Р Е Ш Е Н И Е
№ 1465/5.4.2018г.
Гр.Варна, 05.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII - ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети март, през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на
секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18 651 по описа за 2017 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
ВРС е сезиран с предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове от ищеца Л.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** – чрез адвокат М. П.от
АК Варна против ответното дружество
„П.В.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *,
представлявано от Изпълнителния директор П. С..
В исковата молба ищецът навежда
следните факти и обстоятелства въз основа на които гради исковата си молба,
респективно и исканията до съда:Твърди се, че със Заповед № 177 от 25.10.2017 г. на представляващия
ответното дружество сключеният между ищеца и ответника – работодател трудов
договор бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2 КТ. С Решение на ВКС, IV-то
г.о., ГК, от 15.03.2017 г., постановено по гр.д. № 4316/2017 г. ищецът твърди,
че бил възстановен на работа след признаване за незаконна и отмяна на Заповед №
37/12.08.2015 г. на изпълнителния директор на ответното дружество за
уволнението на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Сочи се, че със
Заповед на Изпълнителния директор на ответника № 76/14.08.2017 г. ищецът бил
възстановен на работа на заеманата от него длъжност преди уволнението - водач
на МПС – ПМ 3 гр., с месторабота *. Със заповед на Изпълнителния директор на
ответника, релевира ищецът местоработата му била променена като бил изпратен на
*за повече от 30 дни, което се намирало според ищеца в противоречие с чл. 121 КТ. Няколко дни преди датата на настоящото прекратяване на ТПО отново ищецът
бил преместен на местоработата му на * а на дата 23.10.2017 г. му било връчено
предизвестие за уволнение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и заключение
от Служба трудова медицина /СТМ/ при „П.В.“
ЕАД. Ищецът заявява,че на 24.10.2017 г. с писмо с изх.№ 3756 на
Изпълнителния директор на ответното дружество, на основание ЕР № 03616 от
146/20.09.2017 г. получил предложение да заеме длъжността „Работник, паркинг“
отдел Оперативна експлоатация, Сектор Морска гара и Яхт клуб с ОМЗ 460 лева.
След поискване на ищеца било представено допълнително споразумение, в което
била посочена ОМЗ от 460 лева а в точка 3 от споразумението било посочено, че
трудовия договор е със срок на изпитване 6 месеца, въпреки че предложената на
К. работа не изисквала специална квалификация и срок, в който възможността
ищеца да изпълнява работата да бъде проверена. Това според ищеца, по – скоро
сочело на опит трудовия му договор с ответното дружество да бъдел прекратен.
Ищецът сочи в исковата си молба, че отказал да подпише договор за заемане на
предложената му длъжност поради това, че за тази длъжност нямало становище на
ТЕЛК и предложения му договор бил със срок на изпитване. След отказа на К. да
заеме предложената му работа,твърди същият, с посочената по-горе Заповед от
дата 25.10.2017 г. ТПО било прекратено. По
същество ищецът намира уволнителната заповед на основание чл. 330, ал. 2 КТ за
незаконосъобразна по следните съображения: 1. В мотивите на заповедта
работодателят се позовавал на Експертно решение на ТЕЛК от 20.09.2017 г., в
което било посочено, че К. можел да изпълнява трудовите си задължения като
водач на МПС – ПМ 3 гр. /каквато длъжност изпълнявал до датата на уволнението/
при вдигане на тежести до 50 кг. В същото Решение се препоръчвало
трудоустрояване ако товарите надвишавали 50кг., налагащи вдигането от един
човек. 2. В производствената характеристика на К. на водач на МПС ПМ 3 гр., към
настоящия момент, товаро – разтоварни дейности над 50 кг. В „П. В.“ - ЕАД се
извършвали не ръчно а механизирано като ръчно се поставяли само спални /метални
въжета/ за повдигане и освобождаване на товара
и се извършвало почистване на помещенията. С посоченото Решение на ТЕЛК,
твърди ищецът, при установена диагноза и степен на увреждането му ТЕЛК не
изключвала възможността К. да изпълнявал длъжността „водач на МПС4; Решението
на ТЕЛК не изисквало задължително трудоустрояване а само противопоказани
условия на труд – вдигане на тежести над 50 кг. И именно поради това, че К. не
изпълнявал дейности свързани с вдигане на тежести над 50кг. Не било необходимо
да бъде трудоустроен. 3. Независимо от изложеното, ако работодателят приел, че
ищецът К. следвало да бъде трудоустроен, то тогава било необходимо произнасяне
на ТЕЛК дали предложената на ищеца нова длъжност „Работник паркинг“ в отдел
Оперативна експлоатация, сектор Морска гара и Яхт клуб била подходяща за ищеца,
с оглед здравословното му състояние. Компетентността да извърши тази преценка,
подчертава ищецът, била единствено на ТЕЛК независимо от становището на
Службата по трудова медицина, като предписание в този смисъл на ТЕЛК липсвало.В
обобщение, ищецът намира, че с описаните по-горе действия работодателят бил
нарушил нормите на трудовото законодателство като без основание бил приел, че
следвало ищецът да бъде трудоустроен и предложил друга работа без да е налице
становище на компетентния медицински орган ТЕЛК, че предложената на ищеца
работа е подходяща за него с оглед здравословното му състояние. При горните фактически твърдения ищецът е
сезирал ВРС с обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т. 3 КТ със съответните искания както следва: Да
бъде признато за незаконосъобразно и отменено уволнението на ищеца извършено
със Заповед № 177/25.10.2017 г. на изпълнителния директор на П.В. ЕАД, с която е прекратено
ТПО на осн. чл.330, ал.2 т.5 КТ, на осн. чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ;Да бъде
възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност водач на МПС - ПМ -
3 гр., на осн.чл.344,ал.1 т.2 КТ и на основание чл.344, ал. 1, т. 3 КТ
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца– обезщетение за незаконно уволнение за срока през който ищецът е останал
без работа поради незаконното уволнение за периода от 25.10.2017 год. до датата на съдебното заседание по същество на
делото, но не за повече от 6 месеца, считано от датата на уволнението, при
последно месечно брутно трудово възнаграждение, в размер на 1089,43 лв. за
последния пълен отработен месец март 2015 год. ведно със законната лихва върху същото /главницата/, считано от
датата на депозиране на исковата молба в
съда –07.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.Претендират
се и сторените по делото разноски.
В подкрепа на твърденията си ищецът
е направил доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Ответното дружество намира предявените искове с
правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 т. 2 и т. 3 КТ за допустими от процесуална гледна точка но неоснователни и недоказани. Извън допустимостта на исковата молба
процесуалният представител на ответното дружество сочи, че исковата молба не
отговоря на изискванията за редовност/в частта по предявения осъдителен иск/,
т.к. ищецът не е посочил банкова сметка ***. Относно обстоятелствата, на които
се основават претенциите на ищеца ответникът навежда следните възражения:
Според връчената на работника длъжностна характеристика „водачът на МПС ПМ 3
група“ имал следните основни трудови функции: „Участва активно в профилактиката
и ремонтите на зачисленото му механично средство. Товари, разтоварва, сапанира
и подрежда всички видове товари, в това число и голямо -габаритни в плавателни
съдове, вагони, открити и закрити складови площи с товаро-захватни съоръжения.“
След получаване на Експертното решение, твърди ответната страна, бил извършен
анализ за натовареността на заеманата от ищеца длъжност от ръководителя на
отдела и техническия директор, които подготвили общо становище за конкретно
извършваната работа. Обсъдени били манипулациите и операциите при които било
налице физическо натоварване и било установено, че за изпълнението на
възложената работа се налагало вдигане на тежести над 50 кг. от едно лице.
Установено било още, че организацията на работа не позволявала работникът да
бъде освободен от изпълнение на някои основни трудови функции, които били
противопоказани според заключението на ТЕЛК. Работодателят, твърди ответната
страна, бил отговорен да не допуска риск за здравето на работника а обработката
на товарите се извършвала съгласно Типови
Технологични карти № 05, 009, 015, 016, 017, 018, 019, 024, 030, 032, 041, 042,
043 и съгласно Инструкция за безопасност на труда при експлоатация по време на
работа на влекачи и пробутвачи, Инструкция за работа и безопасност на труда при
експлоатация на вилкови повдигачи. Съгласно т. 10 от Инструкция за
безопасност на труда при експлоатация по време на работа на влекачи и
пробутвачи – работникът: участва в демонтаж и монтаж на гуми. При извършване на
тази работа физическото натоварване ,подчертава ответната страна било голямо:
единичното тегло на гума 11.00R22.5 било в границите от 60 до 70 кг.;
единичното тегло на гума 12.00R24 било в границите от 110 до 175 кг.
Позовавайки се на т. 7 от Инструкция за работа и безопасност на труда при
експлоатация на вилкови повдигачи, ответникът сочи, че при работа с мотокар се
налагало да се местят ръчно виличните рогове, които били с тегло над 50 кг.а
операцията се изпълнявала съгласно Типова Технологична карта № 019 - Обработка
на пакети (фазер, талашит, шперплат, гипсокартон, огнеупорни тухли).С оглед
горното ответникът се спира на Справка обработени товари по кораби за период:
януари 2017 - актомври 2017, от която било видно ,че обработеният тонаж фазер
на пакети бил 12 160 тона.Водачите, завършили курс за професионална подготовка
/сигналчик, супалангист/, сочи в отговора си на искова молба ответната страна:
товарели, разтоварвали, сапанирали, разсапанирали и подреждали всички видове
товари, в това число и голямогабаритни, в плавателни съдове, вагони, открити и
закрити складови площи, като извършвали изброените дейности със специализирани
товаро- захватни съоръжения - тежащи над 50 кг. При прикачване на влекач към
ремарке се налагало водача да вдига теглич, с тегло над 50 кг.На следващо място
ответникът се позовава на раздел 4.1 от Типова Технологична карта № 05 -
Обработване на амониев нитрат насипно,като заявава, че в работния комплекс по
варианта на работа участвали двама супалангисти, които закачали кашони,
позиционирали, откачали куките от кашоните.В раздел 3 от Типова Технологична
карта № 009 - Обработка на стоманени тръби с обмазка и без обмазка, за
обработката на стоманени тръби с дължина 12 - 13 м. и единично тегло 2,8 т -
17,6 т, твърди ответната страна били необходими следните технологични захвати:
захват с 2 сапана и 2 бр. лапи за обработка на 1 бр. тръба, захват с 4 сапана и
4 бр. лапи за обработка на 2 бр. тръби, захват греда (рамка) с 2 сапана и 2 бр.
лапи за обработка на 1 бр. тръба, захват греда (рамка) с 4 сапана и 4 бр. лапи
за обработка на 2 бр. тръби. За направление на окачения товар се използвал
спомагателен инвентар - метални и дървени пръти 3 м. с куки. Според Справка за
закупените сапани от П. В. Изток за 2017 г., посочва ответникът –работодател -
теглото на един сапан възлизало на 37,6 кг.В раздел 4 се описвал технологичния
процес по варианти работа. Операциите които се извършвали от работниците били :
опъване на сапанте с лапите на захвата, закачане на лапите, придържане на
въжетата, насочване на тръбите, откачане на технологичните захвати (лапи) от
тръбите.Обработеният тонаж тръби за периода януари 2017 - октомври 2017 г.,
посочва ответника бил 72 279 тона.,
като било визирано в раздел 4 от Типова
Технологична карта № 041, при обработка на ламарина основно се прилагала
универсална технология със специализирани захвати с лапи или сапани с куки или
вериги. Съгласно раздел 4.1 от Типова Технологична карта № 041, допълва
ответната страна „ Водач на МПС -пристанищен механизатор III група“, изпълняващ
задълженията на супалангист, бил натоварен със: закачането, откачането и
формирането на подемите. Работниците позиционирали захвата и закачали с четири
лапи определен брой листи. При необходимост завъртали подема, като си служели с
куки-пробутвачи (или направляващи въжета). В тази връзка ответникът се позовава
на Справка обработени товари по кораби за период: януари 2017 - октомври 2017
г. от която се установявала честотата на изпълнение на описаните манипулации
свързани с товаро-разтоварната дейност. Обработеният тонаж ламарина рулони за
периода възлизал на 8 338 тона.Общо обработените товари за периода януари 2017
- октомври 2017, по описаните Типови Технологични карти, твърди ответната
страна бил с тонаж 92 777 тона.От гореизложеното, твърди ответната страна, се
установявало, че според организацията на работа не било възможно при изпълнение
на длъжността „Водач на МПС - пристанищен механизатор III група" да се
избегне физическо пренатоварване и работа с тежести над 50 кг., които според
експертното решение били противопоказани за здравето на работника. Не било
възможно да се направи такава организация на работата, при която да се
изключело едно лице от манипулациите включващи тежко физическо натоварване.
Твърди се още в отговора на искова молба , че на дата 16.10.2017 г. било дадено мотивирано заключение на службата по
трудова медицина, обслужваща предприятието, за пригодността на Л.С.К. за
изпълнение на възложената работа. Заключението било, че работникът не може да изпълнява посочената длъжност. Заключението било изготвено на основание
Приложение № 4 към чл.11, ал.5, Част А
на Наредба № 3/25.01.2008 г. от * ООД. След като обективно било установено, че били налице противопоказани за
здравето на работника условия, при изпълнение на заеманата длъжност и в точно изпълнение
на предписанието на ТЕЛК, че лицето трябвало да бъде трудоустроено ако товарите
които сапанира, подрежда и товари надвишават 50 кг, налагащи вдигането от един
човек с писмо изх. № 3756/24.10.2017 г. в изпълнение на Кодекса на труда,
твърди ответникът, на ищеца било
предложено да заемел друга подходяща длъжност, за която не били налице
противопоказани условия. Писмото било връчено в същия ден лично на работника
срещу подпис, който изявил желание да се запознае с допълнителното
споразумение. На 25.10.2017 г., ищецът собственоръчно написал върху писмото, че
не бил съгласен с предложената работа. Същото собственоръчно било отразено и в
изготвеното допълнително споразумение за предложената подходяща работа.При така
изложеното по-горе ответната страна се позовава на конкретна разпоредба на КТ а
именно твърди, че когато работникът, след предписание на ТЕЛК за
трудоустрояване, откаже да заеме предложената подходяща работа, на основание
чл.ЗЗ0, ал.2, т.5 работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие. В
тази връзка и ответната страна, така както и ищеца сочи, че била издадена
Заповед №177/25.10.2017 г. на Изпълнителния директор, която била връчена на
26.10.2017 г., при спазване на чл.335, ал.1 от КТ. На основание чл. 335, ал. 2, т. З от КТ, подчертава ответникът,
трудовият договор се прекратявал от момента на получаване на писменото
изявление на прекратяване.По същество ответникът намира, че Заповедта за прекратяване на трудовия
договор била мотивирана и издадена на осъщественото правно основание. Налице било предписание за трудоустрояване
от ТЕЛК при определени условия. Условията (наличие на противопоказания -
тежък физически труд и вдигане на тежест над 50 кг) фактически, твърди
ответната страна били налице за длъжността. Това било подробно обосновано от
техническия директор и ръководителя на отдела ;предложена била подходяща
работа, която работникът категорично отказвал да заеме. Отделно от горното
ответникът сочи, че за работодателя съществувала забрана да допуска лицето на
работа, която е вредна за здравословното му състояние, а работникът отказва да
изпълнява предложената подходяща работа. С оглед на това била и реализирана
предвидената в закона възможност за едностранно прекратяване на трудовия
договор без предизвестие. Личните мотиви на работника да откажел предложената
подходяща работа - различно възнаграждение и изпитателен срок – ответникът
намира за правно ирелеватни. Въпросът
за възнаграждението,ответникът сочи, че е уреден в чл.320 от КТ, а именно -
получава се възнаграждение за изпълняваната работа. Клаузата за изпитателен
срок ,според ответната страна не била основание да се отхвърли предложената
подходяща работа. Ответникът не споделя и довода на ищеца, че било необходимо
допълнително становище на ТЕЛК, след като имало дадено изрично предписание за
трудоустрояване от заеманата длъжност при наличие на противопоказанията. Това
становище било в нарушение на чл. 317, ал. 1 от КТ, където лимитативно били
посочени въпросите по които се произнася ТЕЛК. Съдебната практика трайно
приемала че работата може да е „подходяща" независимо дали е в списъка на
длъжностите за трудоустроени лица.По
втория предявен иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - да се
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност водач на МПС ПМ – 3 група –
ответникът намира, че Заповедта за уволнение била правилна и законосъобразна,
издадена при спазване на законовите предпоставки за уволнението и то било
извършено при осъщественото действително основание - отказ да се заеме
предложената подходяща работа при трудоустрояване. Искът за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност ответникът – работодател намира за
неоснователен. В тази връзка конкретно се твърди от работодателя – ответник, че
работникът не може изпълнява длъжността която заемал, защото поради естеството
на работа било налице често физическо претоварване. Това /отново според
ответника/ се установявало от становището на техническите ръководители в
предприятието, от извършените справки и спецификациите на използваните гуми и
сапани. На основание чл. 317, ал. 2 от КТ предписанието за трудоустрояване,
издадено от здравните органи, задължавало работника да не изпълнява работата,
от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. При
упражняване на трудовата дейност физически се налагало вдигане и преместване на
предмети с тегло над 50 кг. Това било свързано както с ремонта и поддръжката на
зачислените на водача механични средства, така и при ежедневната работа
свързана с пряката обработка на товарите./ В тази точно връзка ответникът твърди,
че до м. октомври 2017 година по технологичните карти посочени по-горе били
обработени близо 93 хиляди тона товари. В
условията на евентуалност, ако заповедта за уволнение бъде отменена, ответната
страна счита, че искът за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност не следва да се уважава, защото на работника било връчено предизвестие
от 30 дни за прекратяване на договора на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ -
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Предизвестието било получено
лично от работника на 23.10.2017 г. и с изтичане на срока на предизвестие
трудовия договор се считал прекратен на това основание, съгласно чл. 335, ал.2,
т.1 от КТ, което било различно от заповедта, оспорена в настоящото
производство. Предизвестието, подчертава ответвата страна, не било оттеглено
или отменено, така че с изтичане на срока му – твърди ответникът договорът бил
прекратен. При прекратено трудово правоотношение с предизвестие, поради
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, искането за
възстановяване на работа не следвало да се уважава.По третия предявен иск с
правно осн. чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 КТ и вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД - да се
присъди обезщетение съгласно чл. 225 КТ до 6 месеца от датата на уволнение
25.10.2017 г. до заседанието по същество, при последно месечно брутно трудово
възнаграждение, в размер на 1079.43 лева от последния пълен отработен месец
март 2015 г. със законната лихва – ответникът – работодател изразява следното
становище: Общо начислената сума от 1079.43
лева за месец март 2015 година не представлявала брутно трудово възнаграждение
/БТВ/ за изчисляване на размера на обезщетението по чл.225, ал.1, във връзка с
чл.228 от Кодекса на труда и чл.17 и чл. 19 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.Така посочения от ищеца размер бил
изчислен в нарушение на чл.17 и чл.19 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, които на основание чл.228, ал.2 от Кодекса
на труда се прилагали задължително. В
представения фиш за работна заплата за месец март 2015 г., твърди ответникът
били налице начисления за социалните разходи на работодателя, които съгласно
трайно установена съдебна практика и цитираните разпоредби на Наредбата не
представлявали трудово възнаграждение с постоянен характер и не се вземали в
предвид при изчисляване на размера на обезщетението. За месец март 2015 г.,
в който имало 21 отработени дни, на ищеца
били начислени и изплатени суми на основание действащия Колективен трудов договор, Глава 8
„Социално-битово и културно обслужване в предприятието" както следва:
„Социални по чл.95 КТД - 140 лева;чл.95 КТД „При наличие на финансови средства
по повод празници, работниците и служителите получават допълнителни суми.
Размерът на същите се уговаря след писмено Споразумение между страните по КТД.
На работниците и служителите с действащи дисциплинарни наказания сумите се
изплащат в съответствие с чл.27, ал.2 от Правилник за вътрешния трудов ред на
„П.В."ЕАД."Пътни, изплащани в
съответствие с КТД - 30.00 лева; Чл.93 от КТД „На работниците и
служителите, не ползващи служебен транспорт, Работодателят заплаща стойността
на билетите за обществен транспорт от местоживеенето до местоработата и
обратно. При наличие на няколко вида транспорт се заплаща стойността на
най-евтиният от КТД /сума/ средства за храна -180.00 лева;Чл.100 от КТД „(1)
Работниците и служителите имат право на средства за безплатна храна, за всеки
отработен ден. Стойността на безплатната храна за работниците и служителите е:
8.00 лева за 8 часова смяна - 12.00 лева за 12 часова смяна(2)Всеки работник и
служител има право на сума в размер до 60.00 лева за един месец, под формата
ваучер за храна.(3)Работодателят осигурява средствата по ал.1 и ал.2 и ги
изплаща едновременно с работната заплата .“Не се допускало авансово
изплащане."Извънреден нощен труд при сумирано изчисляване на работното
време 8 часа - 35.43 лева.Т.е., според ответната страна - общо начислената сума
от 1079,43 лева за месец март 2015
година не представлявала БТВ за изчисляване на размера на обезщетението по
чл.225, ал.1, във връзка с чл.228 от Кодекса на труда и чл.17 и чл. 19 от
Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата а сумата трябвало да се намали със средствата получени и
посочени по-горе, представляващи социални плащания в общ размер на 385.43 лева- или брутното трудово
възнаграждение за месец март 2015 година
на ищеца К. било в размер на 694 лева (33.05 среднодневно БТВЛ.На
четвърто място в отговора на искова молба ответната страна сочи, че ако възникне
основание за присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца, то
техният размер следвало да бъде съобразен с действащата Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2.На следващо
място в отговора на искова молба ответникът
навежда Възражения срещу иска и
обстоятелствата на които те се основават:1. Счита, че предявените искове са
неоснователни.Наведени са по същество изложените по-горе твърдения, че Трудовият
договор на работника/ищеца / бил
прекратен на действително осъщественото правно основание, а именно отказ/ на работника / да заеме
предложената подходяща работа след предписание за трудоустрояване при наличие
на противопоказани условия на труд при изпълнение на заеманата длъжност.
Заповед №177/25.10.2017 г.на изпълнителния директор била правилна и
законосъобразна, отговаряща на законовите изисквания за издаването и
надлежно връчена на работника за който
се отнася. На основание чл. 317, ал.2 от КТ предписанието за трудоустрояване,
издадено от здравните органи, задължавало работника да не изпълнявал работата,
от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. При
упражняване на трудовата дейност физически се налагало вдигане и преместване на
предмети с тегло над 50 кг. С
предложението за назначаване на подходяща работа работодателят бил изпълнил
точно предписанието на ТЕЛК. А с отказа
на работника и ищец да заемел предложената подходяща работа, работникът сам бил
създал ситуация при която трудовото правоотношение не можело да продължи да
съществува и за това законодателят бил предвидил посоченото в заповедта
основание по чл. ЗЗ0, ал. 2, т. 5 от Кодекса на труда за прекратяване без
предизвестие на трудовия договор. Предложената подходяща работа на работника
била отказана от същия Искът за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност също е неоснователен. На първо място, защото заповедта за прекратяване
на трудовия договор е правилна и законосъобразна и е издадена на действителното
правно основание, с което работодателят е упражнил правото си да прекрати
едностранно и без предизвестие трудовия договор. На второ място, в условията на евентуалност ако заповедта бъде отменена
като незаконосъобразна, то работникът не следва да се възстановява на
длъжността по следните съображения: а)
Според последното ЕР на ТЕЛК за лицето били установени противопоказани условия
на труд и забрана за вдигане над 50 кг. Това не можело да се избегне при
изпълнение на заеманата длъжност до прекратяване на договора, а КТ забранявал
работникът да бъде допускан на такава работа; б). На работника било връчено предизвестие от 30 дни за прекратяване на
договора на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ - обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор.Предизвестието
било получено лично от работника на 23.10.2017 г. и с изтичане на срока
напредизвестие трудовия договор се считал прекратен на това основание.
Предизвестието не било оттеглено или отменено, така че- според ответната страна
- с изтичане на срока му договорът бил
прекратен. 2. Възразява се от ответника
и срещу размера на иска. Претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ –твърди ответната страна била
изцяло недоказана и неоснователна. Не се сочели доказателства за оставане
без работа или съответно получавано по-ниско трудово възнаграждение. Посоченият
размер на брутното трудово възнаграждение, който да послужи за изчисляване на
обезщетението не бил в съответствие с чл. 228 от КТ. В посочената от ищеца сума
се включвали социални плащания и суми, които не
били възнаграждения за труд, които да са с постоянен характер. Брутното трудово възнаграждение за месец
март 2015 година било в размер на 694 лева (33.05 среднодневно БТВ).Относно
доказателствените искания на ищеца ответикът не се е противопоставил да бъдат бъдат приети всички писмени доказателства, представени
с исковата молба. Сочи се от ответната страна, че ще представи документите от
личното трудово досие, които са относими по спора. Изрично е посочено от
ответника, че ако ищецът желае допълнителни документи – то тогава следва да
уточни кои точно и какво е значението им за това дело.На следващо място
ответникът се противопставя на искането
по т. З за размера на последното
трудово възнаграждение. Не се
оспорва обстоятелството, че последният пълен отработен месец е март 2015 г., за
който към исковата молба е приложен заверен от работодателя фиш за заплата,
който не се оспорва. Ответникът се противопоставя на искането за допускане
на СИЕ с формулираните в Исковата
молба въпроси. / Тези въпроси ответната страна намира за неотносими към правния
спор. Подходяща работа според ответника била тази, която работникът може да
изпълнява според здравословното си състояние и предписанието на ТЕЛК, а не само
включена в списъка за трудоустроени лица. Нямало твърдения, че работата която
била предложена е неподходяща и не е приета по здравословни причини.
Възраженията на работника били свързани с размера на трудовото възнаграждение,
а то било определеното в щатното разписание. На последния поставен въпрос, дали с оглед предписанието на ТЕЛК
работникът би могъл да изпълнява длъжност от списъка, категорично /според
ответника/ не може да отговори икономическа експертиза, а единствено органите
за медицинска експертиза на работоспособността, в предвидените от закона
случаи. Отговорът бил неотносим към спора.При всичко по-горе изложено
ответната страна моли ВРС да постанови решение с което да отхвърли изцяло
всички искове за: 1 - да се признае за незаконно уволнението и отмяна на
Заповед № 177 от 25.10.2017 г. на Изпълнителния директор, с която на основание
чл.ЗЗ0, ал.2, т.5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение; 2 - да се
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност водач на МПС ПМ - 3 група; 3
- да се присъди обезщетение съгласно чл. 225 КТ до 6 месеца от датата на
уволнение 25.10.2017 г. до заседанието по същество, при последно месечно брутно
трудово възнаграждение, в размер на 1079.43 лева от последния пълен отработен
месец март 2015 г. със законната лихва.Обективирано е и искане на „П.В."
ЕАД да бъдат присъдени всички сторени съдебно - деловодни разноски съгласно
списък по чл. 80 ГПК - на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсулско
възнаграждение съобразно размера отхвърления иск.Изрично е изразено желанието на ответната страна да се разгледа делото
и в случай на отсъствие на представител на ответника.В подкрепа на твърденията
и възраженията си ответната страна е направила дказателствени искания.
В проведеното открито съдебно
заседание от дата 23.03.2018 г. ищецът представляван от адв.М.П.поддържа
становище за основателност и доказаност на исковете ,респ.желае исковете да
бъдат уважени изцяло ведно с присъждане на разноските по делото за адвокатско
възнаграждение.
В същото открито съдебно
заседание ответната страна, представлявана от юрисконсулт М.А.желае ВРС да
отхвърли всички предявени искове, като счита,че от събраните
доказателства още веднъж се потвърдило ,че работодателят имал достатъчно
основания да предложи на работника друга
подходяща работа , т.к. изпълняваната до момента била опасна за здравословното
състояние на работника и съобразно
предписанието на ТЕЛК можело да се окаже вредна за здравето му.По
същество е изразено становище , че ищецът не е доказал твърденията си и в
условията на евентуалност, ако ВРС прецени ,че уволнението е назаконосъобразно
, се желае да бъде съобразено , че
трудовият договор ще се окаже прекратен въз основа на предизвестието, връчено
на работника на основание обективна
невъзможност за изпълняване на
възложената работа.В този смисъл ответната страна желае отхвърляне на и на
обуславящите и на обусловените искове ведно с присъждане на разноските по
делото.
С оглед характера на делото съдът е предоставил процесуална възможност и на двете страни по спора да
изложат правните си доводи в писмен вид, като само ищецът чрез процесуалният си
представител е депозирал подробни писмени бележки .
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа
и правна страна следното:
Предявените от ищеца при условията на обективно
кумулативно съединяване искови претенции с правни осн. чл.344 ал.1 т.1 , т.2 ,
т.3 КТ са заявени своевременно, при наличие на ясен правен интерес от търсената
исковата защита и процесуално допустими.
При ясната преметна
рамка на правния спор съдът на първо място следва да се спре върху извършеното с
доклада разпределение на доказателствената тежест между страните за да извърши
съвкупен и поотделен анализ на събраните доказателства и изведе извод затова
дали исковете са основателни и доказани или не.
Видно от материалите по
делото с доклада по делото / възприет и от двете страни като правилен / съдът е
разпределил тежестта на доказване между ищеца и ответното дружество по следния
начин : В тежест на ищеца е било
възложено да установи съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в
исковата молба длъжност,
прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание, размера на
последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението, оставането си без
работа вследствие на това уволнение за исковия период, респективно че не е
получавал трудово възнаграждение в този период. Ищецът е следвало да установи и докаже че
здравословното му състояние е позволявало да изпълнява заеманата преди
уволнението длъжност. В тежест на същата
страна е било възложено и да установи и докаже претенцията си имаща осъдителен
характер а именно че в резултат на уволнението е останал без работа и размера
на БТВ към датата на уволнението.В
тежест на насрещната страна – на ответника – работодател ,съдът е възложил
да докаже, че при спазване на трудовото
законодателство е упражнил правото на уволнение, съответно, че са налице
материално правните предпоставки въз основа на които е прекратено ТПО; че
уволнителната заповед е съставена от оправомощено за това лице и че отговоря на
всички съдържателни изисквания на закона, в частност че е надлежно мотивирана,
както и че към датата на уволнението ищецът не е могъл да престира труд именно
на заеманата от него длъжност и че е отказал да заеме друга предложена от
работодателя, след надлежно установяване на здравословното състояние на ищеца
от страна на работодателя. В тежест на работодателя-ответник е било възложено и
да установи и докаже, че преди прекратяване на ТПО е съобразил както
обективното здравословно състояние на ищеца, така и отказа му да приеме друга
предложена работа. В тежест на същата
страна е възложено и да установи и докаже, че заеманата преди уволнението
длъжност от ищеца не може обективно да бъде изпълнявана от ищеца. В тежест на
ответника е възложено и да установи и докаже, че претендираното обезщетение от
ищеца за оставане без работа не е дължимо, като се позове само на положителни
факти релевантни към извеждане на правните изводи свързани с установяване на
отрицателни факти, които не подлежат на доказване.
При така разпределената тежест на доказване следва да бъде отчетен факта,
че по делото са събрани относимите и допустими писмени доказателства ,
допуснато е провеждане и необходимите съдебно счетоводна и съдебно техническа
експертизи.
На първо място следва да бъде посочено ,че от всички приобщени по делото
писмени доказателства се извежда извода ,че ищецът Л.К. е имал качеството
работник при ответното дружество – работодател – факт , който не се спори от
никоя от двете страни. В подкрепа на този извод са и следните приобщени по
делото писмени доказателства , относими изцяло към трудовия спор, възникнал между работника и
работодателя а именно :заверените за вярност с оригинала копия на : Заповед №
76/14.08.2017 г. на Изпълнителния директор на „П.В.” ЕАД; Трудов договор № 379/08.10.2002
г.; Допълнително споразумение от 16.04.2010 г. към Трудов договор №
379/08.10.2002 г.; Заповед № 177/25.10.2017 г. на „П.В.” ЕАД; Допълнително
споразумение № 366/23.10.2017 г. към Трудов договор № 379/08.10.2002 г.;
експертно решение № 3616/20.09.2017 г.; производствена характеристика, издадена
на 20.05.2015 г.; фиш за трудово възнаграждение за м. октомври 2017 г.; фиш за
трудово възнаграждение за м. септември 2017 г.; фиш за трудово възнаграждение
за м. август 2017 г.; фиш за трудово възнаграждение за м. август 2015 г.; фиш
за трудово възнаграждение за м. юли 2015 г.; фиш за трудово възнаграждение за
м. юни 2015 г.; фиш за трудово възнаграждение за м. май 2015 г.; фиш за трудово
възнаграждение за м. април 2015 г.; фиш за трудово възнаграждение за м. март
2015 г./ представени със сезиращата молба / ;заверените да вярност с оригинала
копия на документи, представените с отговора на исковата молба: Заповед №
177/25.10.2017 г.; Допълнително споразумение № 366/25.10.2017 г. към Трудов
договор № 379/08.10.2002 г.; писмо изх. № 3756/24.10.2017 г.; длъжностна
характеристика „Работник паркинг”, отдел „Оперативна експлоатация”, Сектор
„Морска гара и яхт клуб”; предизвестие изх. № 3687/23.10.2017 г.; експертно
решение № 03616 от 146/20.09.2017 г.; заключение на „*” ООД – Варна от
16.10.2017 г.; Заповед № 57/15.09.2014 г.; Допълнително споразумение №
39/16.10.2010 г. към Трудов договор № 379/08.10.2002 г.; Допълнително
споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 81/06.04.2004 г. към
Трудов договор № 379/08.10.2002 г.; Допълнително споразумение за изменение на
трудовото правоотношение № 262/04.04.2003 г. към Трудов договор №
379/08.10.2002 г.; Трудов договор № 379/08.10.2002 г.; декларация от 21.08.2017
г.; Длъжностна характеристика на длъжността „Водач на МПС - пристанищен
работник и механизатор ІІ група, отдел „Тилова механизация”, код по НКПД: 8332
2004”; Длъжностна характеристика на длъжността „Водач на МПС - пристанищен
механизатор ІІІ група, отдел „Тилова механизация”, код по НКПД: 8332 2004”;
Заповед № 76/14.08.2017 г.; становище относно натовареността на длъжността
Водач на МПС – Пристанищен механизатор ІІІ гр., заемана от Л.С.К., във връзка с
ТЕЛК № 03616 от зас. № 146 от 20.09.2017 г.; инструкция за безопасност на труда
при експлоатация по време на работа на влекачи и пробутвачи; инструкция за
работа и безопасност на труда при експлоатация на вилкови повдигачи; писмо от „*” ЕООД до П. В. относно
запитване за тегло на гуми; справка с теглата и размерите на гумите и теглата
на джантите на механичните средства на група влекачи в П. В. – Изток; справка
за подменени и отремонтирани гуми на механичните средства на група влекачи в П.
В. – Изток за периода от юли-септември 2017 г.; извлечение от документ от „*”
ООД – 16 и 17 стр.; карта за идентифициране на опасностите и оценка на риска за
длъжност „Водач на МПС - пристанищен механизатор – водач на кофъчен товарач –
12 часов работен ден” от юни 2015 г.; карта за идентифициране на опасностите и
оценка на риска за длъжност „Водач на МПС - пристанищен механизатор – водач на
влекач (контейнери)” от юни 2015 г.; карта за идентифициране на опасностите и
оценка на риска за длъжност „Водач на МПС - пристанищен механизатор – водач на
тракторен влекач – 12 часов работен ден” от юни 2015 г.; карта за идентифициране
на опасностите и оценка на риска за длъжност „Водач на МПС - пристанищен
механизатор – водач на вилков повдигач – 12 часов работен ден” от юни 2015 г.;
справка обработени товари по кораби за период: 1 Януари 2017 - 31 Октомври
2017; обобщен лист за периода: 1 Януари 2017 - 31 Октомври 2017; справка за
закупените сапани от П. В. –Изток за 2017 г. от „*” ООД; справка за Водачите на
МПС от отдел „Тилова механизация”, П. В. - Изток, участвали в
товаро-разтоварните дейности без използване на пристанищни механични средства,
за периода юли 2017 година - септември 2017 година; справка за извършените
ремонти за периода от 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г. (2 бр.); справка за
извършените ремонти за периода от 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г. (2 бр.);
справка за извършените ремонти за периода от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. (2
бр.); справка за извършените ремонти за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2017
г. (2 бр.); справка за извършените ремонти за периода от 01.05.2017 г. до
31.05.2017 г. (2 бр.); справка за извършените ремонти за периода от 01.06.2017
г. до 30.06.2017 г. (2 бр.); справка за извършените ремонти за периода от
01.07.2017 г. до 30.07.2017 г. (2 бр.); справка за извършените ремонти за
периода от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. (2 бр.); справка за извършените
ремонти за периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г. (2 бр.); справка за
извършените ремонти за периода от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г. (2 бр.); технологична карта № 05 - Обработване на
амониев нитрат насипно; типова технологична карта № 009 - Обработка на
стомамени тръби с обмазка и без обмазка; типова технологична карта № 015 -
Обработка на зърнени храни в насипно състояние - износ; типова технологична
карта № 016 - Обработка на зърнени храни в насипно състояние - внос; типова
технологична карта № 017 - Обработка на захар в насипно състояние - внос;
типова технологична карта № 018 - Обработка на скрап в насипно състояние
-износ; типова технологична карта № 019 - Обработка на пакети (фазер, талашит,
шперплат, гипсокартон, огнеупорни тухли); типова технологична карта № 024 -
Обработка на инертни материали насипно (каолин, кварцов пясък, шамот, клинкер)
- износ; типова технологична карта № 030 - Обработка на аминиев сулфат,
моноамониев фосфат, NPK- сложен тор, карбамид, диамониев фосфат (DAP) насипно -
внос; типова технологична карта № 032 - Обработка на стоманени профили (ж.п.
релси); типова технологична карта № 041 - Обработка на метални изделия
(ламарина на пачки и листи); типова технологична карта № 042 - Обработка на
оборудване за ветрогенератори; типова технологична карта № 043 - Обработка на
оборудване (тежкотоварни и/или голямогабаритни генерални товари, и/или
специализирани леки, маломерни генерални товари; Извлечение от КТД от
12.01.2016 г.; допълнително представените от ответната страна с молба вх. №
8092/05.02.2018 г. заверени копия на следните писмени доказателства, а именно:
списък на длъжностите за трудоустроени лица с намалена работоспособност
съгласно чл. 315 от Кодекса на труда и Наредба № РД-07-1 от 02.02.2012 г. за
определяне на работните места, подходящи за лица с намалена работоспособност
към 01.01.2017 г.; протокол от 18.01.2017 г. на основание чл. 315 от Кодекса на
труда; лично трудово досие на Л.С.К. (381 листа). ; представените в първото
открито съдебно заседание от ищеца : незаверено копие на производствена
характеристика от дата 20.05.2015 г.; заверено копие на регистрационна карта №
30004600/27.10.2017 г. на Л.С.К. в Дирекция „Бюро по труда”; образец на
производствена характеристика Бл. МЗ № П 601/2008.
От анализа на целия
доказателствен материал посочен по –горе съдът приема, че е безспорно
установено от фактическа страна по делото следното :
Със Заповед№ 76 /14.08.2017 г. въз връзка с влязло в законна сила Решение
на Върховен касационен съд на Р.България № 174 от 19.07.2017 г. по гражданско
дело № 4316/2016 г. и заявление с вх.№ 2207/ 08.08.2017г. , на основание чл.
345 , ал.1 от Кодекса на труда работодателят П.В. ЕАД представляван от
Изпълнителния директор П. С. е възстановил Л. С. К., ЕГН ********** *** на
заеманата преди уволнението му длъжност – „ Водач на МПС – ПМ 3 гр.“ – отдел
„Тилова механизация „ с ОМЗ в размер на 496 лева в П. В. Изток, считано от 18.08.2017 г. /л.5 от делото /
Не се спори ,че след възстановяване на ищеца на длъжността, която е заемал
при работодателя преди предходното уволнение / признато по съдебен ред за
незаконно с цитираното по –горе Решение на ВКС /, ТПО на ищеца отново е
прекратено. Видно от приложеното на лист 9 – ти заверено за вярност с оригинала
копие на Заповед № 177/ 25.10.2017 г., издадена от работодателя – П.В. ЕАД ,
представлявано от Изпълнителния директор П. С. / във връзка с писмо с изходящ
номер 3756/24.10.2017г. и отказ за
заемане на подходяща длъжност с оглед ЕР
03616
от 146 / 20.09.2017 г. е прекратено трудовото правоотношение с Л.С.
К. ЕГН ********** , таб. № 345331 , с място на работа „ П.В. „ ЕАД
,Изток , отдел „ Тилова механизация „ на
длъжност „ Водач МПС – ПМ 3 гр., код НКПД 8332204 на основание
чл.330, ал.2 ,т. 5 КТ .
Изрично в уволнителната заповед е вписано не само цифровото основание ,на
което е прекратено ТПО на ищеца с ответника – работодател, но и са изложени
следните мотиви : „ работникът отказва
за заеме предложената му подходяща работа „ .
Изрично е записано и че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл.
224 , ал.1 КТ – за неползван платен годишен отпуск за 2017 год. в размер на 5 /пет / дни .
Факт е а и не се спори ,че заповедта на работодателя е била изготвена в
писмена форма , издадена от Изпълнителния директор на „ П.В.„ ЕАД , подписана
от същия , като от копието на същата уволнителна заповед се установява,че
същата като проект е изготвена от Ръководител
„ Човешки ресурси и АО „- Св.Й. , съгласувано с Ръководител отдел „ ФСО
„-В.З. ; Ръководител отдел „Правен „ – Г. И. и Ръководител отдел „ „ОТРЗ и ПА „ - Е. Т. , като всички посочени длъжностни
лица взели участие при изготвянето на уволнителната заповед са положили и
подписите си върху заповедта .
Видно е също така ,че преди да бъде изготвена процесната уволнителна
заповед е било изготвено от работодателя и предоставено за подпис на работника
Допълнително споразумение , с което работникът и ищецът не се е съгласил.Този
факт, който също не е спорен между страните , се установява от приобщеното
на лист 10 – ти заверено за вярност с
оригинала копие на допълнително
споразумение № 366/23.10.2017
г. към трудов договор № 379/ 08.10.2002 год. От това споразумение се
изяснява по делото ,че на дата 25.10.2017 г.
на основание чл.119 във вр. с чл.70 , ал.1 КТ и чл. 67 , ал.1, т.1 КТ П.В.
ЕАД представлявано от
изпълнителния директор в качество на
работодател и Л.С.К. в качество на
работник са пристъпили към изменение на трудовия договор на К. , считано от
25.10.2017 г. Със допълнителното споразумение
е било предложено на К. да бъде преназначен от длъжност водач на МПС ПМ
3 ГР на длъжност РАБОТНИК ПАРКИГН ,код НКПД 9629007 – Варна ИЗТОК – Отдел
Оперативна експлоатация ,сектор Морска гара и яхт клуб , с изпитателен
срок до 6 месеца; 8 часов работен ден ,
при трудово възнаграждение от 460 лева и 20 % допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит. Както е видно и от изложеното в
исковата молба , върху това допълнително споразумение ищецът собственоръчно е
написал „ не съм съгласен .25.10.2017„ и е положил подписа си .
Т.е. от изложеното по –горе се констатира ,че след като на 18.08.2017 г.
ищецът е бил възстановен на заеманата от
него длъжност преди първото му
уволнение, на 25.10.2017 г. му е било предложено изменение на трудовия договор,
с което той на същата дата не се е съгласил и на дата 25.10.2017 г. е била
изготвена уволнителната заповед № 177, съставена на основание чл.330 , ал.2 т.5 КТ .
От представените от ответника с отговора на искова молба заверени за
вярност с оригинала копия на документи / както и от цялото копие на ЛТД на
ищеца / -и в частност л. 46 – ти от делото се установява ,че на 24.10.2017 г.
Директорът на П.В. ЕАД е отправил
писмено уведомление до ищеца,с което на основание ЕР 03616 от 146/20.09.2017 г.
с което е предложил на Л.К. за заеме длъжността „ Работник, паркинг „ отдел „
Оперативна експлоатация „, сектор Морска гара и Яхт Клуб с ОМЗ 460 лева,
считано от 25.10.2017 година. От отразеното лично от ищеца върху това писмо се
изяснява,че на дата 24.10.2017 г. ищецът е получил същото и написал „ Искам да видя допълнителното
споразумение и тогава ще реша дали да приема предложението „ , както и че на
25.10.2017 г. е написал „ Не съм съгласен „ и се е подписал .
По повод това предложение от 24.10.2017 г. по делото на лист 47, 48 е
приложено заверено копие на длъжността характеристика на работник ,паркинг
отдел оперативна експлоатация, сектор Морска гара и яхт клуб , КОД по НКПД
:9629 0007 . Приложено на л. 49 –ти е надлежно изготвено писмо от 23.10.2017
г.- с което ищецът Л.К. е бил уведомен на основание чл. 328, ал.1 т.12 КТ и заключение на Служба по трудова медицина /
СТМ/ в П.В. ЕАД, че К. се предизвестява ,че след изтичане на уговорения или
законния срок от 30 дни работодателят / П.В. ЕАД / ще прекрати трудовото
правоотношение на К. ,поради обективна невъзможност за изпълнението ,както и че
при неспазен срок на предизвестие на К.
ще бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ . От копието на
предизвестието се констатира,че същото е получено срещу подпис от ищеца на дата 23.10.2017 г. с изрично вписване от
страна на ищеца „ Не съм съгласен“.
Приобщено по делото на л.52-ри е и заверено за вярност с оригинала копие на
заключение на основание Приложение № 4
към чл.11 , ал.5 , Част А на Наредба № 3/25.1.2018 г., издадено от Служба по
трудова медицина – ЛТМ ООД Варна, подписано
от Доктор Л. Х.д.м. и носещо дата 16.10.2017 г. От отразеното в
заключението се изяснява, че
Заключението е било съставено за пригодността на Л.С.К. да
изпълнява длъжността Водач на МПС ,
товарач и механик в П.В. ЕАД .
Въз основа на данните от ТЕЛК № 3614/146 от 20.09.2017 г.,длъжностната
характеристика и условията на труд, горепосоченото лице,заключава СТМ „ Не може
да изпълнява посочената длъжност : налице е физическо натоварване, което е
посочено в противопоказните условия на труд в ТЕЛК решението Товарите, вкл.
резервни части и механизми на използваните МПС
коти се вдигат, сапанират и подреждат са често с тегло повече от 50
кг.,поради което е дадено и предписанието : „ Да заема място за трудоустроени,
изключващо противопоказаните условия на труд работно място„.
Извън цитираните по-горе документи, според настоящият
състав не може да бъде игнориран факта ,че още през 2014 г. ищецът е бил с
установена по надлежния ред от ТЕЛК и определена степен на нетрудоспособност 52
%.Този факт се установява от приложеното на л.411,412 заверено за вярност с
оригинала копие на Експертно Решение на ТЕЛК при МБАЛ “ * „– ЕАД Варна № 01150
от 039 заседание на комисията от дата 13.03.2014 год. От извършеното пълно
освидетелстване на К. се констатира, че водещата диагноза на К. и към 2014 г. е
била други увреждания на вените , като е вписано и общо заболяване :“Двустранен
лимфедем Синдром на Рейно , Дуоденална язва състояние след мелена , Хроничен
пиелонефрит, Спондилоартози, Десностранен лумбосакрален радикулитен
синдром при поясна дископатия
,Десностранна коксартроза“ .
Т.е. дори и само въз основа на двете експертни Решения на
ТЕЛК се налага единственият извод,че считано от 2014 г. ищецът Л.К. е имал
здравословно състояние ,което не му е позволявало да изпълнява трудови функции
,така както това би могъл да направи един напълно здрав работник.Нещо повече
при данни от 2014 г. да уврежда на вените а и съпътстващи заболявания на опорно
двигателния апарат / като например дори и само лубоскарлен радикулитен синдром
и десностранната кокастроза– л.412/– следва да се прецени дали е било соченото
от работодателя ответник за прекратяване на ТПО .
Спорът всъщност между страните се свежда до това дали ищецът може да
изпълнява длъжността която е заемал при работодателя,необходимо ли е било да му
се предлага друга длъжност и то при условията на чл. 70 и чл. 67, ал.1 т.1 КТ ,
законосъобразно ли е уволнението.
За да се даде правилен отговор на този първи спорен въпрос, относим към
основателността и доказаността на предявените главни искове с правно основание
чл.344,ал.1 т.1 и т.2 КТ, съдът намира, че следва да вземе предвид установеното
от ТЕЛК относно здравословното състояние на ищеца а и заключението на вещото
лице по допуснатата техническа експертиза.Видно от приложеното на лист 11 – ти
заверено за вярност с оригинала копие на Експертно решение № 03616 от заседание
№ 146 на Първи състав на ТЕЛК при МБАЛ * ЕАД – Варна от 20.09.2017 г. до
провеждане на експертизата Л.К. е бил
със 54 % установена неработоспособност а на посоченото заседание на ТЕЛК е била
извършена нова преценка на здравословното състояние на Л.К.. В цитираното копие
на Решението / л.11 / е посочено,че ищецът има водеща диагноза „ други
увреждания на вените „ с код на диагнозата 183 / МКБ – 10/. В точка 14 –та на
Експертното Решение на ТЕЛК изрично е записано противопоказани условия на труд
: „ без физическо претоварване „ и е вписано,че прегледът е бил проведен на
20.09.2017 г. Мотивите на ТЕЛК , записани в ЕР са : „ В присъствие на лекар от Служба
трудова медицина и представител на П.В.
ЕАД се обсъди възможността лицето
да изпълнява трудовите си задължения като водач на МПС товарач и
механик.ТЕЛК реши лицето може да
изпълнява трудовите си задължения при вдигане на тежести до 50 кг.да управлява МПС и да работи като
Механик .Лицето трябва да бъде трудоустроено ако товарите
които сапанира, подрежда и товари надвишават 50 кг. ,налагащи вдигането
от един човек.Лицето извикано и се явило на определената дата .- „
При съставяне на ЕР на ТЕЛК е била представена от работодателя
производствената характеристика на ВОДАЧ
МПС 3 гр./ приложена на лист 13 -16 – ти по делото / и допълнително изискана от
РЗИ .
Приета е по делото заверена за
вярност с оригинала производствена характеристика, която е послужила на
ТЕЛК при издаване на цитираното по –горе Решение, т.к. всички документи по
повод изготвяне на експертното Решение се предават и съхраняват при РЗИ Варна
.Ето защо съдът приема, че не представената от ищеца производствена
характеристика а изисканата и представена от
РЗИ Варна а тези ,с която съдът следва да се съобрази .Видно е че има разлика в двете производствени
характеристики и като вписвания и като дати , като представената от ищеца от
дата 20 .5.2015 г. а тази на която ТЕЛК са издали ЕР е от дата 09.05.2014г. ,
нещо повече – самият работодател твърди ,че друга производствена характеристика
не е издавана . При прочит на производствената характеристика ,приложена към
досието на ищеца при РЗИ Варна ще бъде установено,че е записано, че работата на
ищеца /водач МПС ПМ 3 гр., НКПД 83322004
включва следните дейности „ извършва претоварни операции в района на
пристанището и извън него , зарежда с гориво и почиства механичното средство,
участва в извършването на профилактични прегледи и ремонтите на начисленото му
механично средство, попълва справка за отработени часове, престои и заредено
гориво . „
Именно във връзка с правилното изясняване на фактическата страна на спора
по делото е допусната съдебно техническа
експертиза, възложена на вещо лице, разполагащо
със специални и специфични знания – К.Д.П. Д-р.инж. Д.Д.-***, Председател на
Асоциацията на капитаните в РБ.
В заключението си вещото лице Д.Д. подробно описва характера на работата на
П. В. и дава ясни отговори на поставените само от ищеца общо пет въпроса.Видно
от л. 732 – ри от делото , вещото лице дава заключение,че при обработката на
различни видове товари с наличната техника и технология в П. В. в повечето
случаи се извършва ръчна работа.В разглеждания случай работните в трюма на
кораба се захващат с обезопасително въже за захвата на тръби и поставят лапите
на сапаните в тръбата.При разтоварване на тръбата на транспортното средство
работниците хващат направляващите въжета
и насочват тръбата към върху подложката
на транспортното средство.След лягане на тръбата на подложките
работниците окачат ръчно лапите на захвата. В описаните процеси водачът на МПС
не участва с ръчна работа, освен ако не възникне извънредна ситуация, при която
стифадорът, ръководещ операцията, изисква от водача на МПС да изпълни определи
действия .Видно от отговора на пети въпрос – както по нормативни документи
,така и в нормалната експлоатационна
практика, наблюдавана в П. В. / и * и * /, заключава вещото лице , водачите на
МПС не участват в товаро- разтоварните операции, когато работят като водачи на
МПС.Изяснява се от отговора на въпрос № 5 от заключението по СТЕ, че П.В. ЕАД
използва наличните на смяна водачи на МПС в товаро – разтоварните операции като
работници по време на техните дежурства а броят на лицата, които участват в
товаро – разтоварната дейност е различен, в зависимост от обработвания товар и
използваната технологична карта и вариант за работа.В разглежданата
технологична карта и вариант за обработка на тръби се използват шест лица –
един крановик, един сигналчик, двама работника в трюма на кораба, двама
работника на кея, като е възможно и участие на още един сигналчик при нарушена
видимост на кея. /л.732/.
Извън описаните по –горе доказателства с оглед изясняване на фактическата
страна по спора в пълнота от останалите писмени доказателства – цялото копие на личното трудово досие
на ищеца,приложените и към исковата молба копия на фишове за работна заплата и
допуснатата ССчС се установява факта ,че ищецът е започнал работа при ответника
още през 2002 година, като длъжността която е заемал при работодателя е била
променяна, респ. и трудовото му възнаграждение.
Въз основа на заключението по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза,приобщено на листи 691 – 703 от
делото , вещото лице И.Т. е изготвило пълни и обстойни отговори на поставените
правно релевантни въпроси като
констатациите на в.л. от обстоятелствената част на ССчЕ са изложени основно в
Част IV .Видно е от
обстоятелствената част на ССчЕ а и не се спори ,че последното трудово
възнаграждение а ищеца Л.К. е било за
месец март 2015 година и именно това възнаграждение е взето от вещото лице за
база при определяне на обезщетението по чл. 225 КТ. В Таблица 1 на л. 692 в.л.
е посочило общо 10 пера формиращи трудовото възнаграждение и въз основа на писмените доказателства по
делото прави извода, че БТВ за м. март
2015 г. на ищеца възлиза на 729,43 лева
или среднодневен размер на БТВ за
м.03.2015 г. за изчисляване на обезщетенията
по чл.225 КТ - 34,73 лева.На тази
база вещото лице в раздел IV подробно и поименно е посочило кои работници при
ответника от м.1.2017 за давали наряди
при ответника .
При
така събраните по делото доказателства съдът ,след съвкупен и поотделен анализ
на същите извежда следните правни изводи :
На първо място следва да бъде посочено,че първият основен спор между
страните е дали уволнението на ищеца обективирано в Заповед № 177/25.10.2017 г.
е законосъобразно в частност дали предложената на служителя
работа е подходяща и в тази връзка съобразени ли са предписанията на ТЕЛК. По
спорните въпроси, съдът излага следните мотиви : За да бъде уволнението по реда на чл. 330, ал.2, т.5 КТ законосъобразно
извършено следва да са налице следните
елементи от фактическия състав, пораждащ правото на работодателя: работодателят
да предложил на трудоустроения работник или служителя подходяща работа и
последният да е отказал да заеме предложената му длъжност. Подходяща е онази
работа, която съответства на предписанията на ТЕЛК за трудоустрояване, по арг.
от чл. 317 КТ.
В случая както с
първото експертно решение на ТЕЛК 01150 от 039 заседание на комисията от дата
13.03.2014 год.така и с последващото решение ЕР 03616/ 146
от 20.09.2017 г.е установено,че
ищецът е с намалена работоспособност съответно от 52 % за 2014 г.и 54 %
за 2017 г.С цитираното последно ЕР на ТЕЛК 03616/
146 от 20.09.2017г. е прието, че заеманата от Л.К. длъжност е подходяща за трудоустрояване,като изрично е
записано,че ищецът може да престира труд без физическо претоварване и лицето
трябва да бъде трудоустроено ако товарите които сапанира подрежда и товари надвишават 50 килограма, налагащи вдигането
от един човек „ .
Медицинският въпрос
дали конкретната длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не
може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова
медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи
лица в трудовия спор за законността на уволнението, тъй като преценката на ТЕЛК
/ както и на НЕЛК/ не подлежи на инцидентна
проверка за правилност от гражданския съд. Този извод е в съответствие с
разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, според която решенията на
органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за
обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации. ( решение № 266/2010 г. по гр.
д. № 814/2009 г. и Решение № 448 от 5.03.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1318/2011 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева).
След като
въпросното експертно решение на ТЕЛК е връчено на страната и не е обжалвано от
служителя, същото е влязло в законна сила и има обвързващо съдът и страните
правно действие./ Обстоятелството че Решението на ТЕЛК е връчено на служителя е
видно и от неговите лични изявления в исковата молба а и от факта, че самият
служител и ищец се е позовал на същото и приложил към исковата си молба преписа
от Решението № 03616/ 146 от 20.09.2017
г. – л. 11,12 от делото / .
В решение №17419.07.2017г. по гр.д. №
4316/2016г. на ВКС, е прието, че при наличие на експертно решение на ТЕЛК съдът не може да ревизира
мотивите и предписанията на здравния орган относно възможността на работника
или служителя да изпълнява работата, която е изпълнявал до този момент.
В случая
следва да бъде прието, каквито доводи навежда ищеца, че е налице спор по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредбата
за трудоустрояване между предприятието и подлежащия на трудоустрояване
работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване, в който случай
въпросът се решава от здравния орган, издал
предписанието за трудоустрояване.
Въпросът
отнесен до решаване от съда от ищеца с исковата му молба следва да бъде
разгледан и в съответствие със съдебната практика постановена по реда на чл.290 ГПК касаеща
точно споровете по чл. 3 НТ .Така например в Решение № 279/ 27.10.2015 г. на IV- то г.о., ГК, с докладчик председателят Борислав Белазелоков е даден отговор на този спорен въпрос по делото.В мотивите на цитираното Решение е пояснено, че спор за
трудоустрояване по см. на чл. 3 НТ може да възникне само ако работникът е
трудоустроен и предмет на този спор може да е само въпросът дали предлагана
друга работа е подходяща .Спорът отнесен пред ВКС и разрешен с цитираното
Решение 279/27.10.2015 г. има близки правни характеристики с настоящия и именно
поради това следва да бъдат взети предвид мотивите на касационната инстанция .В
цитираното Решение ясно е обяснено,че в случая
в който работодателят се е съобразил с ЕР съдържащо предписания за
трудоустрояване и предложил друга подходяща работа на работника включена в списъка на длъжностите подходящи
за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност и работникът е отказал
да заеме новата длъжност е налице фактическия състав на чл.220 ал.2 т.5 КТ .
В
конкретното производството се налага правният извод,че работодателят
законосъобразно и мотивирано е прекратил ТПО с ищеца ,което уволнение е
обективирано в Заповед № 177/25.10.2017 г.
Изяснено и
установено по делото е,че работникът и ищецът е възстановен на заеманата преди
предходното уволнение длъжност „ водач на МПС – ПС – 3 гр.“ отдел Тилова
механизация, което е сторено със Заповед № 76/14.08.2017 г. на работодателя /
л.5 от делото / и в изпълнение на влязлото в сила Решение на ВКС № 174 от
19.07.2017 г. по гр.дело № 431/2016 и въз основа на заявление с вх.№
2207/08.08.2017 г. на осн. чл.345 , ал.1 КТ а Уволнителната заповед е с номер
177/25.10.2017 г./ л. 9/ и правно основание чл.330, ал. 2 т.5 КТ .
Факт е ,че
ТЕЛК са издали Решение от 146 –та заседателна сесия от дата 20.09.2017г.с
номер ЕР 03616 и именно предписанията на
ТЕЛК, характера на длъжността „ Водач МПС – ПС Згр.“ Мотивирали работодателя да
пристъпи към предлагане на друга, подходяща
длъжност на ищеца с оглед здравословното му състояние и недопускане на
вдигане на товари с тегло над 50 кг. В тази точно връзка в ЛТД на ищеца а и
дори и още с отговора на искова молба са представени писмените доказателства от
които е видно ,че на 24.10.2017 г. ищецът е поканен от работодателя да заеме
друга подходяща длъжност „Работник паркинг „ , отдел оперативна експлоатация
сектор Морска гара и Яхт Клуб, ищецът на 24.10.2017 г. е поискал да види
допълнителното споразумение а на 25.10.2017 г. е изразил несъгласието да заеме
предложената му длъжност.
В
разглеждания случай работодателят не просто е предложил длъжност съобразно
предписанията на ТЕЛК а е предложил точно такава длъжност която при сравнение
на длъжностните характеристики се вижда ,че е подходяща за ищеца.Отделен и
ирелевантен е въпросът какви са били личните мотиви на ищеца да окаже да приеме
да изпълнява длъжност, която не би навредила на здравето му предвид
установените заболявания от 2014 г. насам.
Като взе
предвид изложеното, съдът намира, че предложената от работодателя работа е и
била съобразена с предписанията на органа на медицинската експертиза. Доколкото
в предоставения срок служителят не е приел направеното му предложение,
ответният работодател законосъобразно е упражнил правото си а уволнение.В
горния смисъл съдът счита,че е изцяло и заключението по допуснатата СТЕ ,което
напълно кредитира а и останалия писмен доказателствен материал от който не може
да се изведе друг извод,че работата на ищеца дори и инцидентно и /или при
форсмажони обстоятелства като Водач на МПС – ПС З гр. се свързва с вдигане на
тежест на 50 кг., което поставя в опасност здравето на работника.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че извършеното със заповед № 177/25.10.2017
г.уволнение отговаря на законовите изисквания, съответно иска по чл. 344, ал.1,
т. 1 КТ и обусловените от него искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 КТ се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.В контекста на неоснователността
на обуславящите искове съдът не разглежда обусловените а и въведените
възражения на ответната страна в условията на евентуалност относно
законосъобразността на уволнението.
По разноските:
С оглед
изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват сторените от
него разноски за процесуално представителство в размер,който се налага съдът да
определи, т.к. приложеният от ответната страна списък по чл. 80 ГПК препраща
към нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК .
Съгласно чл.
78, ал.(8) (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.) В полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ.Ето защо,при
редакцията на нормата на чл. 78, ал.8 ГПК от 2017 г. съдът следва да определи
възнаграждението за процесуално представителство на ответната страна по реда на
НЗПрПом. В Наредбата към ЗПрПом.изрично е записано, че по трудови дела за отмяна на
уволнение или за възстановяване на работа, когато искът е предявен
самостоятелно –възнаграждението за процесуално представителство е от 50 до 100 лв., а по трудови дела
с определен материален интерес – от 100 до 300 лв.След като по делото са предявени искове и с материален
интерес то съдът следва да прецени какъв размер да определи на възнаграждение на ответната страна за
процесуално представителство. При положение ,че в Наредбата е записан минимум и
максимум, с оглед характера на производството ,броя на исковете и процесуалните
действия извършени от ответната страна съдът намира,че размер от 200 лева е
съответен на фактическата и правна сложност на казуса и подлежи на възстановяване
от ищеца на ответната страна.
Останалите разноски по
делото извършени от РС Варна за проведените експертизи остават в тежест на
бюджета на ВРС и съдът не възлага други разноски върху ищеца поради
императивната разпоредба на процесуалния закон,охраняващ правата и интересите
на ищците по трудови дела.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищеца Л.С.К., ЕГН
**********, с адрес: *** – чрез адвокат М.
П.от АК Варна против ответното дружество
„П.В.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *,
представлявано от Изпълнителния директор П. С. обективно, кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл.344,
ал.1, т.1, т.2, т. 3 КТ със
съответните искания Да бъде признато за незаконосъобразно и отменено
уволнението на ищеца извършено със Заповед № 177/25.10.2017 г. на изпълнителния
директор на П.В. ЕАД, с която е прекратено ТПО на осн. чл.330, ал.2 т.5 КТ, на осн. чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ; Да бъде
възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „Водач на МПС - ПМ -
3 гр.“, на осн.чл.344,ал.1 т.2 КТ и
на основание чл.344, ал. 1, т. 3,вр. чл. 225, ал.1 КТ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца– обезщетение за незаконно уволнение за срока
през който ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение за
периода от 25.10.2017 год. до датата
на съдебното заседание по същество на делото, но не за повече от 6 месеца,
считано от датата на уволнението, при последно месечно брутно трудово възнаграждение,
в размер на 1089,43 лв. за последния пълен отработен месец март 2015 год. ведно със законната лихва върху същото
/главницата/, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.12.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, като
неоснователни и недоказани .
ОСЪЖДА Л.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.В.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, *, представлявано от Изпълнителния директор П. С.
СУМАТА от 200,00 лева / двеста лева / - сторените от ответната страна съдебно деловодни пред
настоящата инстанция за процесуално представителство от един юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано
от 05.04.2018 г. на осн. чл.
315, ал. 2 вр. чл. 316 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: