О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158 24.04.2020
г. град Хасково
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесета година,
в закрито съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
Частно наказателно дело № 387 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 3 - 5 от Наказателно – процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от С. Д. В., с адрес: с. С., общ. И., област Х., ул. „*****“ № * чрез адв. С. А. - САК срещу Постановление от 20.03.2020 г. на Районна прокуратура Хасково, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 174/2017 г. по описа на РУ на МВР - Хасково, представляващо преписка вх. № 347/2017 г. по описа на РП - Хасково, образувано за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК, а препис от него е постановено да бъде изпратен на С. Д. В., с адрес: с. С., общ. И., област Х. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея постановление на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство и за недоказаност на изводите в него. Твърди се от жалбоподателя, че абсолютно формално, и без да подложи на обсъждане в съвкупност всички събрани по досъдебното производство писмени и гласни доказателства, базирайки се избирателно на определени такива, прокурорът бил направил прибързано и немотивирано заключение, че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от НПК, образуваното наказателно производство се прекратява, когато деянието не съставлява престъпление какъвто бил конкретният случай, като жалбоподателят обстойно мотивира тази група доводи. В същата връзка, счита, на фона на възприетото от прокуратурата, че здравето и безопасността били личен ангажимент на всеки, а получените от пострадалия травматични увреждания били вследствие на неговото поведение, а не на поведение на друго лице, което поради незнание или немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност източник на повишена опасност да е причинило средните телесни повреди посочени в постановлението, че в противовес на тази теза, наблюдаващият прокурор не бил обследвал кой следвало да провежда първоначален и периодичен инструктаж на работещите на строителния обект работници, провеждан ли е бил такъв ежедневно, след като са се явили те на работните места, кой е провеждал инструктажа, след като при настъпването на инцидента на строителния обект не се е намирал техническия ръководител на обекта. Твърди се, че гласните доказателствени източници били интерпретирани едностранчиво, а заключението на вещото лице по изготвената графологична експертиза, с която се доказвало, че голяма част от уж подписаните от пострадалия документи, съдържащи се в кориците на досъдебното производство подписите под тях не били положени от него, а от неизвестно лице не било обсъждано, а анализът на тези доказателства оборвал тезата на прокурора. На следващо място, наблюдаващият прокурор бил възприел неправилно и едностранчиво заключението на вещото лице по изготвената строителна - техническа експертиза, в били посочени множество нередности, които заплашвали живота и здравето не само на работниците, но и на гражданите, които преминават в близост до строителния обект. След излагане на конкретни доводи, жалбоподателят, чрез пълномощника си прави в жалбата и заключение, че с беглото, избирателно и немотивирано постановление се целяло единствено и само доказване на липса на престъпление, поради липса на достатъчен доказателствен материал, който всъщност се съдържал в кориците на досъдебното производство, за събирането на който в рамките на три години се трупали писмени и гласни доказателства. Моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното постановление на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство и да върне делото на разследващите органи със задължителни указания относно прилагането на закона.
Жалбата е подадена в законния срок, срещу подлежащ, на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, на обжалване акт, от участник в процеса, легитимиран да атакува постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното постановление, намира за установено следното:
Досъдебно производство № 174/2017 г. по описа на РУ - Хасково, представляващо пр. преписка вх. № 347/2017 г. по описа на РП – Хасково е образувано по реда на чл. 212, ал.2 от НПК с извършване на първо действие по разследването - оглед на местопроизшествие на 25.02.2017 г. и е водено срещу неизвестен извършител за това дали на 25.02.2017 г. в град Хасково, поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представлявайки източник на повишена опасност, причинил на С. Д. В. с ЕГН: ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от Наказателния кодекс.
В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествие, обективиран в нарочен протокол, събрани са писмени доказателства, включително и чрез приобщаване на такива, събрани в хода на извършване на проверки от надлежни административни органи - ТП на НОИ, ДИТ – Хасково, ангажирани са гласни доказателствени източници, чрез разпита на свидетели, изготвени са заключения от вещите лице по назначените съдебномедицинска, допълнителна съдебномедицинска, техническа /строителна/ криминалистическа и графологична експертиза, въз основа на които прокурорът е приел за установени следните обстоятелства:
В края на 2016 година, „********“ АД спечелили търг за саниране на многофамилна жилищна сграда, находяща се в град Х., на административен адрес: ул.“***“ № *, и било издадено Разрешение за строеж № 282/15.12.2016 г. През месец февруари 2017 г. започнало сглобяване на скеле от южната страна на сградата. Към 25.02.2017 г. скелето било сглобено до височина 5-6-ти етаж. На 24.02.2017 г. била издадена от Изпълнителния директор на „*******“ АД Заповед № 56 за полагане на извънреден труд от 6-ма работници към дружеството на дата 25.02.2017 г. /събота/. Един от тях бил и пострадалият С. Д. В., разпитан в качеството на свидетел. Същият бил назначен с Трудов договор № 1060/15.12.2016 г. на длъжност „Работник строителство“ в „*******“ АД.
Сутринта на 25.02.2017 г., в около 08:30 ч., на обекта на адрес: ул. „****“ № * в град Хасково се явили работниците, посочени в Заповед № 56/24.02.2017 г., както и свид. К. К. А., определен за технически ръководител на обекта. На 24.02 и на 25.02.2017г. духал силен вятър и около обекта имало разхвърляни строителни отпадъци /стиропор, найлони и други леки материали/. Задачата на явилите се работници на 25.02.2017 г. била да съберат разхвърляните отпадъци и да почистят около блока. Преди да започне работата, прокурорът приел при изграждане на фактическите изводи, че всички минали инструктаж, включително и свид. С. В.. Излизайки от фургона, в който се съхранявали личните предпазни средства, всички, без изключение, били снабдени с тях, като конкретно, на свид. С. В., били зачислени предпазна каска и сигнална жилетка. След сутрешния инструктаж, свид. К. А. напуснал обекта.
В около 09:45 ч. на инкриминираната дата, работата вървяла. Тъй като работата нямало да отнеме много време, свид. С. В. решил, че нямало нужда да носи каска на главата си и я махнал. Така, без лично предпазно средство, С. В. бутал ръчна количка, пълна с тухли от южната страна на блока, където било изградено частично скелето. Намирал се на около два метра от него, на една линия със свид. Ю. Д. А. В този момент, вятърът усилил скоростта си и от скелето полетяла тръба, която ударила свид. С. Вълков по главата и той паднал на терена. Това било непосредствено възприето от свид. Х. Я. Х. и от свид. Ю. А., който дори се опитал да предупреди, като извикал:“Бягайте!“.
Веднага след инцидента се струпали работници около пострадалия С. В.. Свидетелят С. А. видял, че свид. С. В. е без каска на главата. През това време свид. М.Д.П., живуща на ул. „***“ № *, видяла, че на обекта има паднал човек и подала сигнал на тел. 112. Сигнал бил подаден и от други свидетели – свид. Б. И. и свид. Л. И. Свид. С. В. бил откаран в болницата, а по – късно транспортиран до УМБАЛ „Св.Георги“, гр.П.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза, свид. С. В. получил следните наранявания: нараняване, проникващо в черепната кухина, което се дължи на счупване на черепа; разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се дължи на контузия на мозъка; трайно затруднение в движението на лявата ръка, което се дължи на парезата на мишницата, пряка последица от травмата на главата. Всяко едно от трите наранявания представлява, според вещото лице, средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
В хода на досъдебното производство било изготвено заключение на вещото лице по назначената съдебно строително – техническа експертиза, в което било прието, че е имало нередности – не са били осигурени надеждни колективни предпазни средства за защита – оградни мрежи, временни ограждения на работната площадка и т.н., което поставяло на опасност и граждани, освен работниците. Прокурорът обаче приел, че данните по делото сочели, че е имало предпазна ограда, това се вижда и на фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие, както и от показанията на свид. К. А. и свид. Л. Е. Г. - координатор „Здравословни и безопасни условия на труд“ към „*******“ АД. Оградата била полимерна, поставена на отС.ие около 2 метра от скелето. Също така, видно от показанията на свид. Л. Г., имало ограда, която не позволявала на други лица, освен работещите на обекта, да влизат периметъра, в който се извършват строително – монтажните работи. Освен това, вещото лице по назначената строително – техническа експертиза, изготвена на 07.01.2019 г., сочело, че нямало Проект по безопасност и здраве, който бил задължителен за започване на строителството, но такъв бил наличен и бил предоставен за нуждите на разследването и поради това в първата част, като необосновано, прокурорът посочил, че не възприема заключението. От друга страна, заключението на вещото лице в частта за личните предпазни средства и ползването им от свид. С. В. на 25.02.2017 г. било обективно всестранно и пълно, тъй като всички факти, установени по делото, са съобразени от вещото лице при изготвяне на експертизата.
Въз основа на установената на досъдебното производство фактическа обстановка, прокурор от РП – Хасково, с Постановление от 20.03.2020 г., направил извод, че било налице основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК според което наказателното производство следва да се прекрати, поради извод за липса на осъществено съставомерно поведение, доколкото от събраните по делото доказателства било видно, че единствено поведението на пострадалия С. Д. В. било в причинна връзка с настъпилия резултат, не и поведение на друго лице, което поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - източник на повишена опасност да е причинило процесните телесни увреждания- 3 средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК на С. Д. В..
Настоящият съдебен състав намира от правна страна, че с оглед констатираната фактическа обстановка, която всъщност е непълна, и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е направил незаконосъобразен извод, за наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК за прекратяване на наказателното производство, тъй като не били събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер.
За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с които да бъде увредено здравето на друг човек, като в случая съставомерният резултат се изразява в реално увреждане, засягане на здравето, в случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, което определя деянието като такова, попадащо в категорията резултатни престъпления. От обективна страна е включено и кумулативното изискване този съставомерен резултат да е настъпил в резултат на извършването на занятие или правна регламентирана дейност, които представляват източник на повишена опасност и увреждането да е настъпило в резултат и по причина на незнание или немарливо изпълнение на това занятие или тази дейност, т.е да е налице и причинно-следствена връзка между тях. Дейността по извършване на строително – монтажни работи или ремонти е правнорегламентирана, наложила се в обществената практика като такива за постигане на определени положителни резултати, но криещи риска при осъществяването им да настъпят и отрицателни резултати като смърт или в както в случая телесна повреда. От субективна страна изискването е деецът да е действал виновно при някоя от двете форми на непредпазливост.
На следващо място, целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане на събрания доказателствен материал. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени, без обаче в процедурата по чл. 243, ал. 4 и 5 НПК съдът да може да подменя вътрешното убеждение на решаващия орган /прокурора/.
В тази връзка следва най – напред да се отбележи, че преценката на РС – Хасково е категорична относно обстоятелството, че на досъдебното производство са извършени значителна част от необходимите и възможни процесуално – следствени действия по отношение на обективните находки, определящи за преценката относно престъпния резултат и оттам за характера на телесната повреда, но не всички. Така стои въпросът за разследването и от гледна точка самото деяние. Изложената фактическа обстановка е изяснена от прокурора, но не въз основа на съвкупен анализ на приобщения по делото доказателствен материал, съдържащ се в съответните писмени документи, приобщени като писмени доказателства и коментирани на съответното място по – горе, както и от гласните доказателствени източници, съдържащи се в показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели в контекста на заключенията на вещите лица. Противоречията в доказателствените източници не са подложени на съответен пълен и изчерпателен анализ откъм достоверност и не са очертани основните моменти от предмета на изследване, приети като безспорни от прокурора, като не е коментирано наличието такова разминаване в твърденията относно фактите и обстоятелствата от значение за обезпечаване на фактическите изводи по съставомерните факти, с изключение на въпроса с ограждението на обекта, който обаче отново е останал недокрай изяснен. В конкретния случай следва да бъде отбелязано от съда, че действително, по безспорен начин е установено наличието на събитие – настъпване на удар с метална тръба след падането ѝ върху главата на пострадалия, който обосновано е възприето, че е бил без лични предпазни средства - каска. Тоест налице е събитие, в резултат на което е настъпил определен съставомерен резултат, ясно дефиниран със заключенията на вещото лице по назначената съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертизи, включително и от гледна точка на възможния механизъм на причиняване /възможен, но непълен от юридическа гледна точка, защото засяга само прякото въздействие на повърхности, но не и как се е стигнало до контакта между тях/. На това място е необходимо да бъде отбелязано отново, навлизайки по същество, че прокурорът в атакуваното пред съда постановление се е задоволил единствено да акцентира на известна непоследователност на доказателствените източници относно предприетите мерки по безопасност на труда при обследване на изначалния въпрос налице ли е деяние, като се е ограничил до въпроса с ограждането на строителния обект и констатирайки още при описание на фактическите положения противоречието на заключението на вещото лице по техническата /строителна експертиза/ с гласни и писмени доказателства е преминал към анализ на поведението на пострадалия и с това е изчерпал правната оценка на случая.
Приемайки принципното виждане, че личната сигурност на всеки действително е най – напред негов приоритет и поради това негова лична отговорност, то следва да се отчита и друг основен момент, а именно, че при осъществяване на всяка правнорегламентирана дейност, освен за собствената си сигурност, субектът на тази дейност следва да обезпечи сигурността и на останалите участници в дейността и на всички лица във възможен досег с нея, дори понякога абстрахирайки се от неглижиране от тези лица на собствената им сигурност и с предприемане на мерки против волята им /например чрез недопускане на достъп или преминаване при неспазване на правилата, установени за това при извършване на дейността/. Тези лица, в зависимост от естеството на дейността могат да попадат в най – различни категории, като в конкретния случай при осъществяване на строително – монтажните дейности такива са лицата в трудови правоотношения със субекта на дейността, доставчици на материали, лица, охраняващи обекта, лица преминаващи покрай обекта, ползватели и пр. и във всяко едно направление от дейността има конкретно отговорно лице, съобразно изискванията на общия и специален закон, на административен акт или вътрешен акт на работодателя. В случая, доколкото противоправният резултат е настъпил за конкретно лице, което е в конкретно правоотношение със субекта на извършване на правнорегламентираната дейност по строително – монтажни дейности на обекта, а именно трудовоправни отношения, то на тази плоскост най – вече е следвало да се съсредоточи преценката на прокурора по същество. Анализът на доказателствата, предложен от прокурора е незадоволителен, тъй като не почива на пълна и обективна преценка, а оттам се е стигнало и до лаконично изложение от правна страна в един абзац, че единствено поведението на пострадалия е във връзка с настъпилия съставомерен резултат. Лаконичното изложение, оценено като непълно мотивиране на прокурорския акт, не означава само по себе си грешен краен правен резултат, но същият не би могъл да оценен по този начин от съда, поради неговата преждевременност именно поради недостатъщчното попълване на делото с доказателства. В случая безспорно установена в хода на разследването е обективна находка, свързана с телесно увреждане, причинено на пострадалия и обективирана в писмени документи - съдебно – медицинско удостоверение, и медицинска документация, като и в свидетелски показания на лица очевидци и няма спор, че игнорирането на мерките за лична безопасност от страна на пострадалия е допринесло за настъпване на уврежданията и поради има причинно – следствена връзка, но извън полезрението на разследващите органи е останал предшестващият и решаващ въпрос за събитията, предшестващи и логически, и темпорално процесния удар с тръба, а именно как всъщност се е стигнало до нейното падане от определена височина и взети лиса били всички мерки за предотвратяване на това падане и къде точно се е намирал пострадалия в този момент. Тоест, били ли са изпълнени всички мерки за безопасност на строителния обект, съответно ако има пропуски, как те са се отразили на настъпване на резултата, кое лице е натоварено по силата на нормативен акт или акт на административен орган или работодателя да осигури обезопасяване на обекта, кой контролира този процес, както и процеса за спазване на мерките за безопасни условия на труд от всички ангажирани с работния процес. Включително и от самия пострадал, който очевидно ги е пренебрегнал и това е оказало своето влияние, но дали до степен да изключи легитимната основа за водене на наказателното производство, поради това, че не е извършено въобще престъпление, мотивирало и приложения на основанието за прекратяването му именно по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК или се касае за някаква форма на независимо причиняване, /респ. съпричиняване при оценяване на гражданскоправните последици/ на вредоносния резултат. Или, не е даден отговор на въпроса допуснато ли е, освен от пострадалия, нарушения на нормите за безопасност на труда и останалите специални правила при извършване на правнорегламетирана дейност по строителство и обезопасяване на обекта и от други лица, съставлява ли при положителен отговор това нарушение деяние по смисъла на чл. 134, ал. 1 НК, намира ли се в причинна връзка с престъпния резултат, виновно ли е извършено и в какво съотношение се намира то с поведението на пострадалия при преценката осъществяването на признаците от състава на престъпление по чл. 134, ал. 1 НК, в хипотезата на т. 2, която квалификация е детерминирана от вида на телесните увреждания. Липсата на такъв отговор, който трябва да бъде даден от прокурора при упражняване на правомощията му за прекратяване на наказателното производство се дължи пропуск в процеса на събиране на доказателства.
Този пропуск, на който сам прокурорът стъпва при произнасянето си в разрез с изискванията за пълно, всестранни и обективно разследване, въпреки изминалия период от време все още съществува шанс да бъде отстранен с предприемане на допълнителни действия по разследването след връщане на досъдебното производство на прокурора за съобразяване с дадените от съда указания с цел обосноваване на един или друг краен извод по въпросите, включени в кръга по чл. 303 НПК в съответствие с обективната истина и при правилно приложение на материалния закон.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление от 20.03.2020 г. на Районна прокуратура Хасково, с което е
прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 174/2017 г.
по описа на РУ на МВР - Хасково, представляващо преписка вх. № 347/2017 г. по
описа на РП - Хасково, образувано за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Хасково за продължаване на действията по разследване, съобразно дадените в мотивите на настоящото определение указания.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Хасково в 7 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.