Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 75 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба от К.Н.Т., ЕГН **********, адрес: ***, с която са
предявени кумулативно
обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“- АД, гр. Перник, кв. Мошино, с ЕИК
*********, сумата от -1500,00 лева,
представляваща част от неплатена главница в размер на 2748,33 лева - стойността
на разпределената топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г.,
ведно със законната лихва върху тази главница до окончателното й изплащане, за
която сума на 08.03.2011 г., е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****г.,
въз основа на който е било образувано ид. № **** г. по описа на ЧСИ с per. № ****,
тъй като процесиите суми са погасени по давност изцяло.
В исковата молба
се сочи, че на
24.06.2011г. на ищцата К.Н.Т. е била връчена покана за доброволно изпълнение.
На 14.02.2012г. е наложен запор върху притежаваното от К.Н.Т. МПС. На
05.02.2014г. и на 30.11.2015г. е наложен запор върху вземанията на ищцата от
РУСО Перник за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, не дължи паричните
суми, посочени в изпълнителен лист от 08.03.2011г., тъй като правото на
принудително изпълнение на обективираното в изпълнителният лист парично вземане
е било погасено поради изтекла погасителна давност. Предявяването на настоящата
искова претенция цели да се установи от съда липсата (погасяването) на
изпълняемото право подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след
издаването на изпълнителното основание нов юридически факт (изтекла погасителна
давност) и като последица - прекратяване на изпълнителния процес ( чл. 433 ал.
1, т.7 от ГПК). Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на
принудителното изпълнение. Сочи, че в продължение
на повече от две години, а именно от 30.11.2015г. до 30.11.2017г. по
изпълнително дело № ****г по описа на ЧСИ С.Б.същински изпълнителни действия не
са поискани, респ. предприети, поради което същото се е прекратило по силата на
закона, на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК. Влязлата в законна сила
заповед за изпълнение от 30.11.2009г. се ползвало само с изпълнителна сила и не
се приравнява на влязло в сила съдебно решение, а за посочените в нея вземания
се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на
вземането. Единствено в случаите, когато има постановено решение по
установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на присъдено
нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата
на чл.117, ал.2 ЗЗД. Описано е, че съгласно т. 10 от Тълкувателно Решение №
2/26.06.2015г., по тълк.д № 2/2013г., ОСГКТ на ВКС, новата погасителна давност
за вземанията предмет на изпълнителното производство, започва да тече от датата
на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. В
случая същата е започнала да тече на 30.11.2015г. и съответно е изтекла на
30.11.2018г.Предвид гореизложеното правото на принудително изпълнение на
паричните задължения за главница, лихви и разноски, обективирано в издадената
на 30.11.2009г.
С
оглед на гореизложеното, се моли на основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл.
124 ал.1 от ГПК съдът ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Перник 2303, ж.к. МОШИНО, че К.Н.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК”
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Перник 2303, ж.к. МОШИНО СУМАТА от
1500,00 лева, представляваща част от
неплатена главница в размер на 2748,33 лева - стойността на разпределената
топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г., ведно със
законната лихва върху тази главница до окончателното й изплащане, за която сума
на 08.03.2011 г., е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****г., въз
основа на който е било образувано ид. № **** г. по описа на ЧСИ с per. № ****, поради ПОГАСЕНО ПО
ДАВНОСТ право на принудително изпълнение. Моли
се съдът да осъди „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК" АД, ЕИК
********* да заплати на К.Н.Т., ЕГН ********** направените разноски за държавни и всякакви други такси в
настоящото производство, както и да заплати на Б.Б., в качеството му на
адвокат, дължимите
се разноски за адвокатско възнаграждение, като за същите ще представя списък по
чл. 80 ГПК.
Моли се съдът, на основание чл. 192 ГПК, да
задължи трето неучастващо в спора лице ЧСИ с per. № **** и район на действие ОС Перник да предостави по настоящето
дело цялостен препис от изпълнително дело №
**** г., като са били приобщени поисканите писмени доказателства
Моли се съдът да приложи
служебно ч.гр.д.№ **** по описа на ПРС
за 2009г, като същото е било приобщено по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********,
не е депозирал писмен отговор.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е
приложена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №****г.,по
описа на ПРС и Изпълнителен
лист от 08.03.2011г., по
ч. гр.д.№ ****г.,.
по описа на ПРС -заповедта е издадена в
полза на „Топлофикация - Перник” АД срещу К.Н.Т., ЕГН **********, адрес: ***, че
ищецът дължи на ответното дружество
“ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“- АД, гр. Перник, кв. Мошино, с ЕИК *********, сумата от -1500,00 лева,
представляваща част от неплатена главница в размер на 2748,33 лева - стойността
на разпределената топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г.,
ведно със законната лихва върху тази главница до окончателното й изплащане, за
която сума на 08.03.2011 г., е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****г.,
въз основа на който е било образувано ид. № **** г. по описа на ЧСИ с per. № ****,
тъй като процесиите, като в исковата молба се сочи, че сумите СА ИЗЦЯЛО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ВИДНО от печата на заповедна и от дата на издаване
на изп. Лист се направи извод за датата на влизане в сила на заповедта по
частното гражданско дело, като в заповедта за изпълнение е отбелязано, че е
издаден изпълнителен лист на 08.03.2011 г.. В този смисъл съдът приема, че заповедта влезнала в сила на 08.03.2011 г., като на тази дата е издаден и изпълнителния лист.
Въз
основа на изпълнителния лист и по молба от 12.05.2011 год. на „Топлофикация
- Перник” АД е образувано изпълнително дело
изп.д.№ **** г. по описа на ЧСИ С.Б., с
район на действие - Окръжен съд - Перник . В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани
първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към
принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП,
АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.
От
материалите по изпълнителното дело № ****г. по описа на ЧСИ С.Б., с район
на действие - Окръжен съд – Перник, се
установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за
започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за
доброволно изпълнение на 24.06.2011г. и на ищцата К.Н.Т. е била връчена поканата за
доброволно изпълнение. На 14.02.2012г. е наложен запор върху притежаваното от К.Н.Т.
МПС. На 05.02.2014г. и на 30.11.2015г. е наложен запор върху вземанията на
ищцата от РУСО Перник за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Други изпълнителни действия по
делото не са били извършвани.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на
чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните
суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение,
заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г.
о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила,
че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното
основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно
дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна
давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност,
като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано
производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на
закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 08.03.2011
г. (липсват доказателства, че същата е влезнала в сила в по – ранен момент),
от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността е прекъсната на 12.05.2011
г. с
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело -изп.д.. № **** г. по описа на ЧСИ с peг. № ****, с
район на действие ПОС, като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна
давност. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни
способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се
пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация
от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.
От материалите по изпълнителното
дело № **** г. по описа на
ЧСИ с per. № ****, с район на действие ПОС, се установява,
че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато
принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно
изпълнение и връчена на 24.06.2011г.. На 14.02.2012г. е наложен запор върху притежаваното
от К.Н.Т. МПС. На 05.02.2014г. и на 30.11.2015г. е наложен запор върху
вземанията на ищцата от РУСО Перник за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Други изпълнителни действия по
делото не са били извършвани.Следователно основателни са доводите на
ищеца, че за времето от
30.11.2015г. до 30.11.2017г.
по изпълнително дело № ****г по описа на ЧСИ С.Б.същински изпълнителни действия
не са поискани, респ. предприети, поради което същото се е прекратило по силата
на закона, на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК. Съгласно т. 10 от Тълкувателно
Решение № 2/26.06.2015г., по тълк.д № 2/2013г., ОСГКТ на ВКС, новата
погасителна давност за вземанията предмет на изпълнителното производство,
започва да тече от датата на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие. В случая същата е започнала да тече на 30.11.2015г. и съответно
е изтекла на 30.11.2020г.Доколкото обаче към тази дата
/30.11.2017г./ вече е било влязло в сила ТР № 2 /26.06.2015г./ и същото, както
изрично се сочи и в самото решение, поражда
действието си по отношение на всички висящи и бъдещи дела. то давността
следва да започне да се брои именно от датата на последното валидно и годно да
прекъсне давността изпълнително действие, т.е. от 30.11.2015г. - датата на
която е наложен запор върху вземанията на ищцата от
РУСО Перник за пенсия за осигурителен стаж и възраст.Така, с оглед
изложеното, се установява, че от последното изпълнително действие /30.11.2015г./
до 30.11.2020г. ДАВНОСТТА ЗА ВЗЕМАНЕТО Е ИЗТЕКЛА и
същото е погасено по давност, като исковата молба е подадена на 11.01.2021 г., което обуславя
извода, че вземането е погасено както на материално, така и на процесуално
основание, поради което и вече не се дължи.
Този извод не се променя от
обстоятелството, че не е било издадено постановление на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното дело, тъй като изпълнителното производство се
прекратява по силата на закона и не е необходимо издаването на акт на съдебния
изпълнител.
Горният извод не се променя и от
обстоятелството, че през обсъждания двегодишен период са изпращани писма до НАП,НОИ
и др., с цел проучване имуществото на длъжника, както и покана за доброволно
изпълнение до длъжника. Съгласно
дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.
Съдът
намира, че следва да отбележи, че е наясно
в този смисъл с постулатите на Решение № 37, от 24.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1747 по описа за
2020 година, по описа на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, където изрично е посочено
по въпроса-Откога започва да тече
нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор
е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността, но в случая както е посочено и
в това решение- Перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и
гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него.- какъвто именно е настоящият случай/.
Това
налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да се
уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 60
лева - държавна такса, 24 лева – такса за препис на 1 бр. изпълнително дело и
500 лева – адвокатско възнаграждение, т.
е. в общ размер на 584 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Н.Т., ЕГН **********, адрес: ***, не дължи на ответното дружество
“ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЕРНИК“- АД, гр. Перник, кв. Мошино, с ЕИК *********, сумата от -1500,00 лева,
представляваща част от неплатена главница в размер на 2748,33 лева - стойността
на разпределената топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г.,
ведно със законната лихва върху тази главница до окончателното й изплащане, за
която сума на 08.03.2011 г., е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****г.,
въз основа на който е било образувано ид. № **** г. по описа на ЧСИ с peг. № ****,
тъй
като процесиите суми са погасени по давност изцяло.
ОСЪЖДА„Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република” ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Т., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата в размер на 584 лева– направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № ****г.по
описа на Районен съд - Перник да бъде
върнато в архив.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: