РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 04 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на шести
август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря В.П.като
разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА
гр. д. №707 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен
е установителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86 ЗЗД
Делото е образувано по повод
на искова молба от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, срещу А.И.И.
***, подадена по реда на чл. 422 ГПК, след като издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение е връчена на ответницата чрез лепене на уведомление.
Съдът служебно на основание
чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър извърши проверка по ЕИК
партидата и констатира промяна в обстоятелствата, посочени в исковата молба, а
именно – правноорганизационната форма и представляващите.
Ищецът твърди, че има вземане
срещу ответницата в общ размер на 1 136.89
лева, произтичащо от Договор за
стоков кредит от 28.04.2017 г., сключен между потребителя А.И. и кредитора
„Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който били прехвърлени
от кредитора в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 29.09.2017 г. и Приложение №1.1 към него от 09.02.2018 г.
Твърди се, че по силата на
Договор за стоков кредит кредиторът отпуснал на потребителя сумата от 1127.40
лева за закупуване на стоки и услуги, продавани от „Технополис България“ ЕАД.
Сумата по кредита била усвоена еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а
сумата, предоставена за финансиране на застраховка била усвоена по сметка, посочена
от застрахователя.
Задължението на потребителя
било да върне кредита на 12 месечни вноски, 11 броя по 107.03 лева, и последна
вноска в размер на 106.99 лева.
Уговореният лихвен процент
бил в размер на 24.77 % годишно, като начислената и непогасена договорна лихва
за периода от 28.05.2017 г. до 09.02.2018 г. била в размер на 145.83 лева.
А.И. преустановила плащания
по кредита на 01.07.2017 г., от когато до 21.04.2018 г. (датата на подаване на
заявлението в съда) върху задължението й била начислена законна лихва за забава
на основание чл. 86 ЗЗД в размер на 32.79 лева.
Ищецът
с уточняваща молба заявява, че се позовава на настъпили падежи по всички вноски
по кредита, а не на първоначално въведеното твърдение, че е настъпила
предсрочна изискуемост поради забава в плащанията.
Уточнява,
че ответницата е извършила плащания в общ размер на 214.06 лева, последното от
което е от 30.06.2017 г.
Въз основа на тези
обстоятелства и издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение, иска да
бъде установено, че има вземане срещу А.И. в общ размер на 1 136.89 лева,
като иска присъждане и на разноските.
Отправено е особено искане –
с връчване на исковата молба на ответницата да бъде връчено и уведомление за
цесията.
Ответницата А.И. не е намерена
на адресите, установени чрез справка в НБДН, и след лепене на уведомление на
постоянния й адрес в нейна полза е допусната правна помощ и за особен
представител е назначен адв. Р.Л..
В срока за отговор особеният
представител е направил следните възражения срещу предявения иск: 1. Липсата на
доказателства за описаната в Договора за кредит
застраховка; 2. Липсата на доказателства за платеното от ответницата; 3.
Неяснота относно това дали въобще ответницата е уведомена за извършената цесия;
4. Прави възражения за прекомерност на наказателната лихва.
В
съдебно заседание ищецът не се представлява, депозира писмено становище за
основателност на иска. Счита, че няма пречка цесията да бъде съобщена чрез
особения представител на ответника. В подкрепа на това развива тезата си, че
цесията има отношение към погасяващия ефект при евентуално плащане към стария
кредитор, каквото според заключението на експертизата, не е правено.
Ответницата
А.И. се представлява от особения представител адв. Р.Л., който поддържа
направените с отговора на исковата молба възраженията срещу иска. Пледира за
отхвърляне на иска поради това, че цесията не е произвела действие, черпейки
аргументи от чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Позовава се на ТР №4/2014 на ОСГК ВКС.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и въз основа на представените доказателства,
намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
От Договор за стоков кредит №261330 от 28.04.2017 г.
е видно, че същият е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор, и А.И.И.,
в качеството на кредитополучател, с цел закупуване на стоки, продавани от
„Технополис България“ ЕАД – хладилник на стойност 949 лева и епилатор на
стойност 129 лева, застраховка към ЗК „Групама“ – 49.40 лева, при общ размер на
кредита 1127.40 лева, със срок на
действие на договора 12 месеца.
Уговорено е
сумата да бъде върната на 12 месечни
вноски, всяка от по 107.03 лева (последната 106.99 лева), при ГПР – 27.78
%. Месечните вноски включват връщане на част от главницата и възнаградителна
лихва, уговорена в размер 24.77%/годишно.
Към договора са
приложени и Общи условия, подписани от А.И..
Приложена е
фактура от 28.04.2017 г., издадена от „Технополис България“ ЕАД, подписана от А.И.
в качеството на клиент, за продажбата на хладилник и тример, на обща стойност
1078.00 лева, които е посочено, че са платени с платежно.
Приложени са още
подписани от А.И. – Съгласие за присъединяване към групата на застраховани лица
по групов договор за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити,
Общи условия за застраховането им и Сертификат на застрахованото лице А.И. с
покрити рискове – смърт от злополука или заболяване, пълна трайна
неработоспособност, временна неработоспособност и нежелана безработица.
От представения
Рамков договор за покупко-продажба на вземания от 29.09.2017 г. и Приложение
№1.1 от 09.02.2018 г., е видно, че „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на цедент, е
продал вземанията си по Договора за стоков кредит от А.И. в полза на ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, в качеството на цесионер.
Цедентът е потвърдил прехвълрянето на вземанията с дата 09.02.2018 г.
Към исковата
молба е приложено Уведомление до А.И. от цесионера „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, действащо като пълномощник на цедента „Банка ДСК“ ЕАД, с
което на длъжника е съобщено за извършеното прехвърляне на вземанията по
Договора за стоков кредит от 28.04.2017 г. Приложено е и пълномощно от цедента
в полза на цесионера.
От
съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Д.П., се установява,
че на 28.04.2017 г. от банковата сметка на ответницата в „Банка ДСК“ ЕАД
еднократно и безкасово за преведени по сметка на „Технополис България“ ЕАд
1078.00 лева, както и 49.40 лева – застрахователния премия в ЗК „Групама“.
Установява се, че А.И. е направила плащания по кредита в общ размер на 214.06
лева, последното от които с дата 30.06.2017 г. Вещото лице е установило, че във
връзка с прехвърляне на вземането от А.И. в банката на 09.02.2018 г. са
направени счетоводни записвания, с което вземането е закрито. Констатирано е
съответствие между счетоводните записвания и претенцията на ищеца за следните
прехвърлени вземания: 958.27 лева –
главница, 145.83 лева – договорна
лихва от 28.05.2017 – 09.02.2018; 11.45 лева – наказателна лихва върху
неплатената част от главницата от 28.07.2017 до 09.02.2018 г. Експертът е
изчислил размера на законната лихва за периода от 01.07.2017 г. до 21.04.2018
г. на 78.53 лева, което повече от поисканото с исковата молба – 32.79 лева.
По заявление на
ищеца в негова полза е издадена Заповед за изпълнение №126/11.05.2018 г. по
ч.гр.д.№240/2018 г. на РС Луковит срещу ответницата за сумата 958.27 лева –
главница по Договора за стоков кредит, със 145.83 лева – договорна лихва и
32.79 лева – мораторна лихва.
Заповедта е
връчена на А.И. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
При така
установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения по реда на чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване
на вземане по издадена заповед за изпълнение има своето материално правно
основание в чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Налице е хипотеза на свързани договори,
уредена в глава „Девета“ на Закона за потребителския кредит.
Договорът за потребителски кредит е
особен вид потребителски кредит, за който се прилагат общите правила за форма и
съдържание, които в случая са спазени, а така също и особените на чл. 27 ЗПК.
Потребителският кредит, предоставен от
Банката, е свързан с договор за продажба на стоки от трето лице – „Технополис
България“ ЕАД и със сключването на договор за застраховка.
Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗПК договорът
за продажба на стоки или за предоставяне на услуги, финансиран от потребителски
кредит, посочва задължително, че цената на стоката или услугата ще е заплатена
изцяло или частично с кредит, предоставен от кредитора.
В приложения Договор за стоков кредит
горните условия са спазени – посочено е, че цената на двете индивидуализирани
стоки и тяхната стойност, както и застрахователната премия към ЗК, ще бъдат
изцяло финансирани от кредита, като усвояването е еднократно безкасово – по
сметка на търговеца и застрахователя.
От заключението на вещото лице се
установява, че по сметка на търговеца е преведена сумата за двете стоки –
хладилник и епилатор, а по сметка на застрахователя – застрахователната премия.
Изпълнено е и допълнителното условие на
чл. 27, ал. 2 ЗПК, след което възникват задължения за потребителя – доставяне
на стоките и услугата.
Видно от фактурата, издадена от
„Технополис“ е, че А.И. е получила описаните 2 стоки, за което е положила
подписа си.
Доставянето на застрахователната услуга е
изпълнено, след като на ответницата е издаден Сертификат за присъединяване към
групата на застрахованите лица.
При това положение в полза на „Банка ДСК“
ЕАД е възникнало да получи по уговорения начин – на вноски, чистата сума на
кредита, формирана от стойността на доставените стоки и застрахователна услуга,
заедно с уговорената възнаградителна лихва.
Ответницата е изпълнила частично две
вноски в общ размер на 214.06 лева. Следователно непогасената част от
главницата по кредита и възнаградителната лихва, е дължима от А.И. след
изтичане на срока на договора – 28.04.2018 г.
Преди тази дата кредиторът – Банката, е
прехвърлил цялото си съществуващо вземане си в полза на ищеца – на 09.02.2018
г. Към този момент все още не са били изискуеми последните три вноски с падежи
28-мо число на м. февруари, март и април 2018 г. След изтичане на крайния срок
обаче вземанията за всички вноски, включващи главница и лихва, са станали
изискуеми.
След уточненията на ищеца за промяна на
обстоятелствата, от които черпи правата си – а именно, че е настъпил крайният
срок на договора, а не неговата предсрочна изискуемост, съдът се изследва тези
правнорелевантни факти – дали към момента на приключване на съдебното дирене
цялото претендирано вземане съществува и е изискуемо.
Още при определяне предмета на делото и
изготвяне на доклада, съдът посочи, че промяната в твърденията за
изискуемостта, съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №8/2019 г. на ОСГТК на ВКС, не представлява
ново основание на иска.
Приложеното към исковата молба
Уведомление до А.И., връчено й чрез особения представител адв. Р.Л.,
представлява надлежно съобщаване за цесията, изпълняващо изискването на чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на
иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е практиката на съдилищата и на
ВКС - решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение
№ 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.
При горните съображения съдът достигна до
извод, че претендираните вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение, съществуват в пълен обем. Претенцията за мораторна лихва
съществува дори в по-голям от търсения размер, но с оглед диспозитивното начало
на гражданския процес, съдът дължи да се произнесе в рамките, в които е поискал
ищеца.
По
разноските
Следва да бъде уважено искането за
присъждане на разноски, както за исковото, така и за заповедното производство.
В хода на заповедното производство са
направени разходи за държавна такса – 25.00 лева, като съдът е признал и
правото на заявителя – ищеца да получи юрисконсултско възнаграждение от 100
лева.
В хода на исковото производство са
сторени разходи от ищеца за държавна такса – 25.00 лева, за адвокатско
възнаграждение на адв. А. Бечева – Димитрова 360.00 лева (платено по банков
път, за което са представени фактура, описа към нея и извлечение от сметка),
възнаграждение за особения представител – адв.
Л. – 300.00 лева, както и платеното възнаграждение на вещото лице –
300.00 лева.
На особения представител следва да бъде
изплатено възнаграждението от внесения за това депозит.
Общия размер на разноските съответства на
приложения списък от ищеца – 1110 лева, които с оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат платени изцяло от ответника – А.И..
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 1, вр. чл. 99, ал. ЗЗД, че в
полза на ищеца „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК ******със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н О-, ул. „П.В.“ ***, ***, представлявано от
управителите Н.С.и И.К., действащо чрез пълномощника адв. А. Б.-Д., съществуване
парично вземане от ответника А.И.И.
***, представлявана от назначения особен представител адвокат Р.Л., за следните
суми: 958.27 лева – главница, 145.83 лева – договорна лихва от
28.05.2017 – 09.02.2018; 32.79 лева - законната
лихва за забава от 01.07.2017 г. до 21.04.2018 г., произтичащи от Договор за
стоков кредит от 28.04.2017 г., прехвърлени от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД в
полза на ищеца на 09.02.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които е издадена Заповед за изпълнение №126/11.05.2018 г. по
ч.гр.д.№240/2018 г. на РС Луковит.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.И.И. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД с ЕИК ******сумата 1110.00
лева (хиляда сто и десет лева), представляваща разноски в заповедното и
исковото производство
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на особения представител адвокат Р.Л. в размер на 300.00 лева от внесения депозит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………………….