Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V-65
Година 2020,10.04 град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На девети
март, две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 426 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба
вх.№58349/18.12.2019г., подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на
РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, ответник в първоинстанционното
производствот, чрез пълномощника-юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на
призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №3191/25.11.2019г.,
постановено по гр.д.№5992/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ГД,,Гранична полиция“-МВР на РБ,
да заплати на С.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1548.15 лева, от
която-1283.87 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително
възнаграждение за положен 196.76 часа извънреден труд, в периода от
24.07.2016г. до 15.09.2018г., на изпълняваната длъжност ,,младши оперативен
дежурен“ в сектор ,,Черноморски граничен
координационен център и Оперативно-дежурна част“ при Регионална дирекция
,,Гранична полиция“- Бургас към
ГД,,Гранична полиция“-МВР и 264.28, лева- обезщетение за забавено
плащане на главницата (лихва) за периода от 30.10.2016г. до 24.07.2019г. заедно
със законната лихва върху главницата от предявяване на главния иск-
24.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Със
същото решение, ГД ,,Гранична
полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати направените по делото разноски от
ищеца в размер на 350 лева, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, сумата от 331.35 лева, от които 101.35 лева- държавна такса за производството и 230лева- възнаграждение
на вещо лице по съдебно- счетоводната експертиза.
С жалбата се изразява недоволство от
решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди се във въззивната жалба, че за
процесния период, ищцата(въззиваема) изпълнявала служебните си задължения на
24-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се
изчислявало сумарно.
Посочва се, че в резултат на посоченото
изчисляване чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал
резултат, който при надвишаване на
нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР(като
извънреден труд).
Заявява се, че съгласно разпоредбата на
чл.187,ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните
служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се
определяли с наредба на министъра на вътрешните работи.
Навеждат се доводи, че към периода от
19.08.2014г. до 02.08.2016г., по отношение полагането на нощен труд, се
прилагали правилата на действалата към
периода Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален
начин заплащането на нощния труд в системата на МВР(положеният труд между
22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143).
Твърди се, че за останалата част от процесния период, се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 и
Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г.
Въззивникът намира, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните
наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата.
Твърди, че последната намирала
приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при
кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на
смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от
продължителността на дневното; трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми.
Съгласно действащата уредба,
съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде
1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3
от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем
часа дневен такъв.
Развива подробни съображения, че нощният
труд(между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че
извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън
установеното работно време. Превръщането
на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед
увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение
от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.
В подкрепа на изложеното, цитира съдебна
практика на районните и окръжни съдилища.
Навежда доводи, че съгласно ЗМВР,
нормалната продължителност на работното време била осем часа дневно, 40 часа
седмично, при петдневна работна седмица.
Посочва, че редът за разпределяне на
работното време, неговото отчитане и компенсиране работата на държавните
служители извън редовното работно време, се определял с Наредба на министъра на
вътрешните работи. Работните смени се организирали в седмичен и месечен график,
изготвен от началника на съответната структура.
Твърди, че отчитането
на положения извънреден труд се
извършвало с протокол, утвърден от ръководителя на структурата по ЗМВР.
Пояснява, че протоколът се вписвал в специална книга, като екземпляр от него се
изпращал на съответното финансово звено или в звено ,,Човешки ресурси“.
Иска се, атакуваното решение да бъде
отменено и съдът да постанови ново, с
което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се направените в
производството пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от въззвиаемата П.
Въззивникът не изпраща представител в
с.з.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител адв. Димова, оспора
въззивната жалба. Не претендира разноски.
Въззивната жалба
е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по
същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното
решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и
ал.6 от ЗМВР.
Ищцата П.
претендира ответника да бъде осъден да й заплати сумата от 1274 лв., от която
1128 лв.-главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 188 часа за периода 24.07.2016г. до 15.09.2018г., получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 и сумата ат
146лв-обезщетение за забавено плащане на главницата, при сумирано тремесечно
отчитане, до подаване на исковата молба-24.07.2019г., заедно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Твърди, че през процесния период
е полагала труд на длъжност „младши оперативен дежурен” в сектор „Черноморски
граничен координационен център и
оперативно-дежурна част” при РД „Гранична полиция“ – Бургас, което структурно
звено е на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция” –МВР, София, като е
работила на сменен режима с продъбжителност на работната смяна от 24 часа.
Считано от 16.09.2018г. служубното правоотношение е прекратено. В съдебно
заседание искът е изменен по размер като след изменението се претендират
1283,87 лева възнаграждение за извънреден труд за 196.76 часа и 264,28 лева
лихва за забава.
Ответната страна
е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител
по служебно правоотношение.
Страните ангажират доказателства в
подкрепа на становищата си.
По делото
няма спор, че прец процесиня период ищцата е полагала труд на длъжност „младши оперативен дежурен” в сектор
„Черноморски граничен координационен център
и оперативно-дежурна част” при РД „Гранична полиция“ –Бургас. Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, което
към 16.09.2018г. е прекратено. За периода ищцата е била със статут на държавен
служител, и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР,
който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото
няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период
ищцата е полагал труд през нощта (22. 00
– 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по
делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно
дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да
се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период
ищецът е полагал труд на смени, с продължителност 12 часа, като нощният труд за
периода възлиза на общо 1376 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил
преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно
заключението, часовете нощен труд приравнени с коефициент 1,143, се равняват на
1572,76 часа. Разликата между двете величини (1572,76-1376) е 196,76
часа-положен извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в
размер на 1283,87 лв. Лихвата за забава върху тази сума възлиза общо на 264,28
лв.
Оплакването на
въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи,
които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.
1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.
6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на
29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с
§ 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно действието във времето на релевантните за
спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния
исков период от 24.07.2016 г. до 02.08.20016г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. , а за останалата част-до 15.09.2018г. е действала Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г.
За периода от 05.06.2016 г. до
05.06.2019 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните
разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /,
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена
с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.
Текстът на чл.3, ал.3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г сочи, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, като и в трите цитирани
по-горе наредби, въпросната норма е идентична. Само в Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсват изрични
разпоредби, съответстващи на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, (каквато изрична забрана би поставила в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.с. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен се явява доказана по основание. От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период от време
ищецът е положил нощен труд в размер на 1376
часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на дневно работно време
тези часове възлизат на 1572,76 часа, като разликата от 196,76 часа експертизата отчита като извънреден
труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и не е начислен,
съответно – не е изплатен по платежни бележки. Изрично в заключението си вещото
лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд,
преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер
на 1283,87 лева. Вещото лице е
изчислило още, че лихвата за забава върху тази сума, изчислена за периода от
1-во число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до
датата на исковата молба, възлиза общо в размер на 264,28лв.
Поради гореизложеното исковата претенция
за заплащане на положен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на
нощен труд към дневен за процесния период 24.07.2016г-15.09.2018г., се явява
основателна за сумата от 1283,87 лв.
– главница и 264,28лв - лихва за забава /предвид забавата в
плащането на дължимото допълнително възнаграждение за съответните тримесечни
отчетни периоди/, поради което следва да бъдат уважени изцяло, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Предвид изложеното въззивната жалба се
явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил делото от
фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в обжалваната
част е направил съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК
настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на делото на въззивника не
се дължат разноски по делото, а имащата право на разноски страна не претендира
такива във въззивното производство.
На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение
№3191/25.11.2019г., постановено по гр.д.№5992/2019г. по описа на Районен съд-
Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.