352.502.670 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.,
съседен на техния ,който закупили преди около 7 години.
Без тяхно съгласие ответника Г. през лятото на 2020 г. започнал
строителството на масивна ограда на югозападна страна на неговия имот,
която е с дължина от 13,80 м. към дъното на парцела му в посока от към
улица Р. № 6 и завършва с метална решетъчна врата на улицата. Преди
строителството на ограда ответника поискал да построи на границата на
имота навес за автомобили, но те не се съгласили.
Подали жалба до Кмета на Община-гр. Б. с вх. № УТ-785/15.7.2020
г.,допълнена и с жалба вх. № УТ-814/21.7.2020 г. ,в която освен за строежа
имало оплаквания и за съществуващи на границата зелени храсти
.Извършена била проверка от Общината и било установено ,че се извършва
строителство на плътна ограда, като на комисията били предоставени
Разрешение за строеж № 4/9.1.2019 г. на Плътна ограда с височина до 2,20
метра по източната регулационна граница и Разрешение за строеж №
14/1.06.2020 г. за строеж на Плътна ограда с височина 2,20 м по югозападната
регулационна граница ведно с протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия.
Установено било , че в имота на ответника са насадени декоративни
10
храсти-туи,които са с височина до 3 м ,насадени в непосредствена близост до
границата между двата имота. На ответника бил даден 14-дневен срок на
съгласно чл. 94 ал. 3 от Наредба № 7 /2003 г. да премести растенията .
Тъй като не последвали действия отново била подадена жалба до Кмета
на Община-гр.Б. с вх. № УТ-899/4.8.2020 г.,допълнена и с жалба вх. № УТ-
938/12.8.2020 г.
Не могли да уредят споровете помежду си , на ответника бил съставен и
протокол по реда на ЗМВР.
Твърдят, че ответниците изградили масивна ограда по югозападната
регулационна граница в нарушения на изискванията на чл. 48 ал. 5 от ЗУТ,
съгласно който допустимо е оградите да бъдат с височина до 2,2 м над
прилежащия терен. При денивелация на терена между съседни урегулирани
поземлени имоти височината на плътната част на оградата се отчита спрямо
котата на по-ниския прилежащ терен.
Нарушена била и разпоредбата на чл. 147 ал. 2 от ЗУТ . От ищците не
било искано съгласие и освен това в по-голямата си част тази ограда с
дължина 13,80 м била по-висока от разрешените 2,20 м. ,като на места тя била
с височина 2,70 м от страна на техния имот, тъй като между имотите имало
денивелация най-малко 50 см.,
След започване на строежа И. Г. положил ПВЦ тръби ,насипал скален
материал и бетонирал от негова страна имота от оградата до неговата къща,
като по този начин намалил денивелацията с повече от 50 см.
Височината на оградата откъм техния имот в много участъци била
около 2,70 м.
С тези си действия по построяване на тази плътна ограда от
ответниците се нарушавала нормалната осветеност на стаите на приземния
етаж на къщата от източната страна, намален бил много притока на слънчева
светлина, което налагало в по-голямата част от деня ищците да са на
изкуствено осветление. Това се отразявало и на здравето на първата ищца.
Съществуващите 32 броя туи, подредени шахматно, не били преместени
от ответника. Някои от тях били с височина 4 м. Те също пречели на
осветеността на имота на ищците, спирали притока на въздух и посадените от
тях растения в двора им - рози, цветя и други не се развивали нормално.
Молят ответниците да бъдат осъдени да премахнат незаконно
построените части на височина над 2,20 м. от плътна ограда с дължина
13,80 м, построена в имот с идентификатор 0352.502.670 по тяхната
югозападната регулационна граница, като височината 2,20 м. бъде измерена и
отчетена от прилежащия терен между двата имота с по ниска кота, преди
започване на строителството, предвид насипването със скален материал и
бетон в имот с идентификатор 0352.502.670 по време на строителството на
плътната ограда ,както и да преместят съгласно чл. 94 ал. 3 от Наредба № 7
/2003 г. съществуващите в техния имот с идентификатор 0352.502.670 32 броя
11
туи - декоративни храсти, находящи се непосредствено до оградата от телена
мрежа на имота на ищците, на разстояние 1,2 м от съществуващата ограда.
Останалите изложени обстоятелства и искания в исковата молба са
относими към третия предявен негаторен иск , който не е предмет на
въззивното производство.
Следва да се посочи, че в исковата молба доводи , касаещи
незаконността на строителството , що се отнася до издадените строителни
книжа и разрешения не са направени. Едва във въззивната жалба и пред
въззивната инстанция се развиват доводи относно нищожност на някой от
книжата и по точно на заповедта , с която е извършена поправка на проокола
за даване на строителна линия и ниво.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответниците оспорват иска.
Изложили са съображения за недопустимостта му , като считат, че
ищците като собственици само на построеното не могат да предявяват
негаторен иск. Този довод не е подържан във въззивните жалби.
Оспорват исковете по основание като твърдят ,че плътната ограда е
построена при спазване на всички изисквания на закона. Издадено било
разрешение за строеж , съставен протокол за откриване на строителна
площадка и даване на строителна линия.
Изградената ограда и декоративните насаждения не създавали никакви
пречки на ищците да ползват имота си. В техния двор имало изграден
асмалък- метална конструкция с височина 2,50 и засадени лози. Това
намалявало осветеността и проветривостта на сградата и имота.
Засадените декоративни храсти също не създавали никакви пречки , тъй
като били разположени на 1 метър от границата на имотите.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
,прие за установено следното:
Не се спори по делото , установено е и от представените писмени
доказателства , че ищците са наследници на С.С.М., починал на 6.08.2006
година. На него е било отстъпено право на строеж върху държавна земя и
това право реализирано.
Ответниците са собственици по силата на сделка на съседния на ищците
УПИ с идентификатор 052.502.670.
Възражението ,че ищците не могат да защитават правото си с негаторен
иск е напълно неоснователно. Те са собственици на построеното в имота по
силата на отстъпеното право на строеж и носители на правото на ползване
върху имота. Тези права те могат да защитават с негаторен иск. Видно от
представените с молбата доказателства, наследодателят на ищците се явява
носител на вещно право на строеж върху имота, отстъпено през 1964 г. по
реда на чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.) върху държавна земя в полза на физически
12
лица. С изменението на нормата /ДВ бр. 87 от1974 г./ то включва ползването
изцяло и на незастроената част от имота и засяга включително и правата,
придобити от гражданите до тогава по този ред /срв. И Р-946-1979-I ГО ВС
РБ/. За разлика от общото правило на чл. 64 ЗС, правото на ползване върху
земята е не само в рамките на необходимото за обслужване на постройката
според предназначението й, а се разпростира върху целия терен и, когато той
е урегулиран - това са рамките на парцелните граници. За държавата остава
"голата собственост" върху земята.
Несъществено е за спора установеното по делото , че ищците са
предприели действия по закупуване на имота от Общината.
Правилно първоинстанционният съд е приел ,че иска е допустим и се е
произнесъл по същество.
Не е спорно още по делото , че ответниците са извършили строителство
на масивна ограда на югозападната граница на имота, както и ,че за засадили
растения от вида „туя“ на тази граница с имота на ищците.
Тези действия на ответниците са предизвикали недоволството на
ищците , които са сезирали със жалби съответните органи на Общинската
администрация.
В резултат на тези жалби са извършени проверки и съставен протокол
от 23.07.2020 година, в който е отразено ,че са представени строителни книжа
за строителството на оградата , както и констатации ,че насажденията са в
отклонение на изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003 година, поради
което на ответниците е даден срок да ги преместят или да ги приведат във вид
според изискванията на Наредбата , касаещи допустимата височина на живи
огради.
Ответниците са представили разрешение за строеж № 14 от 1.06.2020
година за строителство на плътна ограда с ажурни участъци до 2,2 м на
югозападната граница с УПИ границата с УПИ VІІІ-671.Налице е
конструктивно становище. Съставен е и протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.
Преди първото по делото заседание ответниците са изложили в писмена
молба твърдения, че е било налице съгласие на ищците за засаждане на 32
броя растения от вида „туя“.А в първото заседание ищците са заявили ,че има
промяна във фактическата обстановка , тъй като растенията са окастрени и е
намалена височината им.
Първоинстанционният съд е приел писмени доказателства , чрез които
се установява, че ответниците от своя страна имат претенции към ищците по
повод постройки в техния имот. Възивната инстанция намира ,че тези
доказателства установяват обтегнатите отношения между страните като
съседи, но са без отношение към правния спор.
По реда на чл.176 от ГПК ищцата З. Л. не е отрекла ,че между страните
са водени разговори по повод насажденията , като на тези разговори са
13
присъствали и тримата ищци и не са възразили за засаждане на няколко броя
туи с искане поне на 1 м от оградата да са.
По делото е прието заключение на експерта Б. , дала отговор на
поставените и от двете страни въпроси.
Експерта е констатирал при огледа на място ,че жилищната сграда в
имота на ищците отстои на 4.10 м от имотната граница с имота на
ответниците. На тази граница, в дъното на имота, е изграден масивен гараж, с
размери 4 м/6.48 м и площ 26 m2 - на място и 28 m2 - по скица, заснет в КК с
идентификатор 03592.502.671.3.Поради денивелацията между двата имота,
височината на гаража от страната на имота на ищците е 2.05 м, а от страната
на имота на ответниците е 2.75 м.
На имотната граница от страна на ищците има метална оградна мрежа
върху бетонова основа. До нея е оставена тясна леха, с ширина от около 0.30 -
0.35 м. в която са засадени асми на отстояние от около 0.10-0.25 м от
границата; в частта от двора между жилищната сграда и имотната граница е
изпълнена бетонова настилка. Има метална констуркция с височина от 2.40 м
и дължина 14.5 м, до която стига и височината на самата асма. От лицето на
имота до края на жилищната сграда асмата е насадена до имотната граница с
ответниците.
Жилищната сграда на ищците има два прозореца на приземния етаж ,
гледащи към оградата.
В имота на ответниците има жилищна сграда , отстояща на 3 м от
имотната граница.
От страната на ответниците, по протежение на 13.74 м. в лицевата част
на имотите, е построена изцяло в имота на ответниците плътна тухлена
масивна ограда, със стоманобетонова конструкция - основа, колонки и
козирка.
Височината на оградата, измерена от терена от страната на имота на
ответниците, е 2.13 м, дебелината й - 0.15 м. Между жилищната сграда и
оградата е изпълнена бетонова настилка.
Измерена от страната на имота на ищците височината на оградата е от
2.58 м в началото до 1.80 м в края - към вътрешността на имота. Срещу
фасадата на жилищната сграда височината на процесната ограда е от 2.10 м
до 1.80 м. Височината на оградата е над 2.20 м, от терена на имота на ищците,
по протежение на 4.05 м от началото на дължината на оградата, като в края на
тия 4.05 м височината на оградата става 2.17 м.
За котите в двата края на оградата вещото лице дава данни от плана ,
като сочи, че е невъзможно да се определят към момента на започване на
строежа , съответно издаване на разрешение.
В участъка на границата - от края на плътната ограда до началото на
гаража на ищците, която е материализирана с метална мрежа върху бетонова
основа както е установено от експерта, са насадени шахматно, в два реда,
14
общо 27 бр. туи, с височина до около 1.20 м. Външният ред туй от 14 броя е
на 1 м от оградата , а вътрешния ред от 13 броя е на 0.50 м от оградата.
От началото на гаража на ищците до дъното на имота, т.е. по
протежение дължината на гаража, са насадени втората група туи, по-високи
от 1.20 м, 10 броя,подробно описани от експерта: туя с височина 2.35 м,
разположена на на 0.78 м от оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя
с височина 1.80 м, разположена на на 1.10 м от оградата, респ. стената на
гаража на ищците; туя с височина 2.25 м, разположена на на 0.70 м от
оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя с височина 2.00 м,
разположена на на 0.55 м от оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя
с височина 2.40 м, разположена на на 1.05 м от оградата, респ. стената на
гаража на ищците; туя с височина 1.50 м, разположена на на 0.60 м от
оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя с височина 1.80 м,
разположена на на 1.00 м от оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя
с височина 2.50 м, разположена на на 1.20 м от оградата, респ. стената на
гаража на ищците; туя с височина 2.50 м, разположена на на 1.70 м от
оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя с височина 2.75 м,
разположена на на 2.20 м от оградата, респ. стената на гаража на ищците;
Експертът е констатирал още, че височината на тези туи не надвишава
височината на гаража.
Коментирайки строителните книжа експерта е установил , че в
протокола е допуснато известно несъответствие, като погрешно е посочен
номера на единия имот, но посочено пък относимото разрешение за строеж.
Експерта е констатирал , че оградата е изпълнена в съответствие с
дадените конструктивни указания.
Становището на експерта е , че частта си от 10.69 м дължина (извън
тези 4.05 м дължина, по които оградата е над 2.20 м от нивото на терена на
ищците) оградата отговаря на изискванията на чл.48, ал.4 от ЗУТ, които
допускат плътна ограда, с височина до 2.20 м, ако разстоянието от оградата
до жилище в първия етаж на сграда в съседния УПИ е по-голямо или равно на
височината на плътната част на оградата.
Експерта е направил заключение, че след като изискването на закона за
височина и отстояние на оградата е спазено , то и тя не влияе неблагоприятно
на осветеността в жилищните помещения на ищците.
Туите също не могат да влияят неблагоприятно върху осветеността в
жилищните помещения на ищците, защото се разминават с жилищната
сграда, т.е. не са разположени срещу жилищната сграда на ищците. Тези,
чиято височина е по-голяма от допустимата, са разположени в дъното на
имота - срещу гаража на ищците.
Тази експертиза е оспорена основно поради това ,че според ищците
височината на оградата следва да се изследва като се вземат предвид котите
,преди извършване на строителството , като се твърди, че ответника е
15
предприел действия , с които е намалил денивелацията на терена между двата
имота ,като неговия имот е по-нисък. Оспорване е направено и относно
твърдяното от експерта фактическо положение – завършена ли е оградата и
има ли козирка.
Съдът е допуснал повторна експертиза.
Чрез представените от страните доказателства е установено ,че в
протокола за определяне на строителна линия и ниво за оградата , предмет
на спора са допуснати грешки. Тези грешки са формални по съдържанието си
и се дължат на обстоятелството ,че са издадени за разрешения за
строителство на две огради и в протоколите е допуснато смесване.
Това е наложило повторното изслушване на експерта Б. , която
съобразявайки относимия към процесната ограда протокол отново е посочила
,че и в нето няма данни за изкопните коти, като е възможно долната
проектна кота да съвпада с проектната такава , но това не е задължително.
Възможно е да е е предвиден и насип.
Повторното заключение е изготвено от експерта Г. , който отново е
експер със строително – техническа компетентност. Страните не са правили
искане и не е изследван въпроса ,с помощта на експерт , поради нуждата от
специални знания, относно характера на насажденията.
Експерта Г. е изследвал поставените му въпроси ,като е взел предвид, че
действащата кадастрална карта на град Б. е от 20.05.2011 г. одобрена със
Заповед № РД-18-34 на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия
картография и кадастър, а действащия регулационен план на град Б. е от
28.03.1979 г. одобрен със заповед №458 .
Имотите на страните по действащите кадастрална карта и кадастрални
регистри /КККР/, са съответно с идентификатори - на ищците №
03592.502.671 и на ответниците с № 03592.502.670 .
За строителството на междусъседска ограда между ПИ с
идентификатори № 03592.502.670 и №03592.502.671 по КККР на град Б. са
издадени -Скица - виза №193/28.08.2018 г.; Конструктивни указания;
Разрешение за строеж № 14/01.06.2020 г.; Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от
23.06.2020 г.
Този експерт също е извършил оглед на имота и заключението му
относно сградите в имота на ищците е местоположението им ,не се различава
от това на експерта Б.. От южната страна на имота, между жилищната сграда
и масивната ограда и от източната страна на имота има лозови насаждения
/асми/ на тръбно скеле и вертикални подпори - релси, 10 броя асми засадени
по протежение на оградата до края на сградата.Тези насаждения са направени
в земна алея 30 см. широка и 15-20см., по-ниска от алеята с бетонови плочки
и са непосредствено до оградата. Височината на металното тръбно скеле е
245-260 см. Границата е материализирана с полумасивна ограда каменна
16
зидария с бетонни колове и метална мрежа.
Височината на оградата измерена от страната на ищците е от
страната на улицата от нивото на бетоновата настилка 237 см., на 4 метра на
север височината е 213 см., на 12 метъра височината е 176 см.
В имота на ответниците по имотната граница между ПИ с
идентификатори № 03592.502.671 и № 03592.502.670 изцяло в имота на
ответниците е построена плътна масивна ограда от бетонови тухли и
стоманобетонни колони и пояс, с дължина от 13.80 м., започваща от
югозападния ъгъл на УПИ XII - 670 в кв.45 по РП на град Б. /на 30 см. от
съществуващата масивна ограда откъм улицата/, спазвайки координатите от
протокола за строителна линия. Разрешението за строеж и протокола за
строителна линия са за ограда по цялата дължина на междусъседската
граница между имотите с обща дължина 37.85 метра. Заключението на
експерта е ,че на оградата не е изпълнена бетоновата козирка.
Експерта е посочил данни за височината на оградата от страната на
ответниците и според тези данни тя никъде на надвишава 2,20 м.
Този експерт сочи също ,че и в двата имота в годините има
благоустрояване по отношение на терените.
През 1979 г. денивелацията между двата имота по имотната им
граница е била 3 /три/ метра от улицата към дъното на имотите по границата
от 3,60 до 3,64 метра, като расте към улицата. В момента е около 2.4 метра, от
юг - страната на улицата и двата имота са повдигнали нивото си.
Ответникът е бетонирал част от тротоара, като е продължил с
бетонова алея с дебелина около 10-15 см., по протежение от имотната граница
по ширина до жилищната сграда и дължина до северния край на сградата. И
двата имота са с кота 364 метра на широките си входове /за леки коли/. По
данни от 2012 г. ответникът е изравнил тротоарната част пред широкия вход с
приблизително 15 см., при което се е променила денивелацията.
Експерта е посочил и данни за височината на оградата от имота на
ищците и е посочил ,че само в малка част от нея , тя надвишава 2,2 м.Според
него оградата като цяло е съобразена с изискванията на закона.
Този експерт е изготвил схематично разположение на насажденията в
имотите на страните .В имота на ищците има 10 броя асми на хоризонтално
метално тръбно скеле на височина 245-260 см., засадени непосредствено до
оградата на имота, други асми са разположени от северния край на
жилищната сграда до масивния гараж. Височината на скелето, откъм
имотната граница е 210 см. и арките се издигат още около 1 м.
В имота на ответниците – има 27 броя туи, разположени шахматно
средно на 50 см. от имотната граница, на разстояние 16.50 метра от
вътрешния край на новопостроената масивна ограда до началото на гаража на
ищците. Върховете на тези туй са отрязани на височина 110 - 120 см.
17
Според него всички посочени растения влияят на осветеността и
проветривостта на насажденията в прилежащите терени.
Въпреки ,че няма необходимата компетентност този експерт е
посочил ,че туите, спадат към високите дървесни видове и съгласно чл.52 от
ЗС, следва да се засаждат на разстояние не по-малко от 3 метра от имота на
съседа.
Експерта е посочил още, че към момента денивелацията между
имотите в северния край е 80 см., на ъгъла на масивния гараж на ищците е 50
см., на 16 м. от юг на север 45 см, в сегашния край на масивната ограда 30 см.
и на уличната регулация ниския в плана имот става с 15 см. по висок.
Установено е още,че гаража в имота на ищците има статут на търпим
строеж.
В момента кота на терена, откъм имота на ответниците е различна от
отразената в плана от 1979 г., поради това, че има строителство в имота на
ответниците, отразено още от 2012 г., при което теренните форми са
повишени. Според експерта ,ако нямаше промени в имотите, то височината
на оградата построена в имота на ответниците би била с височина еднаква,
ако се измери от двете страни, от двата имота защото в плана от 1979 г., по 3
метра от двете страни на имотната граница на уличната регулационна линия
нивото е 363 метра надморска височина.
Ползвайки котата от плана от 1979 г. височината би била 235 см.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира
предявения негаторен иск за премахване на част от оградата за
неоснователен.
Категорична и последователна е съдебната практика ,че дори
незаконност на строеж не е достатъчно за да се разпореди премахването му.
Необходимо е да се установи в какво точно се изразяват пречките,които той
създава за собственка на съседен имот.
Ищците подържат ,че оградата е незаконна ,като за първи път във
въззивната жалба се излагат доводи ,касаещи действителността на издадени
актове от общината.
Установено е от заключението и на двамата експерти по делото каква
е височината на оградата.
Съобразно приетото в ТР № 4 по т.д.№ 4/2015 година двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата
на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не
създават пречки на собственика. Преценката за това кои въздействия са по-
големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко
дело.
18
В мотивите на това решение са посочени определени хипотези
,когато естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е
ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен
обем- например предприети действия или подържани състояние в собствения
на ищеца имот. Такава хипотеза в конкретния случай не е налице. Нещо
повече ,според експертите оградата е разположена изцяло в имота на
ответниците и видно от данните в имота на ищците продължава да
съществува оградата с ниска плътна част и мрежа отгоре. Другата възможна
хипотеза е ,когато се касае за действията на ответника, които са в нарушение
на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени
в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно
ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и
здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Като
пример за такива действията на трети лица, съдът е дал действия ,изразяващи
се в превишаване на определените в националното законодателство или
нормалните за живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези
действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище.
Съобразявайки се с това , съдът обсъди на първо място законността
на строителството на плътната ограда: Установено е от заключенията на
експертите ,че за строителството са издадени всички необходими книжа и
разрешения. Фактическото несъответствие – представляващо погрешно
посочване номера на строителното разрешение / тъй като е извършвано
строителство и на ограда от друга страна на имота на ответниците/ е
отстранено ,а и то само по себе си води до извод за незаконност на
строителството. Акта , с който е извършена поправката не съставлява
индивидуален административен акт , без значение ,че в него е посочена
възможност за обжалване.Дори да не беше извършена такава поправка , то
като се има предвид уустановеното от експерта относно характера на
грешката , допусната в протокола за даване на строителна линия и ниво, не
би могло да се приеме, че се касае да незаконност на строителството.
Основния въпрос , който ищците поставят обосновавайки
претенцията си е този за височината на плътната ограда и съответно за начина
, по който следва да бъде извършено измерването.
Според разпоредбата на чл.48 ал.5 от ЗУТ допустимо е оградите да са
с височината 2,2 м над прилежащия терен, като изрично е прието ,че при
денивелация на терена ,височината се отчита от котата на по-ниския
прилежащ терен.
Между двата имота има денивелация, като тя е различна в
различните части – от към улицата и в дъното на имота и е подробно
посочена от експерта Г.. Отделно от това и в двата имота са извършвани
действия , които са довели до промяна на нивата им.
Принципно по-ниския имот е този на ответниците , но поради
предприетото насипване откъм улицата към момента в тази част по-ниския е
19
имота на ищците. Именно в тази част на оградата се поставя въпроса дали
надвишава 2,2 м.
Измерена откъм имота на ответниците тя не надвишава тази
височина. Измерена откъм имота на ищците обаче ,които фактически в частта
откъм улицата е по-ниския имот тя е с височина 2,58 м , но измерена от по-
ниската част – лехата , която са засадени асмите .Там има бетонова пътека
,която повдига имота около 20 см.
В частта срещу жилищната сграда оградата не надвишава 2,2 м.
Очевидно е ,че при специфичната денивелация на терена
,отклонението в строителството на оградата , от гледна точка на височината и
е минимално. В съдбно заседание експерта Г. е дал подробни разяснения
относно състоянието на двата имота в момента .Той е изяснил каква е
денивелацията в различните части на оградата и как това се изразява на
измерването и. Съдът намира още ,че именно това следва да съобразява и е
без значение ,какво е било състоянието на имотите през 1979 година и с колко
ответниците са променили нивото на терена. Освен това – тази ограда не
пречи на ищците да ползват имота си. Тяхното основно оплакване е ,че се
пречи на проветривостта на дворното място и на осветеността на
помещенията в жилищната сграда. Първото оплакване изобщо не е доказано ,
а що се отнася до второто ,следва да се има предвид ,че точно срещу
жилищната сграда оградата не надвишава 2,2 м.
Не могат да се направят изводи ,че оградата създава пречки по-
големи от обикновените и от показанията на св.Грозданова. Тази свидетелка
е по професия строителен инженер е детайлно запозната с претенциите на
ищците , поради близостта си с една от тях и често посещава имота.
Показанията на тази свидетелка следва да бъдат преценявани и с оглед
евентуална заинтересованост , тъй като от доказателствата по делото е
установено , че именно тя съдейства на ищците за реализиране на
претенцията им против ответниците.
Тя твърди в показанията си ,че осветеността на всекидневната в
жилищната сграда на ищците е засегната от съществуването на оградата , но
точно срещу сградата тази ограда не превишава допустимата височина. Видно
е от показанията и ,че ищците са недоволни от съществуването на оградата
изобщо ,като недоволството им не се съсредоточава върху превишаването на
места / и то не толкова значително/ на височината на оградата.
От показанията на тази свидетелка , както и от показанията на
св.Вардарска изводи ,че именно оградата създава пречки и то по-големи от
обикновените не могат да се направят.
Съдът възприема заключението на експертите ,които сочат ,че
осветеността не се нарушава.
Не може да не се отчете и факта ,че в имота на ищците има посадени
асми и то непосредствено да границата с имота на ответниците , изграден е
20
асмалък и не са необходими специални знания , за да се направи извод за
отражението му върху осветеността на помещенията в жилищната сграда.
Съобразявайки всичко това , съдът счита ,че иска за премахване на
части от оградата е напълно неоснователен. Решението на
първоинстанцонния съд в тази част е неправилно и следва да бъде отменено
и постановено друго – с което ска отхвърлен.
По отношение на насажденията – предмет на претенцията от страна
на ищците са 32 боя дървета от вида „туя“,които според него са насадени на
разстояние по-малко от допустимото. Претенцията им е тези растения да
бъдат преместени на разстояние 1,2 м. от съществуващата ограда.
Установено е съществуването на повече дървета от този вид в имота
на ответниците – общо 37.
В участъка на границата - от края на плътната ограда до началото на
гаража на ищците, която е материализирана с метална мрежа върху бетонова
основа както е установено от експерта, са насадени шахматно, в два реда,
общо 27 бр. туи, с височина до около 1.20 м. Външният ред туй от 14 броя е
на 1 м от оградата , а вътрешния ред от 13 броя е на 0.50 м от оградата.
От началото на гаража на ищците до дъното на имота, т.е. по
протежение дължината на гаража, са насадени втората група туи, по-високи
от 1.20 м, 10 броя,подробно описани от експерта: туя с височина 2.35 м,
разположена на на 0.78 м от оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя
с височина 1.80 м, разположена на на 1.10 м от оградата, респ. стената на
гаража на ищците; туя с височина 2.25 м, разположена на на 0.70 м от
оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя с височина 2.00 м,
разположена на на 0.55 м от оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя
с височина 2.40 м, разположена на на 1.05 м от оградата, респ. стената на
гаража на ищците; туя с височина 1.50 м, разположена на на 0.60 м от
оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя с височина 1.80 м,
разположена на на 1.00 м от оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя
с височина 2.50 м, разположена на на 1.20 м от оградата, респ. стената на
гаража на ищците; туя с височина 2.50 м, разположена на на 1.70 м от
оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя с височина 2.75 м,
разположена на на 2.20 м от оградата, респ. стената на гаража на ищците.
Първите , посочени 27 броя, още към първото съдебно заседание са
били окастрени на височина 1,10-1,20 м.
В чл. 52 ЗС законодателят е установил изисквания за минимални
отстояния до съседен имот, свързани конкретно със засаждането на дървета.
Забраната да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние
от 3 метра за високите дървета, 1, 5 метра за средните и 1 метър за ниските,
представлява законово ограничение на правото на собственост, като нормата
е от императивен порядък.
В разпоредбата на чл.94 от Наредба № 7 от 2003 година за правила и
21
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони са дефинирани понятията „високи“,“средни“ и „ниски“ дървета. Според
този текст ниски са дървета с височина до 2,5 м.; средно високи дървета с
височина до 5,0 м и високи дървета с височина над 5 метра.
Ищците не са направили доказателствени искания , за да се установи
характера на насажденията ,като се има предвид ,че съществуват много
видове такива дървета и изводи за характера им – високи , средни , ниски – би
следвало да се направят само чрез използване на специални знания.
Експерта Г. няма такива знания и не би могъл да даде квалифицирано
становище за характера на насажденията.
Когато дърветата са разположени при спазване на предвидените в чл. 52
ЗС отстояния, премахването им не може да се иска под предлог, че създават
пречки за ползването на съседния имот, тъй като по силата на самия закон
такива пречки не са налице, щом не е нарушено нормативно установеното
разстояние между тези дървета и имота на съседа.
Последователно се приема в съдебната практика ,че релевантната височина на
дървото при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота
на съседа е височината, до която достига съответният дървесен вид, а не
състоянието в момента ,било поради подкастряне или пък поради ниската
възраст на растенията.
От заключенията на експертите е установено ,че само едно от
съществуващите растения в двора на ответниците – от групата към гаража
,надвишава височина от 2,5 метра и то с 25 см.
Ответниците ,които са бездействали за установяване характера на
насажденията не могат да се основават на благоприятни за тях
предположения-подържа се дърветата са високи или поне средни ,но в
никакъв случай ниски.
От установеното по делото би следвало да се приеме по-скоро ,че се касае за
ниски по характер насаждения , поради което и разстоянието на което те
следва да бъдат разположени до границата е именно 1 м.
Претенцията на ищците да бъдат преместени всички насаждения на
разстояние 1,2 м. не намира опора нито в закона , нито в подзаконовите
нормативни актове.
22
Прието е в съдебната практика непротиворечиво ,че правото на собственост е
израз на пълна власт върху конкретна вещ и гарантираната от закона
възможност на титуляра на правото да изиска от всички останали лица да се
въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на
собственика, в изрично посочени хипотези може да търпи ограничения,
обусловени единствено от необходимостта от зачитане и гарантиране
упражняването и на чужди собственически права. При предявен иск по чл.
109 ЗС във вр. с чл. 52 ЗС преценката на съда дали е налице непозволено
препятстване за упражняване собственическите правомощия е конкретна за
всеки отделен случай с оглед вида на действията, с които се препятства
упражняване на правото на собственост. В чл.52 от ЗС е налице хипотеза на
точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността, чрез
забрана да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от
3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските.
Ограничението е нормативно определено в граници, чието нарушаване
обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, и
следователно, когато отстоянието не е спазено, собственикът разполага с
правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 ЗС да постигне
премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е
необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета
пречат на спокойното упражняване на правата му.
Съобразявайки изложеното ,с оглед събраните доказателства по делото и
приемайки ,че според тях се касае за дървета – ниски ,според нормативните
актове, то претенцията на ищците е основателна за преместване на всички туи
,които се намират на разстояние по – малко от 1 м. от границата между двата
имота. Без значение е дали те са разположени в първата група дървета – 27 на
брой или във втората 10 на брой , като последните са до гаража на ищците и
не надвишават неговата височина.
Съобразявайки съдебната практика ,съдът не следва да обсъжда дали
конкретното насаждение пречи и по какъв начин на ищците. Нарушаването на
императивната норма на чл.52 от ЗС е достатъчно , за да се уважи негаторния
иск. Без значение е ,че в разговор ищците са заявили съгласие за засаждане
на такива дървесни видове до оградата.
Както вече беше посочено , изяснено е от заключенията на експертите какви и
23
колко броя дървета и как разположени се намират в имота на ответниците.
В участъка на границата - от края на плътната ограда до началото на гаража
на ищците, която е материализирана с метална мрежа върху бетонова основа
както е установено от експерта, са насадени шахматно, в два реда, общо 27
бр. туи, с височина до около 1.20 м. Външният ред туй от 14 броя е на 1 м
от оградата , а вътрешния ред от 13 броя е на 0.50 м от оградата.
Очевидно 13 броя от тези дървета ,намиращи се на разстояние от 50 см. от
оградата са посадени в отклонение от разпоредбата на чл.52 от ЗС и точно те
следва да бъдат преместени на разстояние от 1 м ,както е постановил и
първоинстанционния съд ,който явно е имал точно тия 13 броя дървета. Няма
никакво значение ,че дърветата са подкастрени на височина 1,10- 1,20 м., тъй
като както съдът посочи ,прието е в съдебната практика ,че съществена е
височината до която съответния дървесен вид достига , а не конкретното
състояние.
Следователно – в тази част ,съдът приема ,че постановеното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
От началото на гаража на ищците до дъното на имота по протежение
дължината на гаража има още 10 броя дървета от същия вид: туя с височина
2.35 м, разположена на на 0.78 м от оградата, респ. стената на гаража на
ищците; туя с височина 1.80 м, разположена на на 1.10 м от оградата, респ.
стената на гаража на ищците; туя с височина 2.25 м, разположена на 0.70 м от
оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя с височина 2.00 м,
разположена на 0.55 м от оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя с
височина 2.40 м, разположена на на 1.05 м от оградата, респ. стената на
гаража на ищците; туя с височина 1.50 м, разположена на 0.60 м от оградата,
респ. стената на гаража на ищците; туя с височина 1.80 м, разположена на на
1.00 м от оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя с височина 2.50 м,
разположена на на 1.20 м от оградата, респ. стената на гаража на ищците; туя
с височина 2.50 м, разположена на на 1.70 м от оградата, респ. стената на
гаража на ищците; туя с височина 2.75 м, разположена на на 2.20 м от
оградата, респ. стената на гаража .
Следователно – за четири от тези дървета иска за преместване на разстояние
1 м от оградата е основателен и следва да бъде уважен. Или не гаторния иск е
основателен за общо 17 броя дървета – първите 13 от края на оградата до
24
гаража и посочените четири – намиращи се до гаража.
Претенцията на ищците е за преместване на 32 броя дървета ,тоест съдът се
произнася в рамките на поисканато.
Следва да се посочи, че разликата в броя на дърветата , посочена от двамата
експерти се дължи на това ,че единия от тях е отчел няколко рброя изсъхнали
растения.
Следователно в частта , с която е отхвърлил иска за преместване на още 4
броя туи, разположени на по-малко от 1 м от границата /с допълнителното
решение/ съдът е постановил едно неправилно решение ,което следва да бъде
отменено и постановено преместването им.
В останалата част ,решението е правилно и следва да бъде потвърдено ,тъй
като съдът приема ,че се касае за ниски дървета , и те са разположени на
допустимото разстояние.
По изложените съображения , съдът намира ,че решението в частта , с която
ответникът е задължен да подрязва 27 броя дървета по границата до височина
от 2,5 м. решението е недопустимо – такова искане ищците не са
направили.Следва да бъде обезсилено.
В частта , с която са осъдени ответниците Й. П. Г. с ЕГН ... и Р. В. Г. с ЕГН
********** и двамата от гр.Б., ул. „Р.“ №7, да намалят височината на
построената от тях част от плътна ограда по югозападната регулационна
граница между техния УПИ ХІІ-670 и имота на ищците, представляващ УПИ
XIII-671 в кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б., до допустимите
от закона и от разрешението за строеж 2.2 м., измерени спрямо котата на по-
ниския прилежащ терен към момента на завършването на строително-
монтажните работи по одобрения технически проект, решението е
неправилно и следва да бъде отменен , а иска – отхвърлен.
В частта , с която ответниците са осъдени да преместят посадените в техния
имот 13 броя декоративни дървета от вида туя на разстояние поне 1 м. от
границата с имота на ищците, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено. Това са дърветата от първата група , разположени от края на
масивната ограда до гаража на разстояние 0,50 см. от границата.
Постановеното допълнително решение е неправилно и следва да бъде
25
отменено по отношение на четири броя туи , разположени до гаража на
разстояние по-малко от един метър – съответно на 0,78 м.;0,70 м.;0,55 м.;0,60
м. Това са част от дърветата , разположени от началото на гаража на ищците
до дъното на имота по протежение дължината на гаража.
По частната жалба против определението , постановено по реда на чл.248 от
ГПК:
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.Въззивната
инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд ,както
относно сумата от 210 лева , задължение за плащането на която е възложено
от съда ,макар плащането да е извършено след проведеното заседание ,но е
извършено реално, така и за размера на държавната такса ,като се отчете вида
и броя на предявените искове.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция не се налага корекция на
дължимостта на разноските , тъй като единия от негаторните искове е
отхвърлен ,но пък по същество е уважен другия иск / или искове/ за
преместване на още дървета.
Поради вида и характера на исковете ,които нямат своя отделна цена ,не би
могло да се изведе и точен критерии ,, по който да бъде разпределена тежеста
за разноски съразмерно.
Въззивната инстанция намира че разноски за въззивното производство не
следва да се присъждат. Това е така , защото въззивната жалба на
ищците/първоначална и след допълнителното решение/ е частично
основателна, въззивната жалба на ответниците е неоснователна ,а насрещната
им жалба е основателна по отношение искането за преместване на дърветата ,
но съдът е приел,че решението в една част е недопустимо ,както се подържа
от ответниците. Неоснователна е частната жалба на ответниците.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№ 2967 по описа на съда за 2020 година ,в частта , с която по исковете на
Л. Н. М. с ЕГН **********, Ц. С. З. с ЕГН ********** и двете от гр.Б., общ.
Пазарджик, ул. „Р.“ №8 и З. С. Л. с ЕГН ********** от с.М., общ.Б.,
обл.Пазарджик, ул. „27-а“ №3, на основание чл.109 ЗС са осъдени
26
ответниците Й. П. Г. с ЕГН ... и Р. В. Г. с ЕГН ********** и двамата от гр.Б.,
ул. „Р.“ да подрязват всичките 27 броя дървета по тази граница така, че те да
не превишават височина от 2.5 м.,
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№
2967 по описа на съда за 2020 година по исковете на Л. Н. М. с ЕГН
**********, Ц. С. З. с ЕГН ********** и двете от гр.Б., общ. Пазарджик, ул.
„Р.“ №8 и З. С. Л. с ЕГН ********** от с.М., общ.Б., обл.Пазарджик, ул. „27-
а“ №3, на основание чл.109 ЗС са осъдени ответниците Й. П. Г. с ЕГН ... и Р.
В. Г. с ЕГН ********** и двамата от гр.Б., ул. „Р.“ №7, да намалят височината
на построената от тях част от плътна ограда по югозападната регулационна
граница между техния УПИ ХІІ-670 и имота на ищците, представляващ УПИ
XIII-671 в кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б., до допустимите
от закона и от разрешението за строеж 2.2 м., измерени спрямо котата на по-
ниския прилежащ терен към момента на завършването на строително-
монтажните работи по одобрения технически проект като ОТХВЪРЛЯ
негаторния иск в тази част.
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№
2967 по описа на съда за 2020 година, допълнено с решение по реда на чл.250
от ГПК от 14.12.2022 година , в частта , с която е отхвърлен иска за
преместване на 4 броя дървета от вида туя,като ОСЪЖДА по исковете на Л.
Н. М. с ЕГН **********, Ц. С. З. с ЕГН ********** и двете от гр.Б., общ.
Пазарджик, ул. „Р.“ №8 и З. С. Л. с ЕГН ********** от с.М., общ.Б.,
обл.Пазарджик, ул. „27-а“ №3, на основание чл.109 ЗС ответниците Й. П. Г. с
ЕГН ... и Р. В. Г. с ЕГН ********** и двамата от гр.Б., ул. „Р.“ да преместят на
разстояние един метър от границата между техния УПИ ХІІ-670 и имота на
ищците, представляващ УПИ XIII-671 в кв.45 по действащия регулационен
план на гр.Б., четири броя дървета от вида „туя“ , разположени от началото на
гаража на ищците до дъното на имота по протежение дължината на гаража на
разстояние по-малко от един метър – съответно на 0,78 м.;0,70 м.;0,55 м.;0,60
м.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№ 2967 по описа на съда за 2020 година, допълнено с решение по реда на
чл.250 от ГПК от 14.12.2022 година в останалата обжалвана част, както и
определение № 1368/05.07.2022 г постановено от реда на чл.248 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
27
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28