№ 3678
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110153690 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ от Н. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Прелом №
8А, чрез пълномощник адв. Р. В. Ш. – САК, адрес на кантората гр. София, бул. “Александър
Стамболийски” № 125-2, ет. 2 срещу “Печатница на БНБ” АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 117, представлявано от
изпълнителния директор Красимир Драганов Михов, с които претендира признаване на
уволнението, извършено от работодателя, за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност “Книговезец” при ответника, както и заплащане на
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението в
размер на 8100 лв. за периода от 12.07.2024 г. до 12.01.2025 г. включително, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата. По реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в открито съдебно заседание ищцата
увеличава размера на осъдителния иск на 8881,43 лв. като главница по претендираното
обезщетение. Иска присъждане на разноски.
Ищцата твърди, че по силата на сключен с ответника Трудов договор № 08/13.09.2019
г. и Допълнително споразумение към него № 06-0248/25.06.2024 г., считано от 25.06.2024 г. е
изпълнявала длъжността “Книговезец”с код по НКПД: 7323-2005 с място на работа
“Печатница БНБ” АД, Дирекция “Производство на ценни книжа”, цех “Производство на
ценни книжа”, Звено “Общи ценни книжа”. Поддържа, че на 12.07.2024 г. е връчена
Заповед № 01-003159/10.07.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, с
което било прекратено трудовото правоотношение. Навежда твърдения, че процесната
заповед само бланкетно посочва правните разпоредби и цитира текстовете им от закона като
основание за налагането . Твърди, че същата е незаконосъобразна, тъй като работодателят
не е изпълнил нито една от законоустановените предпоставки, формиращи фактическия
състав за налагането на дисциплинарно наказание, а именно: за деянията, за които е
наложено наказанието, действително да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193,
ал. 1 КТ; наказанието да е наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ
относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание;
1
деянето, за което е наложено дисциплинарното наказание, да е осъществено от служителя и
същото да представлява нарушение на трудовата дисциплина / нарушение на трудови
задължения от негова страна; наложеното наказание да е определено при спазване на
критериите на чл. 189 КТ. Сочи, че в заповедта липсва фактическо основание и мотиви.
Поддържа, че добросъвестно и точно е изпълнявала служебните си задължения, не е
извършила каквото и да е нарушение на трудовата дисциплина или разпоредба в нормативен
или друг акт, което да обосновава налагането на дисциплинарно наказание, още по-малко
уволнение. Освен това твърди, че работодателят не е представил и връчил за запознаване
длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност, никога не е представил за
запознаване твърдения от него Правилник за вътрешния трудов ред на “Печатница на БНБ”
АД, не я е запознавал с цитираните в заповедта за уволнение други свои заповеди. При
работодателя също така не е бил действащ надлежно сключен колективен трудов договор,
нито е бил информирана за него или е била страна по него. Сочи, че не е бил съобщен
нито един акт от страна на работодателя, засягащ изпълнение на трудовото правоотношение,
освен подписаният от нея трудов договор и споразумение към него.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
“Печатница на БНБ” АД, с който оспорва предявените искове, като излага съображения за
тяхната неоснователност. Посочва, че исковата молба не е подадена в законоустановения
давностен срок, тъй като трудовият договор на ищцата е прекратен на 10.07.2024 г., когато е
отказала да получи процесната заповед, и от тази дата е започнал да тече двумесечният
давностен срок за предявяване на искане за отмяна на уволнението като незаконно.
Поддържа, че ищцата е извършила обективираното в заповедта дисциплинарно нарушение,
както и че процедурата по налагане на наказанието е спазена. Разяснява, че ищцата е била
назначена на длъжност “Книговезец” в Дирекция “Производство на ценни книжа”, Звено
“Паспорти” с Трудов договор № 08/13.09.2019 г. и на 13.09.2019 г. е връчена длъжностна
характеристика. На 13.06.2022 г. на ищцата е връчена нова длъжностна характеристика за
длъжността “Книговезец” в Дирекция “Производство на ценни книжа”, Звено “Паспорти” и
на 25.06.2024 г. е връчена длъжностна характеристика за длъжността “Книговезец” в
Дирекция “Производство на ценни книжа”, Звено “Общи ценни книжа”, като трите
цитирани длъжностни характеристики са подписани лично от нея. Сочи, че работодателят е
изпълнил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, като предварително е
изискал писмени обяснения от ищцата. Оспорва, че ищцата не е запозната с Правилника за
вътрешния трудов ред, тъй като същият е приет с Протокол № 01-000302/23.01.2023 г. и
утвърден от Изпълнителния директор с писмо № 01-000303/23.01.2023 г. и Заповед № 01-
000163/16.01.2023 г. с приложен списък за запознати със същия, където под № 12 е изписано
името на Н. Г. Г.. Счита заповедта за правилна, законосъобразна, постановена при спазване
на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание и при спазване на изискванията на
чл. 189, чл. 193, ал. 1, чл. 194 и 195 КТ. При условие на евентуалност прави възражение за
прихващане, което с писмена молба до Софийски районен съд с вх. № 406298/13.12.2024 г.
заявява, че не поддържа в настоящото производство. Иска отхвърляне на предявените
искове. Моли съда да допусне разпит на четирима свидетели при режим на довеждане.
Претендира разноски.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която след проверка в
счетоводството на ответното дружество да установи какъв е точният размер на
шестмесечното брутно трудово възнаграждение на Н. Г. Г. като обезщетение по чл. 225, ал. 1
КТ, съобразно размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен
отработен от ищцата месец при ответника работодател, предхождащ месеца на уволнението.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят за обстоятелствата, че са били обвързани по трудово
правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността “Книговезец”, и че то е прекратено
със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 01-003159/10.07.2024 г.,
поради което съдът ги приема за установени. Доколкото ответникът работодател не твърди
2
да е страна по валидно сключен колективен договор и не представя такъв, а ищцата изрично
отрича той да действа спрямо нея, съдът приема, че колективен трудов договор не намира
приложение към процесното трудово правоотношение.
Съдът счита твърденията на ищцата, че не са връчени длъжностните
характеристики за недоказани. На 13.09.2019 г., когато е подписан трудовият договор между
страните, работодателят е връчил и длъжностна характеристика на ищцата, утвърдена от
изпълнителния директор, в съответствие с разпоредбата на чл. 62, ал. 6 КТ. Видно от датата,
трите собственоръчно изписани имена и подписа на ищцата в долната част на документа, на
нея е дадена възможност да се запознае с съдържанието . Същото се отнася и за
последвалите длъжностните характеристики, връчени и подписани от ищцата на 13.06.2022
г. и на 25.06.2024 г. Неоснователно е и твърдението, че ищцата не е запозната с разпоредбите
на Правилника за вътрешния трудов ред на “Печатница на БНБ” АД (ПВТР). Същият е
доведен до знанието на ищцата, която е положила подписа си под него на 01.02.2023 г. като
№ 12 от списъка “Запознати с Правилника за вътрешния трудов ред на “Печатница на БНБ”
АД”.
Със Заповед 01-001266/03.04.2024 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
“забележка” за това, че на 19.03.2024 г. в 8:10 часа е била в стаята за почивка през работно
време и е хвърлила пакет с храна на пода. На 06.06.2024 г. е констатирано друго нарушение,
изразяващо се в “хвърляне на 1 брой бланка за паспорт – готова продукция в работното
помещение на звено “Паспорти”, с доклад от началник на цех “Производство на ценни
книжа” – № 01-001981/06.06.2024 г. за прекратяване на достъпа на служителката до звено
“Паспорти” и разрешен достъп до звено “Общи ценни книжа” в цех “Производство на ценни
книжа”. За преместването на ищцата е подписано Допълнително споразумение № 06-
0248/25.06.2024 г. Работодателят на два пъти е отправил спрямо ищцата писмено искане за
даване на обяснения със Заповед № 01-002115/18.06.2024 г. и с писмо № 01-
003152/09.07.2024 г. За доказване на нарушението са изискани писмени обяснения и от
други служители, станали свидетели на въпросната проява. Проведената дисциплинарна
процедура за налагане на наказание е довела до издаване на Заповед № 01-003159/10.07.2024
г. за уволнението на ищцата, оспорено в настоящото производство.
Спорен е въпросът за момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се счита наложено от деня на
връчване на заповедта на работника или служителя, от който момент се прекратява и
трудовото правоотношение между страните. Изброяването в разпоредбата на чл. 195, ал. 2
КТ за начините на връчване на заповедта за уволнение не е изчерпателно и няма пречка
заповедта да се връчи и по друг начин, като от значение е да се установи фактът на узнаване.
Изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с
достигането му до адресата съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно
действие на изявленията на страните по договора. От Заповед № 01-003159/10.07.2024 г. и
подкрепено от показанията на свидетеля Силвия Василева Костадинова се установява, че на
10.07.2024 г. заповедта е била доведена до знанието на ищцата в присъствието на двама
свидетели, удостоверили нейния отказ да я подпише след запознаване със съдържанието .
Съдът намира, че работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие на
10.07.2024 г. Поради това за момент на прекратяване на трудовото правоотношение следва
да се приеме датата 10.07.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
За основателността на предявените искове следва да се установи: 1) наличие на
трудово правоотношение с ответника и 2) неговото прекратяване по силата на заповед за
налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Тези факти са безспорно установени в
хода на делото.
3
В тежест на ответника е да докаже законосъобразното упражняване на правото му да
наложи дисциплинарно наказание “уволнение” на ищеца, а именно: 1) дали е спазена
процедурата по чл. 193 КТ и 2) спазване на сроковете по чл. 194 КТ, в т.ч. датата, на която
управителят на ответното дружество, респ. упълномощеният от него е узнал за извършеното
нарушение; 3) действията и бездействията на ищцата, описани в заповедта, по време и по
начин на извършване, които са били квалифицирани от работодателя като основание за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника; 4) тежестта на извършените
нарушения и съответствието им с наложеното дисциплинарно наказание; 5) съдържанието
на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения, които не са били изпълнени
виновно от ищцата.
По направеното възражение за изтекъл давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ съдът
намира следното. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в решение по гр.
д. № 4163/2008 г. на IV г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 1451/2009 г. на IV г. о. на ВКС,
срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е давностен и при констатация за изтичането му исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като възражението за изтекла
погасителна давност е правопогасяващо. Съдът приема за установени твърденията на
ответника, че заповедта е връчена на 10.07.2024 г., от който момент започва да тече и срокът
за оспорване законността на уволнението. Въпреки това, възражението е неоснователно.
Съгласно чл. 102б, ал. 1 ГПК съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в
електронна форма, като съгласно чл. 62, ал. 4 ГПК електронното изявление, с което се
извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с
постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. Действително
исковата молба е администрирана на 11.09.2024 г., но тя е постъпила още на 10.09.2024 г. в
22:19:54 ч., подадена от адв. Ш. чрез Системата за сигурно електронно връчване. Поради
това срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ не е изтекъл към момента на подаване на исковата
молба и възражението следва да бъде отхвърлено.
Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Трудовите правоотношения са
подчинени на общите правила за регулиране на гражданските правоотношения, вкл. чл. 95 и
чл. 96 ЗЗД. В този смисъл задължението на работодателя може да бъде изпълнено само
когато работникът или служителят – кредитор по смисъла на чл. 63 ЗЗД, даде необходимото
съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Виновно
поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени
или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното
искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но
въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на
предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави
писмените си обяснения. Виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл.
193, ал. 3 от КТ, обаче е налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна
причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на
работодателя. Такава е и практиката на ВКС в Решение № 159 от 7.06.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 563/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 272 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 145/2014 г.,
IV г. о., ГК. От значение е достигането на отправената покана до адресата за даване на
обяснения. При отказ да получи покана за даване на обяснения, работникът или служителят
сам се лишава от възможност да се запознае с твърденията и въпросите на работодателя.
Тъй като за искането по чл. 193, ал. 1 от КТ поначало не е необходимо органът на
дисциплинарна власт да спазва конкретна процесуална форма, отказът на работника или
служителя да удостовери получаването на писмено известие, изходящо от работодателя и
адресирано до него, се установява с всички доказателствени средства и подлежи на преценка
от съда с оглед установените по делото обстоятелства. Видно от представените по делото
Заповед № 01-002115/18.06.2024 г. за даване на писмени обяснения, Писмо № 01-
003152/09.07.2024 г., доведени до знанието на ищцата от свидетеля Силвия Костадинова,
4
специалист УЧР главен, на ищцата два пъти е предоставена възможност да даде обяснения в
рамките на дисциплинарното производство, проведено от работодателя, но тя е заявила, че
“не желае да дава обяснения за случилото се на 06.06.2024 г.”. Дисциплинарното нарушение
е описано по конкретен и разбираем начин като са посочени дата, час и място на
извършените действия, така че адресатът да разбере за кои негови действия се отнася
искането на обясненията. С предоставените писмени документи тя е информирана и за
откритата процедура по налагане на дисциплинарно наказание, каквото задължение по закон
не е предвидено за работодателя. С тези действия и на основание чл. 193, ал. 3 КТ се счита,
че правото на защита на ищцата не е накърнено и ответникът е изпълнил задължението си
по чл. 193, ал. 1 КТ.
Поради изложеното не е налице основанието по чл. 193, ал. 2 КТ за отмяна на
дисциплинарното наказание и неговата законосъобразност следва да бъде разгледана по
същество.
Наказанието е наложено при спазване на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Нарушението
е извършено на 06.06.2024 г., а заповедта, с която ищцата е дисциплинарно уволнена, е
издадена на 10.07.2024 г. и връчена в същия ден при отказ да бъде получена.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени изисквания към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни
реквизити – сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните
и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното
наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
В съдебната практика на ВКС трайно се приема, че заповедта за уволнение може да се
мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на
работника или служителя /Решение № 43 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2017 г., IV
г. о., ГК; Решение № 169 от 21.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5769/2013 г., IV г. о., ГК;
Решение № 171 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 68/2009 г., III г. о., ГК/. По този начин се
улеснява описанието на дисциплинарните нарушения, без с това да се накърнява правото на
защита на работника или служителя. Обосновката на работодателя за конкретните факти,
поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг
документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или
служителя. В Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 01-
003159/10.07.2024 г. работодателят препраща към Заповед № 01-002115/18.06.2024 г. и писмо
№ 01-003152/09.07.2024 г., които актове са били доведени до знанието на ищцата в
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. От значение е дали в отношенията между работника и
работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. И двата посочени акта съдържат ясно
и конкретно описание на нарушението – дата, час, място на извършване и конкретните
действия на ищцата. Затова препращането към тях в мотивите на заповедта е достатъчно, за
да се счита, че същата съдържа фактическа обосновка по отношение на това конкретно
нарушение, за което са поискани обясненията.
Следва да се има предвид, че от документите, цитирани в заповедта, и събраните по
делото доказателства се установява извършването само на едно дисциплинарно нарушение, а
именно хвърляне на 1 (един) брой бланка на паспорт в посока към масата, където се намира
служебният телефон, на 06.06.2024 г. в 09:45 часа. С оглед съдържанието на трудовото
правоотношение и установените трудови задължения, съдът намира, че поведението на
ищцата попада в цитираните в заповедта чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение на законните
нареждания на работодателя и т. 10 – неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. В тази връзка ответникът основателно се позовава на чл. 21, ал. 5, пр. 1
ПВТР – работниците и служителите са длъжни да пазят грижливо имуществото, което им е
поверено. Хвърлянето на готова продукция само по себе си демонстрира нехайство към
възложения труд и е право на работодателя да санкционира подобно поведение.
В останалата си част заповедта цитира разпоредби, чието съдържание възпроизвежда,
5
като само бланкетно посочва състави на нарушения, без да установява тяхното фактическо
извършване от страна на ищцата. Като правно основание за налагане на дисциплинарно
наказание са посочени още разпоредбите на чл. 187, т. 3 – неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологичните правила, чл. 187, ал. 1, т. 5 –
неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 187, ал. 1, т. 9 –
увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини и
енергия и др. На първо място, не се установява неизпълнение на възложената работа.
Напротив, видно от показанията на свидетеля Чавдар Йорданов Китов, ищцата е изпълнила
задължението си да отчете бланката паспорт като готова продукция и да я прибере на
съответното място за съхранение в съответствие с I. Общи сведения за длъжността, т. 6 –
Обща характеристика на длъжността от Длъжностна характеристика, връчена на ищцата на
13.06.2022 г.. Не се установява и нарушение на чл. 18, ал. 2 ПВТР, както твърди ответникът
в заповедта, тъй като с хвърлянето на бланка паспорт на масата ищцата не е затруднила или
възпрепятствала по какъвто и да е начин работата на останалите служители.
Поведението на ищцата категорично не може да се квалифицира и като нарушение на
правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Очевидно хвърлянето на бланка
паспорт не поставя в опасност здравето и живота нито на ищцата, нито на когото и да е от
останалите служители или трети лица. Освен това ответникът не установява съдържанието
на тези правила, така че съдът да направи извод за противоправност на това основание. На
следващо място, действията на ищцата не са от естество, което може да доведе до увреждане
или разпиляване на имущество. Бланката паспорт е хвърлена в посока към маса, която се
намира на работното място на ищцата, без да е установена с точност използваната сила или
опасност да попадне на друго място, където би могла да бъде увредена. Напротив, ищцата се
е върнала, прибрала е и е отчела бланката, изпълнявайки точно служебните си задължения.
Посоченият в заповедта състав по чл. 188, т. 3 КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ –
системни нарушения на трудовата дисциплина, също остава недоказан. Ответникът не е
съобразил трайната съдебна практика, намерила и последващ израз в легалната дефиниция
на понятието в пар. 1, т. 22 от ДР на КТ, съгласно който "системни нарушения на трудовата
дисциплина" са три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период
от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за
налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани – когато
дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред”. Съдът намира, че законовите
предпоставки не са осъществени. Освен нарушението на 06.06.2024 г., довело до издаване на
оспорената заповед, доказано е извършването само на едно нарушение на трудовата
дисциплина за период от една календарна година. за което със Заповед № 01-
001266/03.04.2024 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “забележка”. Следва
да се има предвид, че дори да са извършени и други нарушения от ищцата, за тях не са
поискани обяснения в нито едно от двете дисциплинарни производства, което също би
довело до незаконосъобразност на оспорената заповед.
С оглед изложеното съдът намира, че не са спазени критериите на чл. 189, ал. 1 КТ
при определяне на наказанието. Когато се касае за най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение по чл. 188, т. 3 КТ, няма пречка то да бъде резултат на едно нарушение на
трудовата дисциплина от работника или служителя, което обаче следва да съответства по
тежест на това наказание. Трайна е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 62 от
20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2020 г., III г. о., ГК, че преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата при
които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на служителя към
конкретното неизпълнение. Следва да се вземе предвид, че не се установява да са настъпили
каквито и да е вреди за работодателя. Хвърлената бланка паспорт е останала напълно годна
да бъде използвана като готова продукция. Поведението на ищцата след извършеното
6
нарушение по отчитане и прибиране на бланката свидетелства за отговорност към
изпълнението на трудовите задължения и намерение за отстраняване на негативните
последици от нейните действия. Нарушението не може да се квалифицира като достатъчно
тежко, така че да доведе до налагане на най-тежкото наказание “дисциплинарно уволнение”,
дори ако се вземе предвид предходното наложено наказание. Съдът намира, че
разпиляването на храна по пода в стаята за почивка, за което на ищцата е наложена
“забележка” със Заповед 01-001266/03.04.2024 г., не засяга съществено дейността на
работодателя, не е свързано с основните задължения по престиране на работна сила и не
може да обоснове най-тежката дисциплинарна отговорност. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ
е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на
наложеното дисциплинарно наказание. Затова съдът намира, че същото следва да бъде
отменено.
В заключение настоящата инстанция намира иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за доказан и основателен, а уволнението – за незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено.
С оглед на това основателен е и вторият иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като ищцата
следва да бъде възстановена на длъжността "Книговезец" при ответника.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ
Основателността на иска за обезщетение за незаконно уволнение предполага
установяване от ищцата на размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението, както и че в причинна връзка с
уволнението, чиято незаконност е установена с уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
е останала без работа за сочения период, за който претендира обезщетение. Тези факти са
безспорно установени в хода на делото. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014
г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС фактът на безработица може да бъде доказан, като
се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата
книжка на ищеца, която е официален удостоверителен документ за отразените в нея
обстоятелства. Видно от представената като доказателство трудова книжка на ищцата,
същата не е имала учредени трудови правоотношения след уволнението за периода от
12.07.2024 г. до 12.01.2025 г., за който претендира обезщетение.
Следва да се има предвид обаче, че трудовото правоотношение е незаконосъобразно
прекратено на 10.07.2024 г. От този момент се дължи обезщетение за оставане без работа на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за период не по-дълъг от шест месеца,
т.е. до 10.01.2025 г.
Съобразно чл. 6, ал. 2 ГПК и диспозитивното начало в гражданския процес съдът е
обвързан от исканата от страните защита, поради което не може да присъди обезщетение
извън посочения от ищеца период, от което следва, че искът е основателен за периода
12.07.2024 г. – 10.01.2025 г. Така определен и съобразно изчисленията на вещото лице,
обезщетението се равнява на 8813,31 лв.
Поради това исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225 КТ е
основателна за сумата от 8813,31 лв. и следва да бъде отхвърлена за остатъка до пълния
предявен размер от 8881,43 лв.
По повод разноските, ищцата има право да бъдат заплатени на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от иска, но не е представила доказателства за
направени разноски, поради което не следва да се присъждат. Съгласно т. 1 на
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. Уговорката в представения от ищцата Договор за правна помощ “платими в брой
или по банков път” не може да се приеме като изявление за извършено плащане и няма
7
представени доказателства в тази насока.
Ответникът претендира разноски и в съответствие с цитираното Тълкувателно
решение представя платежно нареждане за изплатен адвокатски хонорар в размер на 1986
лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 15 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 50 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
държавна такса 50 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, държавна такса в размер на 355,25 лв.
за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и разноски в размер на 400 лв. за ССчЕ, внесени от
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Н. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Прелом № 8А, извършено
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № 01-003159/10.07.2024 г. на изпълнителния
директор на “Печатница на БНБ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. “Цариградско шосе” № 117.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н. Г. Г., с ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. Прелом № 8А, на заеманата преди прекратяването на трудовото
правоотношение длъжност "Книговезец" с НКПД 7323-2002 в “Печатница на БНБ” АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 117.
ОСЪЖДА “Печатница на БНБ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 117 да заплати на Н. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес
гр. София, ул. Прелом № 8А, сумата от 8813,31 лв. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр.
чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 10.09.2024 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
8813,31 лв. до пълния предявен размер от 8881,43 лв.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Прелом № 8А, да
заплати на “Печатница на БНБ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. “Цариградско шосе” № 117 сумата от 15 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА “Печатница на БНБ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 117 да заплати на Софийския районен съд сумата от
855,25 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8