Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
град
София, ….02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 1825/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 501901/05.10.2018 г.,
постановено по гр. д. № 21931/2018 г. по описа на СРС, II ГО,
78 състав, частично са уважени обективно съединените установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, предявени от „ЗД Е.“ АД срещу „ЗАД „ОЗК-З.“ АД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2197,80 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на
24.08.2015 г. в гр. Солун, Гърция, ведно със законната лихва върху главницата от
25.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата от 327,10 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 04.06.2016 г. – 25.01.2018 г. Исковете са отхвърлени за
разликата до пълните предявени размери, съответно от 2290,28 лв. за главницата
и от 383,11 лв. за обезщетението за забава. Решението е постановено при
участието на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ******– трето лице помагач на страната на
ответника.
С въззивна жалба от 05.11.2018 г.
ответникът обжалва решението, в осъдителната част, като неправилно и
несъобразено със закона и практиката на ВКС. Твърди, че застрахователната полица
не покривала отговорността на превозвача за превозваните товари в ремарке с
рег. № ******. Не било доказано наличието на покрит риск по сключената между
ищеца и товародателя застраховка „товари по време на превоз“, тъй като стоката
била натоварена и транспортирана по различен от уговорения в застрахователния
договор маршрут. От приобщения по делото доказателствен материал се
установявало, че шофьорът на композицията проявил груба небрежност при укрепването
на превозвания товар. Нямало доказателства за наличието на причинна връзка
между настъпилото произшествие и щетите, които са били обезщетени. По тези
причини застрахователното обезщетение не било дължимо и ищецът
изобщо не е следвало да го заплаща. Посочва, че присъденият с решението размер
на обезщетението бил завишен, тъй като ответникът не дължал извършените от
ищеца разноски за авариен комисар. В обжалваното решение съдът не се бил
произнесъл по въпроса за разноските в заповедното производство. Моли решението
на бъде отменено, исковете да бъдат отхвърлени изцяло, както и да му бъдат
присъдени разноските за всички инстанции.
Ищецът е подал отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който счита обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. Твърди, че застрахователната полица покривала
отговорността на превозвача за превозваните товари в цялата композиция, а не
единствено във влекача, само с който не можело да се извършва превоз на стоки и
сключването на застрахователния договор би загубило смисъл. По тази причина в
сертификата към полицата били посочени регистрационните номера на два броя
ремаркета, с които ще бъде извършен превозът. С този сертификат се
удостоверявала и поетата отговорност към трети лица, както и че именно
товарите, превозвани в посочените ремаркета, са обект на застрахователно
покритие. Нямало доказателства за промяна на маршрута на движение, нито за
натоварване на стоката от място, различно от посоченото в полицата, а застрахователното
събитие настъпило непосредствено преди крайния пункт на разтоварване в гр.
Солун. Шофьорът на композицията наистина проявил груба небрежност при
укрепването на товара, което обаче не освобождавало от отговорност превозвача и
не правело платеното от ищеца застрахователно обезщетение недължимо, съгласно
чл. 17, т. 3 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки. Обратният
извод, съдържащ се в ОУ на застрахователния договор, сключен между ответника и превозвача,
не обвързвал ищеца. Застрахователното събитие настъпило поради грешка на служител
на лицето, от което превозвачът е наел превозното средство – липса на мерки за
плътното подреждане и укрепване на превозвания товар от страна на шофьора на композицията,
въпреки наличието на укрепващи колани в ремаркето. На товародателя
„М.“ ООД не били изплащани допълнителни обезщетения, освен тези за по-малкото количество
стока, която е била доставена поради произшествието от 24.08.2015 г. Претендира
присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Третото лице помагач не е подало
отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 12.02.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Съдът, като обсъди доводите на
страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със
събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в обжалваната част и допустимо. Относно
правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл.
269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото
пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да уважи частично предявените
установителни искове районният съд е приел, че продавачът „М.“ ООД е сключил
договор за продажба на пчелен мед с купувача М.ЛТД., гр. Солун, като за превозването
на стоката от гр. Шумен до гр. Солун продавачът и товародател „М.“ ООД е
сключил договор за превоз с превозвача „Ф.“ ЕООД. Между ищеца и товародателя
била сключена застраховка „товари по време на превоз – извън България“,
обективирана в полица № 207.00100004507, валидна от 21.08.2015 г. до извършване
на превоза. Между ответника и превозвача била сключена застраховка „отговорност
на превозвача“, обективирана в полица № 0310.930-2015-0006, със срок на
валидност 05.03.2015 г. – 04.03.2016 г. Превозваният товар бил доставен до
местоназначението си в гр. Солун, като при разтоварването му на 24.08.2015 г.
било констатирано повреждане на опаковките и изтичане на част от меда. Аварийният
комисар посочил, че причината за повредата била рязко задействане на спирачната
система. Стойността на повредения товар, заедно с таксата на аварийния комисар,
възлизаща общо на 2290,28 лв. била заплатена от продавача-товародател на
купувача-получател на 15.10.2015 г. Товародателят предявил претенция към
ищеца-застраховател, който на 15.04.2016 г. му изплатил застрахователно
обезщетение, съгласно сключения между тях договор за застраховка. С плащане на
обезщетението ищецът встъпвал в правата на застрахования и за него е възникнало
суброгационно право срещу ответника, като застраховател по застраховка
„гражданска отговорност“ на причинителя на вредата, съгласно чл. 213, ал.1 КЗ
(отм.). Ищецът отправил регресната си претенция до ответника като срещу него е
била издадена и заповед за изпълнение, която не е влязла в сила поради
подаденото от „ЗАД „ОЗК-З.“ АД възражение по чл. 414 ГПК. Докладът на аварийния
комисар, установяващ механизма и факта на повредата на товара, бил съставен в
присъствието на превозвача и получателя на товара и не могъл да бъде оспорван
от ответника. Тези констатации се установявали и от приетата по делото САТЕ. По
тази причина районният съд е приел, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). По делото
било установено ищецът да е застраховал продавача на доставяната стока от риска
тя да бъде повредена преди доставянето си, настъпването на застрахователното
събитие, възстановяване на сумата от ищеца и вина на превозвача, чиято
отговорност е застрахована от ответника, за погиване на товара. По отношение на
стойността на повредения пчелен мед съдът е възприел оценката на щетата по
приетата по делото ССчЕ от 1320,30 лв., към която е прибавил и таксата на
аварийния комисар от 877,50 лв., до която стойност главният иск е бил уважен.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало
неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено З.,
в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди. В
случая с въззивната жалба са наведени доводи за неоснователност на платеното от
ищеца застрахователно обезщетение, както и за неговият размер, поради което
трябва да се изследват и предпоставките за ангажиране на отговорността на превозвача
по договора за превоз, съответно за изключване на тази отговорност.
С този договор превозвачът се
задължава: да извърши превоза в уговорения срок, като товарът следва да бъде
превозен съхранен в количествено и качествено отношение; да изпълнява
нарежданията на товародателя до предаване на товара, ако не е издаден
товарителен запис; да пази товара от приемането му до предаването; да уведоми
получателя за пристигането на товара и да му предаде товара, съответно
товародателят се задължава да предаде
товара в състояние, годно да издържи превоза и да заплати уговореното
възнаграждение (навло). В случая от доклада за състоянието на стоката при
получаването ѝ на
24.08.2015 г. в гр. Солун, след като е била извършена проверка на място и при
запознаване с декларацията на водача на композицията, е посочено, че причината
за повреждането на част от товара е била внезапното натискане на спирачките от
водача на композицията. В доклад от същата дата водачът е посочил, че за да
избегне инцидент при влизането в гр. Солун внезапно е задействал спирачната
уредба, от което се е разместила част от превозвания товар. В приетото по
делото заключение на САТЕ е посочено, че товарът е бил нареден по начин,
предполагащ наличие на свободно пространство в ремаркето, като причината за
повреждане на товара е именно недостатъчното му укрепване. Вещото лице е
посочило, че ремъчните колани не са били достатъчни за правилното фиксиране на
товара в пространството. Нямало данни дали по време на превоза шофьорът е проверявал
товара за плътното му подреждане и дали е проверил състоянието му след рязкото
задействане на спирачната уредба.
От всички тези доказателства следва
да се направи извод, че за превозвача е възникнала отговорност за частична
липса на превозваната стока, като той не може да се освободи от тази
отговорност на нито едно от основанията по чл. 17, ал. 4 от Конвенцията за
международен автомобилен превоз на стоки. Т. „б“ от тази алинея е неотносима,
тъй като касае стоки, които не са опаковани или са били лошо опаковани, а в
случая стоките са били опаковани, но не са били правилно подредени за да не се
повредят при превозването им. Доводите на въззивника, черпени от чл. 5 на ОУ на
ответника към сключената с „Ф.“ ЕООД застраховка „отговорност на превозвача при
международен автомобилен превоз на стоки“, могат да доведат до отказ от
заплащане на застрахователно обезщетение на превозвача, но не могат да
обусловят неоснователност на регресната претенция по 213, ал. 1 КЗ (отм.) на
изплатилия обезщетението спрямо застрахователя на гражданската отговорност на
причинителя на вредата. Превозваният пчелен мед е бил обект на застрахователно
покритие, тъй като към исковата молба е представен застрахователен сертификат,
в който е посочен и номерът на ремаркето, с което медът е
бил превозван, като същия номер е бил посочен и в доклада на аварийния комисар.
Този доклад, съставен на основание чл. 23, ал. 3, б. „б“ от ОУ на сключената
между ищеца и товародателя застраховка, е бил един от необходимите документи,
които застрахованият е следвало да представи, за да докаже настъпването на
застрахователното събитие и да обоснове размера на търсеното от застрахователя
обезщетение. Съставянето на доклада непосредствено след настъпване на събитието
има и важно доказателствено значение, тъй като посочените в него факти е много
трудно да бъдат установени на по-късен етап. Така „ЗД Е.“ АД правилно е
изплатил на товародателя и възнаграждението на аварийния комисар и има право да
го претендира от „ЗАД „ОЗК-З.“ АД. По тези съображения предявените осъдителни
искове са доказани по основание и размер и правилно са били уважени от районния
съд.
Поради съвпадане на крайните изводи
на първата и въззивната инстанция решението, в обжалваната му част, следва да
бъде потвърдено като правилно.
Разноски за въззивната инстанция при
този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
въззиваемия „ЗД Е.“ АД. Размерът
на разноските за юрисконсултско възнаграждение на въззиваемия следва да се
определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съгласно който за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, като в конкретния случай процесуалният
представител на „ЗД Е.“ АД е изготвил и представил по делото писмен отговор на
въззивната жалба като елемент от процесуалната си дейност, без да се явява в
откритото заседание по делото във въззивната инстанция, тоест съдът намира, че
сумата от 100 лева е адекватна на вида и количеството на извършената от него
дейност.
По горните съображения, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
501901/05.10.2018 г., постановено по гр. д. № 21931/2018 г. по описа на СРС, II
ГО, 78 състав.
ОСЪЖДА „ЗАД
„ОЗК-З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ЗД
Е.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 100 лева, представляваща разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт във въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на „Ф.“ ЕООД, ЕИК ******като трето лице-помагач на страната на „ЗАД „ОЗК-З.“
АД, ЕИК ******.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.