О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.
1421
гр.
Пловдив, 12.07.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ,Първо отделение,I
състав в закрито заседание на дванадесети юли през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНА
МАТЕЕВА
като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 1888 по описа за 2019 год., констатира
следното:
Производството
е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ),
във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.М.П.,ЕГН **********
***,чрез адвокат М.К. и адвокат Е.Г.,със съдебен адрес:***,офис 5-6 против
Заповед № РД-596/04.06.2019г.,издадена от Кмета на община Карлово,с която на
основание чл.225 а,ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ ,е наредено
на Община Карлово да премахне незаконен строеж „Полумасивна постройка“,находящ
се в поземлен имот /ПИ/ №103002,общинска собственост,земя по чл.19 от
ЗСПЗЗ,местност „Кърнарско“,в землището на с.Кърнаре,Община Карлово,област
Пловдив.
Поради констатирани нередовности по
оспорването, с разпореждане на съда от з.з. от 27.06.2019 г. жалбата е оставена
без движение, като на жалбоподателя е указано в 7-дневен срок от получаване
съобщението, да внесе по сметка на АдмС-Пловдив дължимата държавна такса за
образуване на производството в размер на 10.00 лева и в същия срок представи по
делото платежният документ, с предупреждението че при неизпълнение указанията
на съда в законоустановеният срок, оспорването ще бъде оставено без
разглеждане, а производството прекратено. Със същото разпореждане, с оглед
установяване допустимостта на жалбата, съдът е указал на жалбоподателя в 7-дневен
срок от получаване на съобщението да
удостовери правният си интерес от оспорване на горецитираната заповед, вкл. и
да представяне на съответни документи.
Видно от процесната заповед
жалбоподателят не е посочен като неин адресат,а в мотивите на същата като
извършител и собственик на строежа е посочено-„неизвестен“.Поради тази причина,съдът
е указал на жалбоподателя,че следва
изрично да уточни по какъв начин е засегната правната му сфера от оспорения от
него акт като посочи какъв е правният му интерес от така направеното
оспорване,от къде се формира същият.
Постъпила е молба от процесуалните
представители на жалбоподателя с вх.№13440/11.07.2019г. ,в която досежно
правния интерес от оспорването е заявено ,че А.П. е извършител на описаното
строителство и е собственик на полумасивната постройка.Твърди се ,че от много
години/повече от 10 години/ живее в сградата, ползва я ,като в нея живеят и шестте
й деца.Твърди се,че земята е общинска собственост и е придобита от
жалбоподателя по давност.Заявява се още,че А.П. отдавна живее в с.Кърнаре
,регистрирана е с постоянен адрес
там.Правният си интерес жалбоподателката обосновава и с това,че разпоредената
за премахване постройка представлява
домът й,това е основното й жилище,в което живее и е нейна
собственост.Представена към молбата е и заверена декларация за времето на
строежа и извършителя.
При извършване на служебна проверка за
допустимостта на жалбата, съдът намира следното:
С оспорената Заповед № РД-596/04.06.2019г.,издадена
от Кмета на община Карлово, на основание чл.225 а,ал.1 от ЗУТ във връзка с
чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ ,е наредено на Община Карлово да премахне незаконен строеж
„Полумасивна постройка“,находящ се в поземлен имот /ПИ/ №103002,общинска
собственост,земя по чл.19 от ЗСПЗЗ,местност „Кърнарско“,в землището на
с.Кърнаре,Община Карлово,област Пловдив.
В производството по оспорване на заповед
за премахване на незаконен строеж страни са само административният орган и
адресатите на административния акт. Кои лица могат да са адресати на
административният акт сочи разпоредбата на § 3, ал. 1 ДР на Наредба №
13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол.Това по смисъла на същата норма могат да са: физически или
юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено
вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава
задължение за премахване на незаконния строеж. При преценка спрямо кой или кои
от тези лица органът да насочи заповедта си издадена на основание чл. 225а, ал.1
от ЗУТ издателят на акта действа при условията на оперативна самостоятелност,
това/тези лица следва да са посочени в разпоредителната част на акта и с това
последният/последните стават нейни адресати. Видно от съдържанието на
обжалваната заповед, строежът предмет на същата е осъществен от неизвестен
извършител, жалбоподателят не е неин адресат, не е участвал в административното
производство по издаването й, и не са налице доказателства че е извършител или
собственик на строежа.
Относно заявените твърдения,че
жалбоподателят е собственик на земята, върху която е осъществен строежа, следва
да се отчете обстоятелството, че в
случая се касае за земя общинска собственост, а
чл. 86 от ЗС не дава възможност
придобиването по давност на вещ, която е
публична държавна или общинска собственост. Касае се за земеделски земи, при това под особения
статут на чл.19 от ЗСПЗЗ, чието предназначение е императивно ограничено от
самия закон – чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ
В молбата от 11.07.2019г. жалбоподателката
е изложила само твърдения за наличие на правен интерес,които не са подкрепени с
доказателства.Липсват доказателства за това,че разпоредената за премахване
постройка е единствено жилище на А.П.,както
и че същата има постоянен адрес в с.Кърнаре. При направена
служебна
справка се установява,че А.М. П. има образувани още 3 дела в
Административен съд Пловдив-адм.д.№1907/2019г.,адм.д.№ 1911/2019г. и
адм.д.№1921/2019г. по идентични жалби и с идентични твърдения,че разпоредените
за премахване постройки са нейно единствено жилище.
След като не се представят доказателства
оспорващият да е извършител или собственик на строежа и органът не е насочил
заповедта си срещу него, а от наличната преписка не може да се направи извода,
че обжалвания административен акт поражда за оспорващия преки и непосредствени
последици и засяга правната му сфера, то оспорването се явява направено от лице
без правен интерес.
Следователно, налице е хипотезата на
чл.159, т.4 от АПК и жалбата, по повод на която е образувано производството по
делото, се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.4 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.М.П.,ЕГН ********** ***,чрез
адвокат М.К. и адвокат Е.Г.,със съдебен адрес:***,офис 5-6 против Заповед №
РД-596/04.06.2019г.,издадена от Кмета на община Карлово,с която на основание
чл.225 а,ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ ,е наредено на Община
Карлово да премахне незаконен строеж „Полумасивна постройка“,находящ се в
поземлен имот /ПИ/ №103002,общинска собственост,земя по чл.19 от ЗСПЗЗ,местност
„Кърнарско“,в землището на с.Кърнаре,Община Карлово,област Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм дело № 1920/2019г. по описа на Административен съд
Пловдив.
Определението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: