Р Е Ш Е Н И Е
№……...../………..2022 г.
Административен съд – Варна, ШЕСТИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като
разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2810 по описа на
съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И.И.И., подадена чрез пълномощника му адвокат А.Д., срещу
Решение № 909/19.11.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 3820/2021 г. по описа на Районен съд – Варна,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0442-000308/01.07.2021 г.,
издадено от Началник сектор в Четвърто РУ при Областна дирекция на МВР Варна, с
което на И.И.И. са наложени следните административни наказания: по т. 1 –
„глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, и по т.
2 – „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП. По съображения за допуснато
нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила –
касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, се иска отмяна на въззивното решение и
постановяване на ново от касационната инстанция по съществото на спора, с което
да се отмени оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление, а в
отношение на евентуалност – отмяна на въззивното решение и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна за събиране на
доказателства.
Ответната страна – Областна дирекция на МВР Варна,
Четвърто РУ, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за нейната неоснователност.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът намери за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентния съд, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано
лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на
правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Съобщение за изготвеното
въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 26.11.2021 г. /л. 24
от по н.а.х.д. № 3820/2021 г. на ВРС/, а касационната жалба е предявена в
рамките на срока за обжалване на решението на 02.12.2021 г. съгласно поставения
върху нея печат /л. 3 от делото/. Кумулативното наличие на обсъдените
положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на
касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за частично основателна.
Не се установяват твърдените в касационната жалба
пороци при изясняването на относмите към предмета на делото факти и при
събирането и преценката на доказателствата във въззивната фаза. Приобщените към
доказателствения материал писмени и гласни доказателства са обсъдени поотделно
и в съвкупност от решаващия състав на Районен съд – Варна. В обжалваното
решение са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването
му. Изложени са мотиви както относно
валидността, така и относно процесуалната и материалната законосъобразност на
наказателното постановление, в т.ч. и по отношение на съставомерността на
деянията и неприложимостта в конкретния случай на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В касационната жалба не се сочат конкретни възражения, които да не са били
обсъдени от въззивния съд като при извършената проверка настоящата съдебна
инстанция не констатира такива.
Предвид липсата на допуснати от въззивния съд
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и доколкото фактическата
обстановка по делото е правилно установена в хода на въззивното производство,
не са налице основания по чл. 222, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, за
отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на Районен съд – Варна,
поради което наведеното в касационната жалба оплакване в обратен смисъл е
неоснователно.
Видно от съдържанието на оспореното пред районния съд
наказателно постановление по т. 1 от него касаторът И.И.И. е наказан за
нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, съгласно който преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
В разглеждания казус от събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безсъмнен начин е установено от решаващия делото съд, че на датата 06.06.2021
г. в с. Константиново в местност „Черешова градина“ в 02:21 ч., управлявайки
товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № В****РА, касационният жалбоподател,
при движение на заден ход е блъснал портален кол, нанасяйки незначителни
материални щети. Описаната в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/
и в наказателното постановление фактическа обстановка, възприета и от въззивния
съд, се установява от подписания без възражения от И.И.И. протокол за ПТП, в
който е изготвена схема на пътнотранспортното произшествие /ПТП/ и са описани
обстоятелствата за неговото настъпване, както и от показанията на свидетеля
Атанасов – съставил АУАН, дадени в хода на производството пред Районен съд –
Варна. Нито във въззивното производство, нито в хода на настоящия съдебен
процес са наведени конкретни доводи за оборването на така констатираните факти,
като липсват и доказателства в тази насока. С оглед на изложеното и предвид
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно
съставените актове по този закон /какъвто е процесният АУАН серия GA № 332516/06.06.2021 г.,
послужил за издаване на потвърденото от Районен съд – Варна наказателно постановление/
имат доказателствена сила до доказване на противното, касационният състав
намира, че касаторът И. законосъобразно е санкциониран за нарушаването на чл.
40, ал. 1 ЗДвП с приложимата за това нарушение санкционна разпоредба на чл.
183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, в която размерът на следващата се на нарушителя глоба е
във фиксиран размер.
Мотивите на районния съд относно
липсата на основания за квалифициране на процесния случай като маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН напълно се споделят от касационната инстанция, поради
което не е необходимо да бъдат преповтаряни. В подкрепа на този извод на
въззивната инстанция е и приложената по административнонаказателната преписка
справка за нарушител/водач, видно от която касаторът е наказван многократно за
допуснати нарушения на ЗДвП.
Гореизложеното обосновава извод
за неоснователност на касационната жалба в тази част.
В частта, в която e потвърдено наложеното
административно наказание по т. 2 от Наказателно постановление №
21-0442-000308/01.07.2021 г., обжалваното решение е неправилно.
С посочената част от оспореното пред районния съд
наказателно постановление касационният жалбоподател е наказан на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според който водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Такова нарушение на е описано обаче от фактическа страна в
издаденото наказателно постановление. В неговата обстоятелствена част нарушението
е описано по следния начин: „Водачът напуска ПТП-то, без да уведоми органите на
ПП – КАТ“. Това изпълнително деяние изпълва фактическия състав на
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ ЗДвП, според който
водачите на пътни превозни средства, които са участници в пътнотранспортно
произшествие, са длъжни, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напуснат местопроизшествието, да уведомят
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнят дадените им
указания. Словесното описание на нарушението по т. 2 от наказателното
постановление не кореспондира на дадената от административнонаказващия орган
правна квалификация на деянието. Констатираното противоречие между фактическото
описание на нарушението и посочената като нарушена правна норма представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което е поставено
в невъзможност да разбере в извършването на какво конкретно противоправно
деяние е обвинено. В тази част наказателното постановление е незаконосъобразно,
поради което е следвало да бъде отменено от районния съд. Като наместо това го
е потвърдил с решението, той е постановил неправилен съдебен акт, който следва
да се отмени от касационната инстанция поради допуснатото с него неправилно
приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
във връзка с ал. 2, предложение първо от НПК. Наместо него следва да се
постанови друг съдебен акт от касационната инстанция по съществото на
правния спор, с който наказателното
постановление в частта по т. 2 да се отмени.
В частта, с която е потвърдено наказателното постановление
по т. 1, решението на районния съд е постановено при отсъствието на заявените
касационни основания, поради което следва да се остави в сила.
Страните не са направили искане за присъждане на
разноски в касационното производство, поради което касационният съд не дължи
произнасяне по този въпрос.
Воден от изложеното
и на основание
чл. 221, ал. 2, изречение първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 909/19.11.2021
г.,
постановено по н.а.х.д. № 3820/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, САМО В ЧАСТТА,
с която е потвърдено Наказателно постановление № 21-0442-000308/01.07.2021 г.
на началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, относно наложените на
И.И.И. по т. 2 от наказателното постановление административни наказания „глоба“
в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушаването на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/