Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 03.12.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито първи декември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 6865 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.02.2020 г. по гр.д. № 23775/18 г.,
СРС, І ГО, 118 с-в е признал за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Т.С.Р., ЕГН **********
дължи
на „М.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 4 ЗПК /отм./ и чл.19, ал.2 ЗПК /отм./, вр. чл 16 ЗПК /отм./ и чл. 99 ал. 4 ЗЗД,
сумата 6867,78 евро, представляваща непогаесана главница по
сключен между длъжника и „Алфа Банк - Клон България“ (сега „Юробанк България“
АД) Договор за потребителски кредит № 402/2009 г. от 16.04.2009 г., вземанията
по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1 към договор за цесия от
23.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2017 г. /датата на
подаване на заявлението/ до окончателното погасяване, както и лихва за забава
върху тази главница в размер на 1500,49 евро за периода от
05.10.2014 г. до 05.10.2017 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.10.2017г. по ч.гр.д. №
71348/2017 г. по описа на СРС, 118 състав, като е отхвърлил иска за главница за разликата над сумата от 6867,78 евро до пълния предявен размер от 8755,55
евро като погасен по давност, както и искът за лихва за разликата над сумата от 1500,49 евро до пълния
предявен размер от 2673,12 евро.
Осъдил е Т.С.Р., ЕГН ********** да заплати на „М.“ АД, ЕИК ******, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата 546,72 лева - разноски за
исковото производство, както и сумата 400,56 лева - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 71348/2017 г. по описа на CPC,
118 състав, съразмерно с
уважената част от исковете. Осъдил
е „М.“ АД, ЕИК ****** да заплати на Т.С.Р., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.З ГПК, сумата 26,78 лева - съдебни разноски,
съразмерно е отхвърлената част от исковете.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Т.С.Р., ЕГН **********, с адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че ищецът не е
банкова, а небанкова финансова институция и като цесионер не може да ползва
привилегии, които се дават на финансовите институции банки и по-специално
привилегията да изберат време, когато пожелаят, за да обявяват кредита за предсрочно
изискуем. Развиват се подробни доводи за предсрочната изискуемост, като се
твърди, че в случая няма автоматична предсрочна изискуемост. Заявява, че никъде
в договора за цесия не е написана изрично възможността „М.“ АД да има право да
изменя договора, да променя условията, а напротив, приема го такъв, какъвто е.
Твърди, че представеното пълномощно по отношение на „М.“ АД относно правото му
да уведоми длъжника по отношение на цесията не може да породи права по
отношение на същото дружество, защото издателят на пълномощното-Алфа Банк вече
не съществува.
Прави извод, че в
момента „М.“ АД не разполага с
пълномощия относно възможността да бъде уведомен за извършената цесия. В тези
случаи е задължително длъжникът да бъде уведомен от предишния кредитор или
от правоприемника му. При тези данни
счита, че действието на цесията не е настъпило за длъжника и не може да настъпи
с исковата молба, тъй като няма валидно уведомяване за нея към длъжника. Прави
се генералният извод, че искът срещу длъжника е предявен от ищец без
представителна власт, поради което моли процесното решение да бъде отменено и
да бъде отхвърлен предявения иск.
Въззиваемата
страна „М." АД,
ЕИК ******, представлявана от Изпълнителния
директор В.С., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Е.В., със съдебен адрес:***,
офис 14 оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивната инстанция
във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание 422, ал.1 във вр.
с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.4 ЗПК/отм./ и чл.19,
ал.2 ЗПК/отм./, чл.99, ал.4 ЗЗД и чл.86
от ЗЗД за сумата от 8755,55
евро, представляваща непогасена
главница по сключен между длъжника и „Алфа Банк - Клон България“ (сега „Юробанк
България“ АД) Договор за потребителски кредит № 402/2009 г. от 16.04.2009 г.,
вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Приложение № 1 към договор за
цесия от 23.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2017г.
/датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 2673,12 евро
за периода от 05.10.2014 г. до 05.10.2017 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ТПК по ч.гр.д. №
71348/2017 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът „М." АД твърди, че с Договор № 402/2009 г. от
16.04.2009г. "Алфа Банка" АД е предоставила на ответника заем в
размер на 10 000 евро, като последният се е задължил да го върне на
96 равни месечни погасителни вноски, последната с падеж на 16.05.2017 г. На
23.06.2011 г. вземанията по посочения договор за кредит били прехвърлени на
ищеца с договор за цесия, като последният бил упълномощен от първоначалния
кредитор да уведоми кредитополучателя за извършената цесия. Ищецът заявява, че
уведомява в настоящото производство ответника за извършеното прехвърляне на
вземания и моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
посочените по-горе суми. Правния интерес от предявените искове ищецът
обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената
за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 71348/2017 г. по описа на CPC, 118 състав.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорил исковете с твърдението,че не е бил уведомен за извършената цесия, че
договорът за цесия е недействителен, тъй като в него не била посочена цената.
Направил е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претенциите, считано от датата на която е следвало вземанията по договора да
бъдат обявени за предсрочно изискуеми.
По делото е приет Договор за потребителски кредит № 402/2009 г. от
16.04.2009 г., по силата на който "Алфа банк-клон България" АД се
задължила да отпусне
на кредитополучателя Т.С.Р. банков кредит за текущи потребителски нужди в
размер на 10 000 евро, който следвало да бъде погасен на 96 равни месечни
погасителни вноски, при заплащане на плаващ лихвен процент в размер на
тримесечен ЮРИБОР /EURIBOR/,
считано
от датата на първото усвояване на суми по кредита съгласно публикуваната от
Ройтерс стойност към съответната дата, плюс надбавка от 12.00 %. Крайната дата
(падежът) на договора е 14.06.2017г.
Било е прието заключение на ССЕ, от
което се установява, че
разплащателната сметка с титуляр ответника е заверена със сумата на
предоставения кредит в размер на 10 000 евро на 16.04.2009г., която сума
впоследствие е изтеглена в брой. Налице е валидно облигационно правоотношение с
ответника, като "Алфа банк-клон
България" АД е предоставила на ответника банков кредит в размер на 10 000
евро, като ответникът се е задължил да го погаси на 96 равни месечни
погасителни вноски - последната на 14.06.2017г. От представените на вещото лице
лихвени листи се установява, че прилаганият лихвен процент от банката по
кредита е в размер на 12 %, което е в съответствие с чл.6 от договора. При така
приложения лихвен процент и извършените от ответника погашения по договора за
кредит (за главница, лихви и такси), вещото лице е изчислило, че непогасената
главница по договора възлиза на 8755,55 евро, която сума кредитополучателят
дължи да върне на кредитодателя.
От правна страна:
Спорният въпрос е свързан с възражението на ответника, че договорът за цесия от
23.06.2011 г., сключен между „М." АД и „Алфа банк-клон България" АД
не е породил действие по отношение на него, тъй като в нарушение на чл. 99, ал.
3, вр. ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземане не му е било съобщено от стария
кредитор - цедента „Алфа банк-клон България" АД, а от цесионера/новият
кредитор/„М." АД.
С клаузата на чл.22 от договора е
предвидена възможността кредиторът да прехвърли вземанията си по договора на
трето лице. Във връзка с цитираната клауза, с приложения по делото Договор за
продажба на вземания "Алфа банк-клон България" АД прехвърля на ищеца
„М.“ АД портфейл от вземания съгласно подписани с длъжниците на продавача
договори за кредит, специфицирани в Приложение 1 към договора за цесия. В
Приложение 1 фигурира и вземането на банката по Договора за кредит сключен с
ответника Т.С.Р.. Представено е и копие от договора, в което не е заличена
цената на цесията, във връзка с оспорването от ответника. От заключението на
вещото лице по ССчЕ се установява и, че цесията е осчетоводена и е извършено плащане
по нея, с оглед на което и съдът приема, че вземането по процесния Договор за
потребителски кредит № 402/2009 от 16.04.2009г. е валидно прехвърлено от
кредитора на „М.“ АД с договора за цесия и приложението към него.
Според чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето на вземането има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. По делото е приложено пълномощно с
нотариална заверка на подписите от 24.06.2011г., с което "Алфа банк-клон България"
АД упълномощава „М.“ АД да уведоми от името на банката всички длъжници
(кредитополучатели) по вземанията, които банката е цедирала на Договора за
цесия от 23.06.2011г., за извършеното прехвърляне на вземанията. Въз основа на
пълномощното, с уведомление от 31.10.2016г., „М.“ АД като пълномощник на
"Алфа банк- клон България" АД (стария кредитор), уведомява длъжника Т.С.Р.
за извършеното прехвърляне на вземанията по договора му за кредит и, че новият
кредитор по тях е „М.“ АД и сумите следва да бъдат погасявани на него. Съгласно
разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Алинея 4 на цитираната разпоредба постановява, че прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Според установеното съдебна
практика установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария
кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е
предвидил, че правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от стария кредитор. Към исковата молба е
приложено уведомление за извършената в полза на „М.“ АД цесия на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, направено от стария
кредитор - "Алфа банк-клон България" АД, чрез надлежно упълномощения
пълномощник - цесионерът „М.“ АД. С решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5759/2014 г., III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата
на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, поради
което е прието, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да
съобщи на длъжника за извършената цесия, като това съобщение поражда
предвиденото в чл.99, ал.4 ЗЗД действие спрямо длъжника. Следователно, в
конкретния случай, уведомлението изхожда от стария кредитор „Алфа банк-клон
България" АД, каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички
данни необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността
на новия кредитор, достигнало е до знанието на ответника/длъжник с получаването
на адресираното до него уведомление от 31.10.2016г.
като приложение към исковата молба по настоящото дело по предвидения за
това процесуален ред. СГС приема, че изискуемата предпоставка прехвърлянето на вземането да има
действие спрямо длъжника и третите лица, предвидена в чл.99, ал.4 от ЗЗД е
изпълнена и когато цесионер, легитимиращ се като действащ от името на цедента,
уведоми длъжника. Този извод се прави поради липсата на изрично изискване
цедентът единствено и лично да уведоми длъжниците по прехвърлените задължения,
тъй като не се касае за лично и незаместимо действие, както и че не е
предвидена изрична форма за това уведомяване.
С връчване на уведомлението
цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и
ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т.е.
легитимиран кредитор за вземането срещу Т.С.Р. произтичащо от сключения с
"Алфа банк-клон България" АД Договор за потребителски кредит №
402/2009 г. от 16.04.2009 г., е ищецът/цесионер „М.“ АД.
В решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., Т.К., ІІ т.о. на
ВКС е посочено, че с решение № 2352/2013 г., по т.д. 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., се е
произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане; Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл.235, ал.3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о., постановено по спор между същите страни след
допускане на касационното обжалване. В това решение е прието, че изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника.
Ето защо неоснователно се явява твърдението на
въззивника/ответник, че действието на цесията не е настъпило за длъжника и не
може да настъпи с връчване на исковата молба, тъй като не е налице валидно уведомяване на длъжника за
цесията.
Част от възраженията са извън предмета на спора,
например, че ищецът не е банкова, а небанкова финансова институция и като цесионер не може да
ползва привилегии, които се дават на финансовите институции банки и
по-специално привилегията да изберат време, когато пожелаят, за да обявяват
кредита за предсрочно изискуем, както и всички доводи свързани с настъпила
предсрочна изискуемост на задължението. В конкретния казус, не е налице
предсрочна изискуемост на задължението, като „М.“ АД е
подало заявление за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК, а в последствие и
установителен иск по чл.422 ГПК на основание настъпил падеж на договора за
кредит, като датата на падежа/ крайният срок за погасяване на процесното
задължение е 16.05.2017 г.
Съдът е съобразил релевираното от
ответника възражение, че част от вземанията са погасени по давност. Посочил е,
че давността се прекъсва на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД с предявяването на иск
за вземането, в случая заявлението по чл.410 ГПК,на 05.10.2017г. и съобразявайки уговорения между страните срок
за погасяване на задълженията- падежните дати на месечните погасителни вноски с
настъпването на които вземането става изискуемо и че давността започва да тече,
е приел, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК на05.10.2017г.,
петгодишната давност по чл.110 ЗЗД е изтекла за неплатените задължения за главница
по месечните погасителни вноски с падеж преди
05.10.2012г. – т.е. за периода от 16.05.2009г. до 04.10.2012г. Посочил е,
че за остатъка от вноските - от 05.10.2012г. до 14.06.2017г. в размер на 6867,78 евро (изчислени по реда на
чл.162 ГПК на база представените извлечение от банкова сметка ***) давността не
е изтекла и искът за тези суми и период е бил уважен. По същият начин е посочил
лихвата за забава в размер на законната лихва върху непогасените по давност
вноски за главница в размер на 6867,78 евро, изчислена за претендирания период
от 05.10.2014 г. до 05.10.2017 г., че възлиза на 1500,49 евро, до който размер
искът по чл.19, ал.2 ЗПК /отм./ законосъобразно е бил уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 2673,12 евро, отхвърлен.
Предвид изхода на делото и предявената претенция,
въззивникът следва да за плати на въззиваемия направените за настоящата
инстанция разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.02.2020 г. по гр.д. № 23775/18 г.
на СРС, І ГО, 118 състав.
ОСЪЖДА Т.С.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „М." АД, ЕИК ******, представлявана от
Изпълнителния директор В.С., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Е.В., със
съдебен адрес:***, офис 14 юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.