Мотиви към присъда N 15 / 20.05.2020г. година по
НОХД N 137/ 2020г. по описа на Окръжен съд - Русе.
Русенска окръжна прокуратура е обвинила П.Л.И. в това, че през
периода от 13.11.2019г. до 26.11.2019г. в
гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление – на два пъти, и в условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: 1 бр. синя дамска чанта
от кожа и велурен плат, 1 бр. кафяво кожено портмоне, 2 бр. диоптрични очила
поставени в черна кутийка за очила, кожена, 1 бр. връзка с 4 бр. секретни
ключа, 1 бр. връзка с 4 бр. секретни ключа и електронен чип, 4 бр. флаш памет- 1 бр. Good Ram- 4 ГБ, 1 бр. „Verbatin“ 8 ГБ, 1
бр. 29th Annual conference
EAEEIE 2019- 15 ГБ и 1 бр. черна флаш памет с надпис EAEEIE 2014, 1 чифт сиви дамски
ръкавици, велурени, 3 пакетчета носни кърпи, 1 бр. пластмасов гребен, 1 бр.
червило „Avon“,
1 бр. мобилен телефон марка „iPhone SE“, златист цвят
с IMEI- 355793071748462 и сумата от
27.00лв., всичко на обща стойност 379.80
лева, от владението на Й.Е.Р., както и
дамска чанта от владението на М.Й. Ц. - Г., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това
сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, причинена на М.Й.
Ц.- Г., изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, вр. с
чл.198, ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият
И. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях по реда на
чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства и съобразно чл.373, ал.3 от НПК, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
е роден на ***г***, със завършено основно образование, не е женен. До процесния
период извършил множество престъпления (предимно
с предмет наркотични вещества и кражби), за
които съответно бил многократно осъждан, последно по НОХД№ 8416/2018г. по описа
на Районен съд – София, за извършена кражба
в условията на опасен рецидив, през месец Април 2018год., а и за поредно
(с влязла в сила присъда по време на висящност на настоящото производство) – по НОХД№ 70/20г. по описа на Районен съд – Русе,
за извършена кражба в условията на
опасен рецидив, през месец Септември 2019год. И. изтърпял наказанието лишаване
от свобода, наложено му по НОХД№ 8416/2018г. по описа на Районен съд – София на
11.06.2019г.
След
излизането си от затвора подс.И. *** и започнал да другарува
с приятеля си св.И. С.И., като последния също доскоро бил изтърпял присъда в същия
затвор.
На 13.11.2019г. вечерта двамата се
намирали в близост до кръстовище „Олимп“ в гр.Русе. Около 20.50 часа, св.М. Ц.
се прибирала към дома си, който се намирал в същия район, като се движела по
бул.“Л.“ – една от улиците, формиращи това кръстовище. Св.Ц. носела в лявата си
ръка чанта с покупки, а в дясната - в сгънката на
лакътя - дамската си чанта. В този момент подс.И. я
забелязал и решил да отнеме нещо от свидетелката, ползвайки сила. Казал на св.И.
да го изчака и хукнал в посоката, където се движела св.Ц., в близост до бл.“А. Г.“.
Св.Ц. чула шума от стъпки от бягащ човек и забелязала мъж, който тичал към нея.
Приближавайки се до св.Ц., подс.И. я заобиколил, минал отдясно, след което й нанесъл силен
юмручен удар в областта на корема. Започнал да дърпа дамската й чанта. Св.Ц.
успяла да скръсти двете си ръце, като стискала здраво чантата си. Подсъдимия
продължил да я дърпа силно, но св.Ц. оказала съпротива и той не успял да вземе
чантата й, и я пуснал. След това побягнал в посоката, откъдето бил дошъл. Върнал
се при св.И. и му разказал, че се е опитал да ограби свидетелката, но не успял.
В това време, веднага след нападението над нея, св.Ц. подала сигнал в
полицията. На 15.11.2019год. посетила отделение Съдебна медицина при
УМБАЛ“Канев“ в гр.Русе, където била освидетелствана. Установеното било описано
в съставено Съдебномедицинско удостоверение /л.15 от ДП/. След инцидента св.Ц.
започнала да изпитва силна болка в областта на корема, която не отшумяла с
времето. Потърсила лекарска помощ, при което разбрала, че е получила коремна
херния, като трябва да се подложи на оперативна интервенция.
Съгласно
изводите на изготвената съдебно - медицинска експертиза, св.Ц. получила
следните увреждания - кръвонасядания на предна
коремна стена, охлузване и кръвонасядане на дясна предмишница, оток и кръвонасядане
на трети пръст на дясната ръка, епигастрална херния
на предна коремна стена. Извода е, че това довело до постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и, че описаните увреждания могат да бъдат
получени по начина, описан от св.Ц..
На 26.11.2019г. подсъдимия И. и св.И.
отново били заедно. Движели се по бул.“Л.“
в гр.Русе. Около 20.30 часа, в близост до търговски комплекс „Я.“ подсъдимия
видял св.Й.Р., която вървяла от магазин „К.“ по ул.“С.“. Тя носела в ръцете си
синя дамска чанта и чанта с покупки. Подсъдимия решил като в предходния случай,
да отнеме нещо от свидетелката, ползвайки сила. Казал на св.И. да го изчака и
тръгнал след св.Р.. Тя се движела до оградата на военното поделение в посока
кв.“В.“. След като завила по ул.“К.в“ подс.И. се
огледал и видял, че няма хора. Настигнал свидетелката и дръпнал силно дамската
чанта от ръката й, след което побягнал с нея. Св.Р. се обърнала след него и
видяла, че той тича обратно към ул.“С.“. В чантата й имало различни вещи - 1
бр. кафяво кожено портмоне, 2 бр. диоптрични очила поставени в черна кутийка за
очила, кожена, 1 бр. връзка с 4 бр. секретни ключа, 1 бр. връзка с 4 бр.
секретни ключа и електронен чип, 4 бр. флаш памет - 1
бр. Good Ram- 4 ГБ, 1 бр. „Verbatin“ 8 ГБ, 1 бр. 29th Annual
conference EAEEIE 2019- 15 ГБ и 1 бр. черна флаш памет с
надпис EAEEIE 2014, 1 чифт сиви дамски ръкавици, велурени, 3 пакетчета носни кърпи,
1 бр. пластмасов гребен, 1 бр. червило „Avon“, 1 бр. мобилен телефон марка „iPhone
SE“, златист цвят с IMEI- 355793071748462 и
сумата от 27.00лв. Имало също лични документи, банкови карти и карти за
отстъпки. Св.Р. подала незабавно сигнал в полицията. Междувременно подс.И. се скрил в храсти в близост до ЖП прелеза и
преровил дамската чанта. Взел от нея мобилния телефон и паричната сума от 27.00
лева от портмонето. Чантата с останалите вещи изхвърлил в храстите. След това
се върнал при св.И. и му разказал какво се е случило. Продал мобилния телефон
за сумата от 60.00 лева на св.М.М..
Впоследствие,
след разкриване на деянието от органите на полицията, св.М.предал с протокол за
доброволно предаване мобилния телефон, а подс.И.
предал с протокол за доброволно предаване дамската чанта с всички намиращи се в
нея вещи. Те били върнати на св.Р.. В хода на разследването подс.И.
възстановил паричната сума от 27.00 лева, която също била върната на св.Р..
Съгласно
изводите на изготвената СЦИЕ, стойността на отнетите вещи от св.Р. възлизала на
352.80лв., като общата стойност заедно с отнетите пари 27.00 лева е в размер на
379.80 лева.
По
време на проведените с подс.И. разговори във връзка с
този грабеж той признал пред полицейския служител св.Ц.Ц.
и за опита за грабеж, извършен по отношение на св.М. Ц.. Написал собственоръчни
обяснения по случая.
Тази фактическа
обстановка се установява несъмнено
от цялата доказателствена съвкупност,
съобразно чл.373, ал.3 от НПК. В тази насока, съдът се позовава на направеното
самопризнание от И. за всяко от двете деяния (последица
от цялостно признаване на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт) и доказателсвата, събрани
по време на досъдебното производство, които го подкрепят. По последното
съобразява комплекса от гласни доказателства, както и други доказателствени
средства /писмени/, в частта им обективиращи съотвено извършени процесуални действия и съдържанието на
изявленията, събрани чрез тях, както и съотвено тези
от експертен порядът /идводите
на визираните по фактологията горе експертизи/ заедно
осигуряващи категорична доказателствена информация за авторството и начина на
извършване на деянията, въведени с обвинението като продължавано престъпление, именно
съобразно визираното в обстоятелствената част на обвинителния акт, възприето в
значимата му за предмета на делото част и с мотивите на присъдата. Съдът отчита
показанията на св.И. И. (явяващи се по
отношение на авторството на И. преки за едно от деянията – второто процесно по хронология, и производни – пресъздаващ
заявеното от същия по отношение на първото такова), показанията на св.М.М.
– пресъздаващ изявленията и действията на подс.И.,
непосредствено след реализиране на деянието на 26.11.19г., в това число и по
разпореждане с конкретна, отнета именно от владението на св.Р. вещ – съответния
златист на цвят, мобилен телефон „iPhone SE“,
предаден впоследствие /по който начин се обективира и
самото му наличие, съответно и достоверността на изложеното от свидетеля и
относно начина тази вещ да стигне до негово владение/, чрез предаването му, се обективира по делото посредством съдържанието на извлението му, отразено в съставения при предаването Прототокол за
доброволно предаване /л.25 от ДП/, показанията на св.Ц.Ц.
- пресъдаващ разказа пред него от срана
на подс.И. за извършителството
и конкретния начин на реализиране именно на процесните
две деяния /така, както ги описва и всяка от двете пострадали в показанията си,
а още и при първоначалната информация при подаване на сигнал за реализираните противоправни действия спрямо всяка от тях на датите,
обуславящи периода на продължаваното престъпление/, а и за действията му по
разпореждане с успешно отнетото конкретно от владението на св.Р., така, че в
частта за посочения телефон, потвърждавайки идентично заявеното и от страна на
св.М.. Не на последно място, към съвкупността, еднозначно определяща И. като
извършител на двете деяния, съдът съобразява и показанията на пострадалите и
обясненията на И. още на предходната фаза /протокол на л.62 ДП/ даващи
идентично описание на всяко от двете събития, съпоставяйки показанията на съответната
пострадала с обясненията на И. за стореното на всяка от двете процесни дати, даващи рамки на периода на правната оценка
за реализирано продължавано престъпление грабеж. Съответно стойността на
отнетото при липса на съмнение следва от изводите на СЦИЕ, изготвена от
в.л.Гецова, а за спецификата на полученото от св.Ц. увреждане, неговия вид
/средна телесна провреда с медико - биологична
характеристика постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота/ и
причиняването му именно в резултат действията на подс.И.
спрямо тази пострадала на 13.11.19г. /давността и механизма на възникването му
– последното именно чрез описания по фактите силен удар с юмрук в областта на
корема й/, несъмнен източник са и останалите източници от експертен порядък –
изводите на обсъждащите изрично тези въпроси СМЕ - зи,
изготвени от в.л. Д.и в.л.Й., а и относно първоначалните отрицателна промяна и
оплаквания за здравословното състояние от самата свидетелка с такава насока – и
данните в съставеното СМЕ, както и медицинска документация, разкриваща факта на
провеждани изледвания, наложили се именно в резултат
събитието на 13.11.19г., насочено срещу телесната й неприкосновеност и
имуществото й, така, както е конкретизирано във фактическата обстановка по-горе.
Въз основа установеното
по фактите, съдът е стигнал до единствено възможния извод за виновността на
подсъдимия П.Л.И. и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Предвид
изложеното съдът достигна следните правни изводи:
Подсъдимия П.Л.И. е годен субект на престъплението, в което е
обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От обективна
и субективна страна П.Л.И.
осъществил състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.26,
ал.1 от НК, като през периода
13.11.2019г. до 26.11.2019г. в гр. Русе,
в условията на продължавано престъпление – на два пъти, и в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи: 1 бр. синя дамска чанта от кожа и велурен плат,
1 бр. кафяво кожено портмоне, 2 бр. диоптрични очила поставени в черна кутийка за
очила, кожена, 1 бр. връзка с 4 бр. секретни ключа, 1 бр. връзка с 4 бр. секретни
ключа и електронен чип, 4 бр. флаш памет- 1 бр. Good Ram- 4 ГБ, 1 бр. „Verbatin“ 8 ГБ, 1 бр. 29th Annual
conference EAEEIE 2019- 15 ГБ и 1 бр. черна флаш памет с надпис
EAEEIE 2014, 1 чифт сиви дамски ръкавици, велурени, 3 пакетчета носни кърпи, 1 бр.
пластмасов гребен, 1 бр. червило „Avon“, 1 бр. мобилен телефон марка „iPhone
SE“, златист цвят с IMEI- 355793071748462 и
сумата от 27.00лв., всичко на обща
стойност 379.80 лева, от владението на Й.Е.Р.,
както и дамска чанта от владението на М.Й. Ц. - Г., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила и грабежът е придружен със
средна телесна повреда, причинена на М.Й. Ц. - Г., изразяваща се в постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Подсъдимият
И. извършил две деяния, като всяко от тях осъществило поотделно състав на едно
и също престъпление – грабеж, били извършени в непродължителен период от време
– в рамките на един месец, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината – пряк умисъл, при което последващото деяние
се явявало от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
което обуславя правната оценка на деятелността като продължавано престъпление
по чл.26, ал.1 от НК. За последната оценка съдът съобразява факта, че едно от
деянията, съставляващи продължаваното престъпление (с пострадал св.Ц.) останало във фазата на опита – останало недовършено поради независещи от
волята на подсъдимия причини (осъществения от
пострадалата отпор по отношение претъпното
посегателство към чантата й със съответни вещи в нея с ползвана с дърпането й
сила, и успешното препятстване на възможността подсъдимия да я отнеме от
владението й, обусловил невъзможността на подсъдимия да довърши деянието и
постигне целта да стори последното). Така
сложилата си хипотеза по чл.26, ал.5 от НК, и считаното от съда, че довършеното
деяние спрямо пострадалата св.Р. се отразява значително (дава характерния облик на деятелността на подсъдимия,
като целяща реализиране на довършени грабежи и с използване на по-укоримата форма на принудата) върху характера на цялосната
престъпна дейност на дееца И., обуславят решението на съда да приеме за
правилна именно въведеното и с обвинението, правна оценка на деятелността като
продължавано престъпление така, че за него да бъде ангажирана отговорността с
налагане на наказание за него като за довършено престъпление.
При всяко от отделните деяния подс.И., изпълнил съставките на това сложно присвоително престъпление – упражнил принуда при една от
възможните й форми – приложил сила спрямо лицата, носели отнетите чанти –
издърпвайки ги (правейки опит да
постигне това при случая с пострадалата Ц.)
от
тях, с оглед отнемането им и вещите, които се окажело, че се намират в тях.
Всяко от отделните деяния започвало с упражняване на принуда върху съответната
пострадала, като при св.Ц. упражнил и предходна по време сила /удряйки я по
тялото, несъмнено в обслужване на целта, това да сломи възможна съпротива при
незабавно последвалото дърпане на чантата й/. Обективираните
посредством показанията на всяка от свидетелките, посочени във факт.
обстановка, действия по принуда на подсъдимия при двата процесни
случая, несъмнено доказват, че били в преследване на целта да отнеме от същите
намиращи се в тях движими вещи, което и сторил с прекъсване на владението на
св.Р. върху чантата /с което това деяние било довършено/ и опита това да стане
при св.Ц.. Вещите били отнемани /при единия от случаите опит за това/, против
волята на всяки от пострадалите.
Грабежът,
извършен по оношение на св.Ц. бил придружен с
причиняване на средна телесна повреда, което обуславя квалифицирането на продължаваното
престъпление по т.3, пр.2, ал.1 на чл.199 от НК, тъй като това обстоятелства се
отразява значително на цялостната /продължавана/ престъпна дейност, след като
подчертава включително и с незабавните действия спрямо същата пострадала, а
така било подходено и спрямо пострадалата Р., избора
на подсъдимия да отнема вещите от владението на съответни случайни лица,
попадащи в периметъра на неговите действия в гр.Русе, използвайки винаги принуда
във формата на сила, а не и например заплаха, обичайно увреждаща в по-ниска
степен интегритета на дадена жерства на извършван
грабеж.
Престъплението било
извършено от подс.И. в условията на "опасен рецидив" по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК /при достътачност на която и
да е от хипотезите/ – по отношение първата хипотеза –
извършил процесното престъпление, след като бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66, ал.1 от НК – това по НОХД№ 8416/2018год. на Районен съд – София, а едновременното
наличие на това осъждане, с което и да е от предходните за умишлени
престъпления от общ характер – напр. предходното по влизане в сила /по НОХД№ 2006/16г.
по описа на Районен съд – Русе/, обуславя наличието и на хипотезата по б.“б“. Данните
за влизане в сила на актовете, вкл. и изводими от производството по УПО относно
последното осъждане /Прототол на л.49 и 50 от съд. п/во/, сигурно свидетелстват, че към момента на извършване на
настоящото преспъпление, не били изтекли пет години
от изтърпяването на всяко от наказанията, наложени с тези актове.
От субективна страна подсъдимият П.Л.И. е извършил
престъплението при пряк
умисъл – при реализиране на всяко от двете
деяния, съвкупното наличие на които обуславя извършването на продължаваното
престъпление, е съзнавал противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, целял е настъпването именно на това, което
е било обективирано в поведението му – отнемане
на движими вещи от пострадали лица, посредством прилагане на принуда спрямо тях,
като по този начин именно реализирал намерението си за противозаконно
присвояване на тези вещи. Интелектуалният момент у него е включвал определени представи относно особеностите, както на въздействието
върху всяка от пострадалите от принудата, която упражнил
върху тях, така и на вредоносния резултат.
Причини за извършването на
престъплението – незачитане на чуждата собственост, желание за
облагодетелстване по неправомерен начин, трайно изграден престъпен начин на
живот.
Индивидуализация
на наказанието.
С оглед
приложението института на съкратеното съдебно следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, вр.
с чл.58а от НК, съдът съобразява, че в случая
в състава на чл.199,
ал.1, т.3, пр.2 и т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода в съответни
граници по размер и факултативно възможно за налагане по-леко по-вид наказание (конфискация на имущество). Съдът констатира липса на
основание да се обсъжда хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК, предвид факта, че
обстоятелствата, свързани с определяне на наказанието за извършеното
продължавано престъпление, не сочат за приложимост института на чл.55 от НК (в случая не са налице нито
многобройни, нито изключително смекчаващо вината обстоятелство, още по - малко
и изискваната комулативна даденост най-лекото
предвидено в закона наказание по този състав, да се окаже несъразмерно тежко
съобразно извършеното от И.), съотвено на което, следва наказанието лишаване
от свобода да се определи по реда на чл.58а, ал.1 от НК. Съобразно тази
разпоредба, при определяне на наказанието лишаване от свобода, ръководейки се
от разпоредбите на Общата част на НК (определяне на базисното, подлежащо на намаляване
наказание), съдът отчита
като отегчаващи вината обстоятелства наличието на множество предходни осъждания
на И. за извършвани престъпления от общ характер (осъждания, извън тези, виирани горе, обуславящи квалификацията опасен рецидив по процесното) и в частност негативиращите в по-висока степен
личността му данни от тях, за видово разнообразие, продължителност на времевия
период на реализиране, както и градация по степен на обществена опасност,
разгледано сравнително от началото на отпочването им,
до съвремието. Извършвайки почти всяка година престъпления от общ характер с
начало 2006год. и така до 2018год. осем различни по вид престъпления и повечето
в съучастие (няколко с
обект наркотични веества – вкл. и опит за държане на
такива в затвор, кражби и хулиганство), с процесното отнемане и опит за
отнемане на вещи, вече се изразява и в значително по – укоримото
и увреждащо обществените отнешения съставно
престъпление, с реализиране и на принуда в по-тежката от двете възможни форми
спрямо пострадалите лица, която картина сигурно илюстрира, че макар и да е
изтърпял немалко по брой и продължителност ефективни наказания, подс.И. въобще не се поправил към спазване на законите и за
придържане към правомерно поведение занапред. наложените му до момента и
изтърпявани наказания, не постиганли както иизисква законодателя целите по чл.36 от НК и следва, че процесното престъпление се явява само поредна проява на
вече изградена престъпна личност. Всъщност факта на извършване на процесното
продължавано престъпление малко след излизането от затвор /което станало на
11.06.19г/ е само поредно доказателство за правилността на такава оценка. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита и факта на реализаране
на настоящото престъпление при наличие на повече от едно квалифициращо го
обстоятелство, а отделно – и факта на
упражняване и при двете, съставляващи продължаваното престъпление деяния, на
сила спрямо пострадалите, и то определено /особено при случая със Ц./
надхвърляща по тежест и характер въздействието и обичайно ползваните похвати
при други случаи на подобни грабежи – съдът визира първоначално нанесения удар,
като нехарактерен елемент при положение, че цел на действията очевидно било
отнемане на насената от нападнатото лице дамска
чанта. Тази допълнителна агресия към телесната неприкосновеност свидетелства за
една значително по -висока обществена опасност на извършителя, съпоставено с
известното от практиката за други извършители на подобни деяния.
Като
смекчаващо вината обстоятелство съдът цени направените още по време на
досъдебното производство самопризнания /с начало още дни след последното от
двете деяния, пред полицейски служител/, съдържанието на които несъмнено въз
основа прегледа на хронологията и действията по разследването от материалите в
предходната фаза на процеса свидетелства, че значително допринесли за успешното
разкриване на деянията така, че надхвърля последиците по редуциране вече на
тежестта на наказателната отговорност, чрез направеното в съдебното следствие признание на
фактите по реда на чл.370, т.2 от НПК. Като положително обстоятелство от
значение за индивидуализиране на наказанието съдът отчита и факта на
възстановяване на вещите на пострадалата, частично случило се и поради съдействието
на подсъдимия при провежданото разследване.
Съобразявайки тези обстоятелства,
с констатация за превес на отегчаващите, съдът намира, че
базисния размер на наказанието лишаване от свобода (съобразно разпоредбите на Общата част на НК) следва да се определи над средата на предвиденото, а именно ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така определеното наказание, съобразно чл.58а, ал.1 от НК
съдът намалява с една трета, като постановява подс.И.
да изтърпи наказание ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Този размер съдът счита за
адекватен за постигане целите на наказанието и най – вече от
тях, за този
период от време на подс.И. да
се отнеме възможността да върши престъпления и в достатъчен период от време да
обмисли нататъшното
си поведение. Това наказание следва да се
изтърпи ефективно от подс.И., както предвид
размера му, така и предвид миналите му осъждания,
при първоначален строг режим, съгласно правилата по чл.57, ал.1, т.2, б“а“ и б.“б“ от ЗИНЗС. Съобразно данните още
от ДП /в декларация и автобиография на подсъдимия/, а и изрично въз основа на
изисканите справки по време на съдебното, подс.И. не
разполага с имущество, което да е предмет на факултативно предвиденото
наказание конфискация до една втора от имуществото на виновния, предвид което
съобразно правилото по чл.45, ал.1 от НК не е налице възможност за налагане на
това наказание.
На основание
чл.59, ал.1 от НК, следва да се
постанови приспадане при изпълнение на наказанието лишаване от свобода,
времето, през което подс. И. е бил задържан по
това дело - от
28.11.2019год. до 22.01.2020г.
Подсъдимия
следва да заплати направените в наказателното производство разноски.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
Окръжен съдия: