Решение по НАХД №3506/2025 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 799/24.10.2025г. по НАХД № 3506/2025г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на предложение, внесено от БРП,
с което срещу Д. И. Т., ЕГН **********, *, за това, че на 26.01.2023 г., пред служител на
ОДМВР Бургас- *, изпълняващ служебните си задължения, потвърдил неистина в писмена
декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, пред
орган на властта- Началник сектор ПП при ОД МВР Бургас, за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства- декларирал е като изгубено свидетелството си за правоуправление
на МПС и не е отнето от властите или подменено в чужбина, която по силата на закон се
дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства-
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен
начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в минималния размер.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично, като изразява
съжаление за стореното и заявява, че ще си понесе последствията.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият Д. И. Т., ЕГН **********, е роден *.
Обвиняемият Т. живеел във Великобритания от 2018 г. През 2022 г. сменил там
българската шофьорска книжка с шофьорска книжка от Великобритания. През 2023 г. при
пристигане в България се записал на курс за управление на А категория МПС. След това
отишъл да провери в КАТ дали ще има проблем с английската шофьорска книжка.
Отговорили му, че за да получи категория А трябва да смени английската с българска
шофьорска книжка, но това ще отнеме 2-3 месеца. Понеже обаче трябвало вече да се връща
във Великобритания по работа, обвиняемият решил да подаде декларация в КАТ ,че е
загубил книжката си. На 26.01.2023 г., пред служител на ОДМВР Бургас- *, изпълняващ
служебните си задължения, потвърдил в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника
за издаване на български лични документи, пред орган на властта-Началник сектор ПП при
ОД МВР Бургас, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства —като е декларирал
за изгубено свидетелството си за правоуправление на МПС- СУМПС № * и че не е отнето от
властите или подменено в чужбина. Издали му от ОДМВР ПП Бургас на 31.01.2023г. нова
шофьорска книжка СУМПС № * със срок за валидност 31.01.2023 г. до 31.01.2033 г., връчено
на 01.02.2023г. и после получил и А категория. Причината за декларирането била, че искал
1

да работи по спешност с А категория МПС .
През 2023 г. било получено писмо № 3286р9636/22.02.2023г. от ГДНП София в ОД
МВР Бургас сектор „ПП“, от което било видно, че СУМПС № * което обвиняемият Т. е
обявил с декларация на 26.01.2023г. пред служител на сектор ПП Бургас за изгубено
/откраднато, попълвайки процесната декларация/ е било в действителност подменено от
властите на Кралство Великобритания с британско СУМПС. Съгласно проведена почеркова
експертиза /протокол №174/от 04.09.2024г./ ръкописният текст в процесната декларация
/стр.34 от ДП/, подадена по чл.17 ал.1 от ПИБЛД е написан от обвиняемия, а подписът на
„декларатор“ е неговият.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
Справка за съдимост; Декларация по чл. 17, ал.1 от ПИБЛД, обяснения на
обвиняемия, както и от останалите приобщени по съдебното и досъдебното производство
писмени доказателства.
Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода
на проведено досъдебно производство. По делото не се събраха доказателства, които да
поставят под съмнение така установените факти.
Съдът кредитира и заключението на изготвената по делото експертиза, която отговаря
пълно точно и ясно на поставените въпроси.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313,
ал.1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а
именно подаване на декларацията пред служителя от Сектор „ПП“ – *. На следващо място
въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон - Закона за
българските лични документи /чл. 7, ал. 1, т. 6/ и Закона за движението по пътищата /чл. 160,
2

ал. 1/, както и по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
документи за самоличност по Закона за българските лични документи, приет с
Постановление на Министерски съвет № 13/08.02.2010 г. за приемане на Правилника за
издаване на българските лични документи. Декларацията се поддава пред орган на власт по
смисъла на чл.93, т.2 от НК - Началник на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас,
като на последно място в нея обвиняемият обективно е потвърдил неистина – декларирал
(заявил е), че бил изгубил свидетелството си за управление на МПС № *, когато в
действителност същото е било подменено от властите в Кралство Великобритания и той е
бил наясно с това. Горепосочената декларация има удостоверителен характер и е годен
предмет за невярно деклариране. По своята правна природа тя е истинска, тъй като е
съставена от подсъдимото лице, посочено като неин автор.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото Т. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му е
иззето, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал.1 ПИБЛД, за да му бъде издадено
ново свидетелство е длъжен да декларира пред българските власти, че документът му е
откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се удостоверяват именно с
подаването на Декларацията по чл. 17, ал.1. Същият е съзнавал, че подавайки декларацията,
волеизявленията му ще станат достояние на орган на власт, като е предвиждал, че в
следствие на лъжливото деклариране съответният орган на власт ще бъде заблуден относно
действителното положение, но въпреки това от волева страна обвиняемият е искала именно
това, за да може по този начин да се снабди с ново СУМПС, въпреки че е бил предупреден,
че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст, съдържащ
се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години или „Глоба” от сто до триста лева.
В конкретния случай, съдът съобрази, че за въпросното деяние са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК. Това е така, доколкото в случая са налице и
останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на чл. 78а от НК:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият не е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние или след употреба на
наркотични вещества, нито са налице множество престъпления.
3

В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства.
Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на Т..
Действително, предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е
лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер. Липсват данни за други противоправни прояви. Също така, обвиняемият е
съдействал за разкриване на обективната истина и изрази искрено съжаление за стореното.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Всичко това кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със сравнително ниска
степен на обществена опасност. Поради тези съображения съдът счита, че спрямо него
следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно – „Глоба” в размер на
1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху Т. и възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.

По разноските:
Предвид признаването на обвиняемия за виновен, съдът, на основание чл. 189, ал. 3
от НПК го осъди да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по
делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 124,51 /сто двадесет и
четири лева и петдесет и една стотинки/ лева, както и 5.00 /пет/ лева, представляващи
държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас.

По тези съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	799
Дата:	24 октомври 2025 г. (в сила от 11 ноември 2025 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20252120203506
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 октомври 2025 г.

Решение по НАХД №3506/2025 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите