Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 130
гр.Варна,
22 .07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на тринадесети юли,
двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ПЕНКА ХРИСТОВА
Секретар Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 326/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – Варна срещу решение № 548/28.04.2016 г. по гр.д.№ 170/15 г. на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени исковете, предявени против С.А.М. и Т.Д.И. с правно основание чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ в общ размер на 56548.10 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на исковата претенция.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на ответниците оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в
тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната
фактическа
обстановка:
Производство е образувано
по
искане на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против С.А.М.
и Т.Д.И.,***, с правно
основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ и цена на иска 56 548,10 лв.
Твърденията
са,
че ответникът е привлечен като обвиняем по досъдебно производство
№ 3044/2012 год. по описа на Първо РУП на МВР - Варна за престъпление по чл.
213А, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С Постановление на Варненска районна прокуратура от
28.01.2014 год. досъдебното производство е било прекратено поради
недоказаност на обвиненията, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Тъй
като престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 11 от ЗОПДНПИ, с Протокол №
ТД04ВА/УВ-5295/19.02.2014 год. е образувана проверка на имуществото на ответника
и на съпругата му за период от 19.02.2004 год. до 19.02.2014 год. Твърди се значително
несъответствие по смисъла чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ във вр. с §1, т.7 от ДР на
ЗОПДНПИ, като предмет на отнемане в производството е имущество на
стойност 56 548,10 лв. по смисъла чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ във вр. с §1, т. 7
от ДР на ЗОПДНПИ.
Оспорвайки исковете, ответниците твърдят
недопустимост на производството, тъй като наказателното производство спрямо ответника е
прекратено и молят за
прекратяване на
исковото производство. В
условията на алтернативност, изразяват становище за неоснователност на
претенциите, тъй като посоченото имущество е придобито по законен начин; не е
налице връзка между придобитото имущество и престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност.
Не се
спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с решение № 594/19.11.2014
год. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ -Варна
уведомление от Районна прокуратура Варна поради това, че на 23.07.2013
год. ответникът С.А.М. е
привлечен като обвиняем и е образувано досъдебно производство №
3044/2012 год. по описа на Първо РУП на МВР - Варна за престъпление по чл.
213А, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 28.10.2012 год. в
гр. Варна, заедно с А. Р. Ж. с цел да принудят другиго – А. Н. Н. и Д.
И. К.
да поемат имуществено задължение, като подпишат записи на заповед, ги заплашили с
насилие.
С Постановление
на Варненска районна прокуратура от 28.01.2014 г. ДП № 3044/2012 год. е било прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, поради недоказаност на обвиненията.
Престъплението, за което на ответника М. е повдигнато обвинение попада в
обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 11 от ЗОПДНПИ, а проверката е
за период
от 19.02.2004 год. до 19.02.2014 год.
Безспорен
е установения при проверката факт, че ответницата Т.Д.И. е
съпруга на ответника.
Не се
спори относно придобиването през периода на описаното в исковата молба
имущество – леки автомобили, парични средства и пътувания в чужбина, подробно
изброени и в мотивите на обжалваното решение.
Разпитани са свидетели, установяващи,
че ответникът е работил в чужбина като строител без трудови договори, приети са
и заключения на съдебно-икономическа експертиза в общо три варианта.
За да
отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че прекратяването
на наказателното производство спрямо ответника поради липса на
доказателства и на основание, различно от посочените по чл.22 ал.2 от
ЗОПДНПИ изключения, не е въпрос по допустимост на исковете, а води
до извод за тяхната недоказаност.
Настоящата
инстанция не споделя извода на съда за недоказаност на претенцията. Висящността
на наказателното производство е елемент от фактическия състав, пораждащ в полза
на държавата правото на гражданска конфискация. Веднъж възникнало, правото се
погасява само на основанията, предвидени в закона, като сред тях прекратяването
на наказателното производство не фигурира. В новия ЗОПДНПИ, престъпната дейност
е само повод за образуване на проверка от комисията, като впоследствие
подлежащите на изследване предпоставки за отнемане на имущество са откъснати от
наказателното производство и неговият изход няма значение за изхода на
производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Отнемането на
имущество по ЗОПДНПИ по същността си не съставлява наказание за извършено
пристъпление или административно нарушение. Гражданската конфискация няма пряка
връзка с конкретното престъпление – то е само предпоставка за образуване на
производство от комисията и за извършване на проверка. Процесуалната
предпоставка за протичане на съдебно производство е наличие на обосновано
предположение на комисията, че дадено имущество е незаконно придобито. Няма
законови изисквания, обвръзващи приключването на процеса за гражданска
конфискация с изхода от успоредно провежданото наказателно производство.
По
делото са приети две съдебно-счетоводни експертизи – първоначална и
допълнителна на в.л.С. К. в три варианта. Първоинстанцинният съд е приел като
обоснован и креспондиращ с останалите доказателства по делото вариант втори от
допълнителното заключение, в което като приход е
включен банковият заем на ответниците в размер на 36 378 лева,
доходите на ответника за работа в чужбина - около
30 000 лева за година, общо 239926.39 лева за целия проверяван период и
30833.33 лева, получени от ответницата от работа в хранителен магазин,
установени с гласни доказателства. Показанията на разпотаните свидетели –
близки приятели и син на ответницитеса противоречиви и не кореспондират с
останалите доказателства по делото.
Въпреки
колебливите свидетелски показания, първоинстанционният съд е приел, че от
„помагане” в магазина на сина си, ответницата е имала ежемесечен доход от 2000
лева през целия проверяван период от десет години. В противен смисъл са
показанията на А.Ж. - син на ответниците, който твърди, че за това, че майка му
„помага и чисти” в магазина, получава най-малко по 500 лева на месец. Същият
свидетел установява, че живее в едно домакинство с родителите си и баща му
издържа и неговото семейство, което прави нелогично твърдението за заплащане за
труда на майка му.
Не е
безспорна трудовата дейност на ответника в чужбина – по делото не са
представени годни доказателства относно времетраенето и размера на получените
от тази дейност доходи. Липсват доказателства евентуално придобитите средства
да са внесени в страната през митнически органи или да са изпращани с вносни
бележки и банкови извлечения. Като приход на ответниците следва да се отчитат
само онези доходи, които са законни. Взможните незакнни източници могат да
бъдат различни, но тяхната конкретизация по вид и размер се намира вън от
обсега на доказването в гражданското производство по ЗОПДНПИ.
Недопустимао
е установяване с експертиза и със свидетелски показания на факта на получаване
на възнаграждение за положен труд, респ. на неговия размер. Тези обстоятелства
се установяват с официални писмени документи /трудови книжки, удостоверения от
работодатели/, подаване на годишни данъчни декларации, каквито за проверявания
период от десет години не са подавани от ответниците.
Настоящата
инстанция приема, че вариант втори от допълнителното заключение не следва да се
кредитира като съответстващ на доказателствата по делото. Като обективна,
правилна и кореспондираща на доказателствата по делото е допълнителната
експертиза в нейния първи вариант, съобразно който общо законните доходи на
ответниците са в размер на 64974.99 лева; обичайните разходи на семейството са
65314.36 лева, изчислени на базата на НСИ, доколкото по делото не са
представени доказателства за специфични нужди или за по-нисък стандарт на живот
на ответниците от средния за страната. Видно е от същата експертиза, че
извънредните разходи са общо в размер на 263470.22 лева, направени за пътувания
в чужбина. При изготвяне на заключението вещото лице е приложило минималните
разходи в размер на нормативно определените дневни и нощувки, като не е включило
разходи за самото пътуване – билети за самолет или автобус, визи, гориво и т.н.
Предвид липсата на доказателства за продължителността на пребиваването при
всяко от пътуванията, вещото лице е отразило като разход средствата за престой
само за един ден.
С
оглед на така определените приходи и разходи, размерът на нетния доход е
отрицателна величина – 263470.22 лева.
От
доказателствата по делото се установява придобиване през проверявания период на
имущество:
-
Два леки автомобила, за които са направени разходи
в размер общо на 22394.25 лева;
-
Плащане на погасителни вноски по усвоен кредит общо
в размер на 44967.88 лева;
-
Плащане на погасителни вноски от сина на
ответниците с техни средства – 8116.69 лева;
-
Захранване на банкови сметки – 1564.66 лева.
Предвид
общия размер на реализираното имущество – 77043.48 лева и доказания размер на
нетния доход – минус 263470.22 лева, несъответствието в отрицателен размер - 340853.07
лева е значително по смисъла на § 1, т.7 от ПЗР на ЗОПДНПИ и води до
обоснованото предположение, че е незаконно придобито.
Осъществени
са всички елементи на фактическия състав на правото държавата да отнеме
придобитото пред проверявания период имущество: ответникът е привлечен в
камеството му на обвиняем за извършено престъпление, визирано в чл.22 от
ЗОПДНПИ и е констатирано значително несъответствие в имуществото на
ответниците, за което има обосновано предположение, че е незаконно придобито.
От
доказателствата по делото се установява твърдяното от ответниците получаване на
банков кредит през 2006 г. ССЕ установява, че получената от него сума,
съпоставена с нетния доход за 2006 г. и за 2007 г. и предвид закупуването на
два леки автомобила пред двете години, не е достатъчна за закупуването на
втория автомобил. Сумите по кредита не представляват средство за увеличаване на
имуществото на кредитополучателя – предвид задължението за неговото връщане и
за заплащане на договорените лихви.
Предвид
липсата на доказателства относно законен произход за придобиването на
имуществото, на отнемане подлежат:
1.
Сумата от 18605 лева – пазарна цена на л.а.”Ауди
А4”, рег.№ В1841К;
2.
Сумата от 36378.44 лева – усвоен банков кредит,
произхода на средстваза погасяване на който не е установен.
3.
Сумата от 1564.66 лева, внесена от ответницата о
банкова сметка ***.
Вариант
трети от заключението на ССЕ в приходната част е включил сумата от 50000 лева,
получени от сватбата на сина на ответниците през 2005 г. Част от свидетелите не
са присъствали при получаването на парите, друга част са видели, но не могат да
установяват точния размер на получените средства. Свид.А.Ж. депозира
противоречиви показания относно размера на сумата: „50000 евро”, „50000 лева”,
а впоследствие установява, че е броил парите до 10000 лева. Твърди, че с тях не
е купувано нищо – „нито апартамент, нито кола”, поради което следва извод, че
тези средства не са вложени в придобиването на имущество, предмет на отнемане. Трети
вариант от допълнителното заключание не следва да бъде кредитиран.
Следователно,
искът по чл.74, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ е доказан по основание за претендираната
сумата от общо 56548.10 лева и следва да бъде уважен – след отмяна на обжалваното
решение. При този изход на спора, ответниците следва да заплатят на КНПИ –
София сумата от 4973.14 лева – разноски по водене на делото пред двете
инстанции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
По
изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
решение № 548/28.04.2016 г. по
гр.д.№ 170/15 г. на Окръжен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТНЕМА
В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА по иска на Комисия за незаконно придобито имущество,
гр.София, ЕИК *********:
От С.А.М.,
ЕГН ********** и Т.Д.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 63, ал.
2, т. 2, вр. с чл. 72, вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ, сумата 18 605 лв. от
продажбата на лек автомобил, марка "Ауди", модел "А4", рег.
№ В 1841 КТ, дата на първа регистрация 10.08.2001 год., рама №WAUZZZЕ22А040124,
двигател № АVВ053216, придобит на 13.09.2007 год.;
От С.А.М., на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 62 от
ЗОПДНПИ - сумата 36 378,44 лв., представляваща равностойността на
усвоен кредит, отпуснат по разплащателна сметка в евро № ВG31 ВUIN 7750 1407
5675 17, открита на 29.05.2006 год. в „Алианц банк България" АД, с титуляр
С.А.М., ЕГН **********.
От Т.Д.И., на основание
чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ – сумата
1564,66
лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в евро № ВС43
РК.СВ 9230 1428 6675 15, открита на 08.04.2009 год. в „Прокредит банк" АД,
с титуляр Т.Д.И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
С.А.М. и Т.Д.И., ДА ЗАПЛАТЯТ на Комисия за незаконно придобито имущество -
София, сумата от 4973.14 лева – разноски по водене на делото пред двете
инстанции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.