МОТИВИ:
Срещу подсъдимата К. Г. Б. *** е повдигнато обвинение
за това, че:
С цел да набави за себе си имотна облага, поддържала у
Н.Р.Н. *** заблуждение, че ще му върне дадени ѝ през периода 02.11.2005г.
– 29.12.2005г. в заем от него парични суми в общ размер на 24 000 лева, отразени
в записи на заповеди от дати 02.11.2005г., 09.12.2005г. и 29.12.2005г., и в
запис на заповед от дата 10.05.2007г. за сумата от 24 000 лева с издател подсъдимата
К.Б., платима на 11.07.2007г., и с това на 11.07.2007г. в гр.Плевен му
причинила имотна вреда в размер на 24 000 лева, като причинената вреда е в
големи размери - престъпление по чл.210
ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимата
обвинение.
Пострадалият Н.Р.Н. е конституиран на основание чл.76
от НПК като частен обвинител в наказателното производство.
Подсъдимата К.Г.Б. се явява
в съдебно заседание и дава обяснения по повдигнатото обвинение, като отрича изложената
в обвинителния акт фактическа обстановка.
Навежда фактически доводи, че с пострадалия Н.Р.Н. са имали гражданско-правни
отношения по повод сключен устно между тях договор за заем. Твърди, че е
получила от свидетеля Н. в заем сумата от 2500лв., за която не бил съставен
писмен документ в момента на предаването. Б. твърди също, че през месец ноември
2005г. свидетелят Н. е поискал от нея да заплаща 9 % лихва върху сумата от
4000лв. или 360 лева на месец, като впоследствие е поискал лихвата да не бъде
върху сумата от 4000лв, а върху цялата сума от 9500 лв., която Н. й е дал.
Според Б. свидетелят Н. й написал бележки на хвърчащи листчета за дължимите
лихви като за сумата 9500 лева същата следвало да му заплаща по 855 лева на
месец. Б. твърди, че до април 2006г. е платила на Н. общо над 5000 лева дължими лихви върху сумата
9500 лева и 800 лева, които била платила на 4 вноски по 200лв. през първия
месец. Според Б.Н. поискал от 01.05.2006г. да му плаща 10% лихва върху сумата
от 9500 лева и в продължение на една година до април 2007г. Б. му заплатила над
11 000 лева. Б. твърди, че на неустановен ден през 2007г., след месец
април 2007г., Н. й представил запис на заповед за сумата 24 000 лева,
която тя подписала. Според Б. същата превеждала парични суми на Н. и по
дебитната му карта в банките *** и ***. В заключение Б. счита, че изцяло е
заплатила получената в заем от Н.
парична сума в размер на 9500 лева и поисканите от него месечни лихви. Моли
съда да бъде оправдана.
Защитникът на подсъдимата Б. адв.М.К.
навежда правни доводи, че подсъдимата не е извършила престъпление, тъй като същата
по никакъв начин не е въвеждала Н. в заблуждение, а между тях са възникнали
гражданско-правни отношения по повод устно сключен договор за заем за сумата от
9500 лева, която е върната на Н.. Освен това адв.К.
навежда правни доводи, че свидетелят Н. депозира лъжливи показания, тъй като
същият по банков път е получавал пари от подсъдимата Б., собственоръчно на
представените бележки в съдебно заседание е записал сумата от 9500 лева и
дължимата лихва от 9%. Също така навежда доводи, че свидетелят Н. е накарал
подсъдимата Б. да му състави три самостоятелни писмени документа за дълг от
24 000 лева – два записа на заповед и договор за заем с нотариална заверка
на подписите. Не на последно място адв.К. навежда
доводи, че свидетелят Н. е подал жалба до прокуратурата за извършено престъпление
едва на 15.10.2014г., след като е изчерпал по гражданко-правен път възможността
да претендира сумата от 24 000 лева. Моли съда да оправдае подсъдимата Б.
по повдигнатото обвинение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата К.Г.Б. ***.
Свидетелят Н.Р.Н. ***.
Подсъдимата Б. и свидетелят
Н. се познавали по повод на съвместно обитаване на жилищната сграда в
гр.Плевен, ***, като същите поддържали помежду си добри съсе***и
отношения.
През 2005г. подсъдимата Б.
развивала търговска дейност в магазин,
находящ се в гр.Плевен, ***. Подсъдимата имала и втори магазин в гр.Плевен и
маси на кооперативния пазар.
Свидетелят Н.Н.
знаел, че подсъдимата К.Б. развива търговска дейност посредством продажбата на
различни стоки в търговски обекти.
На неустановен ден през
лятото на 2005г. свидетелят Н. минавал покрай магазина на подсъдимата Б.,***.
Подсъдимата Б. се намирала пред магазина и свидетелят Н. я заговорил, като я
попитал защо е оклюмала така, след като е взела нов магазин. Подсъдимата Б. му
отговорила, че чака клиенти. Свидетелят Н. влязъл в магазина, разгледал го и
казал на подсъдимата, че му харесва, но трябвало още стока. Б. се съгласила, че
е необходима още стока за магазина, но казала на свидетеля Н., че няма
възможност. Тогава свидетелят Н. предложил на подсъдимата Б. да й даде пари, за
да зареди магазина с необходимото количество стока, като единственото му
условие била Б. да не казва на никой за заема, включително и на ***. Свидетелят
Н. казал на подсъдимата Б., че може да й дава по 400 лв
на ден, тъй като това била разрешената сума за теглене от банкомат. Подсъдимата
Б. се съгласила и в продължение на два месеца и половина на неустановени дати
през лятото и есента на 2005г. свидетелят Н. дал на Б. различни суми пари, общо
в размер на 9500лв. Подсъдимата Б. и свидетелят Н. не съставили писмен документ
за дадената в заем парична сума, нямали уговорка за датата на връщане на
сумата, както и нямали уговорка за заплащането на лихви върху тази сума.
Свидетелят Н. казал на подсъдимата Б., че са комшии, познават се и когато може,
тогава да му върне дадената в заем парична сума. Подсъдимата Б. с дадената в
заем сума закупила стока за магазина.
На неустановен ден през
месец октомври 2005г. свидетелят Н. отишъл при подсъдимата Б. в магазина и й
казал, че трябва да почне да му дава по 200 лв всяка
седмица. Подсъдимата Б. отговорила на свидетеля Н., че нямат такава уговорка и
за нея е непосилно да му плаща по 200 лв на седмица,
тъй като общо за месеца сумата ставала 1000 лв, а тя
плащала и 1000 лв наем за магазина и тъй като оборотът й не е толкова голям, тя
ще фалира.
Въпреки това на
неустановени дати през месец октомври 2005г. подсъдимата Б. дала четири пъти по
200 лв на свидетеля Н..
На 24.10.2005г. подсъдимата
К.Г.Б. е превела по банковата сметка на свидетеля Н.Н.
в банка *** АД сумата 150 лева, която била изтеглена на АТМ на 31.10.2005г.
На 28.11.2005г. подсъдимата
К. Г. Б. е превела на свидетеля Н.Н. по банковата
сметка в *** АД сумата от 600 лева, която е изтеглена на АТМ на 29.11.2005г. –
200 лева, на 29.11.2005г. -200 лева и на
30.11.2005г. – 200 лева.
На 30.11.2005г. подсъдимата
К.Г.Б. е превела по банковата сметка на свидетеля Н.Н.
в банка *** АД сумата 835 лева, която била изтеглена на АТМ на 03.12.2005г. –
200 лева, на 05.12.2005г. – 300 лева, на 06.12.2005г. – 200 лева и на
08.12.2005г. – 100 лева.
На 10.01.2006г. подсъдимата
К. Г. Б. е превела на свидетеля Н.Н. по банковата
сметка в *** АД сумата от 200 лева, която е изтеглена на АТМ на 11.01.2006г.
На неустановен ден през
месец ноември 2005г. свидетелят Н.Н. посетил
подсъдимата Б. *** и предоставил собственоръчно написана бележка, според която
от 01.11.2005г. върху сумата от 4000 лева се дължи 9% лихва до 28.11.2005г. или
сумата 360 лева.
По-късно на същия
неустановен ден през месец ноември 2005г. свидетелят Н. отново посетил
подсъдимата Б. *** и предоставил друга собственоръчно написана бележка според
която за сумата от 9500 лева от 11.05 до 28.04.2006г. се дължи 9% лихва или 855
лева на месец.
Подсъдимата Б. казала на
свидетеля Н., че не са имали уговорки тя да плаща лихва на сумата от 9500 лева
и ако е знаела това нещо в самото начало нямало да вземе в заем сумата.
Подсъдимата Б. до месец
април 2006г. плащала на свидетеля Н. по 9% лихва върху сумата от 9500 лева или
по 855 лева на месец, като общо за периода му дала над 5000 лева.
На неустановен ден в края
на месец април 2006г. свидетелят Н. казал на подсъдимата Б., че вече трябва да
започне да му дава по 10% месечна лихва и от 01.05.2006г. в продължение на една година до месец април
2007г. Б. заплатила на Н. 10 вноски по 950 лева лихва, или общо сумата 9500
лева.
На 21.03.2006г. свидетелят Н.Н. поискал от подсъдимата К.Б. да подпишат договор за заем,
по силата на който ЕТ ***с булстат *** с управител
свидетелят Н. предоставил в заем на подсъдимата Б. сумата от 24 000 лева.
Подсъдимата Б. се съгласила и същият ден пред нотариус С.П. с район на действие
РС-Плевен бил подписан договор за заем рег. № 1831 /лист 52 от НОХД
№1382/2020г. по описа на РС-Плевен/.
На неустановен ден през
месец май 2007г. свидетелят Н. поискал от подсъдимата Б. да му подпише запис на
заповед, според който му дължи 24 000 лева. Б. му казала, че той не й е
дал такива пари, но въпреки това се доверила на свидетеля Н. и подписала запис
на заповед за сумата 24 000 лева с дата на издаване 10.05.2006г. и с падеж
10.05.2007г. с издател К.Б. /лист 66 от Том 1 от досъдебно производство № 900/2014г.
на Р./.
Свидетелят Н.Н. *** за издаване на изпълнителен лист въз основа на
подписания от Б. запис на заповед за сумата от 24 000 лева и с определение
от 09.08.2007г. постановено по ЧГД 2528/2007г. РС-Плевен е осъдил К.Б. да
заплати на свидетеля Н. сумата от 24 000 лева, представляваща задължение
по запис на заповед от 10.05.2007г. Видно от мотивите на определението записът на
заповед е издаден на 10.05.2007г. като издателят на записа на заповед - К.Б. е поела безусловно обещание да заплати
на Н.Н. сумата от 24 000 лева на падеж –
11.07.2007г./този запис на заповед не се съдържа в материалите по досъдебното
производство/.
Било образувано
изпълнително дело №20078160400136/2007г. по описа на ЧСИ И. К., по искане на
свидетеля Н.Н. против подсъдимата Б. по изпълнителен
лист издаден въз основа на определение по гр.дело №2528/2007г. по описа на РС-Плевен
за сумата 24 000 лева - задължение по запис на заповед от 10.05.2007г.
С решение
№592/15.11.2007г. постановено по ЧГД №929/2007г. ОС-Плевен е отменил на
основание чл.332 от ГПК действията на ЧСИ К. по изпълнително
дело№20078160400136/2007г., изразяващи се в протокол за опис от 23.10.2007г. на
недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, ул.***.
Било образувано
изпълнително дело №453/2009г. по описа на ЧСИ П.Д., рег.№*** на Камарата на
ЧСИ, по искане на свидетеля Н.Н. против подсъдимата Б.
по изпълнителен лист издаден въз основа на определение по гр.дело №2528/2007г.
по описа на РС-Плевен за сумата 24 000 лева - задължение по запис на
заповед от 10.05.2007г.
На 23.03.2009г.
свидетелят Н.Н. депозирал сигнал вх. № В1870/09 от
същата дата до Р., с който посочил, че Б. е извършила престъпление по чл.293а
от НК, тъй като била осъдена по ЧГД №2528/2007г. по описа на РС-Плевен за
сумата 24 000 лева и въпреки, че притежавала достатъчно парични средства не
изпълнявала задължението си.
На 15.10.2014г.
свидетелят Н.Н. депозирал жалба вх.рег. №20030 от
същата дата до Р., с която предоставил седем броя копия на записи на заповед и
копие на изпълнителен лист от 28.08.2007г.
Със запис на
заповед издадена на 09.12.2005г. подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да
заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 2000 лева на
падеж 09.04.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 62 от Том 1 от досъдебно производство №
900/2014г. на Р./.
Със запис на
заповед издадена на 29.12.2005г. подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да
заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 1000 лева на
падеж 29.03.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 63 от Том 1 от досъдебно производство №
900/2014г. на Р./.
Със запис на
заповед издадена на 02.11.2005г. подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да
заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 7000 лева на
падеж 20.03.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 64 от Том 1 от досъдебно производство №
900/2014г. на Р./.
Със запис на
заповед издадена на 02.11.2005г. подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да
заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 9500 лева на
падеж 28.04.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б./лист 65 от Том 1 от досъдебно производство №
900/2014г. на Р./.
Със запис на
заповед издадена на 21.03.2007г. подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да
заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 24 000 лева на
падеж 21.03.2007г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 66 от Том 1 от досъдебно производство №
900/2014г. на Р./.
Със запис на
заповед издадена на 10.05.2006г. подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да
заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 24 000 лева на
падеж 10.05.2007г., с издател К.Г. Б. /лист 67 от Том 1 от
досъдебно производство № 900/2014г. на Р./.
На 22.11.2019г.
изпълнителното производство по изпълнително дело №453/2009г. по описа на ЧСИ П.Д.,
било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
От заключението на вещото
лице Г.Н.Г. по назначената и извършена в хода на разследването съдебно-почеркова експертиза е видно, че ръкописният текст
в запис на заповед с падеж 09.04.2006г. за сумата от 2000лв с издател Н.Р.Н.,
Запис на заповед с падеж 29.03.2006г. за
сумата от 1000лв.с издател Н.Р.Н., Запис на заповед с падеж 20.03.2006г. за
сумата от 7000лв. с издател Н.Р.Н., Запис на заповед с падеж 28.04.2006г. за
сумата от 9500лв. с издател Н.Р.Н., Запис на заповед с падеж 21.03.2007г. за сумата от 24000лв. с издател Н.Р.Н. и копие
на Запис на заповед с падеж 11.07.2007г. за сумата от 24000лв. с издател К.Г.Б.
са изписани от К.Г.Б..
Копието на Запис на заповед
с падеж 10.05.2007г. за сумата от 24000лв. с издател К.Г.Б. представен за
изследване, е изготвен на компютър и отпечатан с печатащо принтерно устройство.
Подписите за „ИЗДАТЕЛ:” в
Запис на заповед с падеж 09.04.2006г. за сумата от 2000лв. с издател Н.Р.Н.,
Запис на заповед с падеж 29.03,2006г. за сумата от 1000лв. с издател Н.Р.Н.,
Запис на заповед с падеж 20.03.2006г. за сумата от 7000лв. с издател Н.Р.Н.,
Запис на заповед с падеж 28.04.2006г. за сумата от 9500лв. с издател Н.Р.Н., Запис
на заповед с падеж 21.03.2007г. за сумата от 24000лв. с издател Н.Р.Н., СА
положени от лицето Н.Р.Н. - ЕГН **********.
Подписът за „Издател:” в
копие на Запис на заповед с падеж 10.05.2007г. за сумата от 24000лв. с издател К.Г.Б.,
Е положен от лицето К.Г.Б. - ЕГН **********.
Подписът за „Издател:” в
копие на Запис на заповед с падеж И.07.2007г. за сумата от 24000лв. с издател К.Г.Б.,
не е годен за извършване на сравнително идентификационно изследване.
Подписите за „АВАЛИСТ:” в
Запис на заповед с падеж 09.04.2006г. за сумата от 2000лв. с издател Н.Р.Н.,
Запис на заповед с падеж 29.03.2006г. за сумата от 1000лв. с издател Н.Р.Н.,
Запис на заповед с падеж 20.03,2006г. за сумата от 7000лв. с издател Н.Р.Н.,
Запис на заповед с падеж 28.04.2006г. за сумата от 9500лв. с издател Н.Р.Н.,
Запис на заповед с падеж 21.03.2007г. за сумата от 24000лв. с издател Н.Р.Н.,
СА положени от лицето К.Г.Б. - ЕГН **********.
Според заключението на
вещото лице Г.Н.Г. по назначената в хода на съдебното следствие съдебно-почеркова експертиза, при извършено сравнително,
графическо изследване между почерка отразен в ръкописния текст - обект на експертизата
и почерка на Н. Р.Н. се установява, че ръкописният
текст в хартиени бележки, представени на 30.09.2020г. в съдебно заседание по
НОХД № 1382/2020г. по описа на PC -
гр.Плевен – 1.
собственоръчно написана хартиена бележка, според която от 01.11.2005г. върху
сумата от 4000 лева се дължи 9% лихва до 28.11.2005г. или сумата 360 лева, и 2.
собственоръчно написана хартиена бележка, според която за сумата от 9500 лева
от 11.05 до 28.04.2006г. се дължи 9% лихва или 855 лева на месец, е изписан от лицето Н.й Р.Н. - ЕГН **********.
Според заключението на вещите
лица *** Л.Т. и ***А.И. по назначената в хода на съдебното следствие комплексна
съдебна психолого-психиатрична експертиза, освидетелстваният
Н.Р.Н. към настоящия момент е клинично психично здрав.
Според вещите лица през
инкриминирания период и към настоящия момент осв. Н.Р.Н.
липсват данни за качествени нарушения в базисни сфери от психичната дейност. В
състояние е да съхрани и възпроизведе консистентни, логически свързани описания
на ситуацията.
Според вещите лица осв. Н.Р.Н. е могъл правилно да възприема, запаметява и
понастоящем да възпроизвежда фактите и обстоятелствата, имащи значение за
делото т.е. да дава достоверни показания.
От заключението на вещото лице В.В. по назначената в хода на
съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза се установява, че К.Г.Б. е превеждала по сметки
на Н.Р.Н. следните суми:
По банкова сметка *** №:
(02) 0000000003791881 и IBAN ***.10.2005 г. до 10.04.2007г.
– 24.10.2005г. - 150,00 лв. с основание
„вноска по РС“
– 30.11.2005г. - 835,00 лв. с
основание „вноска“.
Общо: 985,00 лв.
По банкова сметка *** ***.11.2005 г. до 10.01.2006 г.
– 28.11.2005 г. - 600,00 лв. с основание „вноска в
лева“
– 10.01.2006 г. - 200,00 лв. с
основание „вноска в лева“
Общо: 800,00 лв.
Преведените от К.Г.Б. по
сметки на Н.Р.Н. суми са в общ размер на 1 785,00 лв.
Сумите са изтеглени на ATM.
От заключението на вещото
лице В.В. по назначената в хода на съдебното
следствие допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че
посочените от
подсъдимата К.Б. суми в общ размер на 7915 лв., от които: на 24.10.2005 г. - 150 лв., на 30.11.2005 г. - 835 лв., на
05.12.2005 г. - 1000 лв, на 13.12.2005 г. - 1000 лв.,
на 28.12.2005 г. - 1000 лв., на 27.01.2006 г. - 500 лв., на 28.03.2006 г. - 200
лв., на 04.04.2006 г. - 200 лв., на
18.04.2006г. - 300 лв., на 07.09.2006г.- 100
лв., на 11.10.2006 г. - 125 лв., на 28.11.2006 г. - 400 лв., на 12.02.2007г. - 300
лв., на 07.03.2007 г. – 500 лв., на 15.03.2007 г. - 500 лв., на 21.03.2007г. - 600 лв., на 10.04.2007г. -
205 лв., с внесени във ** Плевен на Банка *** АД и в БО Стрелча.
Според заключението на
вещото лице В.В. по назначената в хода на съдебното
следствие допълнителна съдебно-икономическа експертиза от предоставената
информация от Банка *** АД е установено, че:
- 4015,00 лв. са внесени във ** Плевен, от които като вносители са вписани:
-К.Б. или К.Г.Б. на две
вноски за 985,00 лв.
-Н.Р.Н. или Н.Н. на 10 вноски за 3030,00 лв.
- 3900,00 лв. са внесени във ***и като вносител на петте
вноски е вписан Н.Р.Н..
Тегленията на сумите са на
ATM или на ПОС. От тях:
- за изтеглени суми в размер на 4970,00 лв. липсва информация
за населеното място на ATM;
- 350,00 лв. са изтеглени от ATM в Стрелча, Дружба 1;
- 1900,00 лв. са изтеглени от ATM в Пловдив;
- 100,00 лв. са изтеглени от АТМ в София;
- 420,00 лв. са изтеглени от АТМ в Плевен.
От заключението на вещото
лице В.В. по назначената в хода на съдебното
следствие допълнителна съдебно-икономическа експертиза и от обясненията на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че до 19.04.2006 г. системата е била такава, че не отразява населеното
място на теглене на сумите, като е посочено само, че са теглени на АТМ.
Според вещото лице имаме внасяне във ** Плевен на 07.09.2006 г. – 100
лева; на 08.09.2006 г. – 100 лева са изтеглени от АТМ в Стрелча. На 11.10.2006
г. във ** Плевен са внесени 125 лева. На 16.10.2006 г. са изтеглени 100 лева в
София. На 12.02.2007 г. 300 лева са внесени във ** Плевен. На 13.02.2007 г. 300
лева са изтеглени в Пловдив. На 07.03.2007 г. са внесени 500 лева във ** Плевен
и са изтеглени на 08.03.2007г. - 400 лева в Пловдив, като веднъж 100 лева и
веднъж 300 лева. На 09.03.2007г. - 100 лева също изтеглени от Пловдив. На
15.03.2007 г. са внесени 500 лева във ** Плевен. На 16.03.2007 г. са изтеглени
400 лева в Пловдив и на 19.03.2007 г. - 100 лева в Пловдив. За следващата
вноска 21.03.2007 г. са внесени 600 лева във ** Плевен и три дни по-късно са
изтеглени на 23.07.2007 г. - 200 лева в Пловдив, а на 29.03.2007 г. - 400
лева в Пловдив.
Според вещото лице общата сума е в размер на 2125 лева, които са внесени
във ** Плевен, а са изтеглени в Стрелча, София и Пловдив. Това са сумите
отделно от двете суми, които са внесени от К.Б. *** 150 лева, където е посочено
нейното име като вносител и на 30.11.2005 г. – 835 лева, като е посочено също К.Б.
като вносител.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните по делото доказателства – от обясненията на подсъдимата К.Г.Б., частично
от показанията на разпитаните свидетели Н.Р.Н. и И.К.М., чийто показания съдът
кредитира напълно с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност
и съответствие от една страна със заключенията на вещите лица Г.Г., *** Л.Т., А.И. и В.В. по назначените съдебно-почеркови експертизи, комплексна
съдебна психолого-психиатрична експертиза,
съдебно-икономическа експертиза и допълнителна съдебно-икономическа експертиза,
а от друга – с приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, в това число запис на заповед, издадена на
09.12.2005г., с която подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да заплати на
свидетеля Н.Н. сумата от 2000 лева на падеж
09.04.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 62 от Том 1 от досъдебно производство №
900/2014г. на Р./, запис на заповед, издадена на
29.12.2005г., с която подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да заплати на
свидетеля Н.Н. сумата от 1000 лева на падеж
29.03.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 63 от Том 1 от досъдебно
производство № 900/2014г. на Р./, запис на заповед,
издадена на 02.11.2005г., с която подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да
заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 7000 лева на
падеж 20.03.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 64 от Том 1 от досъдебно
производство № 900/2014г. на Р./, запис на заповед,
издадена на 02.11.2005г., с която подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да
заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 9500 лева на
падеж 28.04.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б./лист 65 от Том 1 от досъдебно
производство № 900/2014г. на Р./, запис на заповед,
издадена на 21.03.2007г., с която подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да
заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 24 000 лева на
падеж 21.03.2007г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 66 от Том 1 от досъдебно
производство № 900/2014г. на Р./, запис на заповед,
издадена на 10.05.2006г., с която подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да
заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 24 000 лева на
падеж 10.05.2007г., с издател К.Г. Б. /лист
67 от Том 1 от досъдебно производство № 900/2014г. на Р./, собственоръчно
написана хартиена бележка, според която от 01.11.2005г. върху сумата от 4000
лева се дължи 9% лихва до 28.11.2005г. или сумата 360 лева / лист 100 от
делото/, собственоръчно написана хартиена бележка, според която за сумата от
9500 лева от 11.05 до 28.04.2006г. се дължи 9% лихва или 855 лева на месец/
също лист 100 от делото/, определение от 09.08.2007г.,
постановено по ЧГД 2528/2007г., с което РС-Плевен е осъдил К.Б. да заплати на
свидетеля Н. сумата от 24 000 лева, представляваща задължение по запис на
заповед от 10.05.2007г., договор за заем рег. № 1831 от 21.03.2006г. на
нотариус С.П. с район на действие РС-Плевен /лист 52 от НОХД №1382/2020г. по
описа на РС-Плевен/, заверени копия от изпълнително
дело №20078160400136/2007г. по описа на ЧСИ И. К., образувано по искане на
свидетеля Н.Н. против подсъдимата Б. по изпълнителен
лист издаден въз основа на определение по гр.дело №2528/2007г. по описа на
РС-Плевен за сумата 24 000 лева - задължение по запис на заповед от
10.05.2007г., решение №592/15.11.2007г., постановено по ЧГД №929/2007г., с
което ОС-Плевен е отменил на основание чл.332 от ГПК действията на ЧСИ К. по
изпълнително дело№20078160400136/2007г., изразяващи се в протокол за опис от
23.10.2007г. на недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, ул.***, заверени копия
от изпълнително дело №453/2009г. по описа на ЧСИ П.Д., рег.№*** на Камарата на
ЧСИ, вносна бележка от 24.10.2005г. на Банка *** АД, вносни бележки от
10.01.2006г и от 28.11.2005г. на *** АД и други. От обясненията на подсъдимата Б.
и от показанията на свидетеля Н. се установява, че двамата са съседи, като Б.
живее в ***, а Н. ***. Според обясненията на подсъдимата Б. и според
показанията на свидетеля Н. двамата поддържали помежду си добри съсе***и отношения. От обясненията на подсъдимата Б. се
установява, че през 2005г. развивала търговска дейност в два магазина, находящи се в гр.Плевен, и
маси на кооперативния пазар. Според показанията на свидетеля Н. същият знаел,
че подсъдимата К.Б. развива търговска дейност посредством продажбата на
различни стоки в търговски обекти. От обясненията на подсъдимата Б. се
установява, че на неустановен ден през лятото на 2005г. свидетелят Н. минавал
покрай магазина й, находящ се в гр.Плевен, *** и предложил да й даде в заем парична
сума, за да зареди магазина с необходимото количество стока. Според обясненията
на подсъдимата тя се съгласила, като свидетелят Н. й казал, че може да й дава
по 400 лв на ден, тъй като това била разрешената сума
за теглене от банкомат. От обясненията на подсъдимата Б. се установява, че в
продължение на два месеца и половина на неустановени дати през лятото и есента
на 2005г. свидетелят Н. й дал различни суми пари, общо в размер на 9500лв. Според
обясненията на подсъдимата Б. тя и свидетелят Н. не съставили писмен документ
за дадената в заем парична сума, нямали уговорка за датата на връщане на
сумата, както и нямали уговорка за заплащането на лихви върху тази сума. От
обясненията на подсъдимата Б. се установява, че свидетелят Н. й казал, че са
комшии, познават се и когато може, тогава да му върне дадената в заем парична
сума. Според обясненията на подсъдимата Б. на неустановен ден през месец
октомври 2005г. свидетелят Н. отишъл при нея в магазина и й казал, че трябва да
почне да му дава по 200 лв всяка седмица. Според подсъдимата
Б. тя отговорила на свидетеля Н., че нямат такава уговорка и за нея е непосилно
да му плаща по 200 лв на седмица, тъй като общо за
месеца сумата ставала 1000 лв, а тя плащала и 1000 лв наем за магазина
и поради невисокият оборот от търговска дейност ще фалира. От
обясненията на подсъдимата Б. се установява, че на неустановени дати през месец
октомври 2005г. същата дала четири пъти по 200 лв на
свидетеля Н.. От обясненията на подсъдимата Б., от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства - вносна бележка от 24.10.2005г. на Банка ***
АД, вносни бележки от 10.01.2006г и от 28.11.2005г. на *** АД, и от
заключенията на вещото лице В. по назначените съдебно-икономическа експертиза и
допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че първо, на 24.10.2005г.
подсъдимата К.Г.Б. е превела по банковата сметка на свидетеля Н.Н. в банка *** АД сумата 150 лева, която била изтеглена на
АТМ на 31.10.2005г., второ, на 28.11.2005г. подсъдимата К. Г. Б. е превела на
свидетеля Н.Н. по банковата сметка в *** АД сумата от
600 лева, която е изтеглена на АТМ на 29.11.2005г. – 200 лева, на 29.11.2005г.
-200 лева и на 30.11.2005г. – 200 лева,
трето, на 30.11.2005г. подсъдимата К.Г.Б. е превела по банковата сметка на
свидетеля Н.Н. в банка *** АД сумата 835 лева, която
била изтеглена на АТМ на 03.12.2005г. – 200 лева, на 05.12.2005г. – 300 лева,
на 06.12.2005г. – 200 лева и на 08.12.2005г. – 100 лева, и четвърто, на
10.01.2006г. подсъдимата К. Г. Б. е превела на свидетеля Н.Н.
по банковата сметка в *** АД сумата от 200 лева, която е изтеглена на АТМ на
11.01.2006г. Според обясненията на подсъдимата Б. на неустановен ден през месец
ноември 2005г. свидетелят Н.Н. я посетил в магазина й
в гр.Плевен и предоставил собственоръчно написана бележка, според която от
01.11.2005г. върху сумата от 4000 лева се дължи 9% лихва до 28.11.2005г. или
сумата 360 лева. От обясненията на подсъдимата Б. се установява, че по-късно на
същия неустановен ден през месец ноември 2005г. свидетелят Н. отново я посетил
в магазина й в гр.Плевен и предоставил друга собственоръчно написана бележка,
според която за сумата от 9500 лева от 11.05 до 28.04.2006г. се дължи 9% лихва
или 855 лева на месец. Според заключението на вещото лице Г.Н.Г. по назначената в хода на
съдебното следствие съдебно-почеркова експертиза, при
извършено сравнително, графическо изследване между почерка отразен
в ръкописния текст - обект на експертизата и почерка на Н.й Р.Н. се установява, че ръкописният текст в хартиени бележки, представени на
30.09.2020г. в съдебно заседание по НОХД № 1382/2020г. по описа на PC - гр.Плевен – 1. собственоръчно написана
хартиена бележка, според която от 01.11.2005г. върху сумата от 4000 лева се
дължи 9% лихва до 28.11.2005г. или сумата 360 лева, и 2. собственоръчно
написана хартиена бележка, според която за сумата от 9500 лева от 11.05 до 28.04.2006г.
се дължи 9% лихва или 855 лева на месец,
е изписан от лицето Н.й Р.Н. - ЕГН **********. От обясненията на
подсъдимата Б. се установява, че същата е казала на свидетеля Н., че не са
имали уговорки тя да плаща лихва на сумата от 9500 лева и ако е знаела това
нещо в самото начало нямало да вземе в заем сумата. Според обясненията на
подсъдимата Б. същата до месец април 2006г. плащала на свидетеля Н. по 9% лихва
върху сумата от 9500 лева или по 855 лева на месец, като общо за периода му
дала над 5000 лева. От обясненията на подсъдимата Б. се установява, че за
платените суми не били съставяни никакви писмени документи. Според обясненията
на подсъдимата Б.
на неустановен
ден в края на месец април 2006г. свидетелят Н. й казал, че вече трябва да
започне да му дава по 10% месечна лихва и от 01.05.2006г. в продължение на една година до месец април
2007г. Б. заплатила на Н. 10 вноски по 950 лева лихва, или общо сумата 9500
лева. От обясненията на подсъдимата Б. се установява, че за платените суми не
били съставяни никакви писмени документи. Според обясненията на подсъдимата Б.
на 21.03.2006г. свидетелят Н.Н. поискал от нея да
подпишат договор за заем, по силата на който ЕТ ***с булстат
*** с управител свидетелят Н. предоставил в заем на подсъдимата Б. сумата от
24 000 лева. Според подсъдимата Б. тя не била получила в заем сумата от
24000 лева, но въпреки това се съгласила и същият ден пред нотариус С.П. с
район на действие РС-Плевен бил подписан договор за заем рег. № 1831 /лист 52
от НОХД №1382/2020г. по описа на РС-Плевен/. От обясненията на подсъдимата Б.
се установява, че на неустановен ден през месец май 2007г. свидетелят Н. поискал
от нея да му подпише запис на заповед, според който му дължи 24 000 лева. Според
подсъдимата Б. тя казала на свидетеля Н., че той не й е дал такива пари, но
въпреки това му се доверила и подписала запис на заповед за сумата 24 000
лева с дата на издаване 10.05.2006г. и с падеж 10.05.2007г. с издател К.Б.
/лист 66 от Том 1 от досъдебно производство № 900/2014г. на Р./. От приобщените
по делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля Н. се установява,
че същият подал молба до РС-Плевен за издаване на
изпълнителен лист въз основа на подписания от Б. запис на заповед за сумата от
24 000 лева и с определение от 09.08.2007г., постановено по ЧГД
2528/2007г., РС-Плевен е осъдил К.Б. да заплати на свидетеля Н. сумата от
24 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 10.05.2007г.
Видно от мотивите на определението записът на заповед е издаден на 10.05.2007г.,
като издателят на записа на заповед - К.Б.
е поела безусловно обещание да заплати на Н.Н. сумата
от 24 000 лева на падеж – 11.07.2007г. Този запис на заповед не се съдържа
в материалите по досъдебното производство и е с различно съдържание от представения от
свидетеля Н.Н. с жалба вх.рег. №20030 от 15.10.2014г. до Р. запис на заповед, издаден на
21.03.2007г., с който подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да заплати на
свидетеля Н.Н. сумата от 24 000 лева на падеж
21.03.2007г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 66 от Том 1 от досъдебно
производство № 900/2014г. на Р./. От приобщените по делото писмени
доказателства се установява, че било образувано
изпълнително дело №20078160400136/2007г. по описа на ЧСИ И. К., по искане на
свидетеля Н.Н. против подсъдимата Б. по изпълнителен
лист издаден въз основа на определението по гр.дело №2528/2007г. по описа на
РС-Плевен за сумата 24 000 лева - задължение по запис на заповед от
10.05.2007г. От приобщените по делото писмени доказателства се
установява, че с решение №592/15.11.2007г.,
постановено по ЧГД №929/2007г., ОС-Плевен е отменил на основание чл.332 от ГПК
действията на ЧСИ К. по изпълнително дело№20078160400136/2007г., изразяващи се
в протокол за опис от 23.10.2007г. на недвижим имот, находящ се в гр.Плевен,
ул.***. От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че било образувано изпълнително дело №453/2009г. по описа на
ЧСИ П.Д., рег.№*** на Камарата на ЧСИ, по искане на свидетеля Н.Н. против подсъдимата Б. по изпълнителен лист издаден въз
основа на определението по гр.дело №2528/2007г. по описа на РС-Плевен за сумата
24 000 лева - задължение по запис на заповед от 10.05.2007г. Според
писмените доказателства по делото на 23.03.2009г. свидетелят Н.Н. депозирал сигнал вх. № В1870/09 от същата дата до Р., с
който посочил, че Б. е извършила престъпление по чл.293а от НК, тъй като била
осъдена по ЧГД №2528/2007г. по описа на РС-Плевен за сумата 24 000 лева и
въпреки, че притежавала достатъчно парични средства не изпълнявала задължението
си. От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на 15.10.2014г. свидетелят Н.Н.
депозирал жалба вх.рег. №20030 от същата дата до Р., с която предоставил седем
броя копия на записи на заповед и копие на изпълнителен лист от 28.08.2007г.
Според приобщените по делото писмени доказателства със запис на заповед,
издадена на 09.12.2005г., подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да заплати
на свидетеля Н.Н. сумата от 2000 лева на падеж
09.04.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 62 от Том 1 от досъдебно
производство № 900/2014г. на Р./. От приобщените по делото писмени
доказателства се установява, че със запис на заповед
издадена на 29.12.2005г. подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да заплати на
свидетеля Н.Н. сумата от 1000 лева на падеж
29.03.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 63 от Том 1 от досъдебно
производство № 900/2014г. на Р./. От приобщените по делото писмени
доказателства се установява и това, че със запис на
заповед, издадена на 02.11.2005г., подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да
заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 7000 лева на
падеж 20.03.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 64 от Том 1 от досъдебно
производство № 900/2014г. на Р./. Според приобщените
по делото писмени доказателства със запис на заповед, издадена на 02.11.2005г.,
подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 9500 лева на падеж 28.04.2006г., с издател
свидетеля Н.Н. и авалист К.Б./лист
65 от Том 1 от досъдебно производство № 900/2014г. на Р./. От приобщените по
делото писмени доказателства се установява и това, че
със запис на заповед, издадена на 21.03.2007г., подсъдимата К.Б. се задължила
безусловно да заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 24
000 лева на падеж 21.03.2007г., с издател свидетеля Н.Н.
и авалист К.Б. /лист 66 от Том 1 от досъдебно
производство № 900/2014г. на Р./. Според приобщените
по делото писмени доказателства със запис на заповед, издадена на 10.05.2006г.,
подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 24 000 лева на падеж 10.05.2007г., с издател К.Г. Б. /лист 67 от Том 1 от досъдебно
производство № 900/2014г. на Р./. От заключението на вещото
лице Г.Н.Г. по назначената и извършена в хода на разследването съдебно-почеркова експертиза е видно, че ръкописният текст
в запис на заповед с падеж 09.04.2006г. за сумата от 2000лв с издател Н.Р.Н.,
Запис на заповед с падеж 29.03.2006г. за
сумата от 1000лв.с издател Н.Р.Н., Запис на заповед с падеж 20.03.2006г. за сумата
от 7000лв. с издател Н.Р.Н., Запис на заповед с падеж 28.04.2006г. за сумата от
9500лв. с издател Н.Р.Н., Запис на заповед с падеж 21.03.2007г. за сумата от 24000лв. с издател Н.Р.Н. и
копие на Запис на заповед с падеж 11.07.2007г. за сумата от 24000лв. с издател К.Г.Б.
са изписани от К.Г.Б.. Според вещото лице Г. копието на Запис на заповед с падеж 10.05.2007г. за
сумата от 24000лв. с издател К.Г.Б. представен за изследване, е изготвен на
компютър и отпечатан с печатащо принтерно устройство. От заключението на вещото
лице Г. се установява, че подписите за „ИЗДАТЕЛ:” в Запис на заповед с падеж 09.04.2006г. за
сумата от 2000лв. с издател Н.Р.Н., Запис на заповед с падеж 29.03,2006г. за
сумата от 1000лв. с издател Н.Р.Н., Запис на заповед с падеж 20.03.2006г. за
сумата от 7000лв. с издател Н.Р.Н., Запис на заповед с падеж 28.04.2006г. за
сумата от 9500лв. с издател Н.Р.Н., Запис на заповед с падеж 21.03.2007г. за
сумата от 24000лв. с издател Н.Р.Н., са положени от лицето Н.Р.Н. - ЕГН **********.
Според вещото лице Г. подписът за „Издател:” в копие на Запис на заповед с падеж 10.05.2007г.
за сумата от 24000лв. с издател К.Г.Б., е положен от лицето К.Г.Б. - ЕГН **********.
Според заключението на вещото лице Г. подписът за „Издател:” в копие на Запис на заповед с
падеж 11.07.2007г. за сумата от 24000лв. с издател К.Г.Б., не е годен за
извършване на сравнително идентификационно изследване. От заключението на
вещото лице Г. се установява, че подписите за „АВАЛИСТ:” в Запис на заповед с падеж
09.04.2006г. за сумата от 2000лв. с издател Н.Р.Н., Запис на заповед с падеж
29.03.2006г. за сумата от 1000лв. с издател Н.Р.Н., Запис на заповед с падеж
20.03,2006г. за сумата от 7000лв. с издател Н.Р.Н., Запис на заповед с падеж
28.04.2006г. за сумата от 9500лв. с издател Н.Р.Н., Запис на заповед с падеж
21.03.2007г. за сумата от 24000лв. с издател Н.Р.Н., са положени от лицето К.Г.Б.
- ЕГН **********. От обясненията на подсъдимата Б. се установява, че същата е
подписвала всички документи, предоставени й от свидетеля Н., тъй като се
страхувала от него в резултат на отправени закани за саморазправа. От
приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на 22.11.2019г.
изпълнителното производство по изпълнително дело №453/2009г. по описа на ЧСИ П.Д.,
било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Както бе посочено по-горе от заключението на вещото лице В.В. по назначената в хода на съдебното следствие съдебно-икономическа
експертиза се установява, че К.Г.Б. е превеждала по сметки на Н.Р.Н. следните суми: 1. по банкова сметка *** №: (02)
0000000003791881 и IBAN ***.10.2005 г. до 10.04.2007г. – 24.10.2005г. - 150,00 лв. с основание
„вноска по РС“ и 30.11.2005г. - 835,00 лв. с основание „вноска“, или общо 985,00 лв, и 2. по банкова сметка *** ***.11.2005 г.
до 10.01.2006 г. – 28.11.2005
г. - 600,00 лв. с основание „вноска в лева“, и 10.01.2006 г. - 200,00 лв. с
основание „вноска в лева“, или общо 800,00 лв. Според вещото лице В. преведените от К.Г.Б. по
сметки на Н.Р.Н. суми са в общ размер на 1 785,00 лв,
като сумите са изтеглени на ATM. От заключението на вещото лице В.В.
по назначената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-икономическа
експертиза се установява, че посочените от подсъдимата К.Б. суми в общ размер на 7915 лв., от които:
на 24.10.2005 г. -150 лв., на 30.11.2005 г. - 835 лв., на 05.12.2005 г. - 1000 лв, на 13.12.2005 г. - 1000 лв., на 28.12.2005 г. - 1000
лв., на 27.01.2006 г. - 500 лв., на 28.03.2006 г. - 200 лв., на 04.04.2006 г. -
200 лв.,на 18.04.2006г. - 300 лв., на 07.09.2006г. -100 лв., на 11.10.2006 г. -
125 лв., на 28.11.2006 г. - 400 лв.,
на 12.02.2007г. - 300 лв., на 07.03.2007
г. – 500 лв., на 15.03.2007 г. - 500 лв.,
на 21.03.2007г. - 600 лв., на 10.04.2007г. - 205 лв., са внесени във ** Плевен
на Банка *** АД и в БО Стрелча. Според заключението на вещото лице В.В. по
назначената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-икономическа
експертиза от предоставената информация от Банка *** АД е установено, че 4015,00
лв са внесени във ** Плевен, от които като вносители са вписани К.Б. или К.Г.Б. на
две вноски за 985,00 лв и Н.Р.Н. или Н.Н. на 10 вноски за 3030,00 лв. Според вещото лице В. 3900,00 лв. са внесени във ***и
като вносител на петте вноски е вписан Н.Р.Н.. От заключението на вещото лице В. тегленията на сумите са на
ATM или на ПОС, като от тях за изтеглени суми в размер на 4970,00 лв. липсва информация за
населеното място на ATM; 350,00 лв. са изтеглени от ATM в Стрелча, Дружба 1; 1900,00 лв. са изтеглени от
ATM в Пловдив; 100,00
лв. са изтеглени от АТМ в София; 420,00 лв. са изтеглени от АТМ в Плевен. От заключението на вещото
лице В.В. по назначената в хода на съдебното
следствие допълнителна съдебно-икономическа експертиза и от обясненията на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че до 19.04.2006 г. системата е била такава, че не отразява населеното
място на теглене на сумите, като е посочено само, че са теглени на АТМ. Според
вещото лице има внасяне във ** Плевен на 07.09.2006 г. – 100 лева; на
08.09.2006 г. – 100 лева са изтеглени от АТМ в Стрелча. На 11.10.2006 г. във **
Плевен са внесени 125 лева. На 16.10.2006 г. са изтеглени 100 лева в София. На
12.02.2007 г. 300 лева са внесени във ** Плевен. На 13.02.2007 г. 300 лева са
изтеглени в Пловдив. На 07.03.2007 г. са внесени 500 лева във ** Плевен и са
изтеглени на 08.03.2007г. - 400 лева в Пловдив, като веднъж 100 лева и веднъж
300 лева. На 09.03.2007г. - 100 лева също изтеглени от Пловдив. На 15.03.2007
г. са внесени 500 лева във ** Плевен. На 16.03.2007 г. са изтеглени 400 лева в
Пловдив и на 19.03.2007 г. - 100 лева в Пловдив. За следващата вноска
21.03.2007 г. са внесени 600 лева във ** Плевен и три дни по-късно са изтеглени
на 23.07.2007 г. - 200 лева в Пловдив, а на 29.03.2007 г. - 400 лева в Пловдив. Според вещото лице общата сума е в
размер на 2125 лева, които са внесени във ** Плевен, а са изтеглени в Стрелча,
София и Пловдив. Това са сумите отделно от двете суми, които са внесени от К.Б.
*** 150 лева, където е посочено нейното име като вносител и на 30.11.2005 г. –
835 лева, като е посочено също К.Б. като вносител. Съдът приема, че внесените
във ** Плевен по сметката на свидетеля Н. суми в общ размер на 2125 лева, които
са изтеглени от Стрелча, София и Пловдив, са внесени от подсъдимата К.Б.. На
първо място, от показанията на свидетеля Н. се установява, че през този период
той не е живял в гр.Плевен, което възпрепятства възможността да е внасял сумите
във ** Плевен. На второ място, пак от показанията на свидетеля Н. се
установява, че през този период той е живял в населените места, от където са
изтеглени сумите. На трето място, според формалната и житейска логика едно лице
не внася по сметки парични суми, които суми тегли на следващия ден. На четвърто
място, свидетелят Н. не може да обясни произхода и основанието на внесените
суми. Съдът кредитира напълно обясненията на подсъдимата Б., тъй като същите са
последователно и логически изложени, кореспондират си напълно с приобщените по
делото писмени доказателства и със заключенията на вещите лица Г.Г. и В.В. по назначените съдебно-почеркови експертизи, съдебно-икономическа
експертиза и допълнителна съдебно-икономическа експертиза. В тази насока както
бе посочено по-горе според заключението на вещото лице Г.Н.Г. по назначената в
хода на съдебното следствие съдебно-почеркова
експертиза, при извършено сравнително, графическо изследване между почерка
отразен в ръкописния текст - обект на експертизата и почерка на Н.й Р.Н. се установява, че ръкописният текст в хартиени бележки, представени на
30.09.2020г. в съдебно заседание по НОХД № 1382/2020г. по описа на PC - гр.Плевен – 1. собственоръчно написана
хартиена бележка, според която от 01.11.2005г. върху сумата от 4000 лева се
дължи 9% лихва до 28.11.2005г. или сумата 360 лева, и 2. собственоръчно
написана хартиена бележка, според която за сумата от 9500 лева от 11.05 до
28.04.2006г. се дължи 9% лихва или 855 лева на месец, е изписан от лицето Н.й Р.Н. - ЕГН **********. Това обстоятелство само по
себе си е индиция, че предоставената в заем от
свидетеля Н. на подсъдимата Б. парична сума е в размер на 9500лева, а не в
размер на 24000лева. В тази насока са и съставените между подсъдимата Б. и
свидетеля Н. по инициатива на последния една
каузална сделка – договор за заем и седем абстрактни сделки - издадени записи
на заповед, всяка от които каузална и абстрактна сделки представляват отделно
правно основание за дължимост на посочената парична
сума. Т.е. съобразно съставените една каузална сделка и седем абстрактни сделки
подсъдимата Б. е дължала на свидетеля Н. сумата от 91500 лв,
а в действителност дължимата сума е била 9500 лева. Това само по себе си също е
индиция, че свидетелят Н. не е бил добросъвестен в
отношенията си с подсъдимата Б. по повод дадената в заем парична сума от 9500
лева. Обясненията на подсъдимата Б., че е превеждала парични суми по сметката
на свидетеля Н., се подкрепят както от представените по делото писмени
доказателства - вносна
бележка от 24.10.2005г. на Банка *** АД, вносни бележки от 10.01.2006г и от
28.11.2005г. на *** АД, така и от заключенията на вещото лице В. по назначените
съдебно-икономическа и допълнителна съдебно-икономически експертизи. Съдът
кредитира показанията на свидетеля Н. единствено в частта за предоставената в
заем на подсъдимата парична сума. В останалата част относно размера на дадената
в заем парична сума, относно начисляваните лихви и относно липсата на плащане
от подсъдимата Б. съдът не кредитира показанията на свидетеля Н.. Действително според заключението на вещите
лица *** Л.Т. и ***А.И. по назначената в хода на съдебното следствие комплексна
съдебна психолого-психиатрична експертиза, свидетелят
Н.Р.Н. към настоящия момент е клинично психично здрав и е могъл правилно да
възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда фактите и обстоятелствата,
имащи значение за делото, т.е. да дава достоверни показания. Според съда
показанията на свидетеля Н. са продиктувани от неговата заинтересованост от
изхода на делото в резултат на невъзможността да удовлетвори вземането си по
издадения изпълнителен лист за сумата от 24000лева. На първо място, показанията
на свидетеля Н., че не е получавал никакви пари от подсъдимата Б., се
опровергават напълно както от приобщените по делото писмени доказателства - вносна бележка от
24.10.2005г. на Банка *** АД, вносни бележки от 10.01.2006г и от 28.11.2005г.
на *** АД, така и от заключенията на вещото лице В. по назначените
съдебно-икономическа и допълнителна съдебно-икономически експертизи. Още
повече, че според заключението на вещото лице В. свидетелят Н. е изтеглил тези
пари. На второ
място, показанията на свидетеля Н., че не е искал от подсъдимата Б. да му
заплаща лихви върху предоставената в заем парична сума, се опровергават напълно
от представените от подсъдимата собственоръчно написани от свидетеля Н.
хартиени бележки, според които от 01.11.2005г. върху сумата от 4000 лева се дължи 9% лихва до
28.11.2005г. или сумата 360 лева, и от 9500 лева от 11.05 до 28.04.2006г. се
дължи 9% лихва или 855 лева на месец. Както бе посочено по-горе според заключението на
вещото лице Г.Н.Г. по назначената в хода на съдебното следствие съдебно-почеркова експертиза, при извършено сравнително,
графическо изследване между почерка отразен в ръкописния текст - обект на
експертизата и почерка на Н.й Р.Н. се установява, че ръкописният текст в хартиени бележки, представени на 30.09.2020г. в
съдебно заседание по НОХД № 1382/2020г. по описа на PC - гр.Плевен – 1. собственоръчно написана
хартиена бележка, според която от 01.11.2005г. върху сумата от 4000 лева се
дължи 9% лихва до 28.11.2005г. или сумата 360 лева, и 2. собственоръчно
написана хартиена бележка, според която за сумата от 9500 лева от 11.05 до
28.04.2006г. се дължи 9% лихва или 855 лева на месец, е изписан от лицето Н.й Р.Н. - ЕГН **********. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Н., че е бил въведен в заблуждение от
подсъдимата Б., за да й предостави в заем паричната сума, тъй като показанията
му се опровергават по категоричен начин както от обясненията на подсъдимата,
така и от всички събрани по делото доказателства, в т.ч. множеството съставени
писмени документи за различни суми, но в общ размер значително надвишаващ размера
на дадената в заем сума от 9500лева. В тази насока са и извършените от съда
очни ставки между подсъдимата Б. и свидетеля Н.. Не на последно място, съдът не
кредитира показанията на свидетеля Н., че е бил въведен в заблуждение от
подсъдимата Б., за да й предостави в заем паричната сума, тъй като същият е
депозирал жалба до компетентната прокуратура едва след като е изчерпал
възможността да събере дължимата сума по гражданско-правен път.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимата К.Г.Б. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК съдът
признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Тази разпоредба предполага наличието, както на преки, така и на косвени
доказателства, които да обуславят квалифицирането на дадения субект на
наказателна отговорност, като извършител на дадено санкционирано от закона
противоправно деяние, тогава когато са осъществени всички признаци от състава
на престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК. Съставът на престъплението по чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209
ал.1 от НК предполага
установяването по несъмнен начин на всички признаци както от обективната му
така и от субективната му страна. Липсата, на който и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и
санкционирането му посредством наказателна репресия.Измамата по чл. 209 НК от обективна страна представлява неправомерна
дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което
се формира невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт
на имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди.
Характеризиращи субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на
дееца и специалната цел - имотна облага. В този изричен смисъл е Решение
433-902-2015. Както доктрината, така и съдебната практика приемат, че
престъплението измама може да бъде извършено и чрез сключване на договор между
дееца и пострадалото лице. За да бъдат действията съставомерни
следва да бъде установено, че към момента на сключване на договора един от съконтрахентите е съзнавал, че няма да го изпълни и го
сключва именно с цел да възбуди у другата страна заблуждение и по този начин да
и причини имотна вреда. Тази хипотеза е налице, когато сключващият договора
няма обективна възможност да го изпълни или когато макар и да и имал възможност
за това, още към момента на сключване на договора е бил взел решение да не го
изпълнява. Именно това намерение, което следва да съществува преди и по време
на сключване на договора е и критерия, които отграничава
гражданско-правната измама от класическото престъпление (в този смисъл са Р
404-1995 г. 1 НО, Р 728-03.1 НО, Р 546-2008 г. 1 НО и др.). Само и единствено в
тези случаи е възможно и допустимо да бъде носена наказателна отговорност. В
случаите когато договорът не е бил изпълнен по каквато и да е друга причина, но
не и в резултат на изначална невъзможност или липса на намерение за това,
следва извод, че престъплението не е осъществено от субективна страна, като в
този изричен смисъл е и Р 25-1602-2015г и Р 433-902-2015г. При измамата
извършителят изначално, още към момента на сключване на договора няма намерение
да изпълни поетите ангажименти, като в преобладаващата част от случаите не
разполага и с обективна възможност да стори това, без невъзможността за
изпълнение да бъде считана за задължителен признак на измамата. В тази хипотеза
самото сключване на договора е способ за въвеждане на пострадалия в
заблуждение. При неизпълнението на облигационно задължение по смисъла на ЗЗД и
ТЗ неизправната страна по договора се задължава с намерението да престира уговореното, но впоследствие по една или друга,
обективна или субективна причина не съумява да стори това. В този смисъл решение № 329, по наказателно дело № 1105/2015., решение № 426/12 март 2016 год., трето
наказателно отделение по наказателно дело № 1418/2015 год. Във всички случаи
обаче за наличието или липсата на първоначално намерение на изпълнение на
поетото договорно задължение се съди не по изявленията на привлеченото към
отговорност лице, а по обективните факти установени по делото. В съдебната
практика са установени примерни критерии за извършване на преценката дали
договорното неизпълнение се дължи на изначална липса на намерение за
задължаване и изпълнение /в който случай ще е налице наказателна измама/ или на
последващи сключването на договора обективни или субективни фактори /в който
случай е налице гражданска измама/. Приема се, че началната физическа,
финансова или организационна невъзможност за изпълнение на поетите задължения е
сигурен белег за изначална липса на намерение за изпълнение на поетите
договорни задължения, и за намерение за извличане на имотна облага и
причиняване на имотна вреда. Невъзможността за изпълнение, обаче не следва да бъде считана за задължителен признак на
измамата. Така решение № 329 по н.д. №
1105/2015, решение № 22/05 февруари 2014 г, І НО, к.д № 2302/2013 г., Решение №
330 от 17.11.2015 г. по н. д. № 882 / 2015 г. на ВКС, 2-ро нак.
отделение, Решение № 453 от 31.10.2011 г. по нак. д.
№ 2098/2011 г. на ВКС. Като следваща индиция за
изначална липса на намерение за изпълнение на поетото задължение в съдебната
практика се приемат и настояването за авансово изплащане на насрещната
престация, незабавното усвояване на паричната сума от дееца, съчетано с
невлагането й в дейността, за която е била заплатена сумата. Така Решение №
337/ 2015 година, к.д. № 716 / 2015 година. Следващо обстоятелство, което
съдебната практика е извела като индиция за начална
липса на намерение за изпълнение е наличието или липсата на недобросъвестност у
дееца по времетраенето на договорните му отношения с пострадалото лице. Тоест
приема се, че като обстоятелства сочещи на изначална липса на намерения за
задължаване могат да се ценят и факти последващи сключването на договорните
отношения, каквито могат да бъдат избягване на срещи с пострадалия, укриване,
непрекъснато отлагане на обещаното изпълнение, измисляне на различни причини от
обективен характер, които видимо възпрепятстват своевременното изпълнение. Така
Решение 514-1727-2012, Решение № 16/27.02.2018 г, Второ наказателно отделение, наказателно дело № 1209 по описа за 2017 г. ,
Решение № 408/16 декември 2014 година, първо наказателно отделение, касационно
дело № 1112 / 2014, Решение № 353/24 февруари 2015 год.КНОХД № 1140 / 2014,
Решение № 176/11 май 2015г., трето наказателно отделение, н. д. № 267/2015г.
Тези теоретични постановки съвсем правилно са съобразени от прокурора в
мотивите на обжалваното постановление.
Съгласно константната
съдебна практика обвинението следва да бъде доказано по категоричен, безспорен
и несъмнен начин във всичките му части, като деянието трябва да е съставомерно във всичките му елементи, както от обективна,
така и от субективна страна, като всеки един от тези елементи бъде доказан чрез
установените в наказателно-процесуалното ни законодателство способи. В
настоящето наказателно производство това императивно и абсолютно изискване, с
оглед доказването на виновността на К.Г.Б. в извършване на престъпление по
смисъла на чл.210, ал.1 т.5 във вр. чл.209, ал.1 от
Наказателния кодекс на Република България, не е изпълнено. Както бе посочено
по-горе отношенията между подсъдимата Б. и свидетеля Н. са гражданско-правни по
повод предоставена в заем парична сума от 9500лева. Неясни остават мотивите на
свидетеля Н. сделката между двете физически лица да бъде оформена чрез една
каузална сделка – договор за заем, предоставен от търговец, и седем абстрактни
сделки – издадени записи на заповед. Налице са съществени противоречия относно размера
на предоставената в заем сума, относно начисляването на лихви върху
предоставената в заем сума и относно извършени плащания, като двете страни
застъпват противоречиви становища и имат коренно противоположни версии. В тази
насока съдът вече изрази становище за установените по делото факти и
кредитирането на обясненията на подсъдимата Б. и отхвърлянето на показанията на
свидетеля Н. като недостоверни. Както бе посочено по-горе деянието по смисъла на чл.210,
ал.1 т.5 от Наказателния кодекс изисква от субективна страна извършителят да
действа с пряк умисъл като цели да набави за себе си облага чрез възбуждане и
поддържане на заблуждение, както и да е наясно, че с това причинява имотна
вреда в големи размери. В съдебната практика е прието, че при сключване на
гражданско-правен договор, включително и устен, е възможно да е налице „измама“
в случай, че признаците на посоченото престъпление са налице. В такъв случай
една от страните по договора действа с измамлива цел, т.е. поема задължения,
които поначало няма намерение да изпълни. Деецът въвежда другата страна по
договора в заблуждение, че желае сключването на договора с произтичащи от това
последици, но всъщност цели да извлече имотна облага, която не му се следва.
Поради това неизпълнението на договора от страна на дееца е последица от
предварително взето решение в тази насока. Липсата на намерение да бъде
изпълнен договора следва да бъде преценена към момента на сключване на
договора, съответно постигане на устно съглашение. Съгласно съдебната практика,
за да се установи „изначалната липса на такова намерение“, е необходимо да се
извърши комплексна оценка на всички обстоятелства обусловили възникването на
облигационните отношения, конкретното съгласие на ответната страна по договора,
развитието на облигационната връзка, причините довели до неизпълнението и
други. В настоящия случай обаче не са налице категорични, безспорни и
непротиворечиви доказателства в тази насока, които да обосноват единствения
възможен извод, че към момента на постигане на устна договорка между подсъдимата
К.Б. и свидетеля Н.Н., подсъдимата е действала именно
с горепосоченото субективно отношение и е имала оформена субективна цел - да
набави за себе си имотна облага. Не може да бъде доказано категорично, че подсъдимата
Б. е нямала намерение да изпълни своите задължения, с цел да извлече имотна
облага. Безспорно е,
че подсъдимата Б. е получила от свидетеля Н. сумата от 9500 лв
в заем. Безспорно е, че подсъдимата Б. и свидетелят Н. в момента на предаване
на сумата не са оформили отношенията си с писмен документ. Безспорно е, че
подсъдимата Б. не е знаела как да оформи гражданско-правните отношения със
свидетеля Н. по повод устно сключения договор за заем, като индиция
за това са съставените в последствие по инициатива на свидетеля Н. една каузална
сделка – договор за заем и седем абстрактни сделки - издадени записи на заповед,
всяка от които каузална и абстрактна сделки представляват отделно правно
основание за дължимост на посочената парична сума.
Т.е. съобразно съставените една каузална сделка и седем абстрактни подсъдимата Б.
е дължала на свидетеля Н. сумата от 91500 лв, а в
действителност дължимата сума е била 9500 лева. Това само по себе си е индиция, че свидетелят Н. не е бил добросъвестен в
отношенията си с подсъдимата Б. по повод дадената в заем парична сума от 9500
лева. Освен това следва да
се има предвид, че записът на заповед е абстрактна правна сделка, според която
издателят (длъжникът) се задължава да плати на приносителя (кредитора)
посочената в документа сума. В разпоредбата на чл.535 т.т.1 до 7 от Търговския
закон е посочено съдържанието на записа на заповед, а именно – наименованието
„запис на заповед“ в текста на документа на езика на който е написан;
безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащане;
името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаването и
подпис на издателя. В тази насока издадените записи на заповед, както следва: запис на
заповед, издадена на 09.12.2005г., с която подсъдимата К.Б. се задължила
безусловно да заплати на свидетеля Н.Н. сумата от
2000 лева на падеж 09.04.2006г., с издател свидетеля Н.Н.
и авалист К.Б. /лист 62 от Том 1 от досъдебно производство №
900/2014г. на Р./, запис на заповед, издадена на
29.12.2005г., с която подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да заплати на
свидетеля Н.Н. сумата от 1000 лева на падеж
29.03.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 63 от Том 1 от досъдебно
производство № 900/2014г. на Р./, запис на заповед,
издадена на 02.11.2005г., с която подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да
заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 7000 лева на
падеж 20.03.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 64 от Том 1 от досъдебно
производство № 900/2014г. на Р./, запис на заповед,
издадена на 02.11.2005г., с която подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да
заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 9500 лева на
падеж 28.04.2006г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б./лист 65 от Том 1 от досъдебно
производство № 900/2014г. на Р./, запис на заповед,
издадена на 21.03.2007г., с която подсъдимата К.Б. се задължила безусловно да
заплати на свидетеля Н.Н. сумата от 24 000 лева на
падеж 21.03.2007г., с издател свидетеля Н.Н. и авалист К.Б. /лист 66 от Том 1 от досъдебно
производство № 900/2014г. на Р., не са подписани като издател от лицето, което
безусловно се е задължило да плати определена сума пари – подсъдимата Б.
безусловно е поела обещание да плати паричните суми, но записите на заповед не
са подписани от нея като издател, а от свидетеля Н., т.е. от лицето, на което е
следвало да се изплатят сумите. Според настоящия съдебен състав тези съставени
по инициатива на свидетеля Н. записи на заповед не само не са записи на заповед
съобразно разпоредбата на чл.536 ал.1 от ТЗ, но са и нищожни правни сделки, тъй
като противоречат на императивната правна норма на чл.535 от ТЗ и на правната
същност на абстрактната сделка запис на заповед. Освен това във връзка с отношенията между
двете страни са били платени определени суми, като са налице безспорни
доказателства за плащане на суми в общ размер на 1785 лева. В тази насока е и
заключението на вещото лице В.В. по назначената и
извършена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице В.В. по назначената в хода на
съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза се установява, че К.Г.Б. е превеждала по
сметки на Н.Р.Н. следните суми: 1. по банкова сметка *** №: (02)
0000000003791881 и IBAN ***.10.2005 г. до 10.04.2007г. на 24.10.2005г. - 150,00 лв. с основание
„вноска по РС“ и на 30.11.2005г. - 835,00 лв. с основание „вноска“, или общо 985,00 лв; и
2. по банкова сметка *** ***.11.2005г.до 10.01.2006 г. на 28.11.2005
г. - 600,00 лв. с основание „вноска в лева“ и на 10.01.2006 г. - 200,00 лв. с
основание „вноска в лева“, или общо 800лв. Т.е. преведените от подсъдимата К.Г.Б.
по сметки на свидетеля Н.Р.Н. суми са в общ размер на 1 785,00 лв. От
заключението на вещото лице В.В. по назначената в
хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-икономическа експертиза и от
обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че има внасяне във ** Плевен на 07.09.2006 г. – 100 лева; на 08.09.2006 г.
– 100 лева са изтеглени от АТМ в Стрелча; на 11.10.2006 г. във ** Плевен са
внесени 125 лева; на 16.10.2006 г. са изтеглени 100 лева в София; на 12.02.2007
г. 300 лева са внесени във ** Плевен; на 13.02.2007 г. 300 лева са изтеглени в
Пловдив; на 07.03.2007 г. са внесени 500 лева във ** Плевен и са изтеглени на
08.03.2007г. - 400 лева в Пловдив, като веднъж 100 лева и веднъж 300 лева. На
09.03.2007г. - 100 лева също изтеглени от Пловдив, на 15.03.2007 г. са внесени
500 лева във ** Плевен; на 16.03.2007 г. са изтеглени 400 лева в Пловдив и на
19.03.2007 г. - 100 лева в Пловдив; за следващата вноска 21.03.2007 г. са
внесени 600 лева във ** Плевен и три дни по-късно са изтеглени на 23.07.2007 г.
- 200 лева в Пловдив, а на 29.03.2007 г. - 400 лева в Пловдив. Според вещото лице общата сума е в
размер на 2125 лева, които са внесени във ** Плевен, а са изтеглени в Стрелча,
София и Пловдив. Тази сума от 2125 лева е отделно от двете суми, които са
внесени от К.Б. *** 150 лева, където е посочено нейното име като вносител и на
30.11.2005 г. – 835 лева, като е посочено също К.Б. като вносител. Както бе
посочено по-горе съдът приема, че внесените във ** Плевен по сметката на
свидетеля Н. суми в общ размер на 2125 лева, които са изтеглени от Стрелча,
София и Пловдив, са внесени от подсъдимата К.Б.. Според съда подсъдимата е
заплатила на свидетеля Н. цялата предоставена в заем сума в размер на 9500
лева, както и част от начисляваните от свидетеля лихви от 9 и 10% върху тази
сума. Дори да се приеме, че е налице неплащане в пълен размер на сумите по
сключения между подсъдимата и свидетеля Н. договор за заем, то това може да се
дължи на възникнали финансови затруднения на подсъдимата Б. и в тази насока да
се разглежда като неуредени гражданско-правни взаимоотношения.
Съдът признава подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като осъдителната присъда не
може да почива на предположения, съгласно чл.303 и от НПК. С оглед установеното от фактическа и
правна страна съдът прие, че подсъдимата Б. не е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.1 от НК, поради което съдът на основание чл.304
от НПК я оправда по обвинението.
Направените по делото разноски в
досъдебната фаза на процеса в размер на 331,30лв. на основание чл.190, ал.1,
предл.1 от НПК следва да останат за сметка на държавата.
Направените по делото разноски в съдебната
фаза на процеса в размер на 964,04лв. на основание чл.190, ал.1, предл.1 от НПК
следва да останат за сметка на държавата.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: