Р Е Ш Е Н И Е №260928
23.03.2021 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17435/2018 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против ответника
М.Щ.Й., ЕГН **********,***, вземане на
дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК.
Според изложеното в исковата молба , ищецът
е комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – потребител по договор при общи условия на
услугите, доставяни от ищеца, със
разкрита на негово име партида. За периода от
20.02.2014 г. до 20.01.2015г.,
ищцовото дружество доставило до имот на ответника в ********************, питейна
вода, както и отвело за пречистване
канална такава на стойност от 203.99 лева. Количеството на доставената
вода било определено съобразно показанията на неизправно средство за търговско
измерване - водомер, монтиран в
жилището, като се начислявали по 5 м3 ежемесечно за всеки от обитателите на
жилището, при двама живущи на адреса. Съставени били за доставките и подробно
описаните в исковата молба фактури. Ответникът
обаче не платил.
На дата 23.11.2017г между страните било
подписано и споразумение , по силата на което ответникът признал съществуването
на вземане на ищеца за доставена за периода от 01.01.2000г до 31.10.2017г
питейна вода и платил част от него, в
размер от 350 лева.
Тъй като плащания в пълен размер не били
получени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, в
която освен главницата, била заповядана за плащане и лихва в размер на 63.40
лева за периода от 30.04.2014г. – 31.05.2018
г. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при
което се иска от съда да постанови решение, с което да признае за съществуващо
задължение на ответника по договора между страните: 203.99 лева – главница ,
стойност на доставена питейна вода и
отведена за пречистване канална такава за периода от 20.02.2014 г. до 20.01.2015г., лихва ( обезщетение за забава ) в размер на 63.40 лева за периода от 30.04.2014г. – 31.05.2018 г. ,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 06.07.2018г.
до окончателното изплащане на вземането
, и разноските по спора.
Ответникът оспорва исковете. Моли се исковете
да бъдат отхвърлени и да му се присъдят сторените разноски.
Вещото лице по
проведената счетоводна експертиза дава заключение, че отчетените в карнетите
количества вода са правилно фактурирани и остойностени, без да има данни за
плащания на така възникналите с фактурирането задължения за процесния период (
има плащания, включително сочените от ищеца 350 лева , които обаче са отнасят
за задължения извън процесните). Общият размер на дължимите суми е 203.99 лева-
главница, и 63.40 лева лихви за забава.
На вещото
лице по проведената техническа
експертиза не е осигурен достъп до имота.
Допустим установителен иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Предвид издадената заповед
за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно
допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за
плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и
правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Не се спори , че ответника е потребител на тези услуги, тъй като се явява
наемател на общинско жилище, в което е била настанена още през 1983г. ( копие
от заповед на л.128 от делото ) , като към момента , отношенията с наемодателя
са уредени чрез договор за наем
от 2017г. Доколкото ответника ползва
имота на годно правно основание и за нея има разкрита при ищеца партида , то
тя се явява потребител на доставената от
ищеца вода , при договор при общи условия , а оттам – има и облигационното
задължение да плати доставеното.
Представено е по делото и споразумение с
характер на признание на процесното вземане , което , с оглед периодите на
доставките , е включено в самото споразумение. Има по споразумението частични
плащания , но доколкото вещото лице отрича да са платени стойностите по
процесните фактури , то вземането, предмет н аспора , не е погасено чрез плащане.
С оглед периода на доставките, релевантни са
общите условия, одобрени от ДКЕВР с решението ОУ-09 от дата 11.08.2014г. В
раздел ІІ от същите, уреждащ начините на реалното отчитане на количествата
питейна вода, са уредени два възможни метода – по показания на индивидуалния
водомер на потребителя или по
показанията на общия водомер, от който се вадят показанията на индивидуалните,
а при наличие на разлика ( т. нар. „общо потребление“ по смисъла на 25 ал. 2 от ОУ ) тя се разпределя
между всички потребители пропоционално на отчетеното от индивидуалните им
водомери. Третия възможен алгоритъм за определяне на количеството на
доставената вода – презюмирана консумация
на фиксирано количество – е
приложим тогава , когато в имота няма изправно средство за търговско
измерване или до самия имот няма осигурен достъп за извършване на отчет. В
случая, твърдението на ищеца е, че в имота
има водомер , и то се потвърждава от записите в приемо – предавателните протоколи на л.117 и 129 от делото. Съдът, на основание чл. 161 от ГПК, приема , че водомера е негоден да мери правилно, тъй като на вещото лице
по назначената за установяване на този факт експертиза не е бил осигурен достъп
до имота, предвид отсъствието на наемателите. Отсъствието съставлявава и
неизпълнение на задължението им по чл. 5
и 24 от ОУ да осигурят до имота
достъп за отчет. Няма съставен протокол за отказ или неосигуряване
на достъп , но този факт е без значение
– оператора не е начислявал количеството на водата съобразно пропускателната способност
на мрежата , а съобразно чл. 26 ал. 2 от ОУ, при двама ползватели на имота.
В крайна сметка обаче , е без значение
дали количеството на доставената за
периода от 20.02.2014 г. до 20.01.2015г.
вода е правилно определено , тъй като задължението за него е новирано по
смисъла на чл. 107 от ЗЗД , и при тази ситуация ищецът черпи права не от
договора при общи условия , а от този за
новация на л. 22 от делото . Подписа на ответника под този договор не е оспорен
, не се спори също така , че процесното вземане е част от предмета на договора
, а вещото лице отрича плащането му.
Затова исковете са основателни в пълния си
размер.
Разноските се понасят от ответника. Те са в
общ размер от 640 лева.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М.Щ.Й.,
ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести
септември № 250, плащане на следните суми по договор за разсрочване на
задължение № 17565/23.11.2017г, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 6367/10.07.2018г. по частното дело № 11241 по описа на РС Пловдив за 2018 г.: 203.99
лева – главница , стойност на доставена питейна вода и отведена за пречистване канална такава за
периода от 20.02.2014 г. до 20.01.2015г., лихва ( обезщетение за забава ) в размер на 63.40 лева за периода от 30.04.2014г. – 31.05.2018 г., и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
06.07.2018г. до окончателното изплащане на
вземането.
Осъжда М.Щ.Й., ЕГН **********,***, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул.Шести септември № 250, разноски по двете производства
в размер на 640 лева, включително по частното дело 11241/18 г.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
КГ