Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Кюстендил, 11.03.2014г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на десети февруари, през две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
Окръжен
съдия:Евгения Стамова
При участието на секретаря:Р.С.,
след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, т.д.№81/2013г. по описа на
КОС и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по искова молба,
подадена от „МКБ ЮНИОНБАНК „ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление,
гр.София, бул.”Е.И.Тотлебен” №30-32, чрез пълн-к – ю.к.Д. срещу Н.Ч.К.,***.
С исковата молба, съдът е сезиран за
произнасяне по иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, за признаване за
установено, по отношение на ответницата, че в полза на ищеца съществува вземане
срещу нея, произтичащо от договор №133-001/02.11.2007г. за предоставяне на
ипотечен кредит за текущи нужди – „Юнионкредит „Улеснение”, както следва:
30 704.92 евро – просрочена главница;993.92 евро – просрочена редовна
лихва, начислена за периода от 14.08.2012г. до 13.01.2013г. вкл.; 412.54 евро – просрочена наказателна лихва,
начислена за периода от 14.08.2012г. до 07.02.2013г. вкл и 1 146.09 евро –
такса управление.
Искането
е основано на твърдения: за съществуване на посоченият договор, сключен между
страните, за финансиране задължения на кредитополучателя към друга банка; за
постигнато допълнително споразумение, предвиждащо гратисен период за плащане на
главницата; съществуващи уговорки, относно условия за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита; осъществяване на тези предпоставки ( съгласно чл.15 от договора) и обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, считано от 14.02.2013г.
Правният интерес от иска е основан на издадена, по
гр.д.№322/2013г. заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, срещу
която ответницата е възразила в срок.
Без да отрича, обвързаността си от посоченият
договор, ответницата противопоставя становище за неоснователност на иска по
размер.Твърди, че чрез внасянето на суми, в клона на банката в
гр.Кюстендил, е погасила значителна част
от задължението си към ищеца и не дължи суми на стойността, посочена в исковата
молба.
Обстоятелствата по спора, установяващи се от
събраните доказателства, са следните:
На 02.11.2007г., между ищецът от една страна,
като кредитор и Н.К. от друга, като кредитополучател е
сключен договор за предоставяне на ипотечен банков кредит за текущи
нужди.Банката се е задължила да предостави на кредитополучателя, ипотечен
кредит в размер на 33 500 евро, подлежащ на погасяване, чрез 240 равни
месечни анюитетни вноски, дължими ежемесечно, най – късно до
02.11.2027г.Страните са договорили заплащането на възнаградителни лихви и
неустойки за забава, в размери, посочени в приложения по делото договор.Спор за
валидността на посочените уговорки липсва.Предвидили са и условия за настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита – чл.15 от договора, сред които в
чл.15 т.2 - възможност за обявяване на предсрочна
изискуемост, при непогасяване в срок, на която и да е погасителна вноска,
дължими лихви, такси или комисиони, съгласно условията на договора и/или при
непредоставяне на средства, за заплащане на държавните такси за подновяване на
ипотеката върху имота.Съгласили са се, при обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, банката да осчетоводи вземането си, като просрочен дълг, олихвявайки
го при условията на т.6.2 и т.6.3 от договора.
С допълнително споразумение към договора от
20.11.2007г.( анекс към договор №133-001/02.11.2007г. ), страните са
предвидили, че пълно предсрочно погасяване на остатъка от дълга по кредита се
допуска, след прекратяване действието на договор за кредит – овърдрафт №140
-001/21.11.2007г., а с анекс №330-146/ 30.09.2010г., кредиторът предоставя на
К., гратисен период, относно издължаване на остатъчната главница по кредита, с
продължителност до 14.09.2011г., но не повече от 12 месеца, считано от датата
на влизане в сила на анекса - подписване
на анекса и учредяване на следните обезпечения – договор за залог на бъдещи
вземания върху трудовото възнаграждение, ведно с всички изменения и допълнения
на същото ( чл.3 вр. с чл.1.5 от анекса).С анекса е променен и погасителният
план, в частта касаеща главницата, като е предвидено погасяването й, да става
по указан в погасителен план, сочен, като приложение към анекса, липсващ към
делото.
На 11.02.2013г. е издадена заповед за незабавно изпълнение,
в полза на ищеца срещу К. за сумите, както следва: 30 704.92 евро –
просрочена главница, дължима по Договор за ипотечен Юнионкредит „Улеснение”
№133-001/02.11.2007г.; 993.92 евро – просрочена редовна лихва, начислена за
периода от 14.08.2012г. до 13.01.2013г вкл.; 412.54 евро – просрочена
наказателна лихва, начислена за периода
04.08.2012г. до 07.02.2013г. вкл.; 1146.09 евро – такса управление,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 08.02.2013г. до изплащане на вземането, както и деловодни
разноски в размер на 1 300.92 лева за платени д.такса и
адв.възнаграждение.
Според отразеното във вносна бележка ( л.20 от д.),
на 15.03.2013г., К. е внесла по сметката
си в ищцовото дружество, сумата от 1000 лева, представляващи левовата
равностойност на 510.46 евро.
Видно от заключение с вх.№6762/14.10.2013г. и
заключение с вх.№663/ 31.01.2014г. на в.л. В.И., изготвено въз основа на
отбелязвания по счетоводните книги на ищеца, и въз основа на приложените по
делото писмени доказателства е, че
съгласно тях:към 07.02.2013г. К. е била погасила 2795.08 евро от
дължимата главница, лихва - в размер на 10 619.43 евро, лихва за забава –
в размер на 66.04 лева; че внесената от К. на 15.03.2013г. сума от 510.46 евро
е отнесена за погасяване на просрочена лихва – 412.54 евро и за погасяване на
част от просрочена лихва върху редовен дълг.Размерът на тази лихва, към 05.06.2013г. е определен на 899.20
евро.Платени са такси в размер на 1401.21 евро, а размерът на дължимите към
05.06.2013г. такси е определен на 1146.09 евро.
За периода, от датата на теглене на кредита до датата
за подаване на исковата молба, според заключението на в.л., К. е внесла по
разплащателната сметка в лева – 35 159.88 лева, а по разплащателната
сметка в евро – 1844.15 евро.Вещото лице сочи, че разплащателната сметка е
служела за обслужване и на кредит „Овърдрафт.
Към 05.06.2013г., задължението на ответницата,
определено според записвания по счетоводните книги на ищеца по процесния
договор, възлиза на сумите, както следва: 30 704.92 евро – главница,
899.20 евро- просрочена лихва по редовен дълг, 1146.09 евро - присъдени
вземания, 1081.90 евро - законова лихва по изп.лист до 05.06.2013г.Размерът на
дължимите разноски, в.л. е определило на 3 102.28 лева.
Доказателства за размера, основанието и датата на
извършвани от ответницата вноски, в клона на банката в гр.Кюстендил, К. не е
представила.
С оглед на изложените обстоятелства, съдът намира
искът за доказан.Съображения:
С договора за банков кредит
банката се задължава, да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.Заемателят плаща
лихва по кредита, уговорена с банката.
С оглед на
представените - договор за кредит и допълнителните споразумения към
същия; обстоятелството, че ответницата не е оспорила -получаването на сумата,
твърденията за настъпване на условия за предсрочна изискуемост на кредита и
обявяването й, сочените от ищеца размери на възнаградителна лихва и неустойка,
следва да се приемат за доказани, твърдените от ищеца, правопораждащи вземанията – включващи главница и лихви,
факти.
При липса на спор, за размера на получената в заем
сума – 33 500 евро и непредставяне на доказателства от ответницата, за
погасяване, по посоченият от нея начин – чрез внасяне на вноски, в клона на
банката в гр.Кюстендил, на задълженията й, по процесния договор на суми, над
размера на процесните, предявеният иск, за признаване дължимостта на посочените
в исковата молба главница, лихви и неустойка е доказан.
С оглед уважаването на иска, ответницата дължи на ищеца, заплащане на разноски за
водене на делото, възлизащи на 1300.92 лева – платена държавна такса и 1100 лева,
възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава
за установено по отношение на Н.Ч.К.,***, по предявеният срещу нея от „МКБ ЮНИОНБАНК „ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление, гр.София, бул.”Е.И.Тотлебен” №30-32, иск, че К. дължи на
Банката, сумите, както следва: 30 704.92 евро – просрочена главница по
Договор за кредит №133 -001/ 02.11.2007г.; 993.92 евро – просрочена редовна
лихва, начислена за периода от 14.08.2012г. до 13.01.2013г. вкл., 412.54 евро – неустойка, начислена за периода от
14.08.2012г. до 07.02.2013г. вкл и 1 146.09 евро – такса управление, за
които суми, в полза на дружеството е издадена на 11.02.2013г. заповед №206 за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ, по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№322/2013г.
ОСЪЖДА Н.Ч.К.,***, на основание чл.78 ал.1 ГПК, да
заплати на „МКБ ЮНИОНБАНК „ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление,
гр.София, бул.”Е.И.Тотлебен” №30-32,
деловодни разноски в размер на 2400.92 лева.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: