РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 22.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията Дженов
Гр.д.№ 162 по описа за 2019година на Червенобрежки Районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила
искова молба от А.М.У., с ЕГН ********** *** могила, подадена
чрез адв. Т.Т. от ПлАК, със съдебен адрес:*** против Р.И.Р., с ЕГН ********** ***, в
която се твърди, че страните са сключили граждански брак на 12.05. 2016
г. в ***Твърди се още,
че от брака си имат родено едно дете, което към настоящия момент е непълнолетно – ***с ЕГН
**********, родена на *** г.
Твърди се, че в началото съпружеските им отношения
протичали сравнително добре, но преди около половин година ответницата поискала да се разделят, като той
да вземе и детето. Твърди, че ответницата била убедена в решението си,
напуснала семейното жилище и заминала за ***, където и понастоящем живее с
майка си. Моли съдът да не се произнася по въпроса за вината, да предостави
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете на него, като
заявява, че относно издръжката не желае такава. Моли съдът да не се произнася
по въпроса за семейното жилище, тъй като е негова собственост. Не желае лично
издръжка. Относно фамилното име съдът не следва да се произнася, тъй като
съпругата не е приела фамилното име на съпруга си, след сключване на граждански
брак. Не желае съдебно- деловодни разноски.
ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з.
се явява лично и с адв. Т.Т. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа
молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИЦАТА редовно призована не се явява лично и не взема становище по иска.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за
установено от
фактическа и правна страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно по делото е, а се установява и от
приложените:
дубликат на у-е за сключен граждански брак от
05.02.2019 г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0010 от
12.05.2019 г., заверено копие на дубликат на у-е за раждане от *** г., издадено
въз основа на акт за раждане № 479 от 10.04.2002 г.,декларация от А. М.У. и
документ за платена държавна такса, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация
на страните в процеса.
Правното основание на предявените
искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска
за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични
отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното
жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и с правно
основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК.
Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо
разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването
на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение
на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ
СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
С оглед изясняване на спорните
въпроси, по делото са събрани писмени доказателства за доходите на съпругата и
гласни такива.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото безспорно е установено,
че съпрузите са сключили граждански брак на 12.05.2016 г., като преди около половин
години ответницата напуснала семейното жилище, без да и е давал какъвто и да е
повод и се установила в ***. От тогава съпрузите не поддържали никакви
контакти. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно
решение, повече от половин години в условията на фактическа раздяла, като ищеца
и от своя страна ответницата със своето процесуално поведение, изразяват своето
непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на брака.
По делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелят А.К.Н.– без родство /кръстник на
страните/, който заявява, че детето се
отглежда от бащата, като майката си заминала преди Коледа и от тогова са
разделени. Няма информация за майката. Няма желание да се съберат.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля, касаещи предмета на спора – живеене на страните при условията на
фактическа раздяла, местоживеене на детето, нужда и размер на издръжка за него.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.
49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:
Съдът като взе предвид
доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от половин години
фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното и от двамата съгласие
за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива,
каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от
необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и
духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да
изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна
привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва
желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на
семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения
между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
Досежно
вината, съдът намира следното:
Законовата уредба не дефинира
понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака".
Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение
към брачната връзка. Безспорно напускането на семейното жилище, пълната
дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и
отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един
брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и
непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат
каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка
не може да бъде заздравена, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
Предвид изложените съображения
съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод
между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съдът
да се произнася по въпроса за вината.
По отношение на родителските права, режима
на лични отношения и издръжката:
Съдът намира, че при
постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите
на децата. С приемането на новия Семен кодекс законодателят определи, кои точно
са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на
съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде
изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до
постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее роденото от
брака дете, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на
личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, след
като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
детето като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към него, желанието на родителите, привързаността на детето към
родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица – близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
По делото безспорно се установи,
че роденото от брака дете, което към настоящият момент е непълнолетната- ***с ЕГН **********, родена на *** г. се отглежда от бащата. От представените по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че на ***с ЕГН **********,
родена на ***г. е осигурено достатъчно лично пространство за учебни
занимания и отдих. По делото безспорно бе установено, че бащата разполага с
финансови възможности, които биха гарантирали един сравнително добър жизнен
стандарт на детето, като в тази насока са и представените по делото писмени
доказателства.
За ответницата не се събраха
никакви доказателства за реализираните от нея трудови доходи.
Преценявайки на кого от двамата
родители следва да се предостави упражняването на родителските права върху
роденото от брака дете и ненавършило пълнолетие и се определи неговото
местоживеене и след като направи сравнителен анализ на събраните по делото
доказателства по посочените от законодателя критерии и с оглед стриктното
следване на интересите на детето, че бащата е този който полага и може да
полага необходимите грижи за детето. Съдът намира, че към този момент следва да
предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и
определи местоживеене на същото при бащата.
По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че един режим в съответствие с
установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото положение.
Съдът намира за най-подходящ следния режим на лични контакти – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване в
дома на майката за времето от 10:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя, както и правото да го взима при себе си за
един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата.
По отношение на издръжката за детето:
Родителят,
който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на
своето непълнолетно дете. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от
нуждите на децата и възможностите на родителя. По
делото не се събраха доказателства за реализираните от ответницата трудови
доходи. Съдът приема, че във възможностите на същият е да реализира доходи в
размер на МРЗ за страната. При определяне размера на дължимата издръжка
приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът
следва да се ръководи от нуждите на децата и от възможностите на родителя, но
съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на
същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ, което определя минимален размер
на присъдената издръжка за едно дете в размер на 140 лв. Вземайки
предвид възрастта на детето – почти 18 години съдът приема, че същото за
задоволяване на своите потребности се нуждае от обща месечна издръжка в размер
на около 280 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието
на всеки от двамата родители на детето ***с ЕГН **********, родена на ***г., тази общо необходима
месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя
средства за изплащането й. В тази връзка с оглед установения доход на
родителите съдът намира, че майката може и трябва да участва в издръжката на ***с ЕГН **********, родена на *** г., с по 140 лева, а разликата ще се поеме от бащата, който
ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на детето доколкото
липсват данни и двамата родители да участват в издръжката на други низходящи.
Издръжката,
която дължи се следва от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2019 г.
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, а именно: 15
юни 2019 г., когато непълнолетната Й.У.навършва пълнолетие.
Върху
сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от
настъпване на падежът й.
По отношение на фамилното име на ищцата
след развода:
След прекратяване на брака, съпругата ще продължи да носи фамилното си
име, тъй като след сключване на брака не е приемала фамилията на съпруга си.
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния
кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда".
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява, че семейното жилище, находящо се в ***е собственост на съпруга и
съпругата няма претенци за него.
По
разноските:
Предвид извода за вината и
съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК разноските следва да се
понесат от страните така както са ги направили. Ответницата ще следва да бъде
осъдена да заплати окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15
лв., както и държавна такса върху уважения размер на издръжката, дължим за 5
месеца, в размер на 28 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1
от СК сключеният на 12.05.2016 г. с акт № 0010 от 12.05.2016 г. граждански брак между А.М.У., с ЕГН **********
*** могила и Р.И.Р., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото
му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака
дете: ***с ЕГН **********,
родена на *** г. на бащата
А.М.У., с ЕГН **********
*** могила, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето
на детето да бъде при бащата А.М.У., с ЕГН ********** на адрес: *** могила.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични контакти на детето ***с ЕГН **********,
родена на *** г. с майката Р.И.Р., с ЕГН ********** ***, всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване в дома на майката за времето от 10:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя, както и правото да го взима при себе си за
един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 149 от СК – Р.И.Р., с ЕГН ********** *** да заплаща на А.М.У., с ЕГН ********** *** могила в качеството му на баща и законен представител на
малолетната ***с ЕГН **********, родена на *** г. , издръжка за бъдеще време,
считано от 07.02.2019 г. в размер на по 140.00 /сто и четиридесет/ лв. месечно,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, до
настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака съпругата да продължи да носи фамилното си име Р..
ОСЪЖДА Р.И.Р., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 28.00 лв. /двадесет и осем лева/, както ѝ окончателна
държавна такса за развод в размер на 15,00 /петнадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: