Решение по дело №358/2020 на Районен съд - Асеновград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Асеновград, 13.10.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори  наказателен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети септември  през две хиляди и двадесета година, в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

      с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 358 по описа на Асеновгрпадския  районен съд – ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

       Обжалвано е наказателно постановление №142  от 08.05.2020 г., издадено от Директора на РДГ-гр.Пловдив – инж. Мирослав Христов Д., с което на А.Л.К.  ЕГН:********** ***, са наложени следните административни наказания: 1. На основание чл. 266 ал.1  от Закона за горите  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лева, за нарушение по чл. 213 ал.1 т.1 от Закона за горите и 2. На основание чл. 266 ал.1  от Закона за горите  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лева, за нарушение по чл. 213 ал.1 т.2 от Закона за горите.

       На основание чл. 273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението – 2.00 пр. м3 .дърва за огрев от вид „Зимен дъб“ и вещите послужили за извършване на нарушението – 1 бр. каруца и 1 бр. метална брадва.  

       Жалбоподателят А.К. в жалбата си и  в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Г. оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и правилност. Навеждат се твърдения за съществени нарушения на административно-производствените правила, касаещо задължителното му съдържание, както и неправилно приложение на материалния закон. Алтернативно се твърди и за маловажност на случая, обуславяща приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълната му отмяна.  

         Въззиваемата страна РДГ-гр.Пловдив се представлява от юрисконсулт Иванова, която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно.

        Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното от фактическа страна:

        В РП-Асеновград е на 13.02.2020 г. е било образувано БП № 107/20 г. за престъпление по чл. 235 ал.1 от НК. В хода на производството било установено на базата на събраните доказателства, че А.Л.К. формално е осъществил състава на престъплението по чл. 235 ал.1 от НК,тъй като на 13.02.2020 г. в района на гробищния парк на с. Избеглии е бил обект на полицейски контрол като се установило, че същият превозва с каруца теглена от кон 2 пространствени куб метра дървесина – от вид зимен дъб, като дървата били без поставено контролна горска марка и К. ги превозвал без превозен билет. К. при проверката завел контролните органи на мястото, където е събрал дървата, като същото попадало в отдел 390н в землището на с. Конуш, представляващ държавна горска територия.  Поради ниската степен на обществена опасност било приета от прокурора малозначителността на деянието и същият приложил чл. 9 ал.2 от НК, като прекратил наказателното производство на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НК поради извода,          че деянието не съставлява престъпление. В прекратителното постановление обаче било прието, че деянието е административно нарушение и затова делото било изпратено по компетентност на административно-наказващия орган за санкциониране по административен ред на нарушителя К.. Въз основа  на Постановлението за прекратяване на РП- Асеновград  на 08.05.2020 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от  Постановлението за прекратяване  и на основание чл.266 ал.1 от ЗГ  на А.К. са наложени глоби в общ размер от 300 лв. за нарушения по чл. 213 ал.1 т. 1 и т. 2 от ЗГ, както и са отнети предмета и средствата послужили за извършване на нарушението.

       При така  установената фактическа обстановка и след като провери  изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя  законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление  съдът намира следното от  правна страна: 

          Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.Разгледана по същество същата е   НЕОСНОВАТЕЛНА.

          НП е издадено от компетентния за това орган. Спазени са условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство без приложен АУАН, тъй като в случая производството е прекратено от прокурора и е препратено на наказващия орган.  В административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП е в изискуемата от закона форма, подписано е от административно-наказващия орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

           В НП посочената като нарушена правна норма чл. 213 ал.1 т.1 от ЗГ, забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето,транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и, а т.2 на същата алинея забранява извършването на горните действия с  дървесина, непридружена с превозен билет. Извършването и на двете нарушения е безспорно установено въз основа на събраните доказателства. Нарушителят е бил заварен по време на извършването му, като е транспортирал дървесина, немаркирана с КГМ и непридружена с превозен билет, което се потвърждава и от показанията на свидетелите С.Д. и М.А.. Правилно е съотнесено описаното нарушение към съответстващата му санкционна разпоредба на  чл. 266 ал.1 от Закона за горите,която предвижда санкция за всяко  от горните  нарушение в размер от 50 лв. до 3000 лв.

         Съдът намира, че наложеното на нарушителя административно наказание глоба в размер на по 150 лева - за всяко от двете административни нарушения е правилно оразмерено и е съобразно с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. При определяне размера на глобата за всяко нарушение  административно-наказващия орган е съобразил прецизно тежестта на нарушението и имотното състояние на нарушителя и сравнително малкия размер на причинените с нарушенията вреди и е наложил глоби  в размер с изразена насоченост към минимума, именно в размер на по 150 лева за всяко от тях.  Така определеното наказание според съда най –пълно съответства на целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН. Неоснователна е претенцията на жалбоподателя за квалифициране на нарушенията като маловажен случай и съответно приложението на чл.28 от ЗАНН. С оглед  на  факта, че се касае за две отделни нарушения след предварителна подготовка и с използването на технически средства – каруца и брадва, както и че са причинени съставомерни вреди и щети по горския фонд, същото е със сравнително висока тежест и не може да бъде третирано като маловажен случай на нарушение.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такива.

Въпроса за възлагането на разноските в административно-наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение,като не се сочи конкретен размер ,но съгласно чл.18 ал.2 , във вр. с чл. 7 ал.1 т.1 от Наредба  от 09.07.2004 съдът намира ,че същите  следва да се определят в размер на 100 лв. и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на РДГ- Пловдив.

          Предвид изложеното съдът намери, че обжалваното НП е законосъобразно, обосновано и правилно, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

                                                      Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №142 от 08.05.2020 г., издадено от Директора на РДГ-гр.Пловдив – инж. Мирослав Христов Д., с което на А.Л.К. ЕГН:********** ***, са наложени следните административни наказания:

1. На основание чл. 266 ал.1 от Закона за горите  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лева, за нарушение по  чл. 213 ал.1 т.1 от Закона за горите и

2. На основание чл. 266 ал.1 от Закона за горите е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лева, за нарушение по  чл. 213 ал.1 т.2 от Закона за горите.

         На основание чл. 273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението – 2.00 пр. м3 дърва за огрев от вид „Зимен дъб“ и вещите послужили за извършване на нарушението – 1 бр. каруца и 1 бр. метална брадва. 

        ОСЪЖДА А.Л.К. ЕГН:********** *** да заплати на РДГ-Пловдив сумата от 100 лв. представляваща направени  разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  пред Административен  съд- гр. Пловдив  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: