Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 04.07.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Каварненски районен съд, в публично заседание на двадесет и първи
юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря Е.Ш.като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 774 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
делото е образувано по искова молба с вх.№4534/22.12.2017г., подадена от Д.Й.М.-Й.
с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв.К.С.,***,
представлявана от ****. С исковата молба са предявени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
В исковата си молба ищцата излага, че до 25.10.2017г.
е заемала длъжността „****“, като на тази длъжност била назначена със Заповед
№55/13.12.2005г. и подписано допълнително споразумение. На 25.10.2017г.
трудовият й договор бил прекратен със Заповед №62/24.10.2017г. на **** на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във
връзка със Заповед №1043/24.10.2017г. на ****на ***
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.187, ал.1, т.9 от КТ.
Ищцата счита, че незаконосъобразно и неоснователно и е
наложено дисциплинарното наказание “уволнение“. Посочва, че като правно
основание за налагане на наказанието било посочено – „увреждане на имуществото
на работодател и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства“ - чл.187, ал.1, т.9 от КТ. Като
фактическа обстановка били посочени седем нарушения, които работодателят счел,
че била извършила в периода от 31.05.2016г. до 31.05.2017г. и, които били
открити с окончателен одитен доклад, връчен й на
31.08.2017г.
Твърди, че посочените в заповедта увреждания на
имущество и разходване на средства са неправилно възприети от работодателя и в
противоречие с дадените писмени обяснения. Конкретно посочва на първо място - разход
за ремонт на 2бр.санитарни контейнери. На следващо място посочва, че била
нарушила счетоводните записвания в счетоводните документи за разкопки „****“ и
„****“, като за начина на осчетоводяване контролът се извършвал от главния
счетоводител на *** и записите били проверявани от одитен
доклад, но счита, че срока за налагане на наказанието по това нарушение бил
изтекъл на 31.08.2017г.
На следващо място е посочено, че ищцата е извършила
нарушение по отношение на плащане по фактура №302 от 02.05.2016г. за извършване
на текущ ремонт на билетен център „****“. Относно това нарушения също счита, че
срока за налагане на наказание е изтекъл на 02.05.2017г.
По отношение на извършени злоупотреби във връзка със
зареждане на служебен автомобил ****, сочи че това не отговаряло на истината.
Описаното зареждане било във връзка с отправено устно предупреждение към ****
на **** за спиране на служебните карти от бензиностанция „Петрол“ и било
заредено резервно гориво, а пътуването до ****, гр.**** било осъществено въз
основа на Заповед №РД-06-42/22.05.2017г. на директора.
На следващо място било констатирано нарушение,
свързано с изплащане на средства по сключени граждански договор. И като
нарушение е посочено, че нецелесъобразно и незаконосъобразно са разходване публични средства за необичайни и нетипични
дейности за ****. Счита, че срока за налагане на наказанието за изтекъл.
На следващо място в заповедта за нарушение било
посочено от работодателя и неизискването от ищцата на документи от фирма „****“,
с.****, извършил транспортна дейност за превоз на хора. А като последна точка в
заповедта била посочена използването на три мобилни апарати. За тези нарушения ищцата също счита, че срока
е изтекъл за налагане на наказания.
Ищцата посочва още, че последователно за срок от
четири месеца са и наложени три дисциплинарни наказания, за които имало
образувани граждански дела. Твърди, че за целия период от назначаването й на
работа до настоящия момент не е извършвала нарушения на трудовата дисциплина и
не са й налагани наказания. Според нея работодателя не се е съобразил със
сроковете за налагане на дисциплинарни наказания за извършените от нея
нарушения.
Сочи, че във посочените по-горе нарушения, според
работодателя е действала в рамките на издадената Заповед №149/29.02.2016г. на ****.
Представя и писмо изх.№21-00-51/10.03.2016г. на Министерството на културата ГД
„Инспекторат за опазване на културното наследство“, изпратено до ****, от което
било видно, че при извършена проверка през 2016г. не са открити нарушения на
ЗКН.
Твърди още, че не е спазена процедурата във връзка с
прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй като не бил постъпил отговор от
Инспекция по труда и разрешение или
отказ за уволнение.
Моли съда, да постанови решение, с което да отмени
като незаконосъобразна Заповед №62/24.10.2017г. на ****, издадена въз основа на
чл.330, ал.2, т.6 от КТ, както и да отмени заповед №1043/24.10.2017г. на ****за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.187, ал.1, т.9 от КТ, да
я възстанови на заеманата от нея длъжност – ****и да осъди ****за й заплати
обезщетение за период от 6 месеца за оставането й без работа в размер на 9 000
лева. В с.з. ищцата не се явява, а се представлява от адв.С.,
която поддържа исковата молба. Прави искане за изменение на иска по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ до размера установен със съдебно-счетоводната експертиза, а
именно – 10 960.59 лева. Претендира разноски в производството.
Ответника в писмения отговор даден по реда на чл.131
от ГПК, взема становище по допустимостта и основателността на исковата молба.
Счита я за допустима, но неоснователна.
На първо място ответника посочва, че трудов договор
№55/13.12.2005г., сключен между ищцата и тогавашния **** на ****е
недействителен. Като мотиви посочва, че не било нужно сключване на изричен
договор след като за длъжността ****е обявен конкурс и длъжността се заемала
след проведен конкурс. Посочва като пороци
липсата на концепция за развитието на ****, която не била налична в
конкурсната документация, а не били налични и научни публикации. На следващо
място ответника посочва, че през 2014г. е следвало да бъде обявен конкурс за
длъжността „********“.
На следващо място посочва, че Заповед №62/24.10.2017г.
на **** за прекратяване на трудовото правоотношение и Заповед
№1043/24.10.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ са
законосъобразно. Заповед №1043 била подробно мотивирана. Ответника посочва, че
ищцата не е изпълнявала възложените й с длъжностната характеристика задължения
за целесъобразно изразходване на финансовите средства и за следене на
финансовата дисциплина на ****. За периода 31.05.2016г. до 31.05.2017г. била
изразходвала нецелесъобразно бюджета на ****
за необичайни и нетипични дейности.
Подробно посочва какви нарушения са констатирани: 1./
изплатени средства за ремонт на изгорели ****в размер на *** лева; 2./
изтеглени средства в размер на ****лева,
като същите била използвала за лични цели, като ****; 3./извършено плащане на
03.06.2016г. към фирма „***“ ООД на стойност **** лева за ремонт на билетен
център ****; 4./ извършено нерегламентирано пътуване от ищцата със служебен
автомобил **** без да са представени заповеди за командироване и други пътни
документи; 5./ неправомерно изплатени средства от ищцата по сключени граждански
договори без конкретни задължения и без ясни и точни ангажименти, като ощетила
бюджета на ****със сумата ***лева; 6./ изплатени бюджетни средства на ЕТ „****“
с.****, за извършени транспортна дейност на хора без изискани документи, на
обща стойност **** лева, без приложени документи, доказващи действителността на
извършената услуга и на последно място 7./ извършено плащане от ищцата на
14.06.2016г. за закупуване на мобилен апарат на стойност ***лева по
недостоверна фактура. Посочено е, че не била доказала необходимостта от трети
мобилен апарат за нуждите на ***.
Всички тези нарушения били констатирани и посочени в одитния доклад за периода от 01.01.2013г.
до 31.05.2017г. и същия бил връчен на ищцата с писмо
изх.№РД-01-4677/31.08.2017г.
Ответника сочи, че при издаване на Заповед
№1043/24.10.2017г. е посочено основанието за налагането му – чл.188, т.3 от КТ,
във вр. с чл.187, ал.1 ,т.3 от КТ и чл.190, ал.1 ,т.7
от КТ и при спазване на изискванията на чл.189, чл.193 и чл.194 от КТ. Спазени били и разпоредбите на чл.194, ал.1
от КТ - да се изискат обяснения от
ищцата.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковата молба на ищцата и да
присъди разноски на ответника.
В с.з. ответната община се представлява от юрк.М.Г. и Адвокатско дружество „Б. и Г.“, в частност от адв.Б. и адв.Г., които оспорват
исковата молба и молят за оставяне на заповедта в сила.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че ищцата е работела по трудово
правоотношение с ответника на длъжност ******* гр.***, съгласно заповед №
55/13.12.2005 г. и подписано допълнително споразумение № 35/30.06.2015 г.
Доколкото в писмения отговор са наведени твърдения за неправилно проведен
конкурс за длъжността „*******“ гр.*** и назначаването на ищцата на заеманата
длъжност, то съдът следва да отбележи, че същите не са в обсега на настоящата
проверка.
Със Заповед №62/24.10.2017г. на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ, във вр. със Заповед
№1043/24.10.2017г. на **** за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
по чл.187, ал.1, т.9 от КТ, след получено писмо с вх.№РД-01-5656/13.10.2017г.
на Председателя на СО ***, за липса на членство и след изтичане на срока за
отговор на отправено искане за издаване на разрешение или отказ за уволнение с
изх.№РД-01-4865/16.10.2017г. до Инспекцията по труда гр.Добрич е прекратено трудовото правоотношение,
считано от 25.10.2017г. с Д.Й.М.-Й., на длъжност „*******“. Като причини за
прекратяване на трудовия договор е посочено основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
В заповедта е посочено, че на служителя следва да се изплати обезщетение на
основание чл.224, ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск 18 работни
дни в размер на 1425.55 лева. Самата Заповед №62 е немотивирана.
Със Заповед №1043/24.10.2017г. за налагане на
дисциплинарно наказание, във връзка с докладна записка с изх.№РД-4865/10.10.2017г. на юрисконсулта на ***, на Д.М.-Й., на длъжността
„********“ е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Съгласно заповедта
на М. е наложено най-тежкото наказание „уволнение“, тъй като е нарушила чл.187, ал.1, т.9 от КТ, а именно увреждане
на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и
други средства. В заповедта е посочено, че нарушенията са открити от
работодателя с окончателен доклад за извършване на одитен
ангажимент за даване на увереност, изпратен и връчен на ищцата на 31.08.2017г.,
а обясненията изискани и дадени от нея са за нарушения извършени за периода от
31.05.2016г. до 31.05.2017г. Следва да се отбележи, че са налице несъответствия
в приложените документи, станали повод за налагане на най-тежкото наказание
„уволнение“. Така проверката по одитния доклад обхваща
периода от 01.01.2013г. до 31.05.2017г., т.е
нарушенията, които са извършени са до дата 31.05.2017г. В Заповед №1043/24.10.2017г.
е посочено, че обяснения се изискват от ищцата за нарушения в периода от
31.05.2016г. до 31.05.2017г. Самия одитен доклад не
става ясно кога е изготвен, но ищцата е депозирала възраженията си относно него
с вх.№РД-01-4535/23.08.2017г. в деловодството на ***, т.е той е бил изготвен
преди тази дата и на работодателя са били известни тези нарушения. Възраженията
са приложени към делото, ведно с приложени писмени доказателства /стр.144-243/.
Видно от Заповед №149/29.02.2016г. на ****а, на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр.с т.14 от
Решение №37/2016г. по Протокол №5/29.01.2016г. на ***, са определени
второстепенните разпоредители с бюджет, които са на бюджетна издръжка от ***,
като под т.3 е посочен ****.
Със Заповед №РД-06-42/22.05.2017г., Директора на ****
е наградил всички служители в **** с посещение на туристически обекти в ****,
гр.****, като транспортните разходи е отбелязано, че са за сметка на ****.
От писмото с изх.№21-00-51/10.03.2016г. на
Министерството на културата, изпратено до **** и Директора на ***, се
установява, че при проверката, извършена след подаден сигнал в Министерството
на културата, отнасящ се до управлението на ***, не са открити системни или
груби нарушения на Закона за културното наследство и подзаконови нормативни
актове. В доклада са дадени препоръки, свързани с повишаване нивото на
сигурността в **** и подобряване на физическото състояние на движимите
ценности, съхранени в ****. Доклада от извършената проверка е приложен към
делото стр.249-262. Следва да се отбележи, че и този доклад, с придружително писмо е изпратен 10.03.2016г. и връчен на
работодателя на ищцата, за които още тогава е имало съмнения за извършени нарушения
Към исковата молба е представен и одитен
доклад от извършена проверка в *** за периода от 01.01.2011г.
до 31.12.2012г., който е за минал период и не подлежи на коментар от страна на
съда.
С писмо, изх.№РД-01-4865/08.09.2017г. ****е изискал
писмени обяснения от Директора на ***, във връзка с нарушения на трудовата
дисциплина. С писмо вх.№рд-01-4865/11.09.2017г. Д.М. е депозирала писмени
обяснения. Към тях са приложени и писмени доказателства.
Към делото е приложено цялото трудово досие на ищцата.
В с.з. са разпитани свидетели на двете страни.
Свидетелите водени от ищцата ***и ***свидетелстват, че
през месец май 2017г. служителите в **** били наградени с екскурзия до ****. В
тази екскурзия не взели участие всички служители, а само 10-12 човека. И двамата свидетели сочат, че не им е
връчвана заповед за командироване и не са получавали командировъчни пари.
Св.*** сочи още, че като *** е зареждал автомобила със
служебна карта. Освен това посочва, че е ползвал служебен телефон, защото
постоянно бил в движение и се налагало
да се обажда на ***, а неговия телефон бил развален. След напускането си от ****,
телефона бил върнат на ****.
Свидетелите на ответната страна ***и ***също
присъствали на екскурзията в ****, но не са виждали заповед за командироване.
Свидетелстват и относно други факти – за пожара на ***, за поддръжката и ремонта
на „****“ и „****“, които съдът счита че не са от съществено значение за
разрешаване на правния спор.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че обезщетението за оставане без работа на ищцата е в
размер на 10 960.59 лева, като периода е посочен в следния вид: от
27.10.2017г. до 08.11.2017г. е в размер на 519.74 лева и от 08.11.2017г. до
24.04.2018г. в размер на 8 387.59 лева, или общо 10 960.59 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1
от КТ е допустим, с оглед датата на връчване на заповедта за дисциплинарно
наказание "уволнение" на 24.10.2017г., поради което искът за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е предявен в срока,
предвиден в чл. 358, ал.1, т.2 от КТ /исковата молба е депозирана на
22.12.2017г./.
Безспорно, уволнението на ищцата е извършено от
компетентно лице – ****. Основание за уволнението е посочено чл. 330, ал.2, т.6
от КТ, във връзка със Заповед № 1043/24.10.2017г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение". Конкретните нарушения на трудовата дисциплина,
поради които е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" са на осн. чл. 190, ал.1, т.7 от КТ, вр.
чл. 187, ал.1, т.9 от КТ - увреждане на имуществото на работодателя.
С оглед естеството на спора, а именно трудов спор за
оспорване законност на уволнение в тежест на работодателя, ответника е да
докаже извършеното правомерно уволнение на ищцата. Съдът от своя страна е
задължен и служебно да провери за спазване законността на процедурата по
уволнението на ищцата, а именно правилата на чл. 193, ал.1 от КТ досежно спазване на задълженията на работодателя преди
налагането на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или
да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В
случая са налице писмени доказателства, които да сочат, че от ищцата са
изискани писмени обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина
/стр.105 от делото/ и такива са дадени от нея /стр.107/.
На следващо място съдът следва служебно да следи и за
спазване и на сроковете по чл. 194, ал.1
от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания
се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно
от една година от извършването му. Съотношението между двата срока е следното:
ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се
приложи едногодишния срок; ако е изтекъл едногодишния срок от извършването на
нарушението му, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението.
„Откриване на нарушението“ по смисъла на чл.194, ал.1
от КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушението на
трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на
нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които
го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от
откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени
елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши
съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая,
като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени
дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи
заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя. След изтичане
на двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ, субективното потестативно
право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се
преклудира.
В исковата си молба ищцата сочи, че срокът за налагане
на наказание по сочените нарушения, конкретизирани в Заповед №1043/24.10.2017г.
е изтекъл. Твърдението си подкрепя с входираното
възражение срещу одитния доклад и констатациите в
него. Така на л.144 от делото се намират възраженията на ищцата, изпратени и
приети в ****с вх.№РД-01-4535/23.08.2017г. Т.е. работодателят най-късно на тази
дата е бил наясно, че са налице нарушения от страна на служителя. В двумесечния
срок е следвало да наложи и дисциплинарното наказание на ищцата. Отделно от
това следва да се отбележи, че за част от нарушенията посочени в заповедта е
изтекъл и едногодишния срок.
Налагането на дисциплинарно наказание на ищцата след
изтичане на преклузивния срок по чл.194, ал.1 от КТ и
погасеното право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“,
е достатъчно основание да обуслови извод за незаконосъобразност на уволнението,
което влече след себе си основателност на иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, без да е необходимо съда да изследва по същество дали ищцата е
извършила нарушенията, за които е наказана. Издадените две заповеди – Заповед
№62/24.10.2017г. и Заповед №1043/24.10.2017г. следва да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
Основателността на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ обуславя основателност и на обусловените от него искове по чл.344, ал.1, т.2
от КТ и чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ. Ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжността
„********“, като и бъде изплатено и обезщетение за оставянето и без работа,
вследствие незаконното уволнение в рамките на максималния шест месечен срок по
чл.225, ал.1 от КТ, в размер на 10 960.59 лева.
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде
осъден да заплати държавна такса по предявените искове на основание чл.78, ал.6
от ГПК. Така по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ,
следва да заплати сума в размер на 100.00 лева, съобразно чл.3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата, а по чл.344, ал.1, т.3 от КТ,
сумата следва да е по чл.1 от Тарифата и е в размер на 438.42 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
заплати на ищцата и разноските в производството, които са в размер на 1100.00
лева, съгласно приложен списък.
Водим от горното, КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** ***, съдебен
адрес:***, чрез адв.К.С., на длъжността „Директор ан ***“, извършено със Заповед 062/24.10.2017г. и Заповед
№1043/24.10.2017г. на ****.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Д.Й.М.-Й. с ЕГН
********** ***, на длъжността „*******“.
ОСЪЖДА
***, с адрес: гр.***, ул.“***“, №**, представлявана от ****, да заплати на Д.Й.М.-Й.
с ЕГН ********** ***, на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, сумата от 10 960.59 /десет
хиляди деветстотин и шестдесет лева и петдесет и девет стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба –
22.12.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ***, с адрес: гр.***, ул.“***“, №**, представлявана
от ****, да заплати на Каварненски районен съд, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 538.42 /петстотин тридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/ лева,
представляваща държавна такса по исковете.
ОСЪЖДА ***, с адрес: гр.***, ул.“***“, №**, представлявана от
****, да заплати на Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** ***, сумата от 1100.00 /хиляда и
сто/ лева разноски по водене на делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….