Р Е Ш Е Н И Е
№ 1357
16.10.2018 г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Бургас, в публично заседание на 12.10.2018 г.,
XXІІ наказателен
състав състоящ се от:
Председател: Николай Гемеджиев
секретар Мария Милева,
като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 1797 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба
подадена от И.Т.П., ЕГН ********** с адрес: ***.
Жалбата
е подадена против Наказателно постановление №18-7779-000062/14.02.2018 г.
издадено от Началника на РУ – Камено към ОД на МВР – гр.Бургас.
С
това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.175,
ал.1, т.4 и чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за нарушения на
чл.103 и чл.140, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни
наказания по вид „глоба” в общ размер от 170 лева, както и административно
наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца.
С
жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се изразява несъгласие с
констатациите на административния орган, които са изложени в процесното НП,
като се уточнява, че изложената в него фактическа обстановка не съответства на
истината. Посочва се жалбоподателя не бил управлявал процесното МПС и от това
се отрича авторство на вменените деяния. Посочва на следващо място и че в НП неясно
било посочено и мястото на извършване на вмененото нарушение. По време на
съдебната фаза жалбоподателя се явява, сочи доказателства.
Административнонаказващия
орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, както
и не се представят доказателства.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на
жалбоподателя на 12.04.2018 г., видно от приложената към него разписка, а
жалбата е била подадена в Районен съд – Бургас на 19.04.2018 г. с вх.№16248/19.04.2018 г.
Ето защо съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния
преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3
и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят И.П. притежава
свидетелство за управление на МПС №********* и е правоспособен водач на МПС от
категории B и М.
Осъждан е както следва:
1. 17.09.2003 г.
– споразумение по НОХД №1835/2003 г. по описа на Районен съд – Бургас за
извършено на 21.02.2003 г. престъпление по чл.198, ал.1 НК (грабеж като
непълнолетен) с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието
изтърпяване на основание чл.69 във връзка с чл.66, ал.1 НК е било отложено за
срок от 1 г. и 6 месеца;
2. 25.06.2004 г.
– споразумение по НОХД №1467/2004 г. на Районен съд – Бургас за извършено на
17.11.2002 г. престъпление по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 и чл.63,
ал.1, т.3 НК (грабеж като непълнолетен в съучастие с друго лице/други лица) с
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на което на
основание чл.66, ал.1 НК е било отложено за срок от 3 години;
3. 30.11.2004 г.
– споразумение по НОХД №3160/2004 г. по описа на Районен съд – Бургас за извършено
на 08.09.2004 г. престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 и чл.26, ал.1 НК (в условията на продължавано престъпление съзнателно се е ползвал от
неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от
такъв по предходния член, за което от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност) с наказание „глоба“ в размер на 500 лева след
прилагане на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК;
4. 14.05.2011 г.
– споразумение по НОХД №1279/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас за
извършено на 30.03.2011 г. престъпление по чл.343б, ал.1 НК (управление на МПС
след употреба на алкохол с концентрация в кръвта му в случая от 2.16 промила) с
наказание по вид „пробация“ за срок на пробационните мерки от 6 и 12 месеца,
наложено след прилагане на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК и наказание по вид
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца;
5. 06.02.2013 г.
– споразумение по НОХД №439/2013 г. по описа на Районен съд – Несебър за
престъпление по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 НК (управление на МПС в
едногодишен срок от лишаването му от това право по административен ред) с
наказание по вид „пробация“ за срок на пробационните мерки от 2 години,
наложено след прилагане на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК;
6. 08.05.2015 г.
– споразумение по НОХД №288/2015 г. по описа на Районен съд – Несебър за
извършено на 28.04.2012 г. престъпление по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 НК
(управление на МПС в едногодишен срок от лишаването му от това право по
административен ред) с наказание по вид „пробация“ за срок на пробационните
мерки от 10 и 6 месеца, наложено след прилагане на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК.
На 01.02.2018 г. около 00:30 часа полицаи
Г.Т.Ж., Г.К.К. и В.М.К. (по това време всички служители на Специализирани
полицейски сили при ОД на МВР – гр.Бургас) се намирали в гр.Бургас, ж.к. „Меден
рудник“ на установъчен пункт, намиращ се до училище в квартала на Т-образно
кръстовище над сградата на 04 РУ при ОД на МВРи - Бургас. Наблюдавали
преминаващи автомобили и избирателно ги спирали за проверка. По време на тази
дейност на полицаите Ж., К. и К., покрай тях с несъобразена скорост и бързо
преминал лек автомобил марка „Audi” модел „А8“,
който те ясно възприели да се движи без поставена задна регистрационна табела.
Веднага полицаите потеглили след този автомобил с техния служебен, като подали
светлинен и звуков сигнал и ясно демонстрирали нареждане прекалено бързо
движещия се автомобил „Audi” да бъде
спрян за проверка. Последният автомобил обаче не преустановил движението си и
продължил през гр.Бургас, преминал през кръгово кръстовище „Трапезица“, поел
към промишлена зона на града, а след това към кв.Долно Езерово и в посока към
„ЛукОйл Нефтохим“, като в един момент завил към с.Свобода, община Камено,
област Бургас. В това населено място и зад висок зид във втората пресечка вляво
полицаите видели светлини и след навлизането им навътре установили преследвания
лек автомобил. Непосредствено след спирането им до преследвания автомобил от
дясната му страна излязло лице и побягнало в противоположна посока, а след него
и свидетеля В.К., който го задържал. От дясната страна и от мястото на водача
излязъл, отваряйки врата, жалбоподателя И.П.. При излизането на тримата полицаи
от служебния автомобил и излизането на двете лица от преследвания автомобил,
св.К. произвел предупредителен изстрел с оръжието си във въздуха. На полицай Г.Ж.
направило впечатление, че при излизането си от автомобила, жалбоподателя
хвърлил на земята контактния ключ за автомобила. Впоследствие в него намерили и
контактен ключ за автомобил Опел, както и такъв за друг автомобил (Мерцедец“
или „БМВ“). На полицай Ж. направило впечатление и че се усещало, че
жалбоподателя е употребил алкохол, а побягналия му спътник не.
По време на цялото преследване
полицаите поддържали радиовръзка с оперативен дежурен в ОД на МВР – Бургас. При
установяване на място в с.Свобода, там се озовали служители на РУ – Камено,
които заедно с полицаите К., К. и Ж. отвели двете лица в управлението. На
В
резултат на посочената проверка, но в РУ – Камено и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.Д.М. (младши
автоконтрольор в същото управление) съставил против жалбоподателя Акт №18-7779-000062/01.02.2018
г. за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №524506 със
свидетели В.К. и Г.К.. На същата дата срещу подпис на жалбоподателя бил връчен
препис от АУАН. В цифров вид вменените на жалбоподателя нарушения били по чл.103
и чл.140, ал.1 ЗДвП, а в словесен за това, че не спрял на подаден звуков и
светлинен сигнал и че управлява МПС, което е регистрирано, но е без табела с
регистрационен номер. На същата дата, след запознаване и срещу подпис на жалбоподателя
бил връчен препис от АУАН.
На 14.02.2018 г., в рамките на давностния[2]
шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния
срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както
бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 12.04.2018 г. В цифров и
словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.
На 13.04.2018 г. жалбоподателят предал доброволно с
протокол един брой регистрационна табела на процесния автомобил. Като обяснение
посочил буквално следното: „табелата
намерих след известно време“ (л.40 от делото).
На 19.04.2018 г., в седемдневния преклузивен срок по
чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№16248/19.04.2018
г. в Районен съд – Бургас била подадена процесната жалба.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или
материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят
отменително решение.
АУАН
и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и
ал.12 от ЗДвП.
Най-спорния и може единствено по
делото въпрос е дали жалбоподателя е управлявал процесния лек автомобил.
Настоящият състав приема, че водач е бил именно жалбоподателя поради няколко
детайла. На първо място, при установяване в с.Свобода и спиране на полицейския
автомобил до този на П., отваряйки лявата предна врата слиза именно
жалбоподателя и за този факт съобщават в показанията си и тримата
свидетели-полицаи. На второ място, на лявото предно място в процесния автомобил
е седяло друго лице, което веднага е побягнало. Трето лице в автомобила не е
имало. В тази роля с показанията си в съдебната фаза на административния процес
влезе лицето И.К. Б., който бил управлявал процесния автомобил и който обаче
въобще не посочва, че е имало преследване от полицейски автомобил през целия
гр.Бургас, за което са били осведомени всички налични патрулни автомобил в
населеното място и оперативния дежурен в ОД на МВР – гр.Бургас. Освен това Б.
съобщава, че горивото на управлявания от него лек автомобил свършило не в
с.Свобода, а на пътя между гр.Бургас и гр.Камено, което като място на
установяване на спрелия процесен автомобил напълно се опровергава от
показанията на полицаите Ж., К., К. и актосъставителя Д.М.. Ето защо настоящия
състав приема, че св.Б. въобще не е бил в автомобила на П. през процесната нощ.
При приетото дотук, настоящия състав
приема, че водач на процесното МПС е бил именно жалбоподателя.
Съгласно чл.103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Категорично в
настоящия случай и на плоскостта на приетото в предходния абзац, е установено,
че жалбоподателя не е преустановил управлението на процесния лек автомобил,
независимо, че преследването от полицаите К., К. и Ж. е продължило на висока
скорост от ж.к.“Меден рудник“ през самия гр.Бургас към кв.Долно Езерово (т.е. и
покрай разклон за кв.Лозово), с излизане от територията на община Бургас и навлизане
в община Камено със спиране в с.Свобода. Не съществуват доказателства в друга
посока.
Съгласно чл.140, ал.1, изр.1 ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Няма спор, че управлявания от
жалбоподателя лек автомобил е бил без задна табела за регистрация, доколкото
сам той в деня след получаване на процесното НП, т.е. на 13.04.2018 г. е предал
същата доброволно.
Наложените административни наказания
по вид „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за нарушението на чл.103 ЗДвП са с балансиран размер за всяко едно, което съдът приема за мотивирано от
личната обществена опасност, която като осъждан 6 пъти за извършени
престъпления от общ характер представлява жалбоподателя, както и обществената
опасност на самото деяние (преследване на висока скорост на голямо разстояние
от квартал на едно населено място до друго населено място и своеобразно
укриване). Наложеното следващо административно наказание по вид „глоба“ е с фиксиран
размер от 20.00 лева, поради което не съществува възможност за намаляване на размера
му.
С оглед на всичко посочено дотук съдът не намира, че е
налице възможност за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Настоящия случай не е
маловажен поради съображенията, които бяха изложени дотук. Става въпрос за
особено опасно преследване в тъмната част от денонощието на голямо разстояние
през един квартал на населено място, самото населено място и достигане до друго
населено място. Тези особености са мотивирали и полицай К. да произведе изстрел
с оръжието си като предупреждение и воден вероятно от опита си при други
подобни случаи.
Като цяло настоящия случай не обладава някакви
особености, при вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за
маловажен случай. Съчетано със съдебното му минало, поведението на П. като
водач разкрива личност с висока степен на опасност.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен
съд – Бургас
Р
Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №18-7779-000062/14.02.2018 г. издадено от Началника на РУ –
Камено към ОД на МВР – гр.Бургас,
с
което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 и чл.185 от Закона
за движение по пътищата за нарушения на чл.103 и чл.140, ал.1 от Закона за движение
по пътищата,
на
И.Т.П., ЕГН ********** с адрес: ***
са
наложени административни наказания по вид „глоба” в общ размер от 170.00 лева,
както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 5 месеца.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че
е изготвено.
Районен
съдия:__/п/
Вярно с оригинала:
ММ
[1] Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд
и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд
и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд