№ 141
гр. Русе, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело №
20224501000219 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, чрез
юрк. Й. С., против Решение № 260033/27.05.2022 г. по гр.д. № 5992/2020 г. на
РС – Русе, с което жалбоподателят е осъден да заплати на "РЕТЕКС
ЕКИПМАН" ЕООД, ЕИК *********, сумата от 4 794 лв. – застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по предявена
претенция за щета № **********/17.12.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 21.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят счита решението за неправилно. Не били
предпоставките на чл. 23, ал. 1, т. 4 от Общите условия, противно на приетото
от съда обратно становище. По делото не било установено по несъмнен
начин, че ПТП е настъпило така, както било описано от ищеца. При огледа на
мястото на ПТП не били открити никакви следи от катастрофата, което не
било спорно между страните. Видно от забележката на представителя на
собственика в протокола за оглед от 27.01.2020 г. той не отричал, че нямало
1
видими вреди. Становището му било, че същите били заличени поради
изминалия период от време. Според вещото лице обаче при начина на
възникване на ПТП, посочен от Т. А., биха останали следи, които биха се
запазили и месец след инцидента, поради което няма как да се приеме, че
ПТП е станало на посоченото от ищеца място. От доказателствата по делото
се установявало, че управляваното от Т. А. МПС се е ударило в друг предмет,
но не в този, посочен от водача (бетонен стълб). Съмненията по отношение на
заявения механизъм се засилвали и в това, че по лицето на водача нямало
одрасквания или наранявания. Щетата била заведена 12 часа след инцидента,
а счупените стъкла били навсякъде в автомобила. Не била взета предвид
клаузата на чл. 19, ал. 3 от Общите условия, според която в случаите на
установяване на застрахователно събитие единствено по декларация на
застрахования, какъвто бил настоящият случай, отговорността на
застрахователя била лимитирана до 10% от застрахователната сума, но не
повече от 3 000 лв., поради което претенцията за обезщетение не можела да
надвишава 1 100 лв. Моли за отмяната на обжалваното решение и за
постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна "РЕТЕКС ЕКИПМАН" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Адмирал Рождественски“ №
2, чрез адв. М. В. с лич. № ***** със съдебен адрес ***** в
законоустановения двуседмичен срок е подала отговор на жалбата, с който
счита същата за неоснователна. Безспорно било установено, че водачът Т. А.
загубил контрол върху управляваното от него МПС, поради внезапната поява
на пътното платно на животно – кон, поради което се ударил в стълб, като
вследствие на това на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С220“ с рег.
№ Р 6045 КМ били причинени вреди от страничен приплъзващ удар по
елементи от лявата му страна. Безспорно установено било по делото, че
жалбоподателят носи отговорност за вреди, настъпили от ПТП, но въпреки
това отказал плащане по претенцията за щета. Според експертизата безспорно
било обстоятелството, че МПС е било в състояние да се придвижи на
собствен ход след ПТП, включително и до ликвидационния център на
застрахователя, както и че произшествието с посоченото МПС е настъпило на
мястото, посочено от водача. Съдът правилно приел, че не били налице
предпоставките по чл. 23, ал. 1, т. 4 от Общите условия на застрахователя,
2
според които застрахователят отказвал да заплати обезщетение, когато
претендиращото обезщетение лице си е послужило с измама или се е опитало
да въведе застрахователя в заблуждение относно настъпването на
застрахователното събитие или размера на възникналите вреди, тъй като
доказателства за противното липсвали. Правилно било отхвърлено
възражението на ответника за наличието на някоя от хипотезите на чл. 125, т.
8 ЗДвП, защото в описания случай посещение на мястото на ПТП от
службите за контрол на МВР не било необходимо. Моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че искът
е доказан изцяло въз основа на заключението на вещото лице, което е не е
оспорено от страните. От същото, както и от поясненията на вещото лице в
съдебно заседание, ставало ясно, че уврежданията на процесното МПС – лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № Р 0645 КМ, са причинени от страничен
приплъзващ удар между елементи от лявата му страна и твърдо грапаво
недеформируемо препятствие – стоманобетонен стълб.
Този извод на районния съд е неправилен. Безспорно страните не са
възразили срещу приемането на експертизата и първата инстанция правилно я
е приобщила към доказателствения материал, но в настоящия случай същата
следва да се цени и съобразно другите доказателства по делото. На първо
място, вещото лице в заключението си е дало отговор, че процесното ПТП на
17.12.2019 г., около 01,00 ч, че вредите са причинени от удар в
недеформируемо препяствие, което е възможно да бъде стоманобетонен
стълб, както е посочено и от водача на претърпялото ПТП МПС Т. А.. От
друга страна обаче съдебният експерт е посочил в съдебно заседание, че при
удар в стълб е следвало да останат трайни следи дори и един месец след
3
инцидента, като например утъпкване на почвата и счупени стъкла. В този
смисъл са и показанията на св. С. Й. – *******, който е извършил оглед на
соченото от Т. А. място за настъпване на ПТП. Неговите показания следва да
се кредитират съобразно чл. 172 ГПК, но съдът не намира съмнение да не им
даде вяра, доколкото в Протокола за извършен оглед на 27.01.2020 г.,
доколкото шофьорът на процесното МПС не е оспорил обстоятелството, че
следи е нямало, но е изложил друга причина за тяхната липса.
Предвид тези изводи въззивният съд намира исковата претенция за
недоказана, защото не е установено мястото на настъпване на процесното
ПТП от 17.12.2019 г., следователно не е доказан и механизмът на неговото
настъпване, тъй като мястото безспорно се явява елемент от него.
С оглед гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение
следва да се отмени, а вместо него да бъде постановено ново, с което искът да
се отхвърли.
При този изход на спора ответникът има право на разноски. В първата
инстанция са направени само такива за съдебна автотехническа експертиза в
размер на 200 лв. и е поискано определяне на юрисконсултско
възнаграждение съобразно НЗПП, което, на основание чл. 25, т. 1 от
Наредбата съдът определя в размер на 120 лв., като взе предвид материалния
интерес и участието на процесуалния представител на ответника в
заседанията по делото. Във въззивната инстанция е налице направен само
един разход – за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 96 лв.,
като съдът определя юрисконсултското възнаграждение, тъй като участието
на процесуалния представител се е изразило само в изготвяне на въззивна
жалба без явяване в единственото проведено съдебно заседание, на 100 лв.
Общо разноските, които ищецът следва да заплати на ответника, се равняват
на 420 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260033/27.05.2022 г. по гр.д. № 5992/2020 г. на
РС – Русе, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 498, ал. 3 КЗ, от
4
"РЕТЕКС ЕКИПМАН" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Русе, ул. „Адмирал Рождественски“ № 2, ПРОТИВ
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор
Колумб“ № 43 за заплащане на сумата от 4 794 лв. – застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по предявена
претенция за щета № **********/17.12.2019 г.
ОСЪЖДА "РЕТЕКС ЕКИПМАН" ЕООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК
*********, сумата от 420 лв. – разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5