Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 18.05.2023
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Анелия Янева
мл.
съдия Бетина Бошнакова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3809 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 10.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 45400/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 67 състав, Б.Н.К. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ******/ сумата 597.14 лв., представляваща
стойност на доставена през периода 1.05.2014 г.- 30.04.2016 г. в топлоснабден
имот в гр. София, жк „******, топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 10.07.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 96.37 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2015 г. до 25.04.2018 г., и сумата 23.01 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от
10.07.2018 г. до изплащане на вземането, като искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата
6.22 лева, претендирана като обезщетение за забавено плащане на главницата за
дялово разпределение за периода от 30.06.2015 г. до 25.04.2018 г. Със същото
решение А.Б.К. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ на „Т.С.” ЕАД- ***
/ЕИК ******/ сумата 212.44 лева, представляваща
стойност на доставена през периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г. в
топлоснабден имот в гр. София, жк „******, топлинна енергия, ведно със законната лихва
от 10.07.2018 г. до изплащане на
вземането, сумата 56.32 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 25.04.2018 г., и
сумата 11.50 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 1.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 10.07.2018 г. до
изплащане на вземането, като исковете са отхвърлени: относно главницата за
стойност на доставена топлинна енергия- за горницата над сумата 212.44 лв. до пълния предявен размер от
597.15 лв., относно обезщетението за забавено плащане на главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 25.04.2018 г.- за
горницата над сумата 56.32 лв. до пълния предявен размер от 96.37 лв., относно
главницата за цена на услугата дялово разпределение- за горницата над сумата
11.50 лв. до пълния предявен размер от 23.01 лв., и изцяло- относно
претендираното обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово
разпределение за периода от 30.06.2015 г. до 25.04.2018 г. в размер на 6.22 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Б.К. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.”
ЕАД сумата 320.66 лв.- разноски по делото, и ответникът А.К.
е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 106.88 лв.-
разноски по делото /за държ. такса, депозит за вещо лице, депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение/.
Постъпила
е въззивна жалба от А.Б.К. /ответник по делото/- чрез
особен представител по чл.47 ГПК, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в
която са уважени предявените срещу него осъдителни искове, и в частта относно
присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата на
ответника А.К. и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод жалбата
на ответника А.К..
Предявени са осъдителни
искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично
основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество решението на СРС е частично
неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено относно присъдената
на ищеца сума от 56.32 лв.-
мораторна лихва върху главницата /стойност на топлинна енергия/, дължима за
периода от 15.09.2015 г. до 25.04.2018 г., както и в частта относно съразмерно
присъдените на ищеца разноски.
В
останалата обжалвана от ответника А.К. част- относно присъдените на ищеца
главници- стойност на потребена топлинна енергия /212.44 лева/ и
такса за дялово разпределение /11.50 лв./, решението на СРС е правилно
като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Според събраните по делото
доказателства наследодателката на ответниците М.Ж.К.-К.е била собственик на
процесния имот и титуляр на откритата за имота в топлопреносното предприятие клиентска
партида, поради което и е била страна по съществуващо помежду им облигационно
правоотношение.
Действащата
през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания,
при които възниква договорно отношение за продажба на топлинна енергия- писмен
договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост-
чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на
топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен
ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се
явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба
на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща
в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са
приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило
основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна
автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна
енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв
договор, сключен относно доставката на
топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така
възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота.
В
случая по делото са представени Нотариален акт № 072/ 2000 г. на софийски
нотариус, легитимиращ М.К.-К.като собственик на процесния апартамент /липсват
доказателства сделката по цитирания нот. акт да е сключена през времетраенето
на брак между купувачката и ответника Б.К./, и изходяща от последната молба-
декларация от 21.11.2000 г. за откриването на партида на абонат на топлинна
енергия, приета от топлопреносното предпирятие, поради което и до смъртта си на
28.02.2016 г. М.К.-К.е била потребител /“клиент“/ на топлинна енергия /чл.153,
ал.1 ЗЕ и чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/ и
като такава е била задължена на плаща стойността на доставената в процесния
имот топлинна енергия. Следователно за формираните до 28.02.2016 г. задължения
ответникът А.К. носи отговорност по силата на наследственото приемство на
включените в наследственото имущество задължения, а за периода след смъртта на М.К.-К.на
28.02.2016 г. отговорността му произтича от качеството му на собственик на получената
по наследяване част от имота /чл.153, ал.1 ЗЕ/, която при събраните
доказателства следва да бъде определена на 1/2 идеална част, а не на 1/4
идеална част, както е прието в обжалваното решение. Независимо от тази разлика
в правните изводи на двете съдебни инстанции, ответникът е задължен за сумата
212.44 лв.- главница /стойност на потребена в имота топлинна енергия/, която
правилно е присъдена на ищеца с атакуваното първоинстанционно решение.
Неправилно,
обаче, е прието от първоинстанционния съд, че на ищеца следва да бъде присъдена и сумата 56.32 лв.-
лихви за забава за периода 15.09.2015 г.- 25.04.2018 г., тъй като не се
установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от
ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право
факти и обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания
срещу ответника А.К..
Съгласно
чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на ответника за
заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са
възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи
условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение
длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по
основание и по размер. В случая прогнозно начислените за процесния имот суми,
видно от приетото като неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната
в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, са в размер,
различен от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от
реалното потребление вземания е установена едва с изравнителните сметки, като
относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през процесния
период топлинна енергия суми, за които са издадени общи фактури на 31.07.2015
г. и 31.07.2016 г., приложение намират Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г. При
действието на тези Общи условия /чл.33/ не се установява от доказателствата по
делото ответникът /респ. наследо-дателката му/ да е изпаднал в забава при
изпълнение на процесните задължения, тъй като не е доказано от ищеца
стабилизиране и въвеждане в системата му- чрез публикуване на посочените общи
фактури, нито отправянето на покана до ответника- съобразно разпоредбата на
чл.84, ал.2 ЗЗД, да погаси дълга за стойността на потребената топлинна енергия,
отразена в тях. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 56.32 лв.-
обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия, дължимо
за периода 15.09.2015 г. до 25.04.2018 г., следователно подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
Останалите
наведени в жалбата на ответника А.К. доводи за неправилност на решението в
горепосочената част, вкл. доводът за неправилно приложение на института на
погасителната давност, са неоснователни и не могат да доведат като краен
резултат както до отхвърляне на исковете, така и до намаляване размера на
присъдените главни вземания.
При
тези съображения, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по основателността на акцесорния иск обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, в която на ищеца е присъдена сумата 56.32 лв.- лихви за
забава при плащане на главницата /стойност на потребена топлинна енергия/, и
вместо това да бъде постановено решение, с което искът на „Т.С.“ ЕАД по чл.86,
ал.1 ЗЗД за присъждането на тази сума да бъде отхвърлен като неоснователен.
При
този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски
между страните, като съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от
исковете, ответникът А. К. дължи да заплати на ищеца сумата 85.40 лв.- разноски
за първоинстанционното производство, като за горницата над тази сума обжалваното
решение следва да бъде отменено.
В
останалата обжалвана част, в която ответникът А.К. е осъден да заплати на ищеца
„Т.С.“ ЕАД сумата 212.44 лева- главница /стойност
на топлинна енергия/ и сумата 11.50 лева- главница /цена
на услугата дялово разпределение/, ведно със
законната лихва от 10.07.2018 г. до окончателното им изплащане, както
и сумата 85.40 лв.- разноски по чл.78, ал.1 ГПК, обжалваното решение, което е
правилно като краен резултат, следва да бъде потвърдено.
При
този изход на въззивното производство право на разноски имат и двете страни. Въззивникът,
представляван от особен представител, не е сторил разноски, поради което и
такива с настоящото решение не следва да му бъдат присъдени. На въззиваемото
дружество, имащо право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбата,
следва да бъде присъдена сумата 199.76 лв. /за възнаграждение на особен
представител- 150 лв., и юриск. възнаграждение- 100 лв./- на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК. На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивникът А.К. дължи да
заплати по сметка на СГС държавна такса от 25 лв., и въззиваемата страна дължи
по сметка на СГС държавна такса от 25 лв.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
10.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 45400/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 67 състав, в обжалваната част, в
която А.Б.К. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ******/
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 56.32 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за доставена в топлоснабден имот
в гр. София, жк „******, топлинна енергия /212.44 лева/
за периода от 15.09.2015 г. до 25.04.2018 г., и в частта, в която на основание чл.78, ал.1 ГПК А.К. е осъден да
заплати на „Т.С.” ЕАД разноски по делото над
сумата 85.40 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С."
ЕАД- *** /ЕИК ******/ срещу А.Б.К. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 56.32 лева, претендирана като обезщетение за
забавено плащане на главницата за доставена в топлоснабден имот в гр. София, жк
„******, топлинна енергия /212.44 лева/ за
периода от 15.09.2015 г. до 25.04.2018 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
10.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 45400/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ
ГО, 67 състав, в останалата обжалвана
част, в която А.Б.К. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ******/ сумата 212.44 лева, представляваща стойност на доставена
през периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г. в топлоснабден имот в гр. София,
жк „******, топлинна енергия, и сумата 11.50 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 1.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 10.07.2018 г. до
изплащане на вземанията, а също и сумата 85.40
лв.- разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Б.К. /ЕГН **********/
да заплати на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ******/
сумата 199.76 лв. /сто деветдесет и
девет лева и 76 ст./- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА А.Б.К. /ЕГН **********/
да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 25 лв. /двадесет
и пет лева/- държавна такса за
въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
******/ да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата 25 лв. /двадесет
и пет лева/- държавна такса за
въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 45400/ 2018 г. на СРС, ІІ ГО, 67 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД- ***- като трето лице- помагач на
ищеца в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.