№ 666
гр. С., 02.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500493 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба против определение с което е уважена молба и е
допуснато на обезпечение на предявен иск и е с правно основание чл.396 ал.2 от ГПК.
С обжалваното определение № 2734/20.10.2022г. по гр.д. № 4475/2022г. на Районен съд С. е
допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка, а именно възбрана на
подробно описани имоти.
Против определението е подадена частна жалба от ответниците чрез представител по
пълномощие. Твърди се, че определението, с което е допуснато обезпечението на
предявения иск е неправилно и необосновано, тъй като не са налице предпоставките
предвидени в закона за допускане на обезпечение на иска и като такова следва да бъде
отменено, а наложената обезпечителна мярка възбрана следва да бъде вдигната и да бъде
обезсилена издадената обезпечителна заповед. От така наведените твърдения в исковата
молба и представените с нея писмени доказателства не може да се обоснове процесуалната
легитимация и правния интерес от предявяване на иска, тъй като не е посочено точно на
каква идеална част от процесните имоти е бил собственик наследодателя на ищеца, каква е
била направената от наследодателя вноска, колко са били участниците в сдружението,
правните последици от смъртта на наследодателя на ищеца във връзка с неговото участие в
сдружението, не е посочено въпросното сдружение било ли е някъде регистрирано, каква е
била правната му организация и същност, данни за учредяването му, каква е юридическата
съдба на сдружението на частните земеделски стопани, с. Ч.. Ищецът не е доказал
качеството собственик на съответните идеални части от спорните имоти на своя
наследодател, от което обстоятелство следва, че не е доказал и процесуалната легитимация и
правния си интерес от завеждането на иска. Съдът без да се аргументира е приел, че
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е
допустим. В действителност обаче не е следвало да бъде допуснато обезпечението на иска,
1
тъй като не е възможно да се приеме по категоричен и безпротиворечив начин наличието на
всички предпоставки за допустимостта на така предявения иск. В настоящия случай
писмените доказателствата, които са приложени към исковата молба не биха могли да
обосноват и докажат вероятната основателност на иска, заедно с това определена парична
гаранция е в занижен размер. Функцията на гаранцията е обезщетителна, тъй като, съгласно
чл. 391, ал. 3 ГПК, при неоснователност на обезпечението нейното предназначение е да
обезщети ответника за претърпените вреди като последица от наложената обезпечителна
мярка. Исковото производство е образувано тъй като ищецът твърди, че е налице спор
относно собствеността върху посочените в исковата молба недвижими имоти, гаранцията в
посочения от съда размер, а именно 200 лв. противоречи на нейната обезщетителна
функция. Размерът на гаранцията не е определен, съобразно преките и непосредствените
вреди, които ответниците биха претърпяли в случай, че обезпечението е неоснователно. В
случая са налице данни, които опровергават обезпечителната нужда на ищеца, тъй като от
представените с исковата молба писмени доказателства не следва и не се доказват
твърденията на ищеца за степента на титулярство на правото на собственост върху
въпросните имоти. Правото на собственост на ищеца по предявен отрицателен
установителен иск не е предмет на делото, но има съществено значение за допустимостта на
процеса, при липса на процесуалните предпоставки за възникването и съществуването на
правото на иск на ищеца съществува невъзможност да се обоснове и обезпечителна нужда в
настоящото обезпечително производство. В обобщение се иска да се отмени определението.
Подаден е писмен отговор на частната жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. От
представените с исковата молба писмени доказателства е видно, че ищецът, като наследник
на своя баща, е собственик на идеална част от описаните в исковата молба стопански
сгради. Наличните данни за частното земеделско сдружение, с представител бащата на
ищеца, е закупило чрез търг сградите в бившия стопански двор на ТКЗС “Ч.” - в
ликвидация. Твърдението на ищеца е, че това сдружение няма регистрация като такова Това
е отрицателен факт, който ищецът не е длъжен да доказва. Ако ответниците твърдят
обратното, имат пълната възможност да проведат в хода на процеса доказване, че това
сдружение е било регистрирано в някаква форма. След като сдружението не е регистрирано,
то не е придобило статут на юридическо лице, а от това следва, че неговите членове, в т.ч. и
бащата на ищеца, са придобили закупените сгради в съсобственост като физически лица. В
конкретния случай установеното с констативен нотариален акт право на собственост на
ответниците върху всички сгради отрича правото на собственост на ищеца, независимо от
каква идеална част то се състои и така поражда правен интерес от предявяването на иска.
Ищецът не е предявил от свое име чужди права. С твърдението, че трети лица са ползвали и
ползват различни обекти от сградите, за които ответниците са се сдобили с нотариален акт
по давностно владение, се цели опровергаване на владението, на което ответниците се
позовават. И съвсем коректно , за разлика от ответниците, ищецът е посочил, че и те ползват
част от сграда в бившия стопански двор. С представените с исковата молба като писмени
доказателства договори за покупката на стопанските сгради и пр. е доказано преминаването
на собствеността от ТКЗС в ликвидация върху физическите лица, членове на сдружението,
2
посочено като купувач, в т.ч. и върху ищеца, като наследник на един от членовете.
Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима – подадена в предвидения
срок от процесуално легитимиран субект, но неоснователна.
Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на
обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата
на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай, като се извлича
от поведението на ответника. Трябва да е налице реална опасност, в резултат на
предприетите от ответника действия, да стане невъзможно или да се затрудни
осъществяването на правата на молителя по евентуално положително за него и влязло в сила
решение. Опасността, обуславяща наличието на обезпечителна нужда следва да се изразява
в такива действия на ответника - длъжник, които намаляват, заплашват да намалят или така
накърняват имуществото му, служещо за общо обезпечение на кредиторите му, че да
осуетят или затруднят реализирането на правата на последните. За да се приеме наличието
на обезпечителна нужда не е достатъчно единствено предположението на молителя,
необходимо е той несъмнено да докаже не само вероятността за това, а да я обоснове с
конкретни действия на длъжника, насочени към намаляване, увреждане, разпиляване на
имуществото или други подобни. В случая, безспорно е налице такава опасност, с оглед
характера на предявения иск и сочения от ищеца ответник. Основателни са твърденията, че
обезпечителната нужда е налице, тъй като обезпечението би създало предпоставка за
запазване на фактическото положение към момента на депозиране на исковата молба, вече
застрашено от страна на жалбоподателите. В случаите, при които вписването на исковата
молба има оповестително - защитно действие е налице обезпечителна нужда от налагане на
възбрана само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, както и в периода
между постъпване на исковата молба в съда и вписването й по реда на Правилника за
вписванията.
С допуснатата мярка не се заместват последиците на съдебното решение с евентуално
позитивен резултат на ищеца, тъй като на ответниците се предписва да бездействат, за да се
запази фактическото положение към момента на депозиране на исковата молба, и да се
въздържат от конкретни посегателства, срещу които се търси защита.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. С. М., ЕГН**********, с поС.ен адрес в обл. С.,
общ. С., с. Ч., ул. *** и С. С. М., ЕГН**********, с поС.ен адрес в обл. С., общ. С., с. Ч., ул.
*** против определение № 2734/20.10.2022г. по гр.д. № 4475/2022г. на Районен съд С..
ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН**********, с поС.ен адрес в обл. С., общ. С., с. Ч., ул. *** и С. С.
М., ЕГН**********, с поС.ен адрес в обл. С., общ. С., с. Ч., ул. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Й.
И. ЕГН ********** от гр.С., *** сумата от 200 /двеста/ лева представляваща заплатено
3
адвокатско възнаграждение за това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4