№ 12047
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110156539 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от *** срещу С. Г. К..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че на 15.04.2019 г. в ***, водачът на л.а. ***, с рег. № *** – С. Г.
К., предизвикал пътно-транспортно произшествие, в резултат на което било
увредено имущество на трето лице – лек автомобил ***, с рег. № *** –
собственост на ***. Ищцовото дружество в качеството му на застраховател по
застраховка *** на ответника като виновен водач е заплатило обезщетение в
размер на 770 лева на собственика на увредения лек автомобил ***, след като
последният е завел извънсъдебна застрахователна претенция пред ищцовото
дружество, по която е образувана щета № ***. Ищецът твърди, че ответникът
е управлявал л.а. ***, с рег. № ***, без същият да притежава към датата на
настъпване на ПТП валидно свидетелство за управление на МПС, доколкото
към дата 15.04.2019 г. свидетелството му за управление № *** е временно
отнето поради установена употреба на алкохол и/или наркотични вещества,
поради което на осн. чл. 500, ал. 2 КЗ, в негова полза е възникнало регресно
вземане за сумата от 795 лв. (изплатено застрахователно обезщетение за
увредения автомобил – 770 лв., с включени ликвидационни разноски в размер
на 25 лв.), което не било заплатено от ответника, въпреки изпратена до него
регресна покана. Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената
сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.09.2024 г.
до окончателното й плащане. Претендира разноски за производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът С. Г. К. не е
депозирал отговор на исковата молба.
1
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът не се
явява и не се представлява, както и не е изразил становище делото да се
разгледа в негово отсъствие.
Ищецът – редовно призован за о.с.з., не изпраща представител. От същия
е постъпила молба с която моли съдът да се произнесе с неприсъствено
решение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените към
исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното
поведение на страните, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за
присъждане на сумата от 795,00 лв., представляваща регресна претенция за
изплатено от *** (в качеството му на застраховател по застраховка ***)
застрахователно обезщетение в размер 770 лв. и 25 лв. – ликвидационни
разноски за определянето му, за вреди на лек автомобил ***, с рег. № ***,
причинени от ПТП настъпило на 15.04.2019 г. в ***, при което ответникът е
управлявал л.а. ***, с рег. № ***, без да притежава валидно свидетелство за
правоуправление на МПС, доколкото същото е било отнето по
законоустановения ред, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 24.09.2024 г. до окончателното й плащане.
С молба вх. № 203971/11.06.2025 г., процесуалният представител на
ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.
238, ал. 1 ГПК, при наличие на законоустановените предпоставки.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните
предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответникът, който е редовно
уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил
представител в първото по делото съдебно заседание, без да е налице искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Наред с това, съдът намира, че в случая е
налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2
ГПК – вероятна основателност на предявените искове, с оглед изложените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
Предвид горното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
2
изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират, съобразно списък по чл. 80 ГПК, обективиран
в молба от 09.06.2025 г., в общ размер на сумата от 530 лв. от която 50 лв. –
държавна такса и 480 лв. възнаграждение за адвокат. Разноските са реално
извършени, поради което следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК и на основание чл. 500, ал. 2
КЗ, С. Г. К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление, *** сумата от 795,00 лв., седемстотин
деветдесет и пет лева) - регресно вземане за изплатено от *** (в качеството
му на застраховател по застраховка ***) застрахователно обезщетение в
размер 770 лв. и 25 лв. – ликвидационни разноски, за вреди на лек автомобил
***, с рег. № ***, причинени от ПТП настъпило на 15.04.2019 г. в ***, при
което ответникът е управлявал л.а. ***, с рег. № ***, без да притежава
валидно свидетелство за правоуправление на МПС, доколкото същото е било
отнето по законоустановения ред, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 24.09.2024 г. до окончателното й плащане
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г. К., ЕГН ********** да заплати
на ***, ЕИК ***, сумата от 530 лв. (петстотин и тридесет лева) – разноски за
производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3