Решение по дело №317/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 298
Дата: 23 февруари 2023 г. (в сила от 11 март 2023 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20233110200317
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Варна, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110200317 по описа за 2023 година
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯ А. Б. А., роден на 18.09.1977 г., в град Варна,
българин, български гражданин, основно образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН
**********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ
На 16.11.2021 г., в гр. Долни чифлик, обл. Варна, предал лично пред дежурен
полицай в ПУ -Долни чифлик, невярно повикване, а именно съобщение, че
малолетната му дъщеря Жулиета А.а Б.а е в неизвестност - престъпление чл. 326, ал.1
от НК от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК, го освобождава от
наказателна отговорност, като му налага административно наказание ГЛОБА в размер
на 1 000 /хиляда/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд – Варна в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
1

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към решението по НАХД № 317 по описа на
Варненския районен съд за 2023 година, ХХІХ състав.


Производството е образувано по внесено от прокурор при Районна
Прокуратура - Варна по реда на чл.375-чл.379 от НПК предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл. 78 “а” от НК на А. Б. А., за това, че на 16.11.2021 г.,
в гр. Долни чифлик, обл. Варна, предал лично пред дежурен полицай в ПУ -
Долни чифлик, невярно повикване, а именно съобщение, че малолетната му
дъщеря Ж. А. Б. е в неизвестност- престъпление по чл.326 ал.1 от НК
.
С предложението прокурорът счита фактическата обстановка по
делото за изяснена от събраните на досъдебното производство доказателства
и изразява становище за наличието на основанията на чл.78 “а” от НК. В
съдебно заседание ВРП, редовно уведомени, не изпращат представител и не
ангажират становище по постановлението.
Обв. Александров, редовно призован, явява се лично. В последната си
дума изразява съжаление за постъпката си и заявява, че няма да я повтори,
моли да му бъде наложена глоба в минимален размер.
Не се оспорва авторството, обективната и субективна съставомерност
и доказаността на престъплението на деянието.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни
и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
първоиснанционният съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият А. Б. А. живеел в гр.Долни Чифлик, обл.Варненска на
съпружески начала със свидетелката Н. З..От съвместното си съжителство
двамата имали три деца - едно от тях била малолетната свидетелка Ж. А./ на
11 години/.През есента на 2021 г. обв.А. и св.З. се скарали и З. отишла в
жилището на леля си в с.Дъбравино, обл.Варненска.През това време св.Ж. А.
и нейният брат били на гости при баба си в РГермания.След като се върнали в
гр.Долни Чифлик разбрали, че майка им е напуснала семейното
жилище.Тогава малолетната св.А. написала съобщения на майка си, че ако не
се върне в дома им, щяла да избяга. След като разбрал за това, обвиняемият
А. решил, че това е начин да накара съпругата си да се върне. В изпълнение
на замисленото той решил да скрие дъщеря си и да подаде сигнал в
полицията, че е изчезнала. На 16.11.2021 г. завел дъщеря си в жилището на
нейната баба, в което никой не живеел, като й казал ,че трябвало да стои
вътре и да не излиза, а той щял да я пази отвън.Жилището се намирало в
гр.Долни Чифлик ул.* №25.Веднага след това, на същата дата обвиняемият
отишъл в ПУ-гр.Долни Чифлик и подал заявление, че малолетната му дъщеря
1
Ж. А. Б. е изчезнала сутринта на същата дата.Заявлението веднага било
изпратено по факс в дежурната на IV РУ-ОД-МВР-Варна.Там дежурен бил
свидетелят П..Той веднага изготвил необходимите документи за обявяването
на малолетното дете за общодържавно издирване.Веднага започнало
провеждането и на оперативно-издирвателни мероприятия с цел
установяването на Ж. А.На следващия ден сутринта полицейски служители
се свързали с обвиняемия и той отново им заявил, че дъщеря му я няма.По-
късно св.Ж. А. се прибрала сама в дома си и в късния следобяд била
установена там от полицейските служители.Обвиняемият А. разказал какво е
направил и обяснил, че искал да уплаши жена си, за да се върне вкъщи.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните,
съдът намира за установена въз основа на гласните доказателства по делото и
от писмените доказателства по досъдебно производство, инкорпорирани по
реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Обв. Александров е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл.326 ал.1 от НК,
тъй като на 16.11.2021 г., в гр. Долни чифлик, обл. Варна, предал лично пред
дежурен полицай в ПУ -Долни чифлик, невярно повикване, а именно
съобщение, че малолетната му дъщеря Ж. А. Б. е в неизвестност.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие- с предаване на неверно съобщение. Първоинстанционният съд
приема, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с
оглед знанието на обв. А., че дъщеря му не е била в неизвестност,
независимо че е знаел че това деяние е обявено от закона за наказуемо. Той е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял
тяхното настъпване.
С оглед горното, и тъй като прие че обвинението против обвиняемия е
доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните
в производството доказателства, съдът призна обв. Александров за виновен
за предявеното му обвинение по чл.326 ал.1 от НК.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на
установеният в страната правов ред.
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид
следното:
На първо място ВРС съобрази кумулативното наличие на
предпоставките по смисъла на чл.78 “а “от НК- обвиняемия е пълнолетно
лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.326 ал.1 от НК
законова санкция е лишаване от свобода до 2 години. Към момента на
извършване на деянието обв. Александров не е бил осъждан и не е бил
2
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78”а” от НК, както и
от деянието му не са били причинени имуществени вреди. При горните
констатации и на основание чл.78 „а” ал.1 от НК съдът освободи обв.А. от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба”.

При индивидуализация на наказанието съдът отчете следните
смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало на обв. А..
Не се отчетоха отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчете се и
причинения престъпен резултат. Степента на обществената опасност на
деянието и дееца са изключително ниски в сравнение с други случаи на
такива деяния. С оглед превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства и преди всичко за постигане целите на
наказанието, съдът прецени, че най- съответно на извършеното престъпление,
с оглед личността на обв. А., поведението му при извършване на настоящото
престъпление, степента на засегнатост на обществото, обществената опасност
и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, най-съответно се явява да
бъде определено административно наказание, ориентирано към минимума, а
именно: “Глоба” в размер на 1000 лева, като съображенията за това се базират
на факта, че деецът е неосъждан и е с положителни характеристични данни,
последвалия наказателен процес, явно е предизвикал върху него
поправителен ефект. Така определеното административно наказание “Глоба”
в размер на 1000 лева в конкретният случай ще изиграе максимално добре
своята предупредителна и възпираща роля, то ще спомогне в най- пълна
степен за поправянето и превъзпитанието на обвиняемия с цел спазване на
законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в
бъдеще други престъпления, ще въздействува възпитателно и
предупредително и върху останалите членове от обществото.
Съдът счете, че с така наложените по вид и размер наказания ще бъдат
реализирани адекватно целите както на генералната, така и преди всичко на
специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
3