Р
Е Ш Е Н И Е
260320/15.7.2021г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№2533 по описа за 2020 г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове, с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо и предл. трето и
чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът Н.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.А.Б. от
ВАК, излага, че на 27.04.2015 г. с договор, обективиран в НА №75, том V, рег. №2998, дело 498 е закупила от ответното
дружество „ФАСТ БИЛД“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Й.В.Д., апартамент №9, с идентификатор 83510.666.560.6.9, с
административен адрес: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.666.560, както и 1/10 ид.ч. от правото на собственост върху поземления
имот /56, 10 кв.м./. Продавачът я бил убедил, че придобиването на 1/10 ид.ч. от
поземления имот ще ѝ дава правото да паркира личния си автомобил на
незастроената част от поземления имот. По-късно, на 06.07.2018 г. „ФАСТ БИЛД“
ООД, ЕИК *** продало на другите двама ответници Г.В.К., ЕГН **********, с
адрес: *** и Д.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, магазин №7, с идентификатор
83510.666.560.6.30 и магазин №8 с идентификатор 83510.666.560.6.31, и двата с
административен адрес: ***, етаж -1 на сграда №6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 83510.666.560, както и по 5/100 идеални части от правото на
собственост върху поземления имот, равняващи се на 28.05 кв.м. за всеки един от
купувачите. В точка втора от договора за покупко-продажба било отразено, че
продавачът преостъпва на купувачите ползването на паркомясто №5 и паркомясто
№6, позовавайки се на Договор за разпределение на ползването на паркоместа от
24.07.2014 г. В точка трета от същия договор ответниците Г.В.К. и Д.Г.Б. заявили,
че купуват, при равни квоти, имотите и приемат ползването на паркоместа. Ищцата
смята, че горепосоченият договор за продажба в частта, представляваща точка
втора и точка трета от договора е нищожен, за което излага правни доводи.
Твърди, че нищожността е на няколко основания- противоречие със закона /с норми
на ЗУТ и ЗКИР/, невъзможен предмет и нарушение на добрите нрави. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за
нищожна точка втора и точка трета от сделката, обективирана в Нотариален акт
№162, том IV, рег. № 7836, дело №468 от 06.07.2018 г., вписан в СВ гр.Шумен с
вх.рег. №4174 на 06.07.2018 г. /частична
нищожност на сделката/, поради противоречие със закона /ЗУТ и ЗКИР/,
накърняване на добрите нрави и невъзможен предмет. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответниците Г.К. и Д.Б. представят писмен отговор, в който излагат аргументи за
неоснователност на исковете, сочейки правни и фактически доводи, и възражения.
Молят
исковете да бъдат отхвърлени.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът „Фаст Билд“ ООД представя писмен
отговор, в който заявява, че счита исковете за неоснователни, излагайки правни
и фактически доводи, и възражения. Претендира и разноски.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна: Не се спори между страните, а се
установява и от приложените по делото писмени доказателства, че съгласно
сделка, обективирана в НА №75, том V, рег. №2998,
дело 498 от 2015 г. по описа на нотариус Ася Асенова, с район на действие РС
Шумен, ищцата е закупила от ответното дружество „ФАСТ БИЛД“ ООД, ЕИК ***
недвижим имот, представляващ апартамент №9, с идентификатор 83510.666.560.6.9,
с административен адрес: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.666.560, както и 1/10 ид.ч. от правото на собственост върху поземления
имот. Не се спори и, че на 06.07.2018 г. „ФАСТ БИЛД“ ООД, ЕИК *** е продало на
другите двама ответници Г.В.К., ЕГН ********** и Д.Г.Б., ЕГН **********,
магазин №7, с идентификатор 83510.666.560.6.30 и магазин №8 с идентификатор
83510.666.560.6.31, и двата с административен адрес: ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор 83510.666.560, както и по 5/100 идеални части от
правото на собственост върху поземления имот. Горното се потвърждава и от
представения по делото НА за продажба на недвижим имот №162, том IV, рег. №7836, дело 468 от 2018 г. по описа на
нотариус М.А., с район на действие Районен съд Шумен. В точка втора от
горепосочения нотариален акт е описано, че продавачът преотстъпва на купувачите
ползването на паркомясто №5 и паркомясто №6 при сроковете, условията и
местонахождението така, както е описано в Договора за разпределение на
ползването на паркоместа, с нотариално удостоверяване на подписите на
съсобствениците с рег. №5114 от 24.07.2014 г. по описа на нотариус Ася Асенова,
рег. №019 на НК. В т.3 от същия нотариален акт е посочено, че купувачите са
съгласни и купуват при равни квоти имотите, описА.в пункт първи, приемат
ползването на паркоместа по пункт втори, за сумата и при условията, описА.в
настоящия договор. По делото е представен и Договор за разпределение ползването
на паркоместа, сключен месец май 2014 г., от който става ясно, че ответното
дружество „ФАСТ БИЛД“, „Глоб строй“ ООД, К.Д.К., С.Г.К., са се споразумели
относно ползването на паркоместа с номера от 1 до 6, намиращи се на паркинга на
поземлен имот с идентификатор 83510.666.560 по кадастралната карта на гр.
Шумен. Съгласно това споразумение страните са се договорили, ответното
дружество да ползва паркоместа №5 и №6. В договора е посочено, че така
извършеното разпределение на ползването ще ползва и всеки следващ приобретател
на право на собственост върху притежаваните от страните имоти в сградата, като
при евентуално прехвърляне на правото на собственост това изрично трябва да
бъде вписано при бъдещите сделки.
Ищецът обосновава претенциите като
излага доводи за нищожност на т.2 и т.3 от договора, обективиран в НА за
продажба на недвижим имот №162, поради противоречие със закона /норми на ЗУТ и
ЗКИР/, твърдейки, че паркоместата не са самостоятелни обекти и не могат да
бъдат предмет на прехвърлителни сделки. Съдът счита тази претенция за
неоснователна. Няма насрещно заявление от страна на ответниците, че при
сключване на атакуваната сделка е прехвърлено право на собственост или
ограничено вещно право на ползване върху процесните паркоместа. От текста на
договора ясно и безсъмнено се установява волята на страните да уредят и други
отношения, различни от вещноправните, предмет на сделката. В случая безспорно
се установи, че съсобствениците на поземления имот, собственици и на
самостоятелни обекти в изградената в поземления имот жилищна сграда, съобразно
законовата разпоредба /чл.32, ал.2 от ЗС/, са уредили отношенията по между си
касателно ползването на незастроената част от съсобствения имот. Съобразно тези
уговорки ответното дружество, в качеството на продавач, е постигнало договорка
с приобретателите по сделката /другите двама ответници/, последните да ползват
процесните паркоместа съобразно сключеното между съсобствениците на поземления
имот споразумение. Тази уговорка, респ. приемането от страна на купувачите на
това предложение, не противоречи на нито една правна норма от цитираните от
ищеца нормативни актове, нито на някоя друга правна разпоредба.
Не е налице нищожност на сделката в
атакуваните ѝ части и поради невъзможен предмет. Както е посочено
по-горе, няма спор, че процесните паркоместа нямат статута на самостоятелни
обекти и не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки като отделни,
самостоятелни обекти. Но в случая, както е разяснено и по-горе, страните по
атакуваната сделка са уредили други отношения във връзка с прехвърляне правото
на собственост върху имотите, предмет на сделката. Няма пречка с договора за
покупко- продажба страните да уговорят /потвърдят/ ползването на ситуирани в
имота паркоместа, което ползване е уредено преди това от съсобствениците на
поземления имот. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.3, изр. второ
от ЗУТ, когато земята, върху която е изградена жилищната сграда, не е със
статут на обща част по чл.
38, ал. 1 от Закона за собствеността, паркирането се осигурява чрез
разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не
е необходима за ползването на сградата по предназначение. Именно такова
разпределение на ползването е извършено от съсобствениците на поземления имот. С
атакуваната сделка е упоменато единствено преостъпване правото на ползване на
паркоместата, което е разпределено от съсобствениците. Няма спор в правната
доктрина и съдебната практика, че ползването на съсобствен недвижим имот може
да бъде разпределено между съсобствениците с договор, сключен между тях, по
решение на мнозинството, притежаващо повече от половината на вещта или с
решение на съда по чл.32, ал.2 от ЗС. С договор съсобствениците могат да
разпределят ползването помежду си при условия, каквито намерят за добре. Този
договор ги обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях
във всеки момент по взаимно съгласие. Когато такова не може да бъде постигнато,
съсобствениците не могат да искат от съда да преуреди уговореното разпределение
по реда на чл.
32, ал. 2 ЗС, освен ако не са се променили съществените обстоятелства, с
оглед на които е било постигнато съгласието. Съществени са тези обстоятелства,
които са свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново
строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или
увеличаване площта на съсобствения имот вследствие регулационни изменения/ или
с обема на правата на всички съсобственици /придобиване по давност на право на
собственост върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част
по чл.
30, ал. 1 ЗН на трето лице, разпоредителни сделки между съсобствениците, в
резултат на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и
пр./, които правят извършеното реално разпределение несъответно на новото
фактическо положение. Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от
един съсобственик на трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата,
при които е извършено първоначалното разпределение, само по себе си не
съставлява основание да се иска преразпределение на ползването по реда на чл.
32, ал. 2 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед на личността
на съсобственика. Разпоредбата на чл.
32, ал. 2 ЗС допуска съдебна намеса при разрешаване на спорове между
съсобственици относно ползването на съсобствената вещ само в два случая -
когато не може да се образува мнозинство или когато решението на мнозинството е
вредно за общата вещ /Решение №97 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№866/2012 г.,
I г.о./. Предвид горното, съдът стига до извода, че с
процесния договор и по-конкретно с оспорените му части, ответниците единствено
са уредили отношения по повод ползване на съсобствен имот, което ползване
безспорно не е вещно право на ползване по смисъла на разпоредбата на чл.56 от
ЗС.
Договорът, в оспорените му части, не е
нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като тези уговорки не
противоречат на основни правни принципи /справедливост, добросъвестност и т.н./,
а следват единствено принципа на свободата на договаряне /чл.9 от ЗЗД/. Ето
защо стига до извода, че така предявените искове са изцяло неоснователни и
следва да се отхвърлят.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
следва да заплати извършените от ответника „ФАСТ БИЛД“ ООД, ЕИК *** разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 1 044.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.М.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.А.Б. от ВАК, срещу Г.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Д.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и „ФАСТ
БИЛД“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Й.В.Д., обективно
и субективно съединени искове, с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо и
предл. трето и чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД, с искане да се признае за
нищожна точка втора и точка трета от сделката, обективирана в Нотариален акт
№162, том IV, рег. № 7836, дело №468 от 06.07.2018 г., вписан в СВ гр.Шумен с
вх.рег. №4174 на 06.07.2018 г. /частична
нищожност на сделката/, поради противоречие със закона /ЗУТ и ЗКИР/,
накърняване на добрите нрави и невъзможен предмет, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
Н.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.А.Б. от
ВАК, да
заплати на „ФАСТ БИЛД“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Й.В.Д., сумата от 1 044.00 лева /хиляда
четиридесет и четири лева/, представляваща направените по делото разноски,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: