№ 4429
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110154199 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от К. С. Н. срещу с, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1. иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата в размер на 20 856,41 лева,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2024 г. до
15.07.2024 г.;
2. иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата в размер на 5 444,27 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни през 2022 г.,
2023 г. и 2024 г.;
3. иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата в размер на 7640 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в случаите на
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника въз основа на
трудов договор, по което заемал длъжността „разработчик софтуер“ при ответника с
основно трудово възнаграждение в размер на 7080 лева, което със споразумение от
28.10.2022 г. било увеличено на сумата от 7640 лева. Поддържа, че със заповед № 21 от
16.07.2024 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Сочи, че работодателят не изплатил в пълен размер дължимото му за периода от 01.04.2024
г. до 15.07.2024 г. нетно трудово възнаграждение, което възлизало на сумата от 20856,41
лева. Посочва, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят
признал и дължимостта на вземанията за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, както и за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случая на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, но посочените
обезщетения не му били заплатени. По така изложените доводи предявява разглежданите
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 74-ти състав е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ. В проведеното на
12.03.2025 г. открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да
не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или
негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото
редовно о. с. з. и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване
неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е
предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е
подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно
заседание, не е направено искане делото да се разглежда в нейно отсъствие, а от събраните
по делото писмени доказателствени средства се установява, че предявените искове са
вероятно основателни – арг. от чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е
доказал сторени разноски в размер на 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника.
Доколкото на основание чл. 359 КТ ищецът не дължи заплащане на държавна такса по
настоящото производство и предвид уважаването на предявените искове ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда на основание чл. 78, ал. 6
ГПК държавна такса в размер на 1357,63 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА с, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на К. С. Н.,
ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 20 856,41 лева,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2024 г. до
15.07.2024 г.
ОСЪЖДА с, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на К. С. Н.,
ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 5 444,27 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни през 2022 г.,
2023 г. и 2024 г.
ОСЪЖДА с, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на К. С. Н.,
ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 7640 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в случаите на
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието.
ОСЪЖДА с, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на К. С. Н.,
ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на
сумата от 2000 лева.
ОСЪЖДА с, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати по сметка на
2
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 1357,63
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3