Р Е Ш Е Н
И Е
№ 3668/03.08.2020 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на
секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13198 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано предявен от Н.Н.В., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, срещу „Д.-О.з.”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно
основание чл. 405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата 1680,00 лв. представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 07.05.2019 г.
застрахователно събитие по застрахователна полица № *,
за лек автомобил „П.“, модел *,
с ДК № *, изразяващо се в увреждане на предна броня, основа
предна броня алуминий, ляв фар, дневна светлина лява, преден капак, декоративна
решетка, декоративна ПВЦ, преден ляв калник, десен фар, въздоховод, въздушен
филтър и облицовка над радиатор, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 20.08.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът, чрез адв. Ив.Н.,
сочи, че в периода 10.07.2018 г. до 09.07.2019 г. ответникът „Д.-О.з.”
ЕАД е осигурявал застрахователно покритие по имуществена застраховка „Каско +“ спрямо личния му лек автомобил „П.“,
модел 308, с ДК № *. Излага, че на 07.05.2019 г. ищецът
установил, че автомобилът бил ударен в паркирано състояние от неизвестно МПС,
пред дома му на ул. „Ц. С.
I“, № *, във връзка с което при ответника била образувана
преписка по щета №*. Ищецът представил всички документи
поискани от застрахователя, който издал възлагателно писмо изх. № *
г. за ремонта на автомобила в доверен автосервиз - „Р.
А.“ ООД, с. Пр. Впоследствие обаче ищецът получил отказ
изх. № * г. за изплащане на застрахователно обезщетение, с
мотива, че декларираният начин на настъпване на ПТП - в покой при паркирано
състояние, не съответства на действителния, доколкото щетите са настъпили при
движение. Ищецът възразил писмено срещу отказа, като приложил и свидетелски
показания на съседи, които сутринта на 07.05.2019 г. видели ударения в предната
част паркиран автомобил, но застрахователят не ревизирал отказа. Понастоящем
автомобилът е отремонтиран в довереният сервиз на ответника, където е постъпил
по искане на последния, а ремонтът на стойност 1680,20 лв. бил заплатен от
ищеца. Излага, че е изправна страна по договора, а отказът на застрахователя е
необоснован. По изложените съображения моли за
уважаване на иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор „Д.-О.з.”
ЕАД, чрез процесуалния му представител – адв. П.П.
–Д.,
с който искът се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че в процесния
период е обезпечавал застрахователното покритие по имуществена застраховка
„Каско +“ за процесния автомобил. Излага, че процесният отказ е обоснован с т.
9.1.9, т. 9.3.1 и т. 10.8 от ОУ към полицата. Навежда правоизключващото
възражение, че застрахованият е проявил груба небрежност по смисъла на т. 9.1.8
от ОУ, доколкото автомобилът е бил паркиран в нарушение на ЗДвП. В условие на
евентуалност ответното дружество оспорва претенцията като завишена. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и
разноски.
В о.с.з. страните
поддържат изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители. Ищецът
доразвива доводите си и в писмена защита.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Като доказателство по
делото е приложена застрахователна полица № *г.
(л.9), по застраховка „Каско +“ за лек автомобил
„Пежо“, модел *, с ДК № *, както и относимите към полицата Общи условия (л. 16- 25). В
клаузата на чл. 9.1.9 от условията (Раздел
I: Общи положения) е предвидено, че полицата няма покритие
за щети настъпили в резултат на действия на застрахования представляващи опит
за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на
обстоятелства различни от действително случилото се и/или представяне на документ
с невярно съдържание. С чл. 9.3.1 страните са уговорили, че застрахователят
може да откаже заплащане на обезщетение ако засрахованият декларира пред
застрахователя или компетентните органи обстоятелства за застрахователното
събитие, които не съответстват на действителните. Съобразно чл. 10.8 от ОУ в
случай, че застрахованият не изпълни свое задължение произтичащо от ОУ и
вследствие на това настъпи застрахователно събитие или се създадат предпоставки
за увеличаване на риска, за увеличаване на вредите или се попречи
установяването на причините за застрахователното събитие и размера на
действителните вреди, обстоятелствата за възникване на застрахователното
събитие и/или определяне на застрахователното обезщетение, застрахователят има
право да откаже или намали същото.
Видно от уведомление за щета
№ * по полица * от *г. ищецът е уведомил застрахователят за причинено от
неизвестен извършител застрахователно събитие настъпило на 07.05.2019 г. в гр.
В., на паркинг на ул. „Ц. С.“ № *, при което по процесния автомобил са увредени следните
елементи: предна броня, преден капак и преден ляв калник.
От представения
двустранно подписан опис-заключение по щета № * г. (л.32) се установява, че вследствие на заявено от ищеца
застрахователно събитие служители на ответника са констатирали увреждания по следните детайли на автомобила:
предна броня, основа предна броня алуминий, ляв фар, дневна светлина лява,
преден капак, декоративна решетка, преден ляв калник, десен фар, въздоховод,
въздушен филтър и облицовка над радиатор.
Видно от възлагателно
писмо изх. № 166107/09.05.2019 г. застрахователят е възложил на доверен
автосервиз „Р. А.“ ООД ремонт на
автомобила.
С писмо изх. № * г. застрахователят е уведомил ищеца, че с оглед вида на вредите и
височината на автомобила уврежданията не могат да настъпят ако МПС е било в
покой както е декларирал застрахования, поради което на основание чл. 9.1.9 от
ОУ, който сочи, че полицата няма покритие когато декларираните обстоятелства са
различни от действителните, ответникът е приел, че не са налице основания за
изплащане на обезщетение по
щета № *.
Срещу отказа на
застрахователят ищецът е подал възражение вх. № * г., в отговор на което ответникът е изпратил писмо изх. № * г., с което е потвърдил отказа си.
От фактура № * г., вносни бележки от 24.06.2019г. и
25.06.2019 г. и работна карта на извършените ремонтни дейности, се установява,
че за отстраняване на процесните увреждания ищецът е заплатил на автосервиз - „Р.
А.“ ООД сумата от 1680,20 лв.
Видно от заключението на САТЕ, изготвена от вещото лице А.В., застрахователното
събитие, при което са увредени описаните от застрахователя части е настъпило
след пряк контакт между две превозни средства, едното от които е било в покой,
но е ударено от другото в предна лява част в посока от ляво на дясно почти
напречно на надлъжната му ос. Сочи, че между процесното събитие и настъпилите
вреди по автомобила на ищеца е налице причинно-следствена връзка и е възможно
да са причинени по степен и вид от настъпилото произшествие. Експертът е посочил, че действителната стойност на щетите нанесени по процесния
автомобил възлиза на 1890,25 лв. На следващо място вещото лице е дало
обща стойност на ремонта по цени на доверен сервиз на застрахователя от 1503,14
лв. и от 1697,81 лв. по цени на три сервиза непритежаващи европейски сертификат
за качество.
При изслушването си в
о.с.з. вещото лице сочи по отношение на т.нар. „доверен сервиз“, че същият има
договорни отношения със застрахователя, съответно цените обикновено са по-ниски
от пазарните, с отстъпи за резервни части и за труд, както и за материали.
Експертът излага също, че процесните вреди не могат
да бъдат получени ако автомобилът е бил в движение, защото тогава ударът нямаше
да е само в една зона както в случая.
По така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявения иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ се предпоставя от доказване наличието на 1) валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен
договор за застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок на
действие, покриващ датата на застрахователното събитие; 2) обстоятелството, че
на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на
събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; 3) наличието
на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и
4) че ищецът е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е
заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си по
договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
В случая по делото не
спори, че към датата на ПТП - * г. ответникът е
осигурявал застрахователното покритие по сключен договор за застраховка „Каско +“ при ОУ със срок на действие 10.07.2018
г. до 09.07.2019
г. за собствения на ищеца лек автомобил „Пежо“, модел 308, с ДК № *.
Не спорно също, а от приложения
на л. 32 опис-заключение изготвен от служители на ответника се установява, че
на 09.05.2019 г. по лекия автомобил са били налице именно описаните в исковата
молба увреждания по
следните детайли: предна броня, основа предна броня алуминий, ляв фар, дневна
светлина лява, преден капак, декоративна решетка, преден ляв калник, десен фар,
въздоховод, въздушен филтър и облицовка над радиатор.
На първо място спорен между страните е въпросът за
основателността на релевираното от ответника извънсъдебно с писмото-отказ от 13.05.2019 г., и доразвито в настоящия процес правоизключващо
възражение, че не дължи обезщетяване на установените на 09.05.2019 г. вреди по автомобила на ищеца поради активирането на
практически идентичните клаузи на т. 9.1.9 и т. 9.3.1 от ОУ, които
предвиждат, че застрахователят може да откаже плащане когато пред него
застрахованият декларира обстоятелства за събитието, които не отгoварят на действителните.
В тази връзка съдът съобрази, че в имущественото
застраховане основанията за постановяване на отказ за заплащане на обезщетение
са изброени в чл. 408, ал.1 от КЗ, а именно - умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи обезщетение /т.1/,
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователно обезщетение от друго лице /т.2/, при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователен договор и е довело до настъпване на застрахователно събитие /т.
3/ или в други случаи, предвидени със закон /т. 4/.
Ако отнесем обосновалите отказа на ответника клаузи от
ОУ към изброените в чл. 408, ал.1 от КЗ законови основания за отричане правото
на застрахования да получи обезщетение, следва изводът, че с т. 9.1.9 и т. 9.3.1 от ОУ страните са
освободили застрахователя от задължението преди да постанови отказ по
претенцията да направи преценката по чл. 408, ал.1, т.1 – 4 от КЗ дали вредата по
застрахованото имущество е причинена умишлено или следствие на значително с оглед
интереса му неизпълнение от застрахования на договорно или законово задължение.
Така с визираните клаузи на ОУ на практика самият търговец е въвел в
договорната връзка с потребителя като допълнително спрямо хипотезите на чл.
408, ал.1, т.1 – 4 от КЗ и достатъчно само по себе си основание за отказ
простият факт на деклариране от застрахования на различни от действителните
обстоятелства касаещи застрахователното събитие, без да се държи сметка за
наличието или не на причинно-следствена връзка между невярно декларираното и
настъпването на ПТП или дали то по някакъв начин е затруднило установяването на
значимите за обезщетяването факти. По този начин с ОУ е разширена създадената с
нормите на специалния КЗ рамка на договорната отговорност, която законодателят
е приел, че е допустимо да носи застрахования по имуществената застраховка, респективно т. 9.1.9 и т. 9.3.1 от ОУ
противоречат на чл. 408, ал.1, т.1 – 4 от КЗ и на основание чл. 26, ал.1, прдл.1 от ЗЗД не обвързват валидно застрахования (в подобен
смисъл Решение от 21.11.2019 г. от т.д. № 1757/2018 г. на ВОС). Следователно правоизключващото възражение на ответника в обратен смисъл
се явява неоснователно.
За пълнота следва да се посочи, че дори и цитираните
клаузи от ОУ да пораждаха валидно правни последици за страните по полицата, то
ответникът, бидейки страната в процеса която дължи доказване на възражението
си, че застрахованият ищец е декларирал неверни обстоятелства в уведомлението
за щетата от 09.05.2019 г., не проведе пълно и главно
доказване на своите твърдения. Всъщност доказателствената
съвкупност не съдържа пряко или дори косвено доказателство, че механизмът на
ПТП е различен от този деклариран от ищеца пред застрахователя. Напротив.
Доказателствата по делото и най-вече изслушаното неоспорено заключение на
САТЕ, което съдът приема като обективно,
мотивирано и компетентно дадено, сочат еднопосочно, че вредите по процесното МПС-во са настъпили именно докато
същото е било в покой, т.е. докато автомобилът е бил паркиран, така както е
декларирал ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че ответникът не посочи
нито по делото се събраха доказателства и във връзка с другия правоизключващ довод на застрахователя, а именно че ПТП е
настъпило поради груба небрежност по смисъла на т. 9.1.8 от ОУ проявена от
застрахования, доколкото автомобилът бил паркиран в нарушение на ЗДвП.
В
обобщение съдът намира за неоснователни правоизключващите
възражения на ответника, поради което искът се явява доказан по основание.
Следващият спорен по
делото въпрос е за размерът на застрахователното обезщетение.
Във връзка с
остойностяването на дейностите по отстраняване на вредите настоящият състав
съобразява константната съдебна практика, че стойността на ремонта (разходи за
материали и труд) следва бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този
смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.,
Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение №
165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). В тази връзка съдът
намира за неприложим вариантът за обезщетяване на щетите по цени на „доверен
сервиз“ в размер на 1503,14 лв., доколкото вещото е посочило, че същите са по-ниски от пазарните,
респективно не кореспондират на действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие, съгласно императивната разпоредба
на чл. 386, ал. 2 КЗ. Поради това за действителен следва да се приеме размерът
на обезщетението за вредите от ПТП, съобразен със средните пазарни цена на труда.
Критерият средна пазарна цена е включен при останалите два варианта на
заключението възлизащи на 1890,25 лв. съответно 1697,81 лв. Доколкото и в двата приложими варианта
заключението на вещото лице възлиза над претендирания
от ищеца размер от 1680,00 лв., искът се явява доказан именно до този по
размер, с оглед диспозитивното начало в процеса.
Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.08.2019
г. до окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода на спора и направеното
искане от ищeца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сторените разноски в цялост. По делото са
доказани действително направени разходи от 68,00 лв. за държавна такса, 150,00 лв. депозит за
вещо лице и 400,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Или съгласно изхода на делото на
ищеца следва да се присъдят
разноски от общо 618,00 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.-О.з.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Н.Н.В., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, сумата 1680,00 лв. представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 07.05.2019 г.
застрахователно събитие по застрахователна полица № *,
за лек автомобил „П.“, модел *,
с ДК № *, изразяващо се в увреждане на предна броня, основа
предна броня алуминий, ляв фар, дневна светлина лява, преден капак, декоративна
решетка, декоративна ПВЦ, преден ляв калник, десен фар, въздоховод, въздушен
филтър и облицовка над радиатор, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Д.-О.з.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Н.В., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, сумата от 618,00 лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: