Р Е Ш Е Н И Е
№167
02.02.2024
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище първи
касационен състав
на шестнадесети
януари две хиляди двадесет
и четвърта година
в публично
заседание в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
секретар : Ивалина Станкова
прокурор: М.А.
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова КАНД номер
№20237250600097 по описа за 2023 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл.
348 от НПК.
Постъпила е касационна жалба от Н.Х.М.
***, действащ чрез процесуалния си пълномощник а.. К.Т. ***, срещу Решение
№171/28.09.2023г., постановено по АНД №20233530200542/2023г. по описа на
РС-Търговище, с което е потвърден Електронен фиш с. К № 6300467, издаден от ОД
МВР гр. Търговище, с който на Н.Х.М. ***, за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. с ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.4 във вр. с ал. 2,
т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1300.00
лева. Изложените в жалбата доводи попадат в обхвата на касационното основание за
отмяна по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - допуснато нарушение на материалния закон. Аргументите
на касатора са следните: 1/ в процесния период /09.08.2022г./ в процесния
участък не са били извършвани ремонтни работи, каквито са били извършвани по
това време в съседни пътни участъци. Въпреки, че на снимката на процесното
нарушение се виждали поставени ограничителни табели, това не доказвало, че пътят
е бил в ремонт, тъй като на същата снимка били видими два автомобила, които се
движат в една посока, а това не би било възможно при ремонт на пътния участък.;
2/ от представения по делото протокол за използване на АТСС не ставало ясно в
колко часа АТСС е започнало работа, тъй като в същия имало поправка, направена
не по предвидения за това ред, и не можело безспорно да се установи дали работата
с АТСС е с начален час 13:15ч., 14:15 или всяка друг момент; 3/неправилно било прието от РСТ, че относно
процесния пътен участък и за посоката на движение на заснетия автомобил е имало
поставен пътен знак В26, ограничаващ скоростта до 30 км/ч. В тази връзка
касаторът сочи, че наличният на снимката за местоположението на ползваното АТСС
пътен знак В26 с ограничение до 30 км/ч се отнасял за движещите се към Варна МПС,
докато процесното МПС се е движело в обратна посока, за която нямало данни за
поставен такъв пътен знак. Сочи, че предвид това, че от информацията на АПИ не
следва извода за извършван ремонт в пътния участък през визирания времеви
момент, то е липсвало и основание за сигнализиране на движението през същия с
подобен пътен знак; 4/ нямало ангажирани доказателства, които да определят нарушението като
повторно, тъй като в приложената справка от АИС АНД липсвали данни и
доказателства за датата на връчване и лицето, на което е бил връчен предходния ЕФ.
Поради изложените съображения касаторът моли за цялостна отмяна на съдебното
решение на РСТ и за постановяване на ново решение, с което да се отмени
обжалвания ЕФ, евентуално да бъде намалено като размер наложеното със същия
административно наказание „глоба“ като се приеме, че липсва признака
„повторност“. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство. В съдебно
заседание касаторът и неговият пълномощник не се явяват, но от същите са
депозирани молба и писмени бележки, в които изцяло поддържат доводите в
касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Търговище, не е депозирал отговор на касационната
жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност
на жалбата и счита, че обжалваното със същата съдебно решение следва да бъде
оставено в сила като законосъобразно.
Настоящият касационен състав,
след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен
контрол, приема същата за допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на оспорване е Решение №171/28.09.2023г.,
постановено по АНД №20233530200542/2023г. по описа на РС-Търговище, с което е
потвърден Електронен фиш с. К № 6300467, издаден от ОД МВР гр. Търговище, с
който на Н.Х.М. ***, за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.4 във вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1300.00 лева. Със
същото решение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. с чл. 37 Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ Н.Х.М. е осъден
да заплати по сметка на ОДМВР-Търговище, сумата от 80.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
В мотивите на решението въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 09.08.22 година в
14.08 часа в обл.Търговище, ПП I-4, км. 242+710 /до р-н Буховци/, извън населено място, с ограничение на скоростта от 30
км/ч, въведено с пътен знак В-26, е засечена и фиксирана скоростта на л.а Сеат
Ибиза, с peг. № ......., собственост на жалбоподателя Н.Х.М.. Автомобилът бил
управляван със скорост 88 км/ч при разрешена такава в този участък от пътя - 30
км/ч, превишена скорост от 58 км/ч. Скоростта била засечена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство - стационарно преносим уред за осъществяване
на контрол на пътното движение /СПУКС/ ATCC ARH САМ S1, насочено в посока
Варна. Отчетен бил толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. Нарушението било
извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
с. К № 532619. На основание гореизложено бил издаден и процесния електронен фиш
от ОД на МВР гр. Търговище, с който на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 във вр. с
ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1300.00 лева.
Приетата фактическа обстановка е
базирана на събраните писмени доказателства и снимки, които са веществени
доказателствени средства по смисъла на чл. 189 ал.15 ЗДвП. Обсъждайки
съдържанието на оспорения ЕФ, въззивният съд е констатирал, че същият отговаря
на изискванията на чл. 189 ал.4 ЗДвП. Установил е, че не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на
АНПроизводство, предвид спазването на изискванията на Наредба №
8121з-532/12.05.15г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата, както
и с оглед доказаното в случая ползване на одобрено и технически изправно АТСС. Приел
е за доказано качеството на жалбоподателя на собственик на заснетото МПС към
момента на нарушението като предвид липсата на подадена от него декларация, че
друго лице е управлявало процесното МПС, чиято скорост е установена, е приел,
че правилно е ангажирана отговорността на собственика, а именно на Н.М..
Въззивният съд е установил, че данните от протокола за ползване на АТСС, ведно
с приобщения снимков материал от записа, извършен от АТСС, доказвали, че
нарушението е установено в границите на контролирания участък, като при максимално
разрешена скорост от 30 км/ч. жалбоподателят е управлявал със скорост от 88
км/ч, т.е. с превишена такава от 58 км/ч. Относно основното възражение в
жалбата срещу НП, стоящо се в това, че на отразеното в ЕФ място на извършване
на процесното административно нарушение, на посочената дата не е имало поставен
пътен знак В-26 с ограничение на скоростта от 30 км/ч., въззивният съд е приел,
че към момента на нарушението пътният участък е бил в ремонт и това се виждало
ясно от снимката на нарушението, поради което с пътен знак В26 било въведено
ограничение на скоростта на движение на МПС до 30 км/ч и в двете посоки.
Аргументирал се е с това, че на приложената към протокола за работа с АТСС снимка,
изобразяваща техническото средство, заснело нарушението, се виждал поставения
пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 30 км/ч в посока гр.
Варна. Отчел е, че в самия ЕФ било отразено, че към момента на заснемане на
нарушението АТСС е било насочено към гр. Варна, а автомобилът на жалбоподателя
се движел в посока към АТСС, т.е. идвал е от гр. Варна, или заснетият на
снимката пътен знак В26 имал действие в обратната посока на движение, т.е. това
не е пътния знак, с който е въведено ограничението на скоростта, нарушено от
жалбоподателя. Въззивният съд е направил констатация, че в обратната посока на
движение към този момент също имало поставен пътен знак В26, въвеждащ същото
ограничение на скоростта и именно него следвало да съобрази жалбоподателя. Наред
с това районният съдия е обсъдил, че от информацията за състоянието на
републиканската пътна мрежа към 09.08.2022г. на АПИ се установява, че в
процесния участък се извършвали ремонтни дейности, като участъкът бил
сигнализиран с пътни знаци, а срокът на ремонтните дейности бил до 12.08.22г. Приел
е, че в случая се касае за временно ограничение на скоростта, свързано с
извършвания ремонт в този участък и въведено за времето на извършване на
ремонтните дейности.
Като е приел за доказани фактите
на извършеното нарушение по оспорения ЕФ, РС е направил извод и за наличието на
признака „повторност“ на това нарушение, тъй като жалбоподателят вече бил наказван
за същото по вид нарушение с ЕФ с. К № 5326919, издаден от СДВР и влязъл в сила
на 14.02.22г./л.18 и 19/, с който на жалбоподателя било наложено административно
наказание на осн. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а процесното нарушение било
извършено преди изтичане на една година от влизане в сила на този ЕФ.
Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по
чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК
касационни основания, прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка
за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри пороци, които да
водят до невалидност или недопустимост на същия, не са налице и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от
районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен
контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането
ѝ не е допуснал нарушения на процесуалните правила.
При проверката за наличие на
касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН – за допуснати
от районния съд нарушения на материалния закон, касационният съд прецени следното:
При преглед на материалите по
АНПреписка се установява липса на допуснати в хода на АНПроизводство съществени
нарушения на процесуалните правила. Обжалваният електронен фиш съдържа всички
визирани в чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП реквизити и поради това е редовен. В ЕФ
ясно е посочено и ползваното АТСС, което е модел ARH CAM S1 с фабричен номер 120ссс1.
Същото представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС, като са
налице надлежни доказателства, че то е преминало през първоначална и последваща
проверка, и към датата на установяване на нарушението същото е било технически
годно. Посочената АТСС се позиционира на определено място, във връзка с което
се изготвя и протокол по чл. 10 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР. Изготвеният протокол за използване на
АТСС по смисъла на чл. 10 от наредбата в случая съдържа всички необходими
данни, които надлежно са удостоверени с подписа на длъжностното лице, работило
с АТСС. Във връзка с взираното в касационната жалба оплакване за поправки
относно началния момент на работа с АТСС, вписан в този протокол, следва да се
посочи, че въпреки наличната корекция, отразеният начален момент е ясен за
възприемане – 13.15 часа, а крайният момент е в 14.17 часа. За заснемането на
нарушението в този времеви интервал, освен отразения на изображението от АТСС
час на нарушението в 14.08 часа, е показателен и генерирания от АТСС номер на
изображението върху тази снимка – 40637, който попада сред описаните в
протокола за използване на АТСС номера на направени изображения /от 40194 до
40853/. Ето защо се явява неоснователно оплакването в жалбата, отнасящо се до
нередовността на протокола за използване на АТСС. Налице са доказателства за
спазване на изискванията за работа с ползваното АТСС, с което е работило
обучено длъжностно лице.
Във връзка с изложените в жалбата
и свързани помежду си доводи относно липсата на доказателства за поставен в
посоката на движение на жалбоподателя и регулиращ скоростта на движение в
процесния участък пътен знак В26, както и за липсата на извършвани в процесния
момент ремонтни работи в този участък, налагащи въвеждане на ограничение на
скоростта на МПС, съдът намира за правилни изложените от районния съд изводи,
които намира за необходимо да допълни. Наличието на табели с направляващи
стрелки върху самото пътно платно, видно от изображението от АТСС и от снимката
на самото АТСС, е показателно за извършваните в този район ремонтни дейности,
наложили ограничаване движението на МПС. Действително от намиращата се на листи
34 и 35 от АНД №542/23г. на РСТ разпечатка от сайта на АПИ за състоянието на
републиканската пътна мрежа към 09.08.2022г. следва, че мястото на нарушението
км. 242+710 в
участъка Търговище – Белокопитово е извън фиксираните отсечки за ремонт в този
участък, но се намира между две отсечки, по които се извършва ремонт. На
снимката на разположеното АТСС ясно се вижда, че за движещите се към град Варна
автомобили е въведено ограничение на скоростта до 30 км/ч, обозначено с
поставен пътен знак В26, позициониран след отминаване на отбивката в дясно след
мястото на АТСС. Относно движещите се в обратната посока МПС към град
Търговище/София, каквато е била и посоката на движение на заснетия автомобил на
касатора, са налице приложени по преписката снимки, извлечени от Гугъл карти,
които показват, че през м.август 2022г. скоростта на движещите се от гр. Варна
към гр. София МПС в района на място с GPS координати
43.319400 26.696900 /това са координатите на мястото на нарушението според
изображението на АТСС/ е била ограничена до 30 км/ч с поставен пътен знак В26. Посочените
координати попадат в обсега на действие на този пътен знак и преминавайки през
тях, МПС следва да се движи с максимална скорост 30 км/ч. С допълването на
изложения анализ на доказателствата, събрани по АНД, настоящият състав намира
за правилен извода за РС за реализиране на фактическия състав на нарушение по
чл. 21 ал.2 във вр. с ал.1 ЗДвП. Правилно е приложена и санкционната норма на
чл. 182 ал.4 във вр.с ал.2 т.6 ЗДвП. В тази връзка е наведено и възражението на
касатора за липса на повторност, тъй като липсвали доказателства за датата и
начина на връчване на предходния ЕФ. По
този довод съдът намира, че правилно РС е възприел приложената по преписката
справка от АИС АНД, в която ясно е отразено, че ЕФ с.К №5326919 е връчен на
29.01.2022г. и след изтичане на срока за обжалването му е влязъл в сила на
14.02.2022г. Липсата на специална разписка за връчване на този ЕФ може да се
обясни и с връчването му при извършена рутинна проверка на адресата му, подобно
и на връчването на процесния ЕФ – факт, признат от жалбоподателя във въззивната
му жалба до РСТ. Ето защо визираният в §6 т.33 от ДР на ЗДвП признак
„повторност“ в случая е налице предвид извършването на 09.08.2022г. на същото
по вид нарушение /по чл. 21 ЗДвП за превишена скорост/в рамките на едногодишния
срок от влизане в сила на предходния ЕФ/14.02.2022г./. При това положение
административното наказание глоба в размер на 1300 лева е определено
законосъобразно като вид и размер на основание цитираните норми на чл. 182 ал.4
във вр.с ал.2 т.6 ЗДвП.
Като е стигнал до същия правен
извод, потвърждавайки обжалвания Електронен фиш серия К №6300467, издаден от ОД МВР гр.
Търговище, РС – Търговище е постановил правилно съдебно решение, което като
краен резултат не противоречи на материалния закон и следва да бъде оставено в
сила.
По отговорността за разноски – в случая делото
е разрешено в полза на ответната страна и доколкото от същата не е направена претенция
за присъждане на разноски, съдът не следва да присъжда такива. Доколкото
жалбата се явява неоснователна и е потвърдено обжалваното със същата решение,
не следва да се присъждат претендираните от касатора разноски.
Поради изложените съображения и
на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК
във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №171/28.09.2023г., постановено по АНД №20233530200542/2023г. по
описа на РС-Търговище.
Решението е окончателно съгласно
чл. 223 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.