Решение по дело №401/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1364
Дата: 22 октомври 2019 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Свилен Иванов Жеков
Дело: 20195530100401
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  Номер………………………22.10.2019 година……………..Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав

На………двадесет и четвърти септември………….….……..……..Година 2019              

В публично заседание в следния състав:                                            

                                              

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВИЛЕН ЖЕКОВ

                       

Секретар Ралица Димитрова………………………………………………………

Прокурор………………………………………………..…………………………..

като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ      

гражданско дело номер 401…по описа за………..….….…………2019 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 1320,55 лв., представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с № CREX-10841262/16.07.2014 г., за сумата от 367,87 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 05.09.2014 г. – 05.08.2016 г. и за сумата от 517,37 лв. представляваща лихва за забава за периода 06.09.2014 г. – 07.08.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Ищецът твърди, че е подал против ответницата М.М.П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 4262/2018 г., по описа на Старозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение. Ответницата била уведомена за издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени настоящите установителни искове срещу М.М.П..

Ищецът твърди, че на 16.07.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.М.П., бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-10841262. По силата на договора ответницата се съгласила сумата по кредита в размер на 1574,00 лв. да бъде изплатена пряко на упълномощения /те/ търговски партньор/и/. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя заемната сума, като ответницата се задължила да върне така отпуснатата заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 24 месечни погасителни вноски. Ответната страна преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 05.09.2014 г. Считано от следващия ден, длъжницата изпаднала в забава и дължала обезщетение за забава, изчислена спрямо действащата законна лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 05.08.2016 г., с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение. Дължима била и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска до края на договора, както и уговореното обезщетение за забава от момента на изпадането в забава.

Ищецът сочи, че на 10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, бил сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, ставало второто дружество, съгласно Приложение 1 към договора за цесия. Съгласно задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът упълномощавал цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. Твърди още, че в изпълнение на задължението за уведомяване било изпратено писмено уведомление до ответницата, но пратката била върната в цялост като непотърсена от адресата. Предвид този факт в настоящото производство предстояло да бъде връчено уведомление приложено ведно с исковата молба.

Към настоящата искова молба ищецът също е представил копие от уведомленията за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за да бъдат връчени на ответницата с исковата молба.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, по отношение на М.М.П., съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4262/2018г. по описа на Старозагорски районен съд, а именно: 1320,55 лв. - главница; 367,87 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 05.09.2014 г. до 05.08.2016 г. и 517,37 лв. - лихва за забава за периода от 06.09.2014 г. до 07.08.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението.

В законоустановения срок е подаден отговор от особения представител на ответницата, като се заема позиция за неоснователност на иска. Оспорват се вземанията за договорна възнаградителна лихва и лихва за забава за периода 2014г.-2016г. като погасени по давност, на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД. Излага се правен довод, че уведомление за цесията не може да бъде връчено на особен представител. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

         В съдебното заседание особеният представител на ответника адв. К. заема становище за неоснователност на исковете.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните по делото, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитодател, и ответницата М.М.П., като кредитополучател, е сключен на 16.07.2014 г. договор за потребителски кредит № CREX-10841262/16.07.2014 г., като сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от длъжницата /така и т. 1 и 2 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза/.

Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен кредит за покупка на стоки и услуги № CREX-10841262/16.07.2014 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата М.М.П., ведно с приложените към него Общи условия на кредитора и погасителен план, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1574,00 лв., с начин на усвояване – предоставяне на упълномощен търговски партньор /продавач на стоката/, с фиксиран годишен лихвен процент 31,06%, и начин на връщане: 24 месечни вноски, всяка от които по 88,87 лв., с краен срок на погасяване – 05.08.2016 г. В приложения към договора погасителен план /л. 11 от делото/, в същия са посочени падежите на отделните вноски и размерите на главницата и на договорната лихва, които се включват във всяка отделна месечна вноска в общ размер на 88,87 лв.

Представени са също по делото рамков договор от 10.01.2017 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, като съгласно Приложение 1 към договора от 10.01.2017 г., вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД, произтичащо от договор № CREX-10841262/16.07.2014 г., с длъжник - ответницата, е било прехвърлено на ищеца, с отбелязване, че прехвърлената главница е 1320,55 лв., а лихвата е 367,87 лв. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е упълномощило „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия /така пълномощно, на л. 8 от делото/. Не се установи по делото твърдението на ищеца да е изпращал до ответницата писмо с уведомление за цесията – не беше представено обратна разписка, известие за доставяне и т.н. Поради липсата на връчване на уведомлението на ответницата за извършената цесия преди процеса в самата искова молба е отбелязано т.нар. особено искане уведомлението за извършената цесия да бъде предоставено на ответницата с исковата молба.

От т. 2 от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по горепосочения договор за кредит ответницата е изплатил сумата общо в размер на 444,38 лв. – пет погасителни вноски като непогасената главница възлиза на 1320,55 лв., непогасената договорна лихва за периода 05.09.2014 г. – 05.08.2016 г. възлиза на 367,87 лв., и непогасената лихва за забава по неплатените вноски за периода 06.09.2014 г. – 07.08.2018 г. възлиза на 472,82 лв.

От приложеното ч.гр.д. № 4262/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД срещу М.П. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от 1320,55 лв., представляваща главница по договор за потребителски стоков кредит № CREX-10841262/16.07.2014 г.; сумата от 367,87 лева - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 05.09.2014 г. до 05.08.2016 г.; сумата от 517,37 лв. - обезщетение за забава за периода от 06.09.2014 г. до 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2018 г. до окончателно плащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство в размер на 94,12 лв. Тъй като длъжницата не била открита на известните й адреси, съобщението до нея е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно на страните по делото, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата са били в договорни правоотношения възникнали от договор за потребителски стоков кредит № CREX-10841262/16.07.2014 г. и заемната сума е била предоставено на ответницата. Представеният по делото договор за стоков кредит, установява възникналото заемно правоотношение между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и кредитополучателката – ответница, по силата на което ответницата е получил сумата в размер на 1574,00 лева /за закупуване на диван „Калифорния“/ и се е задължила да я върне, заедно с договорна лихва в общ размер на 558,77 лв., на двадесет и четири месечни вноски в размер на 88,87 лв. Представеният по делото погасителен план установява всяка погасителна вноска какво вземане включва и в какъв размер /л. 9 от делото/. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че ответницата е заплатила по договора за кредит сумата общо в размер на 444,38 лв./ пет погасителни вноски/. Не е спорно, че крайният срок за изпълнение на договора е бил 05.08.2016 г.

След като по делото се установи възникналото валидно облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и кредитополучателката – ответница, предоставяне на заемната сума в размер на 1574,00 лв. и настъпилата изискуемост на задълженията по договора преди да се произнесе по размера на дължимите суми по договора, следва да се даде отговор на въпроса дали надлежно е цедирано вземането на ищеца, с оглед оспорванията, направени от особения представител на ответницата.

По делото няма спор, че преди неговото образуване ответницата не е била уведомена за извършената цесия /не са представени и доказателства-обратни разписки, известия за доставяне установяващи опити за уведомяване и поради това ищецът в исковата си молба /стр. 3/ е направил искане /именувано особено искане/ на ответницата да бъде предоставено уведомлението заедно с исковата молба. Исковата молба е връчена на назначения на ответницата особен представител.

Въпросът обаче дали е възможно уведомяване за извършена цесия да бъде прието от назначен по делото особен представител е намерил отговор в актуалната практика на Старозагорски окръжен съд обективирана в решение № 563/17.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1325/2019 г., решение № 210/19.04.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1028/2019 г., решение № 385/25.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1237/2019 г., решение № 361/17.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1219/2019 г., решение № 371/19.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1256/2019 г., решение № 346/11.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1195/2019 г., решение № 352/12.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1163/2019 г., решение № 121/05.03.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1387/2018 г., решение № 43/22.01.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1342/2018 г./, като е прието, че това не е възможно. От доказателствата по делото не се установява да са изпълнени изискванията на чл. 99 ЗЗД, за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника, предвид на което ищецът не притежава вземане спрямо ответницата и не е активно материално легитимиран по настоящите искове.

С доклада на съда, с който е разпределена доказателствената тежест между страните, на ищеца е указано, че за уважаване на исковете в негова тежест е да установи наличието на валиден договор за прехвърляне на вземания /цесия/, както и съобщаване прехвърлянето на вземането на длъжника. Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства наличието на сключен договор за прехвърляне на вземания – цесия, по силата на който вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД спрямо ответницата М.М.П. е преминало в полза на ищеца по делото. Цесията обаче не е породила своето действие спрямо длъжницата, тъй като същата не е била уведомена, както предвижда разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Съгласно константната съдебна практика, включително на върховната съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о., решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о./, за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Действително няма спор, че по силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ може да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.о., решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Такъв е и процесния случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците от цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

Спорен е въпросът достигнало ли е до длъжника уведомлението за извършената цесия в хода на настоящото производство. Както вече се посочи в конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно връчване на съобщение на длъжницата за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на исковото производство. Уведомлението за сключения договор за цесия с предмет процесното вземане представлява приложение към исковата молба. При опит за връчването му връчителят е установил, че ответницата не живее на регистрираните постоянен и настоящ адреси и са събрани данни, че не е в трудовото правоотношение. На ответницата е бил назначен особен представител, който притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжницата в хода на съдебното производство. Затова в конкретния случай, приложеното към исковата молба уведомление за цесия е връчено на назначения от съда /след провеждане на процедура по чл. 47, ал. 5 ГПК/ особен представител на ответницата. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /така решение № 2350/07.04.2017 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 5905/2016 г./. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител не може да се приравни на нотифициране на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК, представител. Като взе предвид изложеното, съдът стига до извода, че длъжницата не е валидно уведомена от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – ищецът, поради което правата на последния да търси вземанията си от длъжницата по процесния договор не са консолидирани, непротивопоставими са на нея и цесионерът не може да претендира изпълнение на задълженията по процесния договор за потребителски кредит. Настоящият съд намира, че не е осъществено връчване на уведомление до ответницата за прехвърляне на вземанията в хода на производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като част от приложенията към исковата молба е получено от назначения от съда особен представител и предаването му не може да се приравни на нотифициране на длъжницата предвид особения характер на представителството от назначения от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия /така и решение № 60/06.03.2019 г. на Сливенски окръжен съд по в.гр.д. № 64/2019 г./. Последният не представлява упълномощен да получава материално-правни изявления представител на ответницата. Правомощията на особения представител се изчерпват с процесуално представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат получаването на материалноправни изявления, адресирани до него. Предвид на това получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в материално правоотношение, каквото е заменянето на предходния кредитор с нов, не може да произведе ефект. Длъжницата не е валидно уведомена за прехвърлянето на вземанията към нея на нов кредитор - ищцовото дружество, поради което правата му да търси вземанията си от нея са непротивопоставими на длъжницата, спрямо която цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор или от упълномощено от него лице /така решение № 74/27.07.2017 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. № 154/2017 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018 г. на ВКС по т.д. 3153/2017 г., II т.о., както и актуалната практика на Старозагорски окръжен съд обективирана в решение № 563/17.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1325/2019 г., решение № 210/19.04.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1028/2019 г., решение № 385/25.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1237/2019 г., решение № 361/17.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1219/2019 г., решение № 371/19.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1256/2019 г., решение 346/11.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1195/2019 г., решение № 352/12.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1163/2019 г., решение № 121/05.03.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1387/2018 г., решение № 43/22.01.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1342/2018 г./ В рамките на осъществените действия по чл. 47 ГПК не може да се изведе надлежно известяване на ответницата, тъй като тази норма не замества изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД /така решение № 89/13.03.2019 г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 51/2019 г., решение № 269/05.03.2019 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 2699/2018 г./. В конкретния случай исковата молба е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и ответницата се представлява от особен представител, на когото са връчени съдебните книжа. При това положение връчване на книжата, а от там и на уведомленията за прехвърлянето на вземането по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е осъществило /така решение № 62/22.03.2019 г. на Ловешки окръжен съд по в. гр. д. № 18/2019 г./.

Горното води до извод, че договорът за цесия, с който дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответницата – длъжник. Следователно ищецът не е активно материално-правно легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право, което води до неоснователност на предявените от него искови претенции, които следва да бъдат отхвърлени /определение № 274/26.05.2015 г. на ВКС по т.д. № 2748/2014 г., II т. о. /.

С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответницата направените от нея разноски. Доколкото по делото не са претендирани и не са представяни доказателства за направени такива от назначения особен представител, разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,

 

Р       Е       Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“ ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на М.М.П., ЕГН: ********** и адрес ***, че дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, следните суми: 1320,55 лв., представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на потребителски стоков кредит № CREX-10841262/16.07.2014 г., за сумата от 367,87 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 05.09.2014 г. – 05.08.2016 г. и за сумата от 517,37 лв. представляваща лихва за забава за периода 06.09.2014 г. – 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното плащане, което вземане произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски стоков кредит№ CREX-10841262/16.07.2014 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.М.П., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2395/27.08.2018 г. по ч.гр.д. № 4262/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, като неоснователни.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: