Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 802 / 19.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар М. В., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 2285
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Жалбоподателят
Д.З.З. *** е оспорил заповед № РД-08-329/22.05.2018 г. на кмета на община Айтос,
с която е наредено да се извърши принудително премахване на незаконен строеж,
представляващ: „Масивна сграда“, изграден в южната част на поземлен имот №175008
по КВС на землище гр.Айтос, поради липса на одобрени инвестиционни проекти,
разрешение за строеж и непроменено предназначението на земеделски имот.
Предоставен е срок за доброволно премахване на строежа на М.Н.Т. и В.Н.Т.-А. –
собственици на поземления имот, в който е изграден строежа.
В
жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен,
издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
както и в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Жалбоподателят твърди, че той е извършител на постройката и на
останалите подобрения в имота, необхванати от обжалваната заповед. Иска съдът
да отмени оспорената заповед.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа
жалбата, ангажира доказателства и иска да бъде отменен обжалваният
административен акт. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата – кмет на община Айтос, чрез процесуалният си представител, първоначално
поддържа, че жалбата е недопустима поради липса на надлежна легитимация у
жалбоподателя. Впоследствие оспорва жалбата и иска от съда да я отхвърли като
неоснователна.
Заинтересованите
страни – М.Н.Т. и В.Н.Т.-А., чрез процесуалния си представител, оспорват
жалбата и искат от съда да я отхвърли като неоснователна.
ФАКТИТЕ:
Съгласно договор за
наем от 03.04.2008г. (л.18) жалбоподателят е наемател за срок от 10 години на
„Лозе“, находящо се в землището на гр.Айтос, м.“Могилата“ в землището на
гр.Айтос, с площ от 12.740 дка, ІІІ категория, съставляващо имот № 175008 по
плана на землището на гр.Айтос при граници: имот пл. № 175007 – лозе на В.Д.;
имот пл. № 000456 – полски път на община Айтос; имот пл. № 174007 – лозе на ЕТ
„Габи – М.Ж.“; имот пл. № 174008 – лозе на ЕТ „Габи – М.Ж.“; имот пл. № 000974
– пасище, мера на Община Айтос; имот пл. № 000340 – населено място гр.Айтос;
имот пл. № 000976 – пасище, мера на Община Айтос; имот пл. № 000466 – път ІІІ
клас на МТ и имот пл. № 000789 – полски път на община Айтос. Наемодатели по
договора са М.Н.Т. и В.Н.Т..
С разрешение за
строеж № 63 от 08.07.2008г. на главен архитект при община Айтос (л.14) е
разрешено на М.Н.Т. и В.Н.Т., в качеството им на възложители, видно от решение
№ 449/01.10.1997г., решение № 01-А/12.03.2001г. на ОПК Айтос (л.41-42) и
протокол № 01-А/22.03.2001г. за въвод във владение (л.39-40) да извършат
строителство на: „Стопанска постройка“ с площ до 35 кв.м по указания начин на
застрояване в земеделска земя имот № 175008, масив 175 по КВС на гр.Айтос, за
който е издадена виза на 30.06.2008г. от главния архитект на Община Айтос с
указан начин на застрояване и е представено конструктивно становище от инж. С. С..
На 09.07.2008г. М.Н.Т.
е декларирала, че е съгласна Д.З.З. *** да прекара вода и ток съгласно одобрен
проект през собствения й недвижим имот – дворно място с площ 3035 кв.м,
съставляващо УПИ VІІ-4489 в кв.8А по плана на гр.Айтос, които да обслужват
съседния й съсобствен имот – Лозе, находящо се в землището на гр.Айтос,
м.“Могила“ в землището на гр.Айтос, с площ от 12.740 дка, ІІІ категория,
съставляващо имот № 175008 по плана на землището на гр.Айтос, който имот е
дългосрочно нает от Д.З.З. (л.16).
В резултат на така
направената декларация на 24.06.2008г. между ЕВН България Електроразпределение
АД, гр.Пловдив и Д.З.З. е сключен предварителен договор за присъединяване на
обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на ЕВН България
Електроразпределение АД за обект „Стопанска сграда“, с местонахождение в
гр.Айтос, имот № 175008 (л.11), а на 31.03.2009г. е издадено разрешение от „ВиК“ ЕАД, гр.Бургас за включване за имот №
175008 в местност „Могилата“, гр.Айтос за вода и канал (л.10).
На 09.11.2017г. до
кмета на община Айтос е била изпратена молба с вх. № 94-00-2830 относно
започнато незаконно строителство от Д.З. в имот № 175008 по КВС на гр.Айтос,
без съгласието на собственика на имота и без строителни книжа за строежа, във
връзка с която на 03.01.2018г. на строежа в имот № 175008 по КВС на гр.Айтос е
залепено съобщение до Д.З.З. да се яви в седмо дневен срок в община Айтос за
представяне на документи, доказващи законността на действията му в имота, на
който не е собственик. Посочено е, че ако не бъдат представени такива ще се пристъпи
към процедура по принудително премахване на незаконните строежи в имот № 175008
по КВС на гр.Айтос (л.12).
На 02.05.2018г.
служители от община Айтос извършили проверка на процесния строеж, за която
съставили констативен акт № 2 (л.28-30). В него е отразено, че строежът представлява
масивна постройка за жилищни и стопански нужди 17.00 м х 8.00 м – застроена
площ около 136 кв.м. Постройката е описана като изпълнена в южната част на
поземлен имот № 175008 по КВС на гр.Айтос, изградена от зидария с тухли и
двускатен покрив, изграден от стоманобетонна плоча и керемиди. Като собственик
и извършител са посочени М.Н.Т. и В.Н.Т.-А..
За извършената
проверка са уведомени заинтересованите страни (л.26-27 и л. 31-32) с указания,
че в 7-дневен срок от датата на получаване могат да бъдат подавани възражения
по съставения констативен акт. Срещу съставения констативен акт не са постъпили
възражения.
Въз основа на
констативния акт, кметът на община Айтос издал обжалваната заповед № РД-08-329/22.05.2018г., с която на основание
чл.225а, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ наредил
заинтересованите страни М.Н.Т. и В.Н.Т.-А. да премахнат изпълнения незаконен
строеж. Заповедта им била съобщена на 31.05.2018г. (л.35 и л.36).
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза. Според заключението (л.82-90) вещото лице е
констатирало в поземлен имот № 175008 по КВС на гр.Айтос следните сгради и
постройки:
-Масивна сграда,
недовършена, на тухлена зидария от керамични тухли, със стоманобетонни колони и
пояси и със стоманобетонна плоча отгоре, без покрив, с монтирана външна
дограма, без външна мазилка, със започнат монтаж на ел.кабели за вътрешна
ел.инсталация, с частична вътрешна мазилка, със светла височина 2,38 м, с площ
61,55 кв.м, пода на която е от бетонова настилка и е по-висок с около 20 см
спрямо пода на съседната от изток полумасивна сграда;
-Навес с две оградни
стени (от бетонови тухлени блокчета с дебелина 15см), с дървен гредоред на
едноскатния покрив отгоре и дъсчена обшивка, без покривно покритие, без
дограма, с бетонова настилка на пода, с площ 17,25 кв.м;
-Полумасивна сграда (зидове
от бетонови тухлени блокчета с дебелина 15 см, със стоманобетонни колонки в
четирите ъгъла) и стоманобетонен пояс върху външните зидове, с дървен гредоред
на таванската и на двускатната покривна конструкция, с покритие с керемиди, с
монтирана дограма, измазана вътре изцяло и частично отвън, с настилка на пода
вътре от бетонови блокчета, с монтирана ел.инсталация, с ел.табло и електромер,
с проведена водопроводна инсталация и водомер, с преградено помещение на тази
полумасивна сграда една ниша от стени с гипсфазерни плоскости на дъсчена
конструкция, с площ на сградата от 52,10 кв.м, със светла височина 2,40 м, пода
на която е по-нисък с около 20 см спрямо пода на съседната от запад масивна
сграда;
-Навес с две оградни
стени, с дървени носещи колонки и дървена конструкция на едноскатния покрив, с
накована дъсчена обшивка отгоре, с бетонова настилка на пода, с площ 34,30
кв.м;
-Навес без оградни
стени от изток, с дървени колонки и конструкция на едноскатния покрив, с
накована дъсчена обшивка отгоре и монтирано покривно покритие от
„ондулин", с бетонова настилка на пода, с наковани като парапет дъски
отпред от изток и от юг, с площ 14,29 кв.м.
Така описаните сгради
вещото лице е обобщило като процесния комплекс от сгради и постройки, описани в
констативния акт и обжалваната заповед.
В с.з. вещото лице
заяви, че няма одобрен План за застрояване (или Двор за застрояване) за процесния
поземлен имот № 175008 по КВС на гр.Айтос. Също така посочи, че не се представя
и се отрича в Община Айтос да има издадена скица с виза за проектиране според
разпоредбите на чл.12 ал.3 от ЗУТ за застрояване на обекти, чийто функции са
съвместими с предназначението на
процесния поземлен имот № 175008 по КВС на гр.Айтос.
По отношение на
процесната сграда вещото лице заяви, че за него реално функционално свързани са
минимум два строежа, като единият е недовършена масивна сграда, с едно
предверие пред нея (номериран с номерация 1 и 2 в приложение № 2 от
експертизата), а другият основният строеж (посочен като сграда 3 в приложение №
2 от експертизата), с прилежащи два навеса (посочени като 4 и 5 в приложение №
2 от експертизата). Посочи, че стената на сграда 3 представлява преграда за
сграда 1, в частта, която на приложение № 2 е защрихована, като по конструкция
се различават, тъй като едната е масивна, с дървен гредоред, а другият е със
стоманобетонна плоча, без покрития.
Вещото лице в съдебно
заседание уточни, че е достигнало до извод, че 5 постройки представляват
процесната сграда по ситуацията на констативен акт № 2, който е приложен по
делото и по дължината на постройката, която е 11,10м (в акта е описана като 17м
х 8м), тъй като няма други постройки с близки параметри. Отделно е посочен и
факта, че в констативния акт обекта е ситуиран на границата на поземления имот
и на същото място е ситуиран и обекта описан като процесен в експертизата.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
- предмет на настоящото производство, е подадена в срок, срещу подлежащ на
оспорване индивидуален административен акт, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане.
Съдът
намира, че за жалбоподателят Д.З.З. е налице правен интерес от оспорването.
Действително жалбоподателят не е адресат на заповедта, но се установи че, той е
извършител на строежа. Всеки, който е засегнат по смисъла на чл. 147, ал.1 от АПК, има правен интерес да оспори заповед за премахване на незаконен строеж,
като преценката е конкретна за всеки отделен случай. В разглеждания случай,
жалбоподателят декларира в жалбата си, че е извършител на разпоредения за
премахване строеж и този факт не се оспорва от заинтересованите страни – М.Н.Т.
и В.Н.Т.-А. – собственици на поземления имот, в който е построен процесния
строеж. По делото са налични и доказателства за сключен договор за наем за срок
от 10 години между М.Н.Т. и В.Н.Т.-А. и Д.З.З. по отношение на поземления имот,
в който е изграден процесния строеж, както и доказателства за прекарани ток и
вода от жалбоподателя за стопанска сграда в поземления имот. Според чл.225а,
ал.5 от ЗУТ принудителното премахване е за сметка на извършителя което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода за
наличие на правен интерес у жалбоподателя.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно посочената като
основание за издаването на оспорения административен акт разпоредба на чл.225а
ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл.225 ал.2, или на части от тях. Процесната заповед е издадена от кмета на община
Айтос.
Съгласно
§ 5 т.38 от ЗУТ строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74
ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Процесният
обект има всички характеристики на „строеж“ по смисъла на § 5 т.38 от ЗУТ,
съобразно описанието на същият в атакуваната заповед и съставения КА, тъй като
е трайно прикрепен и представлява масивна постройка за жилищни и стопански
нужди, изградена от зидария с тухли и покрив, изграден от стоманобетонна плоча.
Процесният строеж е V категория съобразно
разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5, б.а от ЗУТ, поради което правилно заповедта
е издадена от кмета на Община Айтос.
Заповедта
е издадена в нужната писмена форма. Съдържа мотиви – фактически и правни
основания за издаването й. Издадена е след проверка, извършена на място от
служители на община Айтос, след която е бил съставен констативен акт № 2/02.05.2018г.
(л.28). Констативният акт е съставен от компетентни служители, съобразно
изискването на чл. 225а, ал.2 във вр. с чл.223, ал.2 от ЗУТ. Това са трима
служители от отдел „Строителство” при общината.
По
изложените съображения следва да се направи извод, че обжалваната заповед е
издадена при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата,
регламентирана за нейното издаване.
Заповедта
е издадена и в съответствие с материалния закон.
Съгласно
чл.148, ал.1 от ЗУТ, приложена в процесния случай от административния орган,
строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.
По
делото няма спор между страните, че поземления имот, в който е изграден
процесния строеж представлява земеделски имот и не е налице промяна на
предназначението му. Посредством назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че за имота, в който е изграден процесния обект няма одобрен Подробен
устройствен план - План за застрояване, няма и издадена скица с виза за
проектиране съгласно разпоредбите на чл.12, ал.3 от ЗУТ. Установено е още, че
процесния строеж не може да попадне в обхвата на издаденото разрешение за
строеж №63/08.07.2008г., тъй като същото е издадено за „Стопанска постройка“ с
площ до 35 кв.м, а процесния строеж представлява масивна постройка за жилищни и
стопански нужди със застроена площ около 136 кв.м.
Това
се потвърждава и от извършената в хода на съдебното производство
съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесния имот представлява
комплекс от две сгради и три навеса, които сгради обаче са функционално
свързани, тъй като стената на едната сграда представлява преграда за другата
сграда. Установените от вещото лице навеси е посочено, че фактически служат за
навеси при входовете, които са два. От направените уточнения в съдебно
заседание се установява също, че освен за стопански нужди, процесната сграда е
и за жилищни нужди, тъй като от вещото лице е установено направено преграждане
с леки материали, където е приспособено за спане.
Според
съда вещото лице е обособило като самостоятелен обект всеки елемент на строежа
– масивна и полумасивна сгради и три навеса. От показанията на вещото лице
дадени в с.з. се установи, че този подход е мотивиран не от обстоятелството, че
различните елементи са различни строежи, а поради различното време на
изграждане и факта, че в едната част сградата е масивна, а в другата -
полумасивна. От подробното описание дадено от вещото лице се установява още, че
тези елементи са във функционална цялост и могат да се възприемат при оглед
като една сграда. За съда е несъмнено, че именно този комплекс от сградни
елементи е обектът наречен от административния орган „масивна сграда“. В
подкрепа на този извод е не само становището на вещото лице изложено в
експертизата, но и идентичното положение на строежа описано в приложение 1 към
експертизата (л.86) и окомерната скица в констативен акт №2 от
02.05.2018г.(л.29), идентичната площ на строежа според органа и според
експертизата и обстоятелството, че в имота няма друга сграда с такава площ и
местоположение.
Съгласно
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл.225, ал. 2, или на части от тях, а съгласно чл.225,
ал. 2, т.1 от ЗУТ строеж или части от него са незаконни, когато е извършен без
одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж, поради което след
като за изграждането на строежа не е издадено надлежно разрешение, то той се
явява незаконен и подлежи на премахване.
В
съдебното производство от жалбоподателят не са ангажирани доказателства в
подкрепа на изложените от него твърдения за съответствие на процесния строеж с
изискванията за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им.
Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.3 от ЗУТ без промяна на предназначението в поземлените
имоти - земеделски земи се допуска застрояване на обекти, чиито функции са
съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата
нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за
проектиране, издадена от главния архитект на общината. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че в община Айтос не са налични
одобрени Общ устройствен план за землището на гр.Айтос, Подробен устройствен
план-План за застрояване в процесния земеделски имот. От вещото лице е
посочено, че няма и издадена от гл.архитект на Община Айтос скица и виза за
проектиране на обекти, чийто функции са съвместими с предназначението на
процесния поземлен имот № 175008 по КВС на гр.Айтос.
Изискването
за наличие на виза за проектиране или подробен устройствен план (ПУП) - план за
застрояване (ПЗ) за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им се потвърждава и от разпоредбата на чл.2 от Наредба № 19 от
25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им. Съгласно тази разпоредба без промяна на предназначението
на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с
ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, както
следва:
-
т.1 при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни селскостопански постройки за
съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за
обитаване в тях;
-
т.2 при имоти с площ над 10 дка - на селскостопански сгради, постройки и
съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на
животни съгласно приложението, включително инженерни мрежи и съоръжения за
благоустрояване на имотите и на помещения за обитаване от домакинствата на
собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска
продукция от съответните земеделски земи. В ал.2 на същата разпоредба е
предвидено, че сградите и постройките се разполагат в част от имота,
предназначена за застрояване и определена с виза за проектиране в случаите на
т.1 или с подробен устройствен план (ПУП) - план за застрояване (ПЗ), в
случаите на т.2.
Наредба
№ 19 от 25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им е отменила Наредба № 2 от 10.04.1998г. за застрояване в
земеделските земи. Съгласно чл.2 от Наредба № 2 от 10.04.1998г. за застрояване
в земеделските земи (отм.) без да се изисква промяна на предназначението на
земеделските земи, в тях се разрешава застрояване, свързано с ползването им,
както следва:
-
т.1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни стопански постройки със
застроена площ до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска продукция и
инвентар, в това число и помещение за обитаване, които нямат траен статут и не
се заплащат при отчуждаване и комасация на земята;
-
т.2. при имоти с площ над 10 дка:
а)
на стопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение на растителна и
животинска продукция и отглеждане на животни съгласно списъка (приложението),
включително инженерни мрежи и съоръжения за благоустрояване на имотите;
б)
на жилищни сгради за обитаване от домакинствата на собствениците на земята
и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните
земеделски земи.
В
ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че сградите и постройките по т.2, букви
"а" и "б" се разполагат в част от имота, предназначена за
застрояване (двор за застрояване).
В
настоящият случай имотът, в който е разположена процесната сграда е с площ над
10 дка (12.740 дка), поради което по сега действащото законодателство следва да
е налице подробен устройствен план – план за застрояване, а по отменената
Наредба № 2 от 10.04.1998г. за застрояване в земеделските земи (отм.) е
следвало да е налице Двор за застрояване. Такъв акт липсва, а той е
предпоставка за законния характер на строежа. Няма и подробен устройствен план
– план за застрояване.
Строежът
е незаконен и поради факта, че е изграден от лице, което не притежава право на
собственост или ограничени вещни права върху поземления имот, и без съгласието
на собствениците. Извършителят на строежа е само държател на имота. Вярно е, че
с договора за наем наемателят З. се задължил да изгради стопански постройки.
Това обаче не отменя законовите изисквания, които следва да са изпълнени за да
се приеме, че стопанските постройки са изградени законно. От издаденото
разрешение за строеж на името на собственичките на поземления имот три месеца
след сключване на договора за наем следва, че те са се съгласили да бъде
изградена само стопанска постройка с площ 35 кв.м. Констатираният незаконен
строеж е с площ над 136 кв.м, което води до извода, че за него няма съгласие от
собствениците, нито е учредено право на строеж на жалбоподателя.
Не
са налице и предпоставките за търпимост на процесния строеж съгласно §16 от ДР
на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
За
да е търпим строежът, съобразно изискванията на §16, ал.1 от ПР ЗУТ, същият
освен, че следва да е изграден до 07.04.1987г., трябва да е и в съответствие с
правилата и нормите действали към момента на извършването му и по сега
действащия ЗУТ.
В
случая това условие не е изпълнено, тъй като постройката е изградена без да е
налице подробен устройствен план – план за застрояване или Двор за застрояване,
в земеделска земя, без променено предназначение, в терен чужда собственост. Изложеното
сочи на извода, че процесната постройка не е търпим строеж, съобразно §16, ал.1
от ПР ЗУТ. Не са налице хипотезите на
§16, ал.2 и 3 от ПР ЗУТ, тъй като не е установено строежът да е бил
деклариран, каквото е изискването на цитираните разпоредби.
Също
така, според §184, ал.1 от ПЗР ЗИД ЗУТ, строежи, извършени незаконно до влизане
в сила на закона, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби. Тази хипотеза също не е налице.
Строежът
не е „търпим“ и в хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като
разпоредбата е относима към строежи, извършени в периода 02.01.2001 г.
(обнародване на ЗУТ) до 31.03.2001 г.(влизането му в сила), но отново изисква да
са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато е
изграден или да са извършени по действащите разпоредби съгласно този закон. От
изложеното по-горе се установи, че процесния строеж е изграден без да е налице
подробен устройствен план – план за застрояване или Двор за застрояване,
каквито са изискванията на сега действащото законодателство и действалите преди
това норми, относими към поземлени имоти земеделски земи.
Предвид
изложеното жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от горното, съдът Административен съд Бургас, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.З.З. *** против заповед № РД-08-329/22.05.2018 г. на кмета на
община Айтос.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: