Р Е Ш Е Н И Е
№ 2 06.01.2022 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Гриша Мавров
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 451 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.К.Д. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. С.К. ***, против Решение № 147 от
09.08.2021г., постановено по АНД № 1299/ 2021г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № F574483 от 02.12.2020г., издадено от и.д Директор на Офис
/дирекция/ за обслужване - Стара Загора при Териториална дирекция на НАП –
Пловдив.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че административнонаказателното
обвинение за допуснато от него нарушение, като основание за налагане на
административна санкция по чл.264, ал.1 от ЗКПО, е доказано по безспорен начин.
Поддържа, че доколкото с Декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за
счетоводството, в качеството си на представляващ „БРАЙДЪЛ АЙДЪЛ“ ЕООД, е
декларирал, че представляваното от него предприятие не е осъществявало дейност
по см. на § 1, т.30 от ДР на ЗСч през отчетния период – 2019г., при прилагането
на чл. 92, ал.4, изр. първо от ЗКПО, подаването на Годишна данъчна декларация и
годишен отчет за дейността, не се е следвало. Твърди, че в
нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е изследвал
обективно релевантните за ангажирането на отговорността му обстоятелства; не се
е произнесъл по направените доказателствени искания, като при постановяване на
решението не са обсъдени и преценени в съвкупност всички събрани по делото
доказателства и възраженията на санкционираното лице, което е довело до неверни
фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно
приложение на закона. По подробно изложени съображения е направено е искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление
№ F574483 от 02.12.2020г. на и.д Директор на Офис /дирекция/ за обслужване -
Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив.
Ответникът
по касационната жалба – Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез
процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
поставено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено
в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Производството пред Старозагорския районен
съд се е развило по жалба на С.К.Д., против Наказателно постановление /НП/ №
F574483 от 02.12.2020г., издадено от и.д Директор на Офис /дирекция/ за
обслужване - Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F574483/ 09.10.2020г.,
на С.Д. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, на
основание чл.264, ал.1 от ЗКПО, за допуснато нарушение на чл. 261, ал.1, предл.
първо във вр. с чл.92, ал.1 от ЗКПО. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че С.К.Д., в качеството си на управител
на „БРАЙДЪЛ АЙДЪЛ“ ЕООД /данъчно задължено по ЗКПО лице/, е допуснал нарушение
на чл.261, ал.1, предл. първо от ЗКПО – не е подал Годишна данъчна декларация
по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен
данък за 2019г. Декларацията е следвало да бъде подадена в офис гр. Стара
Загора при ТД на НАП – Пловдив в законоустановения срок по чл.92, ал.2 от ЗКПО
във вр. с § 25 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /до 30 юни 2020г./. През данъчен период 2019г.
данъчно задълженото лице е осъществявало дейност по см. на Закона за
счетоводството – има наето по приравнени на трудови правоотношения лице, за което
са подавани декларации обр.1 и обр. 6.
Старозагорският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и
материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото
доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил
извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано допуснатото от С.Д.,
в качеството му на управител на „БРАЙДЪЛ АЙДЪЛ“ ЕООД /данъчно задължено по ЗКПО
лице/, нарушение по чл.261, ал.1, предл. първо от ЗКПО, като основание за
налагане на административно наказание по чл.264, ал.1 от ЗКПО, определено в
законово регламентирания минимален размер.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено
в нарушение и при неправилно приложение на закона.
Административнонаказателната
отговорност на С.Д. е ангажирана на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО, съгласно
която разпоредба представляващият данъчно задълженото лице, включително
лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на
стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с
действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с
глоба в размер от 200 до 1000лв. От
фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение
се основава на това, че С.Д., в качеството си на
управител на „БРАЙДЪЛ АЙДЪЛ“ ЕООД /данъчно задължено по ЗКПО лице/, не е подал
Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък за 2019г. Административното обвинение от
правна страна е обосновано с допуснато нарушение на чл.
261, ал.1, предл. първо във вр. с чл.92, ал.1 от ЗКПО.
Не е спорно
по делото, че „БРАЙДЪЛ АЙДЪЛ“ ЕООД не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за данъчния
финансов резултат и дължимия корпоративен данък за 2019г. Както в хода на проведеното
административнонаказателно производство, така и във въззивното съдебно
производство, възражението на санкционираното лице е било, че при прилагането
на чл.92, ал.4, изр. първо от ЗКПО, за дружеството не е съществувало задължение
за подаване на ГДД по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за 2019г. Това възражение обаче не е
било разгледано, обсъдено и преценено нито от наказващия орган, нито от
Старозагорския районен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.4, изр. първо
от ЗКПО, Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават
данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали
дейност по смисъла на Закона за счетоводството. "Предприятия,
които не са осъществявали дейност през отчетния период" по
см. на Закона за счетоводството, са предприятия, за които едновременно са
налице следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; б) през
отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство
и/или продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел
получаване на доходи и печалби /§ 1, т.30 от ДР на Закона за счетоводството/. В
случая с Декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството от
17.06.2020г., обявена в Търговския регистър, С.К.Д., в качеството си на представляващ
„БРАЙДЪЛ АЙДЪЛ“ ЕООД, е декларирал, че представляваното от него предприятие не
е осъществявало дейност по см. на § 1, т.30 от ДР на ЗСч през отчетния период –
2019г. По делото липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства,
опровергаващи верността на подадената декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона
за счетоводството т.е нито е установено, нито е доказано, че през отчетния
период на 2019г. дружеството е извършвало сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ; или че са възникнали
условия да бъде признат приход съгласно ЗСч и приложимите счетоводни стандарти; или че е
осъществявало дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба или
покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби през 2019г. Очевидно
съществуването на наето по приравнени на трудови правоотношения лице
/управителя на дружеството по Договор за управление и контрол/, за което са
подавани декларации обр. 1 и обр.6, не изключва наличието на нито едно от
законово предвидените кумулативно изискуеми се условия по §1, т.30, б. „а“, б.
„б“, б. „в“ или б. „г“ от ДР на ЗСч, за определянето на предприятието на
„БРАЙДЪЛ АЙДЪЛ“ ЕООД като „предприятие, което не е осъществявало дейност през отчетния
период" по см. на ЗСч, което обстоятелство е регламентирано
в чл.92, ал.4, изр. първо като основание за освобождаване на данъчно
задълженото лице /„БРАЙДЪЛ АЙДЪЛ“ ЕООД/ от задължението за подаване на ГДД по
чл.92, ал.1 от ЗКПО. Нито е установено, нито е обосновано, нито е доказано
съществуването на хипотезата на чл.92, ал.4, изр. второ от ЗКПО, за възникване
на задължение за подаване на ГДД за данъчния период, през който не е
осъществявана дейност по смисъла на ЗСч – няма данни за възникнало за дружеството задължение
за корпоративен данък или такова за данък върху разходите по чл.204 от ЗКПО. А
и нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП,
административнонаказателното обвинение за допуснато от санкционираното лице
нарушение на чл. 261, ал.1, предл. първо във вр. с чл.92, ал.1 от ЗКПО, е
обосновано с наличието на обстоятелства по чл.92, ал.4, изр. второ от ЗКПО, които
да изключват прилагането на чл.92, ал.4, изр. първо от ЗКПО.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че административнонаказателното обвинение за допуснато от
представляващия „БРАЙДЪЛ АЙДЪЛ“ ЕООД“ нарушение по
чл.261 от ЗКПО, като основание за налагане на административна санкция на
управителя на дружеството по чл.264, ал.1 от ЗКПО, е фактически, правно и доказателствено необосновано. Наказателното
постановление, с което на С.Д. е наложено административно наказание по това
обвинение, е незаконосъобразно и неправилно е било потвърдено от Старозагорския
районен съд. Ето защо съдебното решение, като постановено в нарушение на
закона, следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с
което да бъде отменено Наказателно постановление
№ F574483 от 02.12.2020г., издадено от и.д Директор на Офис /дирекция/ за
обслужване - Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив.
Предвид изхода на делото искането на
касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като
на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Национална
агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на С.Д. сумата от 600
лева, представляваща договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално
представителство за двете съдебни инстанции.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 147 от 09.08.2021г., постановено по АНД № 1299/
2021г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F574483 от 02.12.2020г.,
издадено от и.д Директор на Офис /дирекция/ за обслужване - Стара Загора при ТД
на НАП – Пловдив, с което на С.К.Д., ЕГН **********,***, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева, на основание чл.264,
ал.1 от ЗКПО, за допуснато нарушение на чл. 261, ал.1, предл. първо във вр. с чл.92,
ал.1 от ЗКПО, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на С.К.Д., ЕГН **********,***, сумата от 600 /шестстотин/ лева – разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.