Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 03.06.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, XIV състав,
в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Пенка Михайлова и
прокурор Силвиян Иванов, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2789 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС.
Образувано
e
въз основа на искова молба от И.Г.П., с ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие от закрит тип – с. Р.,
обл. Варна, с която е предявен осъдителен иск срещу ГД „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието с цена на иска в размер на 5000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на действия и бездействия на администрацията на Затворническо
общежитие от закрит тип – с. Р., обл. Варна, което е част от структурата на ГД
„Изпълнение на наказанията“, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 04.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
И.Г.П. навежда твърдения, че считано от дата 04.07.2020 г. непрестанно го болят
два зъба, като денталният лекар в пенитенциарното заведение, където изтърпява
наложеното му наказание „лишаване от свобода“, го е прегледал, но е отказал да
извади единия от болните зъби, тъй като констатирал възпаление в устната
кухина, а същевременно другия зъб на ищеца, който го боляло, следвало да бъде
почистен и да му бъде направена пломба, но зъболекарят отказал да стори това.
Ищецът П. твърди, че от този момент нататък денталният
специалист не му е оказал никаква специализирана помощ, вкл. не му е
предоставял антибиотици, поради което ищецът П. се е наложило да посещава лекар
в Затвора – Варна, който от своя страна му е предоставял само обезболяващи
лекарства, но е отказвал да му предостави антибиотици, пояснявайки, че само
денталният специалист има право да му предпише антибиотични лекарства. Посочва,
че денталният лекар в един момент дори е спрял да го приема, макар и ищецът да
се е записвал в книгата за зъболекарска помощ в Затворническо общежитие от
закрит тип – с. Р.. Също така навежда твърдения, че „зъболекарската машина“ в
зъболекарския кабинет в Затворническо общежитие от закрит тип – с. Р. не
функционира нормално, тъй като или често няма водоподаване, или водоподаването
е с твърде ниско налягане, пречещо на нормалното й функциониране. Твърди, че
многократно е отправял молби до затворническата администрация да бъде изведен
на външен дентален лекар (който не упражнява дейност в системата на ГД
„Изпълнение на наказанията“), но тези негови молби никога не са били уважавани.
Обобщава, че от месец юли 2020 г. изпитва непрекъснати болки в зъбите и не
получава никаква медицинска помощ
Поради
гореизложените съображения моли съдът да осъди ГД „Изпълнение на наказанията“
към Министерството на правосъдието да му заплати парична сума в размер на 5000
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 04.07.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, която представлява обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в силна физическа и психическа болка, глад,
безсъние, безпомощност, недоверие и несигурност в държавната администрация.
Ответната
страна ГД „Изпълнение на наказанията“ е депозирала, чрез своя процесуален
представител ст. юрисконсулт С.С., писмен отговор на
исковата молба, в която изразява своето становище за неоснователност и
недоказаност на предявения осъдителен иск, подчертавайки, че няма данни твърдяното
увреждане на здравето на ищеца да се дължи на неизпълнение на вменено от закона
задължение от страна на ответника.
В
проведеното на 19.05.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2789 по
описа за 2020 г. на Административен съд – Варна, ищецът И.Г.П. моли за
уважаване в цялост на исковата му претенция.
В
проведеното на 19.05.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2789 по
описа за 2020 г. на Административен съд – Варна, особеният представител на
ищеца П. – адв. И.Р. *** също отправя молба за уважаване в цялост на предявения осъдителен иск.
В
проведеното на 19.05.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2789 по
описа за 2020 г. на Административен съд – Варна, ответната страна ГД „Изпълнение
на наказанията“ се представлява от своя процесуален представител ст.
юрисконсулт С.С., която моли за отхвърляне на предявения осъдителен иск, мотивирайки,
че от събраните доказателства се установява, че ответната страна не е
бездействала по отношение медицинското, в частност денталното обслужване на
ищеца П.. Ст. юрисконсулт С. моли също така за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
исковата претенция, подчертавайки, че липсват доказателства, установяващи
извършени нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗОДОВ, дори напротив – представителят
на Варненската окръжна прокуратура застъпва позиция, че са изпълнени всички
изисквания, предвидени в разпоредбите на чл. 25 – чл. 29, чл. 60 и чл. 61 от Наредба
№ 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата
за лишаване от свобода, поради което и счита, че предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и се установява от писмо с рег. № 79/18 от 09.03.2021 г от Началника
на Затвора – гр. Варна, че ищеца И.Г.П. изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 9 години и 6 месеца, наложено му с протоколно определение
от 08.01.2016 г., постановено в производството по ч.н.д. № 1714 по описа за
2015 г. на Окръжен съд – Варна.
Безспорно обстоятелство е, че на
02.11.2016 г. ищеца П. е бил преместен от Затвора – Варна в Затворническото
общежитие в с. Р. за продължаване изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.
От показанията на св. д-р Н.Я.С. се
установява, че същата в качеството си на дентален лекар – стоматолог е била
сключила граждански договор със Затвора – гр. Варна за осигуряване на дентални
грижи на лишените от свобода, като периода на действие на посочения контракт
бил от началото на месец март 2020 г. до средата на месец януари 2021 г.
От приложената извадка от амбулаторната
книга на стоматологичния кабинет в Затворническото общежитие от закрит тип в с.
Р., се установява, че на 12.08.2020 г. ищецът И.Г.П. по свое желание е посетил
стоматологичния кабинет, намиращ се на територията на Затворническото общежитие
от закрит тип в с. Р., като бил прегледан от св. д-р С., която не констатирала
необходимост от медикаментозно лечение
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира за установено следното:
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда
специална отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Самата разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на
цитираната разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, както и на нормални
условия за живот, свързани с храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност.
Съгласно
чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по посочения в глава
единадесета на раздел ІV ред, като за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда установен в АПК. В настоящия случай като
основание за предявения иск, ищецът посочва претърпени вреди от действията и
бездействията на администрацията на Затворническото общежитие от закрит тип –
с. Р., изразяващи се в задължението за осигуряване на адекватно и своевременно
медицинско обслужване, в частност стоматологични грижи и осигуряване на медикаменти.
За да се породи право на иск в полза на засегнатото от действията/ бездействията
на администрацията лице, следва неговите права и интереси да са накърнени
вследствие административно -разпоредителна дейност на администрацията. Само при
изпълнение на такъв род дейност администрацията заема властническо положение по
отношение на гражданина и има доминиращо положение в правната връзка. Тъй като
законът не презумира настъпването на вреди от всеки незаконосъобразен акт,
действие или бездействие, в тежест на ищеца е да докаже същите и причинната им
връзка с него.
Следва
да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага наличието
на три кумулативно изискуеми предпоставки – акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца като същата
се предполага до доказване на противното (съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
В
случая от показанията на св. д-р С., които съдът кредитира като последователни,
логични и най – важното, подкрепени от събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства – съвсем конкретно извлечение от амбулаторната книга на
стоматологичния кабинет в Затворническото общежитие от закрит тип в с. Р. се
установява, че ищеца е бил прегледан един – единствен път от д-р С., на дата 12.08.2020
г.
Твърденията
на ищеца, че е бил преглеждан неколкократно от д-р С., която всеки път му
отказвала изписването на антибиотично лечение, не само, че не се подкрепят от
събраните по делото доказателства, а биват напълно опровергани от тях.
Тук е
мястото да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на св. В.И.П. и св. Д.А.С.,
че лично били чули как д-р С. отпращала ищеца П., без да му изготви рецепта за
антибиотично лечение, доколкото показанията им в тази им част са
вътрешнопротиворечиви и не намират опора и подкрепа в нито едно друго гласно
или писмено доказателство по делото.
Самият
св. П. заяви, че по време на прегледа в зъболекарския кабинет бил влязъл в него
заедно с ищеца П.. На първо място това твърдение е опровергано от приложената амбулаторната
книга на стоматологичния кабинет в Затворническото общежитие от закрит тип в с.
Р., от която е видно, че на 12.08.2020 г. св. П. въобще не е бил записван и
респ. не е посещавал стоматологичния кабинет, поради което и очевидно св. П. не
е пряк свидетел на това как е бил протекъл стоматологичния преглед на ищеца.
Идентични
са съображенията на съда да не кредитира и да не даде вяра на показанията на
св. С., който също не фигурира сред записаните лица в амбулаторната книга на
стоматологичния кабинет на датата 12.08.2020 г., поради което и по аналогични
причини, съдът не може да му даде вяра, че лично бил чул, докато се намирал
непосредствено пред зъболекарския кабинет как било отказвано на ищеца да му бъде
предоставена рецепта за лекарства.
Още
повече, че св. д-р С. посочи пред съда, че практикува в кабинета по време на
преглед да присъства само един пациент, за да не бъде смущавана нейната
професионална дейност, което е още едно доказателство, че свидетелите П. и С.
не са имали обективна възможност да видят и чуят непосредствено как е протекъл
прегледа на ищеца в стоматологичния кабинет.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че остава недоказано твърдението на
ищеца, че неколкократно е посещавал стоматологичния кабинет в Затворническото
общежитие в с. Р. и му е било отказвано стоматологично лечение, в частност
изписване на медикаменти. Самата св. д-р С. заяви, че по време на прегледа не е
установила наличие на оток, болка, остър възпалителен процес, който да налага медикаментозно
лечение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от ЗИНЗС при несъгласие с определената диагноза
или назначеното лечение, лишеният от свобода за своя сметка може да поиска
консултация със специалисти от други лечебни заведения, като лишеният от
свобода посочва в молбата си лечебното заведение, лекар, при който желае да се извърши
прегледа, както и дата и час на прегледа.
Липсват
доказателства, ищецът да се е възползвал от това свое право, предвидено в
разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от ЗИНЗС, като е оповестил пред администрацията
на пенитенциарното заведение, че изразява несъгласие с констатациите на д-р С.
отнасящи се до здравословното му състояние и респ. да е проявил желание да бъде
прегледан и консултиран от външен специалист.
Съдът
би желал да коментира и извадката от Книгата за вписване на лишените от
свобода, които се нуждаят от медицинска помощ (л. 72 – л. 79 от адм. дело №
2789 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна), от която е видно, че
ищецът П. се е записал за стоматологичен преглед на 05.08.2020 г., но липсва
отбелязване същият да се е явил на него – обстоятелство, което кореспондира
напълно с показанията на св. д-р С., която твърди, че само веднъж е преглеждала
ищеца, като същевременно следващото му записване за стоматологичен преглед е за
дата 14.10.2020 г., на който ищецът не се е явил.
Предвид
показанията на св. д-р С. и извадките от амбулаторната книга на стоматологичния
кабинет на Затворническото общежитие в с. Р., съдът намира за недоказани твърденията,
наведени в исковата молба, че ищецът неколкократно е посещавал стоматологичния кабинет
в пенитенциарното заведение и съответно неколкократно св. д-р С. е отказвала да
му изготви рецепта за антибиотични лекарства.
Съдът
също така намира за недоказано твърдението, че апаратурата в стоматологичния
кабинет не е функционирала, доколкото в случая св. д-р С. сподели за някои
смущения при работата й, но те в никакъв случай не са се отразили на
здравословното състояние и преценката й за здравословното състояние на ищеца.
На
основание разпоредбата на чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС е издадена Наредба №
2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване
от свобода, в която е регламентирано по какъв начин се извършва
медицинското обслужване на лица изтърпяващи наказанието лишаване от свобода.
Съгласно
чл. 25, ал. 1 от
Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, денталната медицинска
помощ на лишените от свобода се осъществява от лекар по дентална медицина от
медицинския център в мястото за лишаване от свобода. Денталната помощ се
извършва по график, утвърден от началника на съответния затвор, поправителен
дом или затворническо общежитие като нуждаещите се от спешна дентална помощ се
обслужват с предимство.
В
случая посочената разпоредба на Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, е била изпълнена и не е
бил възпрепятстван достъпа до стоматолог – дентален специалист на ищеца П.,
докато е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие
от закрит тип с. Р..
В обобщение,
съдът намира, че ответната страна не е бездействала по отношение задължението
си да осигури своевременна и адекватна стоматологична помощ на ищеца, поради
което и липсва причинно – следствената връзка между твърдените от ищеца
неимуществени вреди и поведението на администрацията от ГД „Изпълнение на
наказанията“, поради което и предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Макар и съдът да достигна до краен извод за
неоснователност на предявения срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ към
Министерството на правосъдието осъдителен иск, съдът намира неоснователна
претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството по делото се развива по специалния ред на чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и
чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответната
страна при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че
такова не се дължи. Ето защо искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се остави без уважение.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
осъдителен иск от И.Г.П., с ЕГН: ********** срещу ГД „Изпълнение на наказанията“
към Министерството на правосъдието с цена на иска в размер на 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
силна физическа и психическа болка, глад, безсъние, безпомощност, недоверие и
несигурност в държавната администрация, настъпили в резултат на действия и
бездействия на администрацията на Затворническо общежитие от закрит тип – с. Р.,
обл. Варна, което е част от структурата на ГД „Изпълнение на наказанията“,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 04.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава Дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщаването му
пред тричленен състав на Административен съд Варна съгласно разпоредбата на чл.
285, ал. 1, пр. 2 от ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: