№ 6
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:К. Г. Димитров
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Виктория Тр. Христова
като разгледа докладваното от К. Г. Димитров Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241100606304 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 05.06.2024 г., постановена по НЧХД № 6701/2023 г. по описа
на СРС, НО, 14-ти състав, подсъдимият И. А. М. е признат за виновен в това,
че на 15.02.2019 г., в офис на „Виваком“, находящ се в гр. София, ж.к.
„Дружба“, ул. „*******, се заканил с престъпление срещу личността на К. В.
С. и Г.М.М. с думите, че „може и да не се прибере“, че „щял да ги пребие“, че
„щял да ги съсипе“ - престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 78а, ал. 1 НК последният е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева. Със същата присъда подс. М. е признат за невиновен и оправдан
относно правната квалификация по чл. 26, ал. 1 НК, както и за това, че на
10.02.2019 г., привечер в кв. „Дружба“, пред магазин „Била“ се е заканил с
престъпление срещу личността на К. В. С. пред М.Д.Л. с думите, че ще я
съсипе, на 23.02.2019 г., в гр. София, в заведение в кв. „Дружба“, да се е
заканил с престъпление срещу личността на К. В. С. пред П.В.С. с сумите, че
ще съсипе нейния живот и този на семейството й, на 25.02.2019 г. да се е
1
заканил по телефона с престъпление срещу личността на К. В. С. пред И.И.Й.
на телефонния му номер ******* с думите, че ще съсипе нейния живот и този
на семейството й и на 27.05.2019 г., в гр. София, кв. „Дружба“, пред магазин
„Била“, да се е заканил с престъпление срещу личността на К. В. С. пред
В.Д.К. с думите, че ще съсипе нея и Г. както физически, така и психически. С
присъдата подс. И. М. е осъден да заплати на К. В. С. направените по делото
разноски в размер на 1900 лева за адвокатско възнаграждение, 12 лева –
държавна такса за образуване на делото и 650 лева за изготвяне на експертно
заключение.
Срещу оправдателната част на присъдата в законоустановения срок е
постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. К. С. – повереник на
частния тъжител, с която се иска нейната отмяна поради
незаконосъобразността й. Твърди се, че обвинението по отношение на
деянията на 10.02.2019 г., 23.02.2019 г., 25.02.2019 г. и 27.05.2019 г. са
доказани от събраните по делото доказателства, в каквато връзка са изложени
подробни съображения. На следващо място е изложено, че е налице
изключителен превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради
което наложеното наказание следва да се увеличи до максималния размер от
5000 лева. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваната
присъда в частта, в която подсъдимият е признат за невиновен по отношение
на четири от петте му вменени деяния, както и по отношение на правната
квалификация по чл. 26, ал. 1 НК, като постанови нова, с която да признае
подс. И. М. за виновен по посочените обвинения, както и да потвърди
присъдата в наказателно-осъдителната й част, като завиши размера на
наложеното на подсъдимия наказание до 5000 лева. Претендира се са
потвърждаване на присъдата в частта относно постановените пред първата
инстанция разноски, както и присъждане в полза на частния тъжител на
разноските, направени в хода на въззивното производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от адв. Т. М. – защитник на подсъдимия, с която се иска
отмяна на последната в частта й, в която подс. М. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 144, ал. 1 НК. В този смисъл се твърди, че
от приетата в хода на съдебното следствие служебна бележка се установява, че
на 15.02.2019 г. подс. И. М. е бил на работното си място, поради което не е
2
извършил вмененото му деяние. Изложено е, че районният съд, в нарушение
на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК изобщо не е обсъдил посоченото писмено
доказателство и релевираното възражение от защитата в тази насока при
формиране на вътрешното си убеждение. На следващо място се твърди, че в
мотивите си районният съд не е изложил доводи защо интензитетът на
отправените думи и заплахи е от естество да възбуди основателен страх у
пострадалата. Оспорва се и кредитирането на заключението на изготвената в
хода на съдебното следствие КСППЕ. С оглед на недоказаността и
несъставомерността на вмененото на подс. М. деяние, осъществено на
15.02.2019 г., от въззивния съд се иска да отмени присъдата в наказателно-
осъдителната й част, като постанови нова, с която да признае подсъдимия за
невиновен и да отхвърли предявената гражданска претенция.
С определение № 3278 от 15.10.2024 г., постановено в разпоредително
заседание от същата дата, въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, както и изслушването на експертизи пред въззивната
инстанция.
Пред въззивния съд повереникът на частния тъжител поддържа подадената
въззивна жалба и допълнението към нея по изложените в същите
съображения. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени атакуваната
присъда в наказателно-оправдателната й част, като признае подсъдимия за
виновен по всички повдигнати му обвинения, като увеличи размера на
наложеното му по реда на чл. 78а, ал. 1 НК наказание до максимално
предвидения размер от 5000 лева. Претендират се направените разноски от
частния тъжител в хода на въззивното производство.
Защитникът на подсъдимия поддържа подадената от него жалба и
допълнението към нея, като в допълнение е посочено, че от приложената
служебна бележка се установявало, че подсъдимият е бил на работа на
15.02.2019 г., поради което не е извършил така вмененото му деяние.
Акцентирано е върху показанията на св. Л., като е посочено, че последната е в
много близки отношения с тъжителката по делото. Твърди се, че
инкриминираните реплики се субсумират от състава на престъпление по чл.
147, ал. 1 НК, а не от такова по чл. 144, ал. 1 НК. Изложено е, че подсъдимият
правилно е бил оправдан от районния съд по отношение на останалите четири
3
инкриминирани деяния, като искането на насрещната страна за увеличаване
на размера на наложеното наказание се явява неоснователно.
В правото си на реплика, повереникът на частния тъжител заявява, че
обстоятелството, че св. Л. е в близки отношения с частната тъжителка, само по
себе си не е основание за дискредитиране на нейните показания, доколкото
последните кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник, като твърди, че не е
докосвал тъжителката и никога не я е притеснявал.
В предоставеното му право на последна сума, подс. М. моли да бъде
оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивните жалби и
допълненията към тях, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след
като в съответствие с разпоредбата на чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за
отмяната й и връщането на делото на контролирания съд за ново разглеждане
поради допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия. Съображенията за това са следните:
На първо място, въззивният съд счита, че е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила от съдията-докладчик още в хода на
стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание. В тази връзка следва да се отбележи, че с частната тъжба и двете
допълнения към нея от 17.02.2020 г. и 06.07.2020 г. са били конкретизирани
инкриминираните деяния, представляващи престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 147, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
като с третата и последна молба-уточнение от 26.01.2021 г. тъжителят е
конкретизирал и деянията, с които счита, че подсъдимият е осъществил
престъпление „закана“ спрямо него. С разпореждане от 10.02.2021 г. по НЧХД
№ 17457/2019 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав съдът е насрочил делото
за разглеждане в открито съдебно заседание за извършени престъпления по чл.
144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК и по чл. 147, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и съответно е прекратил делото
по отношение на престъпленията по чл. 144, ал. 3 НК и чл. 144а, ал. 1 НК.
След като с Решение № 305 от 28.04.2023 г. по ВНЧХД № 5422/2022 г. по
4
описа на СГС, НО, X-ти въззивен състав е била отменена постановената от
СРС, НО, 98-ми състав присъда поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК и делото е
върнато за разглеждане от друг състав на съда, СРС, НО, 14-ти състав с
разпореждане от 02.06.2023 г. също е приел, че тъжбата отговаря на
изискванията на чл. 81 НПК и е насрочил делото в открито съдебно заседание
без отново да конкретизира кои деяния според него се субсумират от
разпоредбите на посочените престъпления по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК, по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 147, ал.
2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В контекста на гореизложеното, въззивният съд счита,
че не става ясно, на първо място, за кои от описаните в тъжбата и
допълненията към нея деяния подс. И. М. е предаден на съд. В този смисъл, в
разпореждането за насрочване на делото не е посочено кое според съда деяние
или деяния се субсумира под правната квалификация на престъплението по
чл. 144, ал. 1 НК, кое под тази на чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК и кое по чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Независимо, че с
протоколно определение от 25.09.2023 г. наказателното производство е било
прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на
престъпленията по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и
чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, то от съществено значение както с оглед
очертаване предмета на доказване по делото, така и с оглед гарантиране
правото на защита на подсъдимото лице, е ясното и недвусмислено посочване
от страна на съда в разпореждането за насрочване на делото кои от описаните
в тъжбата и допълненията към тях множество деяния осъществяват
съответните състави на престъпления от НК, респ. за кои от тях наказателното
производство е останало висящо след влизане в сила на протоколното
определение от 25.09.2023 г., с което наказателното производство е било
частично прекратено. Допълнително затруднение в установяване волята на
първоинстанционния съд е не само липсата на прецизиране на тези
обстоятелства в разпореждането от 02.06.2023 г., с което е даден ход на
тъжбата, но и разпореждането на СРС, НО, 98-ми състав от 10.02.2021 г., с
което отново е било прекратено частично наказателното производство
относно деянията, представляващи престъпления по чл. 144, ал. 3 НК и чл.
144а, ал. 1 НК. Предвид съществената непълнота на посоченото разпореждане
на районния съд отново не става ясно за кои точно деяния, квалифицирани по
5
посочените текстове от НК, е било прекратено наказателното производство.
Отново следва да се отбележи от настоящия въззивен съдебен състав, че в
разпореждането, с което подсъдимият се предава на съд следва ясно да се
посочат от фактическа страна конкретно инкриминираното с частната тъжба и
допълненията към нея деяние, както и дадената от съда правна квалификация
на същото. Посоченото изискване е задължително особено в случаи като
настоящия, когато са инкриминирани множество различни деяния,
осъществяващи според съда състави на различни престъпления. Посоченото
изискване относно съдържанието на разпореждането за насрочване на делото
не е самоцел, а представлява законова гаранция както за очертаване на
предмета на доказване в хода на производството по делото, така и с оглед
гарантиране правото на защита на подсъдимото лице, детерминирайки
фактическите и правни рамки на частното обвинение.
С оглед на това, в конкретния случай първостепенният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в
разпореждането си за насрочване на делото не е посочил за кои деяния и с
каква точно правна квалификация предава на съд подсъдимото лице.
Посоченото нарушение на процесуалните правила е съществено, доколкото от
една страна води до пълна невъзможност за установяване на действителната
воля на контролираната инстанция в тази насока, както и предмета на
доказване в хода на наказателното производство, а от друга страна е
ограничено правото на защита на подсъдимото лице да разбере за какво точно
обвинение е предаден на съд.
Нещо повече, в конкретния случай е налице и съществено разминаване
между диспозитива на присъдата и уточняващата молба от 26.01.2021 г.
относно инкриминираните изрази, обективирани на дати 15.02.2019 г. и
25.02.2019 г., осъществяващи престъпления по чл. 144, ал. 1 НК. Така в
молбата-уточнение от 26.01.2021 г., явяваща се и последна такава, е посочено,
че на 15.02.2019 г. подс. М. е отправил заплахи към К. С. с думите: „може и да
не се прибере“, „щял да ги пребие и двамата“ и „щял да ги съсипе нея и Г.“.
Обратно на това, в диспозитива на присъдата, подс. М. е осъден за това, че на
посочената дата е казал по отношение на К. С. думите: „може и да не се
прибере“, „щял да ги пребие“ и „щял да ги съсипе“, без да е налице
оправдателен диспозитив по отношение на останалата част от изразите. По
6
отношение на инкриминираната дата 25.02.2019 г. в молбата-уточнение от
26.01.2021 г. са инкриминирани следните изрази като заплахи: „ще разруши
семейството й“, „ще почерни живота й“ и „щял да избие всички, дори ако
трябва й семейството й“. Обратно на това, в диспозитива на присъдата подс.
М. е оправдан за това, че на 25.02.2019 г. е казал думите: „че ще съсипе нейния
живот и този на семейството й“. В този смисъл е очевидно същественото
разминаване на инкриминираните с частната тъжба и допълненията към нея
изрази на дати 15.02.2019 г. и 25.02.2019 г., и тези, за които подс. М. е бил
осъден, респ. оправдан с присъдата, касаещи същите дати.
На следващо място е налице съществено противоречие в мотивите към
присъдата относно приетата фактическа обстановка, доказателствата въз
основа на които е установена същата, като е налице и противоречие между
мотиви и диспозитив на присъдата. В този смисъл, както се посочи по-горе,
първостепенният съд е признал подс. М. за виновен в това, че на 15.02.2019 г.
се е заканил с престъпление срещу личността на К. С. и Г. М. с думите: „може
и да не се прибере“, „щял да ги пребие“ и „щял да ги съсипе“. Същевременно,
във възприетата от районния съд фактическа обстановка, последният е приел,
че на 15.02.2019 г. подсъдимият е отправил следните изрази спрямо К. С.:
„може и да не се прибере“, „щял да ги пребие“ и „щял да ги запали“. В този
смисъл третият израз, възприет от първостепенният съд - „щял да ги запали“,
съществено се различава от този, за който е осъден подсъдимият – „щял да ги
съсипе“. По-нататък, при извършения доказателствен анализ първостепенният
съд е посочил, че от показанията на св. Л. се установява, че на 15.02.2019 г.
подс. М. е казал следните изрази: „да внимава как се прибира“ и „ще запали
целия блок“. Същевременно, въпреки така възприетата фактическа
обстановка и извършен доказателствен анализ, районният съд е приел от
правна страна в мотивите си, че на 15.02.2019 г. подс. М. е казал изразите,
посочени в диспозитива на присъдата: „може и да не се прибере“, „щял да ги
пребие“ и „щял да ги съсипе“. В този смисъл не става ясно какво точно
приема районният съд за осъществено и въз основа на какви доказателства –
дали изразите, посочени в диспозитива на присъдата и в правните изводи в
мотивите към същата, дали отразените такива във възприетата в мотивите
фактическа обстановка или пък тези, изводими от анализа на показанията на
св. Л., явяваща се единствен доказателствен източник за възпроизведеното от
подсъдимия на 15.02.2019 г. На следващо място, относно посоченото деяние
7
от 15.02.2019 г. изобщо не е анализирано защо според контролираната
инстанция е осъществена закана с престъпление против личността не само
срещу К. С., но и срещу Г. М., като липсва каквато и да е аргументация в тази
насока в мотивите към присъдата. Обобщавайки гореизложеното, е видно, че е
налице както противоречие в самите мотиви към присъдата по отношение на
обективираните от подс. М. изрази на 15.02.2019 г., така и противоречие
между мотиви и диспозитив на присъдата по отношение на същите
обстоятелства. Посоченото противоречие винаги се приравнява на пълна
липса на мотиви, което представлява абсолютно съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК.
На следващо място, във възприетата от контролираната инстанция
фактическа обстановка е посочено, че на 25.02.2019 г. подс. М. е казал пред св.
Й. конкретни реплики, адресирани по отношение на тъжителката С. и
семейството й. Същевременно, при извършения правен анализ на събраната
доказателствена съвкупност, първата инстанция е приела, че по отношение на
четири от инкриминираните пет деяния, сред които и осъщественото на
25.02.2019 г. такова, не са събрани доказателства, които да установяват време,
място и обстановка, при които подс. М. е отправил заканите си. Тоест, отново
е налице противоречие в мотивите към присъдата относно това каква
фактическа обстановка е възприета и въз основа на какви доказателства, което
опорочава изцяло мотивите към постановената присъда от
първоинстанционния съд.
Не на последно място, следва да се отбележи, че в хода на
първоинстанционното производство, на л. 123 от същото, е представена
служебна бележка от работодателя на подсъдимия относно обстоятелството,
че последният е бил служебно ангажиран на 15.02.2019 г.
Първоинстанционният съд обаче изобщо не е обсъдил посоченото писмено
доказателство, нито релевираните възражения от защитника на подсъдимия в
тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, в мотивите към
присъдата съдът е длъжен да посочи въз основа на какви доказателства
приема установената от него фактическа обстановка, като при противоречия
на доказателствените материали, се излагат съображения защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят. Неизпълнението на това задължение на съда
обуславя не само несъответствие на мотивите към съдебния акт с
8
изискванията относно неговото съдържание, но и нарушаване на изискванията
на чл. 13 и чл. 14 от НПК (в този смисъл Решение № 190 от 13.01.2021 г. по
н.д. № 920/2020 г. по описа на ВКС, III н.о., Решение № 206 от 25.03.2021 г. по
н.д. № 889/2020 г. по описа на ВКС, III н.о. и др.). В настоящия случай,
първоинстанционният съд, в нарушение на горепосоченото императивно
изискване относно съдържанието на мотивите към съдебния акт, не е изложил
каквито и да е съображения относно това налице ли е противоречие между
посочените доказателства, ако е налице – кои от тях кредитира и защо. Нещо
повече, в случая е имало и изрично възражение от страна на защитника на
подсъдимия в тази насока, което изобщо не е било обсъдено от
контролираната инстанция. Следва да се посочи, че съдебната практика е
константна, че частичната липса на мотиви относно решаващи въпроси
касателно отговорността на подсъдимия винаги води до пълна липса на
мотиви на съдебния акт и представлява отменително основание по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК (в този смисъл Решение № 44 от 31.03.2021 г. по
н.д. № 971/2020 г. по описа на ВКС, II н.о., Решение № 267 от 30.05.2019 г. по
н.д. № 1029/2018 г. по описа на ВКС, II н.о., Решение № 66 от 07.03.2012 г. по
н.д. № 28/2012 г. по описа на ВКС, III н.о. и др.).
Посочените множество нарушения на процесуалните правила са
съществени и неотстраними на настоящия етап на производството, поради
което атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато
на районния съд за ново разглеждане от друг състав, при което следва да бъде
ясно посочено в разпореждането за насрочване на делото за какви конкретни
деяния със съответна правна квалификация се предава на съд подс. М., като
следва да бъде извършен пълен анализ на доказателствената съвкупност,
събрана при новото разглеждане на делото, постановявайки мотиви,
отговарящи на императивните изисквания на закона. С оглед на това е
безпредметно обсъждането на обвинението по същество, както и отговарянето
на релевираните с въззивната жалба възражения в тази насока.
Следва да се посочи, че действително в конкретния случай вече веднъж с
Решение № 305 от 28.04.2023 г. по ВНЧХД № 5422/2022 г. по описа на СГС,
НО, X-ти въззивен състав е била отменена постановената от
първоинстанционния съд присъда (по НЧХД № 17457/2019 г. по описа на СРС,
НО, 98-ми състав), поради което и настоящото разглеждане на производството
9
от въззивния съд се явява второ такова. Съгласно константната съдебна
практика на ВКС обаче, забраната по чл. 335, ал. 3 НПК се преодолява в
случаите на констатирани съществени процесуални нарушения от категорията
на абсолютните, каквото безспорно е липсата на мотиви към присъдата.
Съдебната практика е константна, че за да може въззивният съд да упражни
правомощията си решаване на делото по същество в хипотезата на чл. 335, ал.
3 НПК, следва да има за предмет на проверка годен съдебен акт. В този
смисъл, липсата на мотиви към присъдата, както и противоречието между
мотиви и диспозитив, опорочават изцяло контролирания съдебен акт, поради
което в тези случаи въззивната инстанция следва да го отмени и да върне
делото за провеждане на ново първоинстанционно производство. В противен
случай страните на практика са лишени от една инстанция при разглеждане на
делото поради липса на годен съдебен акт (в този смисъл Решение № 7 от
08.01.2024 г. по н.д. № 976/2023 г. по описа на ВКС, III н.о., Решение № 168 от
04.07.2018 г. по н.д. № 591/2018 г. по описа на ВКС, II н.о., Решение № 215 от
07.11.2016 г. по н.д. № 776/2016 г. по описа на ВКС, II н.о. и други).
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 05.06.2024 г., постановена по НЧХД №
6701/2023 г. по описа на СРС, НО, 14-ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото
в съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10