№ 13684
гр. София, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110161072 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от Б. Е. С., ЕГН ********** срещу
(ФИРМА), ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно
основание вл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК относно признаването за установено
по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата в общ
размер от 640,21 лв., включваща вземания по изпълнителен лист, издаден на
10.09.2016 г. по ч.гр. д. № 23158/2016 г. по описа на СРС, въз основа на който
е образувано изп. дело № 20168440403105 при ЧСИ С. Я., поради погасяване
на вземането по давност. Претендира разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, е постъпил
такъв от ответника, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Твърди, че давността за процесното вземане е прекъсвана многократно с
редица изпълнителни действия.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която
1
е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране
или прекъсване на давността.
Страните не спорят и съдът е отделил същите като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти: че на 10.09.2016 г. по ч.гр. д. №
23158/2016 г. по описа на СРС е издаден изпълнителен лист за сумата от
640,21 лв. в полза на ответника срещу ищеца, въз основа на който изп. лист е
образувано изп. дело № 20168440403105 при ЧСИ С. Я..
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни
изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и
действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на
покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
От материалите по изпълнително дело № 20168440403105 се
установява, че на 21.09.2016 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на
длъжника, на 18.04.2017 г. е наложен запор на банкови сметки, на 23.04.2018
г. е наложен запор на банкови сметки, на 20.07.2018 г. е наложен запор на
трудово възнаграждение, на 08.11.2019 г. е наложен запор на трудово
възнаграждение.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
2
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Поради изложените съображения съдът намира, че на 08.11.2019 г. с
наложен запор на трудово възнаграждение е предприето изпълнително
действие, прекъсващо давността и от тогава е започнала да тече нова
петгодишна давност, която към момента не е изтекла, поради което и искът
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответника за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лв., поради липса на фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Е. С., ЕГН ********** срещу (ФИРМА),
ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание вл. 439
ГПК, вр. чл. 124 ГПК относно признаването за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата в общ размер от 640,21
лв., включваща вземания по изпълнителен лист, издаден на 10.09.2016 г. по
3
ч.гр. д. № 23158/2016 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано
изп. дело № 20168440403105 при ЧСИ С. Я., поради погасяване на вземането
по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК (ФИРМА), ЕИК
********* да заплати на Б. Е. С., ЕГН ********** сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4