Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 17.04.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 8 993/2015 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД в размер на 50 000 лв.
Ищецът Е.Д.М. излага в исковата си молба и последваща уточнителна такава,
че служител на ответника му нанесъл тежка обида като му преписал прякор „К.” в
документ от 25.11.2013 г. Твърди се, че от това деяние се поболял от стрес и
нерви и изпаднал в депресия. Бил унизен и поруган пред целия свят.
Предвид което е мотивиран правен интерес и ищецът е заявил искане съдът да
постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50
000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът М.В.Р., оспорва предявеният
иск в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. В открито съдебно
заседание възраженията се поддържат чрез юрк. К.Р..
Съдът, след като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
преценени съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 и ал. 3 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно
отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която
отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа. За да се ангажира тази отговорност на ответника, е
необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно
и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило
вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното.
Видно от ангажираните по делото
доказателства – писмени и гласни, ищецът е известен в обществото с прозвището „К.”.
За това дава сведения, както доведения от ищеца свидетел М.П., разпитан в
съдебно заседание от 01.10.2018 г., който заявява, че ищецът е медийно известен с
това прозвище отпреди 10-12 години, така и дъщерята на ищеца, съобразно
представената статия от печатно издание по делото, съдържанието на която не е
оспорена от ищцовата страна заявява, че „в Кремиковското училище, където баща
ми е учил – Е. се римува с К.” т.е. посоченият прякор е със значителна давност,
което предполага не само знанието на ищеца, че е наричан със същия, но и
търпенето на този прякор през значителен период от време.
На следващо място, следва да се има предвид, че при
добронамерено използване прякорът се определя като вид псевдоним, използван на
добра воля от приятели и роднини, които го употребяват, за да изразят близост.
Възможно е да е налице и зловредно използване на прякора като същия да носи
обидни за адресата характеристики и се използва, за да покаже липса на уважение към човека,
да наруши неговото достойнство, или да накара другите да придобият негативно
отношение към назовавания. По делото няма данни същият в конкретната ситуация
да е използван с оглед уязвяването на ищеца.
Няма данни по делото, дори да се приеме изцяло хипотетично, че са налице
някакви увреждащи ищеца действия, предприети от сочения служител на ответника
същите да са довели до претърпените от ищеца неимуществени вреди. От
представената по делото медицинска справка се установява, че ищецът е в стабилно
здравословно състояние. Причинна връзка между същите с действия/бездействие на
служител на ответника от събраните по делото доказателства не се установява,
нито може да бъде изведена по косвен път чрез индиции.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира заявеният иск за
неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 100 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение, с оглед заявеното своевременно
искане в тази насока.
Водим от горното, СГС, I-19 състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Д.М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 49 вр. с
чл. 45 от ЗЗД срещу М.В.Р., гр. София, ул. „******** за заплащане на сумата от
50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на употребен
по отношение на него прякор „К.” в документ от 25.11.2013 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на МВР
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: