Решение по дело №608/2019 на Окръжен съд - Ловеч

                             Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                           Гр.Ловеч,………...2020 г.

 

 

                                      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско  отделение,  в  открито заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря Цветомира Баева като разгледа докладваната от председателя гр.д. №  608 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от С.Н.Б. ***, чрез адв.С.Л. против В.В.Д. *** и Н.В.Д.,*** с посочено правно основание чл.135 от ЗЗД.

 В нея твърди, че с ответницата В.Д. сключили граждански брак на 29.07.2009 г., прекратен по взаимно съгласиe  с Решение № 445/18.09.2014 г., постановено по гр.д. № 1107/2014 г. по описа на Ловешки районен съд. По време на брака си двамата са сключили договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 955790 от 14.09.2012 г. за сумата от 15 000 лв. главница и обща сума за издължаване в размер 25 161 лв., платим на 60 равни месечни вноски, всяка от 419. 35 лв. По договора за потребителски кредит ищецът се е подписал като потребител, а бившата му съпруга - като поръчител. Този кредит е бил необходим за семейни нужди по извършване на ремонт и обзавеждане на семейното им жилище, както и за провеждане на втора инвитро процедура. Ремонтираното жилище се намира в............ и е било придобито от ответницата В.Д. преди брака и поради това е било нейна лична собственост. Твърди, че цялата заета сума е разходвана за извършени ремонтни работи и подобрения в това жилище: подмяна на дограми, шпакловки, боядисване, полагане на настилки, завършен до края на 2012 г., както и за доплащане медицинските услуги по инвитро процедура, проведена в МЦ „Клиничен институт за репродуктивна медицина" - гр. Плевен. Всички подобрения са останали в полза на ответницата в собственото й тогава жилище, където е продължила да живее след развода и понастоящем.

Изтъква, че преди прекратяване на брака им, той изплащал лично със средства от работната си заплата погасителните вноски по кредита. Тогава работил като международен шофьор по трудов договор от 16.07.2011 г. с „Унтерер" ООД, със седалище в гр. Шехнице, Полша. В началото на юли 2014 г. двамата съпрузи подали молба за развод по взаимно съгласие и се разделили.

Преди раздялата се опитал да уреди отношенията си с ответницата В.Д. по изплащане на общото им задължение по договора за потребителския кредит, но му било заявено, че ще уреждат отношенията си  в съда. Твърди, че след фактическата им раздяла и след прекратяването на брака на 18.09.2014 г., той продължил да изплаща сам лично със свои средства погасителните вноски до пълното изплащане на задълженията към банката още две години до 08.11.2016 г., когато кредитът е изцяло предсрочно погасен от него. Посочва, че в периода 01.07.2014 г. - 08.11.2016 г. е направил погасителни вноски в общ размер 16 020.00 лв. Ответницата В.Д. не е направила нито една вноска за погасяване или за участие в общото задължение. Половината от заплатената от него сума за погасяване на кредита е платена в повече от припадащата му се 1/2 част от кредита, като 8 000 лв. са заплатени от него лично, вместо от бившата му съпруга.

Излага, че по образувано от него гр.д. № 1855/2017 г. по описа на Ловешкия районен съд с правно основание чл. 36, ал. 2 от СК във връзка с чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, било постановено осъдително решение, влязло в сила на 21.09.2018 г., с което ответницата В.Д. е осъдена да му заплати сумата от 8 010.00 лв. по предявения от него иск, която сума представлява половината от заплатените от него погасителни вноски по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 14.09.2012 г., сключен с „Уникредит Булбанк" АД за периода 01.07.2014 г. до 08.11.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 31.08.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото за двете инстанции в размер 2000 лв.

Твърди, че 24.09.2014 г. с нот. акт за дарение на недвижим имот № 19, том VII, peг. № 4743, дело № 602/2014 г. на нотариус Н. Т., ответницата В.Д. е дарила на майка си Н.В.Д. своя собствен апартамент № 28, находящ се в гр. ……………, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.514.32.6.28, с площ от 86,24 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 23. Твърди, че тази сделка между ответниците има за цел да гарантира, че собственото на ответницата В.Д. жилище няма да бъде включено в имуществото й, което служи за обезпечение на кредиторите й. Тя е предхождана от друго дарение на същия апартамент, извършено на 10.12.2008 г. от Ц. К. В. /баба на В.Д./ и Н.В.Д., от една страна като дарители, и В.Д., от друга страна, като дарена. Следователно същият апартамент е преминал веднъж от патримониума на Н.Д. в този на дъщеря й В.Д. и след това обратно още веднъж в патримониума на Н.Д.. Твърди, че В.Д. продължава да живее и понастоящем именно в това жилище, не го е напускала след развода и го ползва самостоятелно. Н.Д. живее на адрес: ***. Счита, че целта на това имуществено разместване е била единствено осуетяване възможността за принудително изпълнение на имуществените му претенции, които е изразил преди прекратяването на брака. На следващо място сделката е безвъзмездна, поради което уврежда кредиторите, тъй като имуществото на длъжника се намалява без никаква насрещна престация.

Навежда довод, че на първата ответница е било известно, че в качеството й на длъжник по договора за потребителски кредит, за нея е налице задължение за плащане на погасителни вноски, известен е бил броят на тези вноски и падежите им. Счита, че действията по дарението на собствения й апартамент обратно на нейната майка, са били насочени единствено В.Д. да се лиши от имущество, върху което е възможно насочването на принудително изпълнение. Изтъква, че ответницата В.Д. няма никакво друго имущество /движимо и недвижимо/, което да служи за обезпечение на кредиторите й. По силата на нот. акт за дарение на недвижим имот № 191, том XIII, per. № 13753, дело № 1547/2018 г. на нотариус Ц. Л., с който В.Д. е станала собственик като дарена на същия апартамент № 28 в ……………., ответницата Н.Д. си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху дарявания апартамент, поради което е безпредметно правото на собственост да й бъде обратно прехвърлено от дъщеря й  на 24.09.2014 г. От съдържанието на нотариалния акт от 2008 г. също е видно, че целта на договора за дарение от 24.09.2014 г. е била единствено лишаване на В.Д. от имущество.

На следващо място за целта на ответницата В.Д. изтъква и факта, че след влизане в сила на решението по гр.д. № 1855/2017 г. на Ловешкия районен съд и преди той да образува изпълнително производство срещу нея по изп.д. № 2523/2018 г. при ЧСИ Велислав Петров, двете ответнички са водили симулативен процес по гр.д. № 1916/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, което е приключило със съдебна спогодба, одобрена от съда с Определение от 13.12.2019 г. С тази спогодба ответниците са увредили интересите му като кредитор на В.Д. по вземането му по гр.д. № 1855/2017 г. Делото е с предмет присъждане на издръжка в полза на Н. Вълчева Д. в качеството й на майка на В.Д., която последната е осъдена да заплаща. За обявяване относителната недействителност на сключената между В.Д. и Н.Д. спогодба от 13.12.2018 г. по гр.д. № 1916/2018 г. на ЛРС, по силата на която В.Д. се задължава да заплаща на Н.Д. месечна издръжка в размер 350 лв., са предявили иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 299, ал. 3 от ГПК, по който е образувано гр.д. № 1620/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд.

Изтъква, че сключеният договор за дарение на апартамент от 24.09.2014 г. хронологически следва непосредствено постановеното решение за развод № 445/18.09.2014 г. на Ловешкия районен съд по гр.д. 1107/2014 г. Сделката е сключена само 6 дни след постановяване на решението. Към тази дата - 24.09.2914 г., той вече е бил внесъл сам след фактическата раздяла на съпрузите три вноски за погасяване задълженията по договора за потребителски кредит, съответно на 14.07.2019 г., на 14.08.2014 г. и на 15.09.2014 г., всяка в размер 419,35 лв., или общо в размер 1258,05 лв. Следователно, към дата 24.09.2014 г. размерът на задълженията на В.Д. е бил в размер 629 лв. Вземането му спрямо ответницата В.Д. е възникнало още на 14.07.2014 г. и се е увеличавало постепенно до размера от 8010 лв. към 08.11.2016 г. То  предхожда сключения на 24.09.2014 г. договор за дарение. Първата ответница не притежава никакво друго движимо и недвижимо имущество за удовлетворяване на вземането му. По аргумент от противното, чл. 135, ал. 1 от ЗЗД не изисква знание за увреждане у третото лице, когато сделката е безвъзмездна. От сключения нот. акт № 19, том VII, per. № 4743, дело № 602/2014 г. е видно, че В.Д. не е получила нищо от третото лице - Н.Д., следователно знание за увреждането у третото лице не се изисква. Въпреки това твърди, че и двете ответнички са знаели за задълженията на В.Д. и че сделката е била извършена целенасочено за увреждането му.

 Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 135 от ЗЗД да обявите за недействителен спрямо С.Н.Б., с ЕГН: ********** и адрес: **…………., договор за дарение на недвижим имот, сключен между ответниците В.В.Д., с ЕГН: ********** и Н.В.Д., с ЕГН: **********, обективиран в нот. акт № 19, том VII, peг. № 4743, дело № 602/20l4 г. на нотариус Найда Тодорова, като му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от В.В.Д. и Н.В.Д.. Двете оспорват изцяло предявения иск и молят да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На първо място оспорват твърдението на ищеца, че ответницата В.Д. е имала качеството на длъжник по договора за потребителски кредит и за нея е било налице задължение за плащане на погасителни вноски, в резултат на което извършеното дарение на процесния недвижим имот е било ръководено от целта същата да се лиши от имущество, върху което е било възможно да се насочи принудително изпълнение. Видно от представения договор за потребителски кредит № 955790/14.09.2012 г., сключен между ищеца в качеството на кредитополучаел и длъжник, от една страна и „Уникредит Булбанк” АД -кредитор, В.Д. има качеството на поръчител по договора, а не на длъжник. Отговорността на поръчителя е акцесорна и има обезпечителна функция, гарантираща изпълнението на главното задължение. Потребителският кредит е бил редовно обслужван от ищеца -длъжник и към момента на извършената сделка дарение на 24.09.2014 г. В.Д. не е имала установени задължения нито към банката -кредитор, нито към ищеца в качеството му на длъжник по потребителския кредит. Задължението на В.Д. към ищеца възниква едва на 21.09.2018 г. на основание влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 1855/2017 г. по описа на ЛРС.

Не приемат и становището на ищеца, че задължението на ответницата В.Д. към него е възникнало още на 14.07.2014 г. Задължението на В.Д. към ищеца възниква едва на 21.09.2018 г. на основание влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 1855/2017 г. по описа на ЛРС, т.е. четири години след изповядване на процесната сделка дарение. Нито към момента на развода, нито към момента на изповядване на сделката дарение ответниците са имали намерението да увредят ищеца, който към този момент не е имал качеството на кредитор на В.Д..

Твърдят, че към момента на делото за развод и непосредствено след прекратяване на брака, ответницата В.Д. е била в много тежко здравословно състояние и е претърпяла продължително скъпо хормонално лечение, за което е вземала пари назаем от своите родители. Притеснена от тежкото здравословно състояние на дъщеря си, Н.Д. е поискала да получи обратно наследствения апартамент, който на 10.12.2008 г. й е дарила заедно с нейната баба Цона Кочева В.. Сделката е извършена безвъзмездно по съгласие на страните, тъй като в действителност не е имало насрещни престации.

Оспорват твърдението на ищеца, че сделката дарение от 24.09.2014г. е извършена с цел осуетяване на възможността за принудително изпълнение на имуществените претенции на ищеца към ответницата В.Д.. Такива претенции не е имало към момента на извършване на сделката нито от страна на ищеца, нито от страна на банката - кредитор по потребителския кредит. Сделката не е била предназначена да увреди ищеца, а е резултат на финансови и родствени отношения между ответниците.

 Считат, че сделката е изповядана преди възникване на вземането на ищеца към ответницата В.Д. и не е предназначена от договарящите по нея /дарител и дарен/ да увредят ищеца, който към този момент не е имал качеството на кредитор към В.Д.. Правят и възражение, че искът е погасен по давност.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и чрез процесуалния си представител адв.С.Л. поддържа предявения иск. Подробно доводите си излага в представената писмена защита.

Ответниците чрез упълномощения процесуален представител адв. С.Д. оспорват предявения иск и молят да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като им се присъдят направените по делото разноски.

От представените по делото писмени доказателства, показанията на св. Дилян Дишев, Д.С., Ценка Петрова и Христина Данчева, заключението на съдебно-икономическата експертиза и обясненията на страните, съдът приема за установени следните факти:

На 29.07.2009 г. ищецът и ответницата В.В.Д. са сключили граждански брак.

 На 12.09.2012 г. между „УникКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД като кредитор, С.Н.Б. в качеството му на потребител и В.В. Барбова като поръчител е сключен Договор за отпускане на потребителски кредит № 955790 за сумата 15 000 лв., вносима на 60месечни вноски в размер на 419.35 лв. всяка от тях.

 От приложеното по делото решение № 445/18.09.2014 г. по гр.д. № 1107/2014 г. по описа на РС – Ловеч се установява, че сключеният между двамата граждански брак е прекратен по взаимно съгласие и утвърдено постигнатото споразумение. В него молителите се декларирали, че неуредените имуществени отношения ще уредят извънсъдебно, а семейното жилище, находящо се в гр…………….. – собственост на В.В. Б. и след развода се предоставя за ползване от нея.

По делото е представен нот.акт № 191, т.ХIII, рег. № 13753, дело 0 1547/2008 г. на нотариус Цветослав Лазаров, рег.  № 138 на НК, с който Ц. К. В. и Н.В.Д. даряват на В.В.Д., внучка на първата дарителка и дъщеря на втората, собствения се недвижими имот, а именно: жилище, апартамент – самостоятелен обект в сграда 43952.514.32.6.28 в гр……………. В него дарителите са запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху описания имот.

С нот.акт № 19, том VII, peг. № 4743, дело № 602/2014 г. на нотариус Найда Тодорова, рег. № 481 на НК, В.В. Барбова  е дарила  на майка си Н.В.Д. апартамент с идентификатор 43952.514.32.6.28, находящ се в гр…………. и прилежащото му избено помещение № 23.

С решение от 01.08.2018 г., постановено по в.гр.д. № 249/2018 г. по описа на ОС – Ловеч, е отменено решение № 159/2504.2018 г. по гр.д. № 1855/2017 г. на РС – Ловеч и постановено друго, с което В.В.Д. е осъдена да заплати на С.Н.Б. по предявения от него иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.36, ал.2от СК сумата 8010 лв., представляваща половината от заплатените от него погасителни вноски по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 955790/12.09.2012 г., сключен с „Уникредит Булбанк”АД за периода от 01.07.2014 г. до 08.11.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 31.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

От ищеца е представено удостоверение за липса на задължение по кредит  изх. № 12709/08.11.2016 г. В него е посочено, че към 08.11.2016 г. С.Н.Б. няма задължения към УникКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД по потребителски стоков кредит № 955790/12.09.2012 г.

С протоколно определение № 1684/13.12.2018 г. по гр.д. № 1916/2018 г. на РС – Ловеч е одобрена на основание чл.234 от ГПК спогодбата между В.В.Д. и Н.В.Д., по силата на която В.В.Д. се задължава да заплаща на Н.В.Д. месечна издръжка в размер на 350.00 лв., начиная от 01.10.2018 г. до настъпване на законна причина за изменение или  прекратяване на издръжката.

С протоколно определение № 1035/05.09.2019 г. по гр.д. № 1227/2019 г. на РС – Ловеч е одобрена на основание чл.234 от ГПК спогодбата между В.В.Д. и Н.В.Д., по силата на която В.В.Д. се задължава да заплаща на Н.В.Д. месечна издръжка в размер на 400.00 лв. или увеличение с 50.00 лв. на предходната издръжка от 350.00 лв., начиная от 28.06.2019 г. до настъпване на законна причина за изменение или  прекратяване на издръжката.

От приетото като доказателство съдебно удостоверение изх. № 1620/2019 от 17.03.2020 г. се установява, че пред РС – Ловеч е висящо гр.д. № 1620/2019 г. със страни С.Н.Б. /ищец/ и В.В.Д. и Н.В.Д. с правна квалификация чл.26, ал.2, изр.1, предл.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на протоколно определение от 13.12.2018 г. , с което е одобрена съдебна спогодба по гр.д. № 1916/2018 г. на РС –Ловеч и за обявяване относителната недействителност по отношение на С.Н.Б. на сключената между В.В.Д. и Н.В.Д. съдебна спогодба с пр.квалификация чл.135, ал.1 от ЗЗД.

От ищеца е представена и справка от НАП за наличие на трудов договор на Н.В.Д. и получавано основно трудово възнаграждение от 510.00 лв., както и пенсия в размер на 219.43 лв.

В показанията си ангажираните от ищеца св. Д. Д. и Д.С. твърдят, че средствата от изтегления кредит са изразходвани за основен ремонт и обзавеждане на жилището на ответницата В.Д., в което е живяла със С.Б., както и за инвитро процедури. Свидетелите посочват, че двамата са се разделили юли месец 2014 г., а през септември 2014 г. са се развели, като ищецът продължил да погасява кредита. Св.С. е присъствал на разговор с ответницата Н.Д. в магазина,  който работи, в който казала на С., че с дъщеря й ще се разправят в съда.

В показанията си св.Ценка Петрова, която е сестра на първата ответница и дъщеря на втората твърди, че след развода с ищеца, В. изпаднала в тежко психическо състояние, което наложило лечение при психиатър. За период от около една година за нея се грижела баба й и баща й на село. Сега работи и има добри доходи. Завели дело за издръжка, защото трябвало да бъдат сигурни, че тя ще плаща заради операцията на майка им. Баща им също претърпял операции, за които били необходими доста средства, които те нямали. Прехвърлянето на апартамента, който е наследствен от дядо им и в който живее се наложило, защото не знаели какво ще предприеме.

Св.Христина Данчева излага в показанията си, че след развода ответницата В.Д. рухнала психически и при нея постоянно трябвало да има човек. В един момент казала, че иска да ходи в чужбина, но близките й не били съгласни. Свидетелката твърди, че В. никога не е искала да продава жилището, но след това го прехвърлила на майка си. И след развода С. продължавал да я търси по телефона, защото му дължала някакви пари.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като компетентно и неоспорено от страните се установява, че погасителните вноски по Договор за отпускане на потребителски кредит № 955790/12.09.2012 г., съответстващи по размер на посочените в погасителния план, в периода от 01.07.2014 г. до 08.11.2016 г. вкл. са заплатени от С.Н.Б. чрез банкови преводи от разплащателната му сметка в лева № 70004520712339. Средствата за тези вноски са осигурени чрез вътрешнобанкови преводи от разплащателната сметка на ищеца в евро и за цитирания период са в размер на 16 020.27 лв. При извършената проверка вещото лице М.И. е констатирало, че средствата от разплащателната сметка в евро с № 70001520712139 са преводи от фирма UNTERER ООД и с произход трудови възнаграждения на титуляра С.Н.Б.. За периода от 01.07.2014 г. до 24.09.2014 г. ищецът е направил погасителни вноски по цитирания договор за потребителски в размер на 1 258.05 лв.

При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца  на  Договор за дарение на недвижими имот, сключен между ответниците В.В.Д. и Н.В.Д., обективиран в нот. акт № 19, том VII, peг. № 4743, дело № 602/20l4 г. на нотариус Н. Т. .

Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Следователно за уважаването на този иск, предоставен на кредитора за защита от намаляване имуществото на длъжника, следва да се докажат предвидените в закона предпоставки, а именно: качеството на кредитор на ищеца спрямо първия ответник, като вземането трябва да е възникнало преди извършване на атакуваната сделка; наличие на действие, с което се уврежда кредитора; длъжникът да е знаел за това увреждане към момента на извършване на атакуваната сделка. Когато тя е възмездна, договарящото с него лице също трябва да е знаело за увреждането. Ако е налице безвъзмездна сделка /дарение/, за уважаването на предявения иск е достатъчно ищецът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението към него.

Настоящата инстанция приема, че в случая от представените по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД – ищецът С.Н.Б. да има качеството на кредитор спрямо първия ответник В.В.Д.. Многобройната и непротиворечива практика на ВКС приема, че страната, която е поискала отмяната по чл.135, ал.1 от ЗЗД, установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно и не е обусловено от установяването му с влязло в сила съдебно решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява дали съществува вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Увреденият има интерес от Павловия иск, когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно положение и с прогласяване на недействителността на увреждащата сделка се променя правната сфера на ответника. Увреденият кредитор няма интерес от Павловия иск и той е недопустим, когато правната промяна вече е настъпила на друго основание или когато действителното правно положение съвпада с целената правна промяна, т.е. увреждащата сделка е непротивопоставима на друго основание. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 от ГПК решение № 131/16.06.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4996/2013 г. на III г.о., решение № 35/12.04.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1783/2017 г. на III г.о., решение № 639/06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 754/209 г. на IV г.о. и др.

Имайки предвид изложеното, съдът счита за неоснователно направеното в отговорите от ответниците възражение, че задължението на ответницата В.Д. към ищеца е възникнало едва на 21.09.2018 г. на основание влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1855/2017 г. по описа на РС – Ловеч, т.е. четири години след изповядване на дарението. За да обоснове качеството си кредитор, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът навежда твърдения, че средствата от отпуснатия потребителски кредит са изразходвани за   основен ремонт и обзавеждане на собственото на първата ответница семейно жилище, в което тя е продължила да живее и след прекратяване на брака, както и за провеждане на втора инвитро процедура. Позовава се и навлязлото в сила на 21.09.2018 г. решение по гр.д. № 1855/2017 г. на РС – Ловеч с правно основание чл.36, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.127, ал.2 от ЗЗД, с което ответницата В.Д. е осъдена да му заплати сумата 8010.00 лв., представляваща половината от заплатените от него погасителни вноски по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 14.09.2012 г. за периода от 01.07.2014 г. до 08.11.2016 г. От представените по делото писмени доказателства и заключението на  допусната съдебно - икономическа експертиза се установява, че за периода от 01.07.2014 г. до 24.09.2014 г., когато е изповядана сделката, с която ответницата В.Д. е дарила на майка си ответницата Н.В.Д. описания по-горе апартамент, ищецът е направил погасителни вноски по цитирания договор за потребителски в размер на 1 258.05 лв. За целия период от 01.07.2014 г. до 08.11.2016 г. вкл.  от С.Н.Б. чрез банкови преводи от разплащателната му сметка в лева е изплатен и остатъка от кредита в размер на 16 020.27 лв. Анализът на доказателствата по делото води до извод, че част от вземането на ищеца е възникнало още на 01.07.2014 г., т.е. преди сключване на разпоредителната сделка. Разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД не поставя като условие за успешното провеждане на иска цялото вземане да е възникнало преди увреждащото действие. С влизането в сила на решението по в.гр.д. № 249/2018 г. по описа на ОС – Ловеч, вземането на ищеца в пълния му размер е станало  изискуемо и ликвидно. При тези доказателства настоящата инстанция счита, че ищецът  обоснова качеството си на кредитор – титуляр на парично вземане по отношение на ответника В.Д., което е възникнало преди сключването на договора за дарение на 24.09.2014 г.

Съдебният състав счита за неоснователни и доводите на ответиците, че в хода на договорните отношения между ищеца и банката – кредитор, ответницата В.Д. не е имала качеството на длъжник, тъй като е само поръчител и нейното задължение е акцесорно. На първо място следва да се отбележи, че основание за претенцията на ищеца не е договора за поръчителство, а чл.36, ал.2 от СК.  Отговор на направеното възражение е даден в Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГТК, ВКС, т. 1. Според него защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД е приложима по отношение и на извършени от поръчителя разпоредителни действия. Отговорността на поръчителя възниква въз основа на самостоятелно договорното отношение, но тя не е субсидиарна по отношение на отговорността на главния длъжник, затова със сключването на договора за поръчителство поръчителят става допълнителен длъжник на кредитора и цялото му имущество служи за обезпечение на кредитора. След като кредиторът има двама съдлъжника, той разполага с една и съща възможност за защита спрямо тях и по отношение на поръчителя са допустими всички процесуални способи, които гарантират точно изпълнение на поетото задължение, включително иска по чл. 135 ЗЗД. При липса на специална норма, която да изключва приложението на този иск, няма основание да се приеме, че понятието "длъжник" в същата норма не включва всички лица, които отговарят за задължението с цялото си имущество.

В случая разпоредителната сделка е извършена близо три месеца след възникване на задължението. Без значение за основателността на иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД са мотивите на извършената разпоредителна сделка, с която се уврежда кредитора. По аргумент за противното от чл. 135, ал.1, изр.2 на ЗЗД, в случаите, в които сделката е безвъзмездна, ирелевантно е и знанието на останалите участници в нея за предпоставките за обявяване на относителната недействителност. От значение е знанието на ответника - длъжник за това, че уврежда интересите на своя кредитор. В настоящия случай събраните по делото гласни доказателства установяват мотивите за извършване на дарението, но не оборват знанието за увреждането, което произтича от обстоятелството, че при съществуващо задължение ответницата В.Д. е прехвърлил свои имуществени права, срещу които не е получила никаква насрещна престация и така е намалил имуществото си, знаейки, че ищецът  има вземане. Следователно, осъществената сделка - дарение на единствения притежаван от нея недвижими имот е увреждаща. Посредством нея имуществени права от патримониума на длъжника се прехвърлят в имуществото на друго лице, в случая нейната майка, без да бъдат заместени от еквивалентни имуществени блага. Следователно с нея се намалява имуществото й, което съгласно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите. Тъй като сделката е безвъзмездна, по аргумент за противното от чл. 135, ал.1, изр.2 ЗЗД, знанието за увреждането на лицето, с което длъжника е договарял е ирелевантно за правото на кредитора да иска обявяването на недействителността. Ирелевантно за иска по чл. 135 от ЗЗД е също така и обстоятелството с какво имущество длъжника разполага и дали остатъка от имуществото след разпоредителната сделка е достатъчен да удовлетвори кредитора. Тези въпроси могат да възникнат и да бъдат изследвани единствено в хода на изпълнителното производство.

От събраните по делото доказателства се налага извод за наличието и на третата предпоставка - длъжникът да е знаел за това увреждане към момента на извършване на атакуваната сделка. Ответницата В.Д. е знаела, че и след прекратяване на брака погасителните вноски по договора за потребителски кредит, изтеглен за семейни нужди,  се дължат на кредитодателя. Както беше посочено по-горе, същата е поръчител потози договор. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от СК за задълженията, поети за текущи нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно. От показанията на св.Христина Данчева, на които съдът дава вяра като непосредствени и незаинтересовани от изхода на спора се установява, че В. никога не е искала да продава жилището, но след това го прехвърлила на майка си. В показанията и другите разпитани по делото свидетели твърдят, че ответницата В.Д. и към момента продължава да живее в това жилище. Целта на това дарение е била осуетяване на възможността за принудително изпълнение имуществените претенции на ищеца. В подкрепа на този извод са показанията на св.Христина Данчева, която изтъква, че след раздялата и развода ищецът търсил В.Д. по телефона за пари, които тя му дължала. На следващо място в показанията си св.Д.С. твърди за разговор на ищеца с ответницата Н.Д. в магазина през август 2014 г., в който тя казала на С., че с дъщеря й ще се разправят в съда. Следователно преди изповядване на атакуваната сделка, втората ответница също е знаела за претенциите на ищеца спрямо дъщеря й. На този етап съдът не следва да обсъжда останалите ангажирани от ищеца доказателства във връзка с оспорването на одобрената от съда спогодба между ответниците за  заплащане на издръжка от В.Д. на Н.Д., по повод на което е образувано гр.д. № висящо гр.д. № 1620/2019 г. по описа на РС – Ловеч, тъй като липсва влязъл в сила съдебен акт.

Не намира опора в закона и доказателствата по делото направеното от ответниците възражение, че ако ищецът е имал имуществени претенции спрямо първата ответница към момента на развода, същите е следвало да бъдат уредени в сключеното между тях споразумение. Нормата на чл.51, ал.1 от СК не изисква като част от съдържанието на споразумението да се уредят и имуществените отношения между съпрузите. В чл.51, ал.1, изр.2 е дадена възможност съпрузите да се споразумеят и по други последици на развода. В случая от приложеното по делото решение № 445/18.09.2014 г. по гр.д. № 1107/2014 г. по описа на РС – Ловеч се установява, че в одобреното от съда споразумение за прекратяване на брака, молителите се декларирали, че неуредените имуществени отношения ще уредят извънсъдебно, което е признание за наличието на такива.

Поради изложените съображения настоящата инстанция счита, че са налице всички предпоставки на чл.135, ал.1 от ЗЗД за уважаване на предявения иск.

При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените по делото разноски в размер на сумата 1245.54 лв. съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                 Р    Е    Ш    И   :

 

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на С.Н.Б., с ЕГН: **********,***, договор за дарение, обективиран в нот. акт № 19, том VII, peг. № 4743, дело № 602/2014 г. на нотариус Н.Т., с който В.В.Д., с ЕГН **********, с адрес *** е дарила на майка си Н.В.Д., с ЕГН **********, с адрес *** самостоятелен обект в сграда: апартамент със застроена площ 86.24 кв.м. с идентификатор 43952.514.32.6.28 и избено помещение № 23, заедно с 1.66155% от идеалните части от общите части на сградата, находящи се в гр…………...

ОСЪЖДА В.В.Д., с ЕГН **********, с адрес *** и Н.В.Д., с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на С.Н.Б., с ЕГН: **********,*** направените по делото разноски за настоящето производство в размер на сумата 1245.54 лв. съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: