Решение по дело №8809/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 722
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Радостина Петкова Петкова
Дело: 20192120108809
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                               Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер  722                         25.02.2020г.                                        град Бургас

                         

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав

На  тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Радостина Петкова  

                                                                                                                                                                                                                                             

Секретар  Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова

гражданско дело номер 8809 по описа за  2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „МАНТИ КО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.“Илинден“, бл.18, вх.5, ап.2, представляван от Цветелин Николов Мантовски, с която е предявил срещу ответника   ЕТ“СОЛА СТАЙКО АНГЕЛОВ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.Бургас, жк.”Братя Миладинови“, бл.117, вх.5, ет.8, ап.24, представляван от Стайко Йорданов Ангелов, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 327 и чл. 309а от ТЗ и чл. 79, ал. 1 вр. и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 106.44 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 2164.80 лв., представляваща дължима продажна цена за извършена доставка на стоки (водороден прекис 50% и лимонена киселина) по фактура № 44737/03.09.2018г., издадена по сключен между страните неформален договор за доставка на продукти на химическата промишленост , както следва: сумата от 10.90 лв. – мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 2614.80 лв., начислена за периода от 04.10.2018г. до 18.10.2018г., сумата от 29.44 лв.- мораторна лихва за забавено плащане на остатъка от главницата от 2000лв. /след направено частично плащане на 19.10.2018г. в размер на 614.80 лв./, начислена за периода от 19.10.2018г. до 10.12.2018г. и сумата от 66.10 лв.- мораторна лихва за забавено плащане на остатъка от главницата от 1000лв. /след направено частично плащане на 11.12.2018г. в размер на 1000 лв./, начислена за периода от 11.12.2018г. до 05.08.2019г., и сумата от 80 лв. - разноски за събиране на вземането по чл.309а от ТЗ, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 2979 от 07.08.2019г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6572/2019г. по описа на БРС до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен неформален договор за доставка на продукти на химическата промишленост, по силата на който е доставил на ответника продуктите, описани в издадена фактура на стойност 2614.80лв, като за доставката е подписана товарителница. Сочи, че от дължимата продажна цена ответникът е извършил  две частични плащания на 19.10.2018г. и на 11.12.2018г., като върху забавените плащания е начислил и мораторна лихва за забава. Ищецът заявява, че е предприел действия за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора, като е изпратил на ответника три покани за плащане, поради което претендира и дължимост на направените за това разноски в размер на 80 лв.Претендира се присъждане и на направените в настоящото исково и в заповедното производство разноски.. Представени са писмени доказателства. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа исковете и моли съдът да постанови срещу ответника неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, ответният ЕТ не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по предявените искове и не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е изпратил представител и не е направил искане делото да се разгледа в отсъствие на негов представител.

            Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено  следното :

            Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 327 и чл. 309а от ТЗ и чл. 79, ал. 1 вр. и чл. 86 от ЗЗД.

 Видно от данните по изисканото и приложено ч.гр.д. 6572/2019г. по описа на БРС, с издадена по посоченото дело заповед № 2979 от 07.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните неплатени парични задължения сумата от 1000 лв. - главница, представляваща неплатена продажна цена за извършена доставка на стоки (водороден прекис 50% и лимонена киселина) по фактура № 44737/03.09.2018г., издадена по сключен между страните неформален договор за доставка на продукти на химическата промишленост, сумата от 106.44 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 04.10.2018г. до 05.08.2019г., и сумата от 80 лв. - разноски за събиране на вземането по чл.309а от ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 06.08.2019г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на държавна такса от 25лв. и адвокатско възнаграждение от 307.45 лв.

С оглед частичното признание на вземанията с възражението на ответника по чл. 414 от ГПК, заповедният съд е издал в полза на ищеца изпълнителен лист за главницата от 1000 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 06.08.2019г. до окончателното й изплащане, както за съдебни разноски в заповедното производство до размер от 280.21 лв.  По отношение на останалите оспорени от ответника вземания в изпълнение на разпореждането, дадено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК в заповедното производство, в указания едномесечен срок по чл. 415 от ГПК ищеца е предявила настоящия иск за установяване на претенциите си за лихвите и разноските.

В първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си процесуален представител е направил искане за постановяване срещу ответника на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй ответникът, редовно уведомен, не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил представител в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани  последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Наред с това налице е и втората предпоставка на  чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на исковете, тъй като твърденията на ищеца за наличието на изискуеми вземания към ответника, които последния е изпълнил частично и със забава се подкрепят от представените към исковата молба писмени доказателства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на основание чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за приемане за установено, че същият дължи на ищеца да претендираните по делото парични вземания.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в общ размер от 350 лв., и останалата част от разноските в заповедното производство /27.24 лв./ или общо разноски в размер на 377.24лв.

С оглед изцяло отхвърляне на исковете, претендираните от ищеца разноски не следва да му се присъждат.

Освен това след извършена служебна проверка съдът констатира, че по предявените два обективно съединени искове –за мораторна лихва и за разноски по чл. 309а от ТЗ, е пропуснал да събере пълния размер на дължимите по делото държавни такса от общо 100 лв. /от по 50 лв. минимална държавна такса по всеки иск съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 72, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК/, като видно от данните ищецът е внесъл в настоящото и в заповедното производство държавна такса само в размер на 75 лв. Предвид това пропускът за събиране на пълния размер на дължимите по делото държавни такси следва да бъде поправен, като на основание чл. 253 вр. с чл. 72, ал. 2 вр. с чл. 77 от ГПК съдът следва да осъди ищецът с оглед  изхода на делото да заплати по сметка на БРС дължимия остатък от държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на  БРС.

            Водим от горното и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ“СОЛА СТАЙКО АНГЕЛОВ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.Бургас, жк.”Братя Миладинови“, бл.117, вх.5, ет.8, ап.24, представляван от Стайко Йорданов Ангелов, че същият ДЪЛЖИ на „МАНТИ КО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.“Илинден“, бл.18, вх.5, ап.2, представляван от Цветелин Николов Мантовски, на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 327 и чл. 309а от ТЗ и чл. 79, ал. 1 вр. и чл. 86 от ЗЗД сумата от 106.44 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 2164.80 лв., представляваща дължима продажна цена за извършена доставка на стоки (водороден прекис 50% и лимонена киселина) по фактура № 44737/03.09.2018г., издадена по сключен между страните неформален договор за доставка на продукти на химическата промишленост , както следва: сумата от 10.90 лв. – мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 2614.80 лв., начислена за периода от 04.10.2018г. до 18.10.2018г., сумата от 29.44 лв.- мораторна лихва за забавено плащане на остатъка от главницата от 2000лв. /след направено частично плащане на 19.10.2018г. в размер на 614.80 лв./, начислена за периода от 19.10.2018г. до 10.12.2018г. и сумата от 66.10 лв.- мораторна лихва за забавено плащане на остатъка от главницата от 1000лв. /след направено частично плащане на 11.12.2018г. в размер на 1000 лв./, начислена за периода от 11.12.2018г. до 05.08.2019г., и сумата от 80 лв. - разноски за събиране на вземането по чл.309а от ТЗ, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 2979 от 07.08.2019г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6572/2019г. по описа на БРС до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЕТ“СОЛА СТАЙКО АНГЕЛОВ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.Бургас, жк.”Братя Миладинови“, бл.117, вх.5, ет.8, ап.24, представляван от Стайко Йорданов Ангелов, ДА ЗАПЛАТИ на „МАНТИ КО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк.“Илинден“, бл.18, вх.5, ап.2, представляван от Цветелин Николов Мантовски, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК направените по делото разноски /в т.ч. и в заповедното производство гр.д. № 6572/2018г. по описа на БРС / в общ размер на 377.24лв.

ОСЪЖДА „ЕТ“СОЛА СТАЙКО АНГЕЛОВ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.Бургас, жк.”Братя Миладинови“, бл.117, вх.5, ет.8, ап.24, представляван от Стайко Йорданов Ангелов ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС  сумата в размер на 25 лв., представляваща дължимата от него съобразно изхода на делото държавна такса, възлизаща в общ размер от 100лв.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.