№…………/……………..2020
г. гр. Варна
Административен
съд - Варна, в закрито съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ:
Кремена Данаилова
Мария
Даскалова
като разгледа докладваното
от съдия Кремена Данаилова частно кас. адм. дело №1615/2020 г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба на ЕТ "Ивона – Д.Н.“,
ЕИК ********* срещу решение с характер на определение № 8/06.01.2020 г. по гр.
дело № 1209/2018 г. по описа на Районен
съд – Девня, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
допълване на решението в частта за разноските и е присъдено на ответника
юрисконсултско възнаграждение.
Излага, че с нарочна молба, подадена чрез
„Български пощи“ два дни преди съдебното заседание е представен списък на
разноските и доказателства за това, че са сторени. В този смисъл намира за
неправилен изводът на съда, че списъкът с разноските е представен след
приключване на делото, поради което е оставена без уважение молбата за
допълване на решението в тази част.
Намира, че неправилно и в противоречие със закона
е присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева. Не
са налице мотиви, поради какви съображения е присъдено възнаграждението, тъй
като производството е прекратено в една част поради оттегляне на жалбата и това
е сторено преди даване ход на делото. Сочи, че неправилно юрисконсутлтското възнаграждение
е определено по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, след като е налице изменение в ГПК, което предвижда, че
юрисконсултските възнаграждения следва да се определят по реда на чл. 37 от ЗПП
и НЗПП. С тези съображения моли, ако се счете, че правилно първоинстанционния
съд е присъдил разноски на ответника, същите да са в размер от 80 до 120 лева,
съгласно чл. 23, т.4 от НЗПП.
Отправено е искане за отмяна изцяло на оспореното
решение с характер на определение и присъждане на сторените разноски.
Претендира присъждане и на сторените разноски в настоящото производство, за
което сочи, че ще представи списък.
Ответник – Директор на Областна дирекция „Земеделие“
/ОДЗ/ - Варна не е изразил становище по жалбата.
Административен
съд, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените доводи,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспореното решение с характер на определение е
съобщено на жалбоподателя на 07.02.2020 г., посочено е, че подлежи на обжалване
в 14 – дневен срок. Частната жалба е подадена на 21.02.2020 г. и съобразно чл. 62,
ал.3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, в изискуемия срок, от надлежна страна, поради
което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
След постановяване на решение № 95/13.05.2019 г.
по гр. д. № 1209/2018 г. на РС – Девня са постъпили искания от директор на ОДЗ
– Варна и от ЕТ „Ивона – Д. Неделчев“ за допълване на решението в частта за
разноските. За да постанови оспореното решение с характер на определение, районният
съд е приел, че от адв. Н. е представен списък на разноските след приключеното
съдебно заседание, поради което е оставил без уважение искането за допълване на
решението и присъждане на разноски на жалбоподателя. Уважил е искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8,
ал.3 от Наредба № 1/2004 г., като е осъдил ЕТ „Ивона – Д. Неделчев“ да заплати
в полза на ОДЗ – Варна сумата от 250 лева.
Оспореното
решение с характер на определение е незаконосъобразно поради следните мотиви:
На основание
чл. 248, ал.3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК по исканията на страните за
допълване на решението в частта за разноските съдът е следвало да се произнесе
с определение, а не с решение. В случая допуснатото процесуално нарушение не е
съществено и не са отразява на валидността на акта.
След оставяне без движение производството по гр.
д. № 1209/2018 г. на РС – Девня, жалбоподателят е уточнил предмета на спора с
молба вх. № 6252/13.11.2018 г., като е посочил: „замяната в текста на
обжалваната заповед вместо „ползвател „Декар Агро ООД““ да се чете „ползвател
„Тиасо“ ООД““ не се отразява на определените за ползване от жалбоподателя
имоти.
С това уточнение жалбоподателят е определил предмета
на спора, в предоставения срок за отстраняване нередовностите на жалбата,
поради което не е налице оттегляне на жалбата в тази част. След като е
определен предмета на спора, незаконосъобразно е оставена без разглеждане
жалбата в посочената част и е прекратено производството по делото. Тази част не
е била предмет на делото, поради което определението за оставяне без
разглеждане на жалбата е недопустимо. Същото не е било оспорено от
жалбоподателя в посочения срок и е влязло в сила. При преценка дължимостта на
разноски следва да се съблюдава не само наличие на влязъл в сила съдебен акт,
но и наличие на основание за присъждане на разноски, както и заявена претенция
за такива. В случая не е налице оттегляне на жалбата, поради което не са налице
предпоставките на чл. 143, ал.4 от АПК и
на ответника не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Отделно
от това в случаите, когато се присъжда юрисконсултско възнаграждение следва то
да се определя по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, а не
съобразно Наредба № 1/2004 г. Това обосновава незаконосъобразност на оспореното
решение с характер на определение в частта, с която е присъдено юрисконсултско
възнаграждение на ОДЗ – Варна.
От жалбоподателя е депозирана по пощата на
15.04.2019 г. молба за присъждане на сторени разноски в производството и е
представен списък на разноските, заведена е в РС – Девня с вх. № 3051/17.04.2019
г., като е отбелязано от деловодител:
„Получена, чрез поща 15:33 на 15.04.2019 г., регистратура вх. № 3051/17.04.2019
г.“ На 17.04.2019 г. се е провело открито съдебно заседание по делото, което е
приключило в 10,03 ч.
Съгласно чл. 80 от ГПК, страната,
която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. Посочената норма е приложима само в случаите на изменение на
решението в частта за разноските. В настоящия казус е налице искане за допълване
на решението, поради което нормата на чл.80 от ГПК вр. чл. 144 от АПК не намира
приложение. Това обуславя незаконосъобразност на оспореното решение, с характер
на определение и в частта, с която е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за допълване на решението в частта за разноските.
В открито съдебно заседание
на 17.04.2019 г. съдът е докладвал копие на молба от жалбоподателя, в която е
направено искане за присъждане на разноски. Следвало е съдът да предостави
възможност на жалбоподателя да я подпише, като
за неоснователното отлагане на делото е можело да наложи глоба по реда
на чл. 92а от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Това не е сторено.
Преди постановяване решение
по делото е постъпила в оригинал същата молба, ведно със списък на разноските и
договор за правна защита и съдействие, които са изпратени по пощата на 15.04.2019
г. преди последното съдебно заседание проведено на 17.04.2019 г. и са постъпили
в съда на 15.04.2019 г. в 15,33 часа.
Крайният срок за претендиране
не разноски е до приключване на устните състезания по арг. на чл. 149, ал.1 и 2
от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. В случая до приключване на устните състезания съдът
е докладвал молба от жалбоподателя за присъждане на разноски. Както беше
отбелязано, молбата не е отговаряла на изискванията за валидност, поради това
че не е била заверена за вярност, но съдът е следвало да предостави срок на
жалбоподателя да поправи действието си. Също така след като на 15.04.2019 г. е
изпратена по пощата същата молба и доказателства за сторени разноски съдът е
следвало да се съобрази с тях, поради това, че действията са извършени преди
проведено съдебно заседание и съдът е имал знание, че разноски се претендират с
оглед представено копие от молбата.
Следва, че искането за
присъждане на разноски е направено в срок, преди приключване на съдебното
дирене. Обжалваният административен акт е отменен в оспорената част изцяло, т.е. жалбата е уважена изцяло,
поради което на основание чл. 143, ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на присъждане на сторените
разноски. Дори и да бъде уважена частично жалбата, поради това, че делото не е
с определен материален интерес, не следва разноските да се изчисляват
пропорционално на уважената част, а да се присъдят изцяло. Жалбоподателят е
заплатил депозит за вещо лице – 480 лева и възнаграждение за един адвокат в размер
на 400 лева. Следва ответника да бъде осъден на основание чл. 143, ал.1 от АПК
да заплати на жалбоподателя сумата от 880 лева.
Жалбоподателят е направил
искане за присъждане на сторени разноски в настоящото производство. На същия е
указано, че на основание чл. 234, ал.1 от АПК делото ще се разглежда в закрито
съдебно заседание и му е предоставен 7 – дневен срок за представяне на
доказателства за сторени разноски в настоящото производство. В предоставения
срок и до момента не са представени такива, поради което разноски за настоящото
производство не следва да се присъждат на жалбоподателя.
На основание §16, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, производството по този закон пред съда са безплатни с изключение
на тези по чл. 14, ал.4. Производството не попада в посоченото изключение,
поради което държавни такси от жалбоподателят не се дължат. За недължимо
внесената държавна такса в размер на 50 лева е приложима нормата на чл. 4б от
ЗДТ, поради което настоящата инстанция не следва да се произнася по дължимостта
й, а и жалбоподателя не е направил искане за присъждането й.
Предвид гореизложеното, решението с характер на определение
следва да бъде отменено изцяло.
Съобразно изложеното и на основание чл. 235 от АПК, Административен съд - Варна,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение с характер на определение № 8/06.01.2020
г. по гр. дело № 1209/2018 г. по описа на Районен съд – Девня и вместо него:
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, да
заплати в полза на "Ивона – Д.Н.“ ЕТ, ЕИК ********* сумата от 880 /осемстотин
и осемдесет/ лева, представляваща разноски и възнаграждение за един адвокат
сторени по гр. дело № 1209/2018 г. по описа на Районен съд – Девня.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.