Решение по дело №47/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20191500900047
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

   

 

 

                                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №18

 

                                                            гр.Кюстендил, 13.04.2020 г.

 

                                                        В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А 

 

                        Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично съдебно заседание

на тринадесети март, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                           

                                                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Евгения Стамова

 

                        при участието на секретаря Галина Кирилова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова т.д.№47/2019г.и , за да се произнесе взе предвид:

 

                        Производството е образувано по исковата молба, подадена от ********, фирмен №******, със седалище Л., А., адрес ***** **, ***, ******, Република Австрия, представлявано от адв.Ц.Л., ВнАК, съдебен адрес адв.Ц.Л.,гр.В., ул.“Ал.М.“№**, ет.** срещу „Т. К. БГ“ ООД, ЕИК **********с седалище и адрес на управление гр.Д., ул.“********“№**, вх.**, ет.**, ап.** с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, а.1 ЗЗД вр. с чл.361 ТЗ и искане с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.Претендира се сумата ****** евро, представлваща сбора от стойността на дължимото спедиционно възнаграждение във връзка с организиран превоз на стоки, за което са съставени фактури: №76770/01.02.2018г., №769848/02.02.2018г., №770135/02.02.2018г., №773818/05.02.2018г.,№773830/ 05.02.2018г.,№ 774308/ 05.02.2018г., №774313/ 05.02.2018г.,№802935/05.02.2018г, както и законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.Заявено е и искане за присъждане на сторените деловодни разноски.

 

                        Ищецът твърди, че е дружество, което по занятие изършва спедиционни и превозни сделки.Ответното дружество, както и „******“ ЕООД са свързани лица, с един и същ собственик – С.А.П., извършващи дейност по производство и търговия на сухи смеси за строителство с марка EURO MIX, и използващи и представящи се в кореспонденцията си със същата марка.По повод транспортирането на линия за производство на сухи смеси за троителството от Австрия до България, ищеца и ответника в края на 2017г. установили търговски взаимоотношения, които продължили и през януари и февруари 2018г.По поръчка на ответника, ищецът възложил на определени превозвачи за сметка на ответника превози на товари по суша от ********* Австрия до Дупница, България.Поръчките от ответното дружество били правени по телефона или електронна поща: във връзка със заявка №1712/801/0088/001 са уговорени следните условия и срокове: товарене 26.01.2018г.,превозно средство.*********, товар 20 000 машинни части, пункт на разтоварване ******,ул.“*****“ ** – фактура №767770/01.08.2020г на стойност ****** евро, по заявка №1712/801/0085/001 – дата на товарене 26.01.2018г., превозно средство ******, товар 20 000 машинни части, пункт на разтоварване *****, ул.“******“** , фактура №769848 от 02.02.2018г. на стойност **** евро; по заявка 172/801/0093/001 – дата на товарене 29.01.2018г., превозно средство ******, товар 20 000 машинни части, пункт на разтоварване „*****“, ул.******“**, фактура №771035 от 02.02.2020г. на стойност ***** евро, по заявка №1712/801/0090/001 дата на товарене 30.01.2018г., превозно средство *******,товар 20 000 машинни части, пункт на разтоварване „*******“,ул.“*******“№***, фактура №773818/05.02.2018, на стойност ***** евро, по заявка №1712/801/0098/001 дата на товарене 31.01.2018г., превозно средство ******, товар 20 000 машинни части, пункт на разтоварване ******, ул.“******“5, фактура №773840 от 05.02.2018г.на стойност ***** евро, по заявка №1712/801/0094/001 дата на товарене 30.01.2018г., превозно средство ******, ****, товар 20 000 машинни части, пункт на разтоварване *****, ул.“*******“**, фактура №774308 от 05.02.2018г.; по заявка №1712/801/0095/001 – дата на товарене 31.01.2018г., превозно средство ******, товар 20 000 машинни части, пункт на разтоварване ******, ул.”******” *** Д., фактура №774313/05.02.2018г на стойност **** евро и по заявка 01712/8028007 001 – дата на товарене 02.02.2018г., превозно средство ****** 20 000 кг.машинни части, пункт на разтоварване ******, ул.”******” ** Д., фактура №802935 от 15.02.2018г.При извършване на превозите ищецът е действал, като спедитор.С оглед свързаността на „*******“ ЕООД и ГД“*******“ ЕООД като място на доставка е посочено името на производствената им база „******“.През м.януари 2018г. през м.12.2017г.  ответникът е заявявал спедиторски услуги, във връзка с превоза на поточната линия, които ищецът е извършил, като издадените за целта фактури са заплатени от него.Веднага след извършване на процесните превози били изпратени фактури за извършените услуги, в които е посочен начина на плащане и банковата сметка, по която е следвало да се плати.

 

                        Ответникът оспорва исковата молба.Оспорвани са представителната власт на адв.Л., във връзка с което са изискани доказателства и уточнения, въз основа на които съдът е приел същата за надлежна, както и редовността на исковата молба.По същество се твърди, че представените товарителници не са подписани от представител на ответника.

           

                        Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

 

                        Ищецът е дружество регистрирано в Австрия.

 

                        Същото е издател на фактури, с номера 767770/01.02.2018г., №769848/02.02.2018г.,771035/02.02.2018г.,773818/02.02.2018г.,773830/05.02.2018г.,774308/05.02.2018г.,774313/05.02.2018,802935/15.02.2018.В посочените фактури е отбелязан референтен номер – номер на заявка в исковата молба, дата на товарене, издател, данни за регистрации по ЗДДС, място на товарене - „*********“ и местоназначение „*******“ ООД – Д., както и регистрационна табела на автомобил.Отразени са като дължими суми в размер на по ****** евро и данни за ответното дружество – име и седалище, както и № по ЗДДС.

                       

                        Представени са разпечатки от кореспонденция чрез електронна поща – съдържащи от отправени от лицето М.Х. с посочен адрес – *******  искания за осигуряване на транспорт, изявления във връзка с дължими суми, потвърждения на поръчки – изхождащи от ищеца, с посочване на място на разтоварване, регистрационни номера на автомобили и възнаграждение съответни на посочените във фактурите, с отразени в потвържденията дати 24.01.2018г., 25.01.2018г., 26.01.2018,29.01.2018г., 30.01.2018 и номер на факс, съобщения по електронна поща – съдържаща разменена информация във връзка с аварирал камион, относно регистрационни номера на превозни средства за натоварване – с дати от 25.01.2018г. и   30.01.2018г.,  адресирани до Х. и до дружество ГД – И. и Х. с посочване на споменатия ел.адрес.

           

                        По делото е разпитана свид.М.Х., която заявява, че по времето когато е извършван превоз на поточна линия от Австрия, тя е заемала длъжността „технически секретар” в ответното дружество, като била главен комуникатор във връзка с организиране на превоза.Тя уведомявала управителя когато има нужда от транспорт, той и указвал да заяви съответната транспортна единица, което тя правела, чрез заявки, чрез електронна поща – *******.Правела заявки и по телефон като комуникирала с лице с името Г.Свидетелката потвърждава, като изпратени от нея, приложените по делото съобщения – разпечатки от електронна поща.Обяснява, че същите са подписани със служебния имейл адрес, с логото на търговската марка на строителните материали.

 

                        По делото са представени фактури №677737/19.12.2017г., 681677/20.12.2017г.,692509/28.12.2017г.,714386/11.04.2018г. и 719663/13.01.2018г. и кредитни известия, установяващи издадени фактури с аналогично на процесните съдържание и заплащането на удостоверените във фактурите суми от ответника.Последното се установява и от заключението на вещото лице.

                       

                        Представени  са отправени от ищеца заявки до трети за спора лица във връзка с осъществяване на превоз на товар, количество – съответно на посоченото във фактурите, с посочен срок за разтоварване.Представени са  товарителници, в които са посочени имена на превозвачи –трети за спора лица, номера на превозни средства с които е осъществен превоза –съответстващи на посочените в споменатите по- горе фактури, посочен е изпращач „*******“ а получател, ГД“И.“ гр.Д., ул.“******“№**, отразен е вида на товара, бруто тегло, съдържат се подписи за изпращач, превозвач и получател, с изключение на товарителница от 01.02.2018г. с превозвач „******“ ЕООД на която има само печат от ГД”И.” - л.339 от д.Отразени са  и дати на получаване на стоката  от ГД”И.”- на 30.01.2018г. , на 01.02. 2018,на  02.02.2018г. и  на 05.02.2018г.

 

                        Свид.Б. е запозната с представените по делото товарителници, като съставител на годишните счетоводни отчети на ГД“И.“ и „*******“.Същата потвърждава подписа си в тях, за получател.Заявява, че са осчетоводени фактури окомплектовани със съответните товарителници, заявява, че подписването им от нея означава, че управителят се е обадил, че това нещо е пристигнало, и трябва да го подпише за да се върнат по камиона останалите екземпляри.Като пристигне товарителницата се осчетоводява фактурата, ако фактурата е с получател „******“ намират се съответните товарителници, формиращи това задължение, закачат се към фактурата и се осчетоводява.

 

                        Видно от заключение с вх.№1001/10.02.2020г. на в.л.М.Ч. е, че ищцовото дружество е издало на ответника 16 бр. Фактури, които последното е осчетоводило, от издадените от м.12.2017г. до м.03.2018г.Ответникът е префактурирал към „******“ ЕООД 14 бр.фактури.Според счетоводните книги на ответника салдото към ищеца е ****** евро, в което са посочени и задълженията по процесните фактури.С изключение на фактури №767770/01.02.2018г. и №773830/05.02.2018г. останалите 6 фактури, се префактурирани от „******“ ООД към „******“ ЕООД.Всичките 8 фактури по първоначалната искова молба не са платени.Платени са 5 фактури на стойност ****** евро – посочените в допълнителна искова молба, представени фактури във връзка, с услуги от същия вид.

 

                         С оглед на установените обстоятелства съдът намира предявените искове за

основателни.Съображения:

 

                        Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.361 ТЗ.На основание чл.4 т.3 вр. с чл.5 т.1 и чл.10 от Регламент №693/2008г.  на Европейския парламент и на съвета от 17.06.2008г съдът е приел за приложимо правото по седалището на ответника.

 

                        Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на задължението кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата.В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на договор за спедиция между страните – постигнато между тях съгласие, за сключването от името на ищеца но за сметка на ответника, на договори за превоз срещу възнаграждение и размера на договореното възнаграждение, както и изпълнението на задълженията си по договора и даване отчет на възложителя -сключването от негово име, но за сметка на доверителя на превозни договори, предаване на товара за превод, изпълнение на указанията на доверителя ако има такива относно пътя, посоката и начина на превоз, дата на натоварване и за подбора на превозвачи, достигането на товара до местоназначението.Установяване достигането на товара до местоназначението и фактическите действия във връзка със свеждането на доверителя на изпълнителната сделка до знанието му както и предаването на необходимите документи, доказващи осъществяването на превоза и достигането на товара при получателя, са дължимите от изпълнителя действия – установяващи дадената сметка, приемането и от доверителя дължими на основание чл.355 ТЗ вр. с чл.361, ал.2 ТЗ.

 

                        Съгласно чл.361 ал.1 ТЗ със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар, а според ал.2 за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор.Съгласно чл. 367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.Договорът за спедиция е неформален, консесуален с еднократно изпълнение.

 

                        В дадения случай са налице валидно сключени спедиционни договори между страните, като е ответникът е в качеството на възложител,а ищецът в качеството на изпълнител: установено е съгласие между тях за сключване от ищеца но за сметка на ответника на договори за превоз на товар, при цена – така както е отразена във фактурите, с посочените във фактурите превозни средства, с посочено във фактурите местоназначение.Извод за постигнато съгласие между страните и относно съдържанието на дължимите престации се налага с оглед показанията на свид.М.Х. – от която се установява, че във връзка с превоза на поточна линия от Австрия до България между страните е водена кореспонденция във връзка осъществяване на превоза, заявленията в отправените заявки и с факта на осчетоводяване на издадени от ищеца фактури, удостоверяващи задължения на ответника в претендираните размери срещу отразената във фактурите услуга.Действията си свид.М.Х. е извършвала в качеството си на технически секретар в ответното дружество - по арг.чл.30, ал.2 ЗТ следва, че не е необходимо изричното и овластяване за извършването им.От друга страна, дори и да се приеме, че договарянето е при отсъствие на представителна власт то с осчетоводяване на фактурите действията следва да се считат за потвърдени на основание чл.301 ТЗ.

                       

                        С оглед факта на осчетоводяване на фактурите от ответника,осчетоводяването на представените товарителници, които удостоверяват извършването на превоза до гр.Д., ул.” ГД”И.” с оглед предвиденото в член 4,5 и 6 ог Конвенция за договора за международен автомобил превоз на стоки – договорът за превоз се установява с товарителница. товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача -първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача, товарителницата трябва да съдържа следните данни: и името и адреса на получателя и показанията на свид.Б. според която осчетоводяването се извършва по нареждане на управителя, след получаване на товара и фактурите, съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора в това число и относно задължението му даде сметка на ответника, произтичащо от разпоредбата на чл.355 ТЗ приложим на основание чл.361, ал.2 ТЗ.

                       

                         В действителност е налице несъответствие между отразеното във фактурите местоназначение на товара и получаването му от друго дружество и относно посоченото количество на транспортирания товар. Съгласно чл. 356, ал. 1 ТЗ , приложим към договора за спедиция, съгласно чл. 361, ал. 2 ТЗ доверителят е длъжен да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната сделка, да прегледа стоката, придобита за него, и да го уведоми незабавно за установените недостатъци или липси, както и да поеме задълженията, които комисионерът е поел към третото лице. От същата следва, че при липса на възражения изпълнението е точно.В случая не се установява ответникът да е възразил по резултатите от изпълнителната сделка – заявеното едва с отговора на исковата молба възражение е несвоевременно.Ответникът е узнал кому е предаден товара, получател, различен от посочения във фактурите, но е осчетоводил същите и  не е възразил.( твърдения и доказателства за противното липсват).Видно от заключение на в.л. по счетоводните книги на ответника е отразено съществуващо задължение на основание процесните фактури.Ето защо той е длъжен да заплати уговореното възнаграждение.

 

                        При липса на доказателства за плащане предявените искове по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.361 ТЗ следва да се уважат, като се присъди претендираната главница.

 

                        Доказано е съществуващо в тежест на ответника парично задължение, което на основание чл.86, ал.1 ЗЗД обосновава извод и за дължимост на законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.04.2019г.

 

                        На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски- ***** лева – държавна такса, ***** лв- възнаграждение за в.л. и ***** лева – адвокатско възнаграждение( на основание фактура №12/07.02.2019г., преводно нареждане  от  26.02.2019г).От представените към списъка за разноски документи не се установява заплащането на остатъка от претенидраното адв.възнаграждение.Представено е преводно нареждане за сума в размер на  ******евро, но от същото не е ясно основанието за плащането.

 

                        Водим от горното, съдът

 

                                                                       Р      Е      Ш      И:

 

                        ОСЪЖДА „*******“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.“*******“№**, вх.**, ет.**, ап.** да заплати на **********, фирмен №35799, със седалище Л.г, Австрия, адрес *********, *******, **** ******, Република Австрия, представлявано от адв.Ц.Л., ВнАК, съдебен адрес адв.Ц.Л.,гр.В., ул.“******“№**, ет.** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.361 ТЗ сумата ****** евро, представлваща сбора от стойността на дължимото спедиционно възнаграждение във връзка с организиран превоз на стоки, за което са съставени фактури: №76770/01.02.2018г., №769848/02.02.2018г., №770135/02.02.2018г., №773818/05.02.2018г.,№773830/ 05.02.2018г.,№ 774308/ 05.02.2018г., №774313/ 05.02.2018г.,№802935/05.02.2018г, както и законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.04.2019г.  до окончателното й изплащане.

 

                        ОСЪЖДА „*******“ ООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.“********“№***, вх.**, ет.**, ап.** да заплати на *********, фирмен №*****, със седалище *******, Австрия, адрес *******, *****, ***** *****, Република Австрия, представлявано от адв.Ц.Л., ВнАК, съдебен адрес адв.Ц.Л.,гр.В., ул.“******“№**, ет.** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.361 ТЗ сумата ****** лева, представляваща стойността на сторените от ищеца по делото разноски.

 

                         Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред САС в  2 – седмичен срок от връчването му.

 

                                                                                              Окръжен съдия: