РЕШЕНИЕ
№ 4676/01.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 11795 по описа
на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.
2, оф. 4, чрез процесуалния му представител – юрк. К.Г. В.-М., срещу Ю.П.К., ЕГН **********,***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 1183,84 лв., представляваща дължима главница по сключен
на 23.12.2016 г. между „М.Кр.” АД и Ю.П.К. Договор за заем CrediHome № *, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 91,63
лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода 27.03.2017
г. - 27.09.2017 г.; сумата 525,00 лв., представляваща застрахователна премия по
договора за допълнителни услуги за периода 27.03.2017 г. - 27.09.2017 г.;
сумата 69,09 лв., представляваща обезщетение за забава по договора за заем за
периода 28.03.2017 г. – 29.03.2018 г., както и сумата 28,44 лв., представляваща
обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги за периода 28.03.2017
г. – 29.03.2018 г., които вземания са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.” ООД /към
настоящия момент ЕАД/ по силата на Приложение № 1/10.08.2017 г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен
с „М. К.“ АД, които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХXX -ти състав.
В исковата и уточняващата молба ищецът „А.з.с.н.в." ЕАД излага,
че на 23.12.2016 г. между „М. К.” АД и Ю.П.К. е сключен Договор за заем CrediHome № № *, подписан на 23.12.2016 г., по силата на който дружеството
му е предоставило заем в размер на 1500,00 лв. Поддържа, че страните са
договорили обща стойност на плащанията по кредита в размер на 1645,47 лв., като
уговорената договорна лихва е в размер на 145,47 лв. Твърди, че
кредитополучателят се е задължил да върне главницата и договорната лихва по
кредита на 9 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 182,83 лв.
Поддържа, че на 23.12.2016 г. между същите страни е сключен договор за
допълнителни услуги към заема, съгласно който „М. К.“ АД в качеството си на
застрахователен посредник е предоставило на ответника финансиране и разсрочване
на сключена застраховка „Защита“ към ЗК „У.Ж.“ АД. Застрахователната премия е в
размер на 675,00 лв. Поддържа, че на длъжникът са начислени и съответни
обезщетения за забава. Излага, че срокът на договора за кредит е изтекъл на 27.09.2017
г. и същият не е обявяван за предсрочно изискуем. Сочи, че до момента ищецът е
погасил общо 520,00 лв., - 316,16 лв. главница, 53,84 лв. договорна лихва, 150,00
лв. застрахователна премия. Посочва, че на 10.08.2017 г. между „А.з.с.н.в.” ООД
и „М. К.” АД е подписано Приложение № 1 към сключения между страните рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., по
силата на което процесните вземания по договорите за заем и за допълнителни
услуги са прехвърлени в полза на ищеца, заедно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и изтеклите лихви. Поддържа, че ответникът е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с получаването на препис от
настоящата искова молба. Излага, че в негова полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, което обуславя
правния интерес на дружеството от подаване на настоящата искова молба. По изложените съображения моли за уважаване на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ю.П.К. е подала отговор на исковата молба, чрез
назначения от съда особен представител адв. Г.А., в който се поддържа становище
за неоснователност на претенциите по основание и размер. Оспорва възникването
на валидно облигационно отношение по договори за заем и за допълнителни услуги.
Възразява да е надлежно уведомен за цесията. Поддържа недействителност на
договора за кредит, който не е написан по разбираем и ясен начин, както и с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, в нарушение на изискванията на чл.10,
ал.1 от ЗПК. Твърди нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, тъй като
общите условия (ОУ) към договора за кредит са подписани на 22.12.2016 г., а
самия договор е сключен на 23.12.2016 г. и подписан на 27.12.2016 г. Последните
две обстоятелства сочи да създават неяснота дали годишният процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя са изчислени към момента на
сключване на договора съгласно изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Поддържа нарушение на изискването и на чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като погасителният
план към договора за кредит съдържа само общ размер на месечната вноска, без посочване
на погасената главница и лихва. Определя като неясен и начина, по който ГПР се
отразява в размера на погасителните вноски. Сочи, че така констатираните
нарушения обуславят недействителност на договора за потребителски кредит,
поради което на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност
на кредита без лихва и разходи. Оспорва цесията, като сочи, че същата не се
доказва от представеното Приложение №1 към рамковия договор за цесия. Оспорва
да е надлежно уведомен за цесията на задълженията по договорите за заем и за
допълнителни услуги, включително чрез исковата молба, доколкото същата е
получена от особен представител, а не лично от длъжника. Твърди, че ищецът не
сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, че вземанията по договора за
допълнителни услуги са цедирани, тъй като Приложение №1 не съдържа такива
данни. Наред с това излага, че не е ясно дали „М. К." АД е заплатило премия на застрахователя, респективно
дали полицата е валидна. Оспорва акцесорните претенции на ищцовото дружество за
начисляване на мораторна лихва. По изложените съображения моли за отхвърляне на
исковете.
В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по
спора, чрез процесуалните си представители. Ответникът доразвива доводите си в
писмена защита.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
9, ал. 1 от ЗПК и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за вземанията по които в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по приобщеното
ч.гр.д. № 4726/2018 г. по описа на ВРС. Заповедта за
изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при действието на
актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което за ищеца е
налице правен интерес от водене на установителните искове срещу ответника. Исковете
са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже 1) наличието на валидни облигационни връзки по договори за заем и за допълнителни услуги към заема, сключени между „М. К.” АД и ответника; 2) изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 3) индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; 4) изискуемостта на вземането за главница и договорна лихва, както и техния размер; 5) изискуемостта на вземането за застрахователна премия, както и неговия размер; 6) изискуемостта на претендираните обезщетения за забава и техния размер; 7) наличието на валидно сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищеца са прехвърлени валидно процесните вземания, както и че предишният кредитор надлежно е уведомил длъжника за извършената цесия.
Между страните по делото няма обстоятелства, които да са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
На първо място по спорния въпрос за материалната
легитимация на ищеца като цесионер на процесните вземания съдът намира следното:
Видно от приложените по делото Рамков договор за прехвърляне на вземания от
16.01.2015 г. (л. 12-16), потвърждение за цесията (л. 20) и Приложение № 1 към
рамковия договор (л. 21-23), задължението на ответника Договор за заем CrediHome № № *-* г. е придобито от ищеца на дата 10.08.2017
г., когато предметът на процесния договор окончателно е бил определен. В
Приложение № 1 (л.22), позиция 243, е посочен номерът на договора за кредит,
името на кредитополучателя - ответник, както и размерите на отпуснатата
главница и уговорената възнаградителна лихва по заема, както и дължимите в
пълен размер остатъци от тези задължения.
Не така стои обаче въпросът с вземанията на „М. К.“ АД към ответника по
договора за допълнителни услуги, тъй като по делото липсват безспорни
доказателства, че такива фигурират в портфейла от прехвърлените вземания на
ищеца с Приложение № 1.
Видно от § 1 „Понятия:“ на
рамковия договор, „вземания“ по
смисъла на договора са такива по сключени от „М. К.“ АД договори за заем за
предлаганите от дружеството кредитни продукти, дължими от негови неизправни
длъжници, по станали ликвидни и изискуеми договори за заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията ако има
такива, както и другите му принадлежности
– договорни и мораторни лихви, вземания по договори за допълнителни услуги,
включително и за застраховки, индивидуализирани
в предоставен от цедента опис – Приложение № 1 към договора. От текста на договорната дефиниция се
установява, че страните по рамковия договор са изявили воля да разграничат от
една страна вземанията по договори за
заеми, които се прехвърлят ведно с неделимите от тях привилегии, обезпечения и принадлежности
(следвайки дефинициите дадени в чл. 99, ал.3 от ЗЗД) и от друга страна вземания
по договори за допълнителни услуги,
включително и за застраховки. Това е обяснимо, защото макар договорът за заем и
този за допълнителни услуги да са функционално свързани, те са правен резултат
на различни волеизявления, които поотделно пораждат облигационни последици.
Респективно вземанията на „М. К.“ АД по двете сделки от дата 23.12.2016 г. съществуват
самостоятелно едно от друго. Няма правно основание да се приеме, че вземането
по договора за допълнителни услуги е неделимо от това по заема и представлява
негова привилегия, обезпечение или принадлежност (по смисъла на чл. 99 от ЗЗД),
съответно не може да бъде прехвърлено самостоятелно. Следователно ако цедентът
и цесионерът по рамковия договор бяха постигнали съгласие за прехвърляне на
задълженията и по двете сделки от 23.12.2016 г., същите съобразно изричната
уговорка в § 1 от рамковия договор щяха да ги индивидуализират поотделно в
Приложение №1, т.е. да ги разграничат, а това не е сторено. Безспорен извод за
противното не може да се направи единствено от обстоятелството, че в позиция 243
от приложението, в графи „Общо дължимо по кредита“ и „Общо дължимо към датата на продажбата“
е посочена сумата от 1800,47 лв., която е механичен сбор от общата сума за
погасяване на вноските по кредита и общият размер на вноските за
застрахователна премия по договора за допълнителни услуги. Друг аргумент в
полза на разбирането на съда, че ищецът не е материално легитимиран като
приобритател на вземането по договора за допълнителни услуги е обстоятелството,
че съобразно § 1 длъжник по смисъла на рамковия договор е физическо лице,
задължено към цедента за вземане произтичащо от сключен договор за заем за
предлаганите от него кредитни продукти. Т.е. собствено дефинираното от ищеца –
цесионер и цедента „М. К.“ АД понятие за длъжник по смисъла на рамковия договор
се ограничава до лице имащо задължение по договор за заем, какъвто не е
договорът за допълнителни услуги, с оглед различията в предмета на сделките. По
подобен начин, липсата на воля от страна на цедента за продажба на вземанията
му към ответника по договора за допълнителни услуги се извежда косвено и от
обстоятелството, че в пълномощното на л. 24, с което цедентът е делегирал на
цесионера правото по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД да уведоми длъжниците по рамковия
договор, изрично е указан предметния обхват на последния – „вземания към конкретни длъжници, произхождащи от договори за заем“.
В обобщение съдът намира, че ищецът по делото не е доказал по несъмнен за съда
начин, че наред с вземанията по Договор за заем
CrediHome № * г. е
приобретател и на тези по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № * г.
Възраженията относно ненадлежното съобщаване на цесията по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД поради недостатъчна индивидуализираност на вземането в полученото
от ответницата уведомление се преценяват като неоснователни. Трайно е
разбирането в съдебната практика, че целта на уведомяването по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, е да позволи на длъжника да
се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването на
цесията, а такива възражения изобщо не се правят в настоящия процес (Решение №
78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). След като
ответницата не релевирала възржение за извършено погасяване преди датата на
иницииране на съдебния спор, следва настоящата искова молба да се зачете като
уведомление по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Извод за противното не може да се
направи единствено от обстоятелството, че не ответницата Ю.П.К. лично в качеството ѝ
на длъжник, а нейния особен представител е получил исковата молба и
приложенията към нея, включително уведомлението за цесията. Това е така на
първо място защото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл.
99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Същите повеляват, че настоящ
адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок
30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в
публичен интерес включително за осигуряване на обществена сигурност в
гражданския и търговския оборот и след като ответницата съзнателно се е
отклонила от тях, като е напуснала вписания в съответните регистри за
гражданско състояние постоянен и настоящ адрес (видно от изпратените до К.
съобщения в исковото, както и в заповедното производство), то същият не следва
да извлича позитиви от това обстоятелство. Освен това процесуалният закон в чл.
47, ал.6 е предвидил надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Последният от своя страна по аргумент за обратното на
чл. 29, ал.5 от ГПК може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън
тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК,
включително да е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с
исковата молба, включително такива за извършена цесия.
В заключение съдът приема, че договорът за цесия обективира валидно
възникнала облигационна връзка между страните по него само досежно закупуването
от ищеца на вземанията на цедента „М. К.“ АД към ответницата за главница, мораторна
и възнаградителна лихва по Договор за заем
CrediHome № * г.,
поради което ищецът се явява материално легитимиран да претендира тези вземания
в настоящия процес. От друга страна ищецът е страната по делото, която следва
да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване наличието
на валидно сключен договор за цесия на всички вземания, включително
застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № * г. от
525,00 лв., която се явява неоснователна. Респективно неоснователна се явява и акцесорната
претенция в размер на 69,09 лв. - обезщетение за забава
по договора за допълнителни услуги за периода 28.03.2017 г. – 28.03.2018 г.
По отношение действителността на договора за потребителски кредит:
Видно от параметрите и условията на договора за заем, общият размер на
сумата за погасяване по кредита е 1645,47 лв., с чиста стойност на кредита
1500,00 лв. Уговорена е еднократна такса 105,00 лв. и сума за получаване
1395,00 лв. Лихвеният процент е в размер на 22,71 %, а годишният процент на
разходите (ГПР) е 49,58 %. Договорено е месечната погасителна вноска да бъде в
размер от 182,83 лв. Приложен е и съответен погасителен план, съгласно който
кредитът следва да бъде погасен на 9 бр. вноски, с падеж 27-то число на месеца
и дата на първо плащане - 27.01.2017 г.
В случая с отговора на исковата молба е направено възражение за нищожност
на договора за кредит на основание чл.10,
ал.1 от ЗПК, в която е
предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по него. В тази с
възражението по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, като видно от
неоспореното от страните, кредитирано от съда като пълно и компетентно
заключение на вещото лице (л. 156- 160) Договорът за заем CrediHome № * г. действително е съставен с
по-малък от изискуемия по закон шрифт, а имено размер 11 при законовоустановен
12. Наред с това експертът е установил, че искането за заем, договора,
погасителния план и общите условия за изготвени в различни по вид шрифтове. Така установетното по делото неспазване от кредитодателя на
императивните изисквания на чл. 10, ал.1 от ЗПК влече след себе си настъпване на последиците
по чл.22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем,
тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност
също е по особена по вид с оглед на последиците ѝ, визирани в чл. 23 от ЗПК,
а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, а потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В тази връзка видно от заключението на назначената по делото,
неоспорена ССчЕ, което съдът намира за обективно и компетентно дадено, както и
от отговорите на поставените въпроси към вещото лице в о.с.з. се установява, че
кредитът е усвоен до размер от 1395,00 лв., след приспадане на уговорена в
договора еднократна такса от 105,00 лв. Следователно по процесния договор
ответникът дължи единствено главницата в размер на 1500,00 лева. С оглед
приетата по делото ССчЕ се установява, че по договора за заем ответницата е
заплатила сумата от 316,16 лв. за главница и 53,84 лв. за възнаградителна лихва.
На основание горедостигнатите изводи последната сума следва да се отнесе като
такава с която е погасена главница, доколкото ответникът дължи връщане само на
чистата стойност по кредита. Следователно дължимата оставаща главница е в
размер на 1130,00 лева при приспадане на извършените плащания от страна на
ответницата.
В заключение съдът намира, че претенцията на кредитора е отчасти
основателна и следва да бъде уважена в частта за главницата по договора за заем
до размер от 1130,00 лв., ведно със законната лихва от подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Претенциите за мораторна и възнаградителна лихва по договора за кредит, както
и за и за застрахователна премия и мораторна лихва въхру нея по договора за допълнителни услуги, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете
страни, като съдът следва да съобрази обстоятелствата, че ответникът реално не
е сторил такива, доколкото е представляван от особен представител в хипотезата
на чл. 47, ал.6 от ГПК.
В заповедното производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ
размер от 87,96 лв., които с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с
оглед отхвърлената част от исковете до размер от 52,37 лв., която сума следва
да се присъди на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за
сторени разноски, както следва: за държавна такса (212,04 лв.), депозит за назначаване
на особен представител (362,86 лв.) и депозит за вещо лице (350,00 лв.).
Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Предвид разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК в актуалната ѝ редакция и с оглед фактическата и
правна сложност на делото съдът определя размер на юрисконсултско
възнаграждение от 100,00 лв. След направените изчисления съдът намира, че в
полза на страната съобразно уважената част от исковете следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 610,19 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю.П.К., ЕГН **********,***, дължи н.А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. *, сумата 1130,00 лв., представляваща
дължима главница по сключен на *г. между „М. К.” АД и Ю.П.К. Договор за заем
CrediHome № *, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, което вземане е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.”
ООД /към настоящия момент ЕАД/ по силата на Приложение № * г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от * г., сключен с „М. К.“
АД, които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХXX -ти състав, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9, ал.
1 от ЗПК и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата
над присъдената сума от 1130,00 лв. до първоначално претендирания
размер от 1183,84 лв., за сумата 91,63 лв., представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода 27.03.2017 г. -
27.09.2017 г., за сумата 69,09 лв., представляваща обезщетение за забава по договора за заем за
периода 28.03.2017 г. – 29.03.2018 г., за сумата 525,00 лв., представляваща
застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода 27.03.2017
г. - 27.09.2017 г., както и за сумата 28,44 лв., представляваща обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги
за периода 28.03.2017 г. – 29.03.2018 г., които вземания са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.”
ООД /към настоящия момент ЕАД/ по силата на Приложение № 1/10.08.2017г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г.,
сключен с „М. К.“ АД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ю.П.К., ЕГН **********,***, да заплати н.А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. *, сумата
52,37 лв., представляваща сторените
в заповедното производство по ч. гр. д. № *. по
описа на ВРС, ХXX -ти състав,
съдебно-деловодни разноски, както и
сумата от 610,19 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: