РЕШЕНИЕ
гр.София, 04.01.2021г.
В И М ЕТО
НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дора Михайлова Членове:1. Евгения Генева
2. Росина Дончева при участието на секретаря Цветанка Павлова
разгледа докладваното от
Генева гр.д. № 333/2020 г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „З.Л.И." АД против решение №
454/1б.12.2019г. по гр.д. № 78/2019г. на РС-Костинброд,с което дружеството е
осъдено да заплати на И.Ц.Г. сумата 6600 лв. обезщетение за имуществени
вреди/пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход/ за периода от 11.08.2016г.
до 31.01.2019г.,веидно със законната лихва върху
сумата,считано от датата на предявяване на иска 01.02.2019г. до окончателното
плащане на сумата и 600 лв.,частично от 889 лв.-периодично платимо
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от същия характер до достигане
на възраст за получаване на пенсия за изслужено време и старост,ведно със
законната лихва,считано от първо число на съответния месец,до окончателното
плащане.Релевират се оплаквания за необоснованост и
материална незаконосъобразност.Не било
налице неподволено
увреждане поради липса на каузална връзка между процесното
ПТП и описаните в исковата молба вреди,които не били доказани.За да докаже
пропуснати ползи ,ищецът следвало да установи реалната възможност за увеличаване
на имуществото при положение,че увреждането не би настъпило.Съдът неправилно
базирал убеждението си на предположението,че ищецът би полагал трайно труд в
сектор „ Транспорт,складиране и съобщения"и на средната заплата в този
сектор съгласно статистическите данни на НСИ.Преди ПТП ищецът често сменял
местоработата си и не било сигурно,че е лишен именно от визирания трудов
доход.Ищецът дори не представил доказателства,че има квалификация на
професионален водач, извършващ обществени превози.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба .Категорично било установено,че по причина
на увреждането,настъпило вследствие ПТП, ищецът загубил своята трудоспособност
и получавал инвалидна пенсия 299.51 лв. по-малко от минималната работна заплата
, и 889.71 лв. по-малко от средната заплата в сектора.При положение,че имал 30
г. трудов стаж,нереалистично било да се очаква,че би се пенсионирал при
навършване на съответната възраст на база минималната работна
заплата.Действително бил назначен на минимална работна заплата,но това било
нормално при ново трудово правоотношение.Съгласно съдебната практика не се
касаело за пропуснати ползи ,а за имуществени щети, тъй като ищецът гарантирано
би получавал ТВ, и те се определяли не върху минималната работна заплата ,а
върху средната за съответния икономически сектор.Твърдението,че ищецът често
сменял работата си и нямал нужната квалификация, било направено едва пред въззивната инстанция и ищецът бил лишен от възможност да се
защити.
Депозирана е насрещна въззивна жалба от И.Ц.Г. с ЕГН ********** ***, против
решението в частта му, с която е отхвърлено искането за изплащане на
обезщетение за сумата 600 лв./частично от 889 лв./ месечно до настъпване на
юридически факт, представляващ основание за изменение размера на обезщетението
или за отпадане на задължението за изплащане на обезщетение.Навършването на
пенсионна възраст било основание за изменение размера на обезщетението, а не за
неговото отпада не. Ищецът би получавал по-голям размер на пенсията,тъй като би
натрупал по-голям трудов стаж при по-високо възнаграждение.
Застрахователното дружество
оспорва насрещната жалба с довода,че претендираната
от ищеца формулировка на крайния момент,до който се дължи обезщетението, е
неопределяем за длъжника и за органа по изпълнението.
След преценка на данните по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, с оглед доводите на страните, Софийски окръжен съд намира въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба процесуално допустими, но неоснователни.
С искова молба вх.№
454/01.02.20г. са предявени обективно кумулативно съединени искове от И.Ц.Г.
против „З.Л.И." АД, ЕИК .със седалище и адрес на управление *** Д,с правно
основание чл.22б КЗ/отм/ и чл.86 ЗЗДСИщецът
твърди ,че при ПТП на 11.08.2016г., извършено по вина на застрахован при
ответника водач по полица „ГО",установено по НОХД № 40/2017г. на
РС-Костинброд,потвърдена с решение от 16.07.2018г. по внохд
№ 355/2017г. на СОС,при което водачът бил признат за виновен с присъда от
06.04.2017г.за причиняването на телесни увреждания на ищеца: черепно-мозъчна
травма, временно опасна за живота, гръдно-коремна травма,временно опасна за
живота,счупване с изкълчване на гръбнака, временно опасно за живота,довело до
пълна парализа на двата долни крайника,гнойно възпаление на тазовото
дъно,временно опасно за живота.настъпил и посттравматичен мозъчен синдром с
органична промяна на личността,паметови нарушения,
емоционална лабилностдазово-резервоарен синдром с декубитални промени и постоянен катетър.Ищецът бил напълно
неподвижен и се нуждаел от чужда помощ непрекъснато.Считано от 16.12.2017г. му
била отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална
болест в размер 201.73 лв.Претендира се сумата 6600 лв. обезщетение за
имуществени вреди за периода от ПТП до предявяване на иска,ведно със законната
лихва, както и ежемесечно обезщетение в размер на 307 лв.,за периода от
предявяване на иска до настъпване на основание за изменяване
или отпадане на задължението за плащане на месечно обезщетение,ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума,считано от първо число на
съответния месец.
Първоинстанционният съд е допуснал
съдебно-счетоводна експертиза със задача да установи разликата между
минималното ТВ, което би получавал ищецът за периода след датата на ПТП до
предявяване на иска, и получаваната пенсия за инвалидност/без добавката за
чужда помощ/ и съдебно-медицинска експертиза.Последната установяваме вследствие
ПТП ищецът е получил увреждания,довели до пълна нетрудоспособност до края на
живота му, тъй като има пълна парализа на долните крайници и загуба на контрол
на тазовите резервоари.Съдебно-счетоводната експертиза съдържа два варианта като
при втория е включена добавката за чужда помощ и пенсията възлиза на 353.69 лв.
и излиза,че щетата е около 9 лева месечно.Допусната е допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза за установяване разликата между пенсията и
средната РЗ в сектора ,при изключване на добавката за чужда помощ.Вещото лице
установяваме към 30.11.2019г. минималното ТВ иведно с
добавката придобит стаж и професионален опит съобразно данните в трудовото
досие на ищеца биха възлезли на 573.80 лв.,при което разликата между него и
пенсията без добавката за чужда помощ би възлязла на 274.29 лв..Средната
работна заплата в сектор"Транспорт,складиране и съобщения" по данни
на НСИ към 30.09.2019г. възлизала на 1164
лв.,при което разликата между такова ТВ и получаваната пенсия без добавка за
чужда помощ би възлязла на 889.71 лв.Ищецът е направил увеличение на иска за
периодично плащано обезщетение на 600 лв.,предявени частично от 889 лв.
С атакуваното решение съдът е
приел за категорично установено настъпването на пълна и необратима
нетрудоспособност на ищеца вследствие на ПТП по вина на водач,застрахован при
ответника за „ГО" и предвид функционалната връзка между деликтната отговорност на водача и отговорността на
застрахователя са налице предпоставките на чл.266, ал.1 КЗ/отм/.Отговорността
по чл.267,ал.1,т.2 и т.З КЗ/отм./ произтича от деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД и обхваща всички вреди съгласно чл.51 ,ал.1 ЗЗД,включително пропуснати ползи.Следователно, искът за разликата между ТВ и
размера на получаваната пенсия за периода от датата на увреждането и датата на
депозиране на исковата молба,както и акцесорният иск
за законната лихва е основателен и доказан по размер. За времето след
предявяване на исковете ищецът има право на обезщетение, изплащано на
ежемесечно на база разликата между средното ТВ в сектора и получаваната пенсия
за инвалидност,но до достигане на възраст за получаване на пенсия за изслужено
време и старост, съгласно т.6 от Постановление № 4 от 30.10.1975г. на Пленума
на ВС,ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане.Настоящият състав
споделя изводите на първоинстанционния съд от правна
и фактическа страна , намира решението обосновано и съобразено със закона ,
задължителната и константната съдебна практика.Съдът е събрал всички относими и необходими доказателства, включително и
установяващи наличието на трудов стаж и професионална квалификация на ищеца за
работа в транспортния сектор.Следва да се добави,че ищецът няма правен интерес
от промяна на формулировката относно крайния момент за дължимост
на месечното обезщетение,тъй като дори и да настъпи увеличение на средното ТВ в
сектора,няма как това да рефлектира реално върху размера на обезщетението и по
същата логика в периода до навършване на пенсионна възраст е нормално да се
очаква увеличение на пенсията за инвалидност.При всички случаи настъпването на
момента,в който ищецът придобива право на пенсия поради възраст и трудов стаж,
означава отпадане на правното основание за наличие на имуществени вреди
вследствие нетрудоспособност на ищеца.По изложените съображения решението
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
454/16.12.2019г. по гр.д. № 78/2019г. на РС-Костинброд.
|
: |
|
|
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател: