Определение по дело №65/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Постъпила е възивна жалба вх.№ 645/26.05.2011 год. от А. Е. Д., А.И. Д., М. А. С., Ф. А. Д. и Д. А. Д. всички от С. община гр.Д. Ч. А.М. срещу решение № 141/12.05.2011 год. по гр.дело № 502/2010 год. по описа на Смолянски районен съд. Развиват се съображения, че съдът е допуснал особено съществено нарушение на процесуални правила по чл.183 от ГПК като е приел като доказателство договор от 25.12.1950 год. представен в незаверено ксерокопие и въз основа на това доказателство е правил изводите си. В нарушение на закона съдът не е изключил от доказателствата въпросния договор въпреки направеното искане за представяне на оригинала. Изводите на съда, че когато се оборва доказателствената сила на констативен нотариален акт могат да се използват всички доказателствени средства не важат по отношение на частния писмен договор, те важат само за констативния нотариален акт. В нарушение разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК съдът не е взел предвид, че дори и да съществува такъв договор той не доказва правото на собственост на А. И. Д. и от там по наследяване от Д. Д.. В договора се сочи нива и ливада без да са посочени площ, граници, местност и населеното място. Не е установено и непрекъснато давностно владение от А. Д. към момента на смъртта му 8.12.1960 год. Съдът не е обсъдил и направения довод, че ищецът не е собственик на имота по наследство от майката Ф.Д. Договора за покупка е от 1950 год., а режима на СИО е въведен със СК от 1968 год., ако майката се е считала за собственица би си изкарала нотариален акт за собственост и за процесния парцел... както се е снабдила за парцел ...І. Необосновано съдът е приел, че давността е започнала да тече от датата на сключване на договора на 25.12.1950 год. и че наследодателя е владял имота непрекъснато до смъртта си през 1960 година и наследниците са продължили владението, данни в тази насока не са събрани. Без основание съдът се е позовал на записванията на имота в разписната книга по плана от 1967 год. на името на А. Д., който отдавна е бил починал. Необосновано съдът е приел, че за да се признае правото на собственост на ответниците по силата на нотариален акт № 14/1975 год., следвало да се докаже, че владението върху имота било придобито на основание, различно от наследяването. Неправилен е извода, че по делото липсвали данни за извършена делба. Съпругата Ф. Д. и наследодателката на ответниците А.Д.са извършили делба помежду си, след смъртта на А. Д. през 1975 година, когато всяка от тях се е снабдила с нотариални актове за различни имоти и установили съответно фактическа власт върху тях. Необоснован е извода на съда, че липсват данни владението на имота да е упражнявано с намерение за своене. След като А. Д. се снабдява с нотариален акт за имота, на А. Д. се издава строително разрешение № 38 за строеж на стопанска сграда в собственото му място парцел... кв.... и на 5.06.1975 год. му се издава протокол № 38 за строителна линия и ниво и А. без противопоставяне на ищеца построява процесната стопанска сграда, с което демонстрира намерението си да владее имота като свой собствен. Съдът не е обсъдил твърденията в писмената защита, че ищеца не е доказал иска си посредством ангажираните от него свидетели Не е установено от ищеца да е собственик на дворното място по наследяване, от друга страна съгласно чл.92 от ЗС "собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако не се установи друго". Съдът не е отчел и обстоятелството, че според вещото лице имота предмет на нотариалния акт на А. Д. е идентичен с процесния. Без основание съдът не се е доверил на показанията на св.С.К. и св.А.Ч. които са безпристрастни. Съдът не е взел предвид, че ищеца не установил твърдението си, че бил ползвал стопанската сграда и част от дворното място и че давност в полза на ответниците не може да тече върху наследствен имот. По делото няма никакво доказателствс за деклариране от ищеца както на стопанската сграда, така и на дворното място, което е доказателство за намерението, с което се владее имота. Моли да се уважи жалбата.В срок е постъпил писмен отговор вх.№ 502/14.06.2011 год. от А.И. като пълномощник на Д. А. Д. с молба да се остави без уважение жалбата и потвърди изцяло постановеното решение. Решението не страда от пороци. Ищецът е установил наследствения характер на процесния имот и стопанската сграда, а ответниците не установили друго основание за собственост различно от наследяването.

В съдебно заседание жалбата се подържа от А.М..За ответната страна в съдебно заседание се явява А.И..Съдът като взе предвид изложеното във възивната жалба, становището на ответната страна и събраните по делото доказателства, намира, че възивната жалба е подадена в законнния срок от надлежна страна и е процесуално допустима.Обжалваното решение е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната дейност на съда.

По същество възивната жалба е неоснователна по следните съображения:Райнният съд гр.Д. е постановил решение № 141/12.05.2011 год. по гр.дело № 502/2010 год., кат0 е приел за установено по предявения установителен иск на основание чл.124 ГПК от Д. А. Д., с ЕГН *, от С., О.Д., обл.С., Ч. пълномощника му А.Р. И., от гр.С., У. А. № 1, бл.46, вх.Г, ап.34, със съдебен адрес за призоваване: гр.С., У. А. № 1, бл.46, вх.Г, ап.34, А.Р. И. против А. Е. Д., с ЕГН *, М. А. С., с ЕГН *, А. А. Д., с ЕГН *, Ф. А. Д., с ЕГН * и Д. А. Д., с ЕГН *, всички от С., О.Д., обл.С., като наследници на А. А. Д., б.ж на С., починала на 22.05.2010г., ЧЕ Е СЪСОБСТВЕНИК при равни права с тях по 1/2 /една втора/ идеална част от недвижим имот: застроено и незастроено дворно място, пл.№.., кв, по плана на С., утвърден със заповед №31/20.02.1967г., за който е отреден парцел.., с площ.. кв.м., при граници и съседи: изток - имот пл.№... – братя С., А. и Х. С. К., запад и север пешеходна пътека, юг - имот пл.№.. записан на А.Ч. и Ф.К. и имот пл.№... записан на Ф.М., ведно с находящата се в имота стопанска сграда, придобит по наследяване от А. И. Д. /Х. И. Д./, б.ж. на С., починал на 08.12.1960г. и Ф. А. Д. /Ф. А. Д./, б.ж. на С., починала на 30.07.1990г., означен в зелен контур на скицата, приложена на лист 62 към заключението на вещото лице, която става неразделна част от настоящото решение.НА ОСНОВАНИЕ чл.537, ал.2 ГПК отменя частично нотариален акт № .., том , Д № 22/1975г., в частта за 1/2 идеална част от описания в него имот, идентичен с описания по – горе, а именно: дворно място съставляващо парцел.. кв... от 497кв.м. по плана на С., при граници от две страни път, С.К. и Ф. М..В мотивите си съдът е приел, че процесният имот има наследствен характер, придобит от общия наследодател А. И. Д. с частен писмен договор и по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. В същото време ответниците противопоставят на ищеца самостоятелно придобивно основание изтекла давност по чл.79 ал.1 от ЗС, считано от съставяне на констативен нотариален акт № 14/22.01.1975 год. В този случай ответникът може да проведе обратно доказване с помощта на всички доказателствени средства. Представения договор е годен за установяване начало на давностно владение от общия наследодател към момента на съставяне на договора през 1950 год. при действието на отменения чл.34 от Закона за давността, изискващ непрекъснато и продължително владение 20 години, като основание за придобиване право на собственост. Наследодателят е владял имота непрекъснато от 25.12.1950 год. до смъртта си през 1960 год. като за 10 годишния срок, началото е от влизане в сила на ЗС от 17.12.1951 год. изтича на 17.12.1961 год. Владението на наследодателя е продължено от наследниците му и имота е запазил наследствения си характер поради наличие на придобивна давност. Процесният имот е идентичен с имота по разписната книга на плана, приет със заповед № 31/20.02.1967 год. като двор на А. И. Д.. Факта на наследяване и липсата на данни за извършена делба изключва възможността ответниците да са станали собственици по давност, макар да са упражнявали изключително владение върху имота. Владението в този случай може да се счита, че е било упражнявано с намерение за своене на имота, само ако ответниците или техния наследодател са изразили това намерение по начин противопоставим на ищеца. Декларирането на имота и плащането на данъци, както и издаденото строително разрешение за строежа на стопанската сграда, не са достатъчни да основат извода за придобиване на имота на друго самостоятелно основание, изключващо наследствено правоприемство. Констативния НА на ответниците е съставен през 1975 година, до приемане на плана от 1967 година имота е записан на наследодателя и изтеклия период от 1967 год. до 1975 година не е достатъчен за придобиване право на собственост по давност. Ответниците не са доказали основание различно от наследствено правоприемство, на което е придобито владението върху имота.Възивният съд споделя мотивите в първоинстанционното решение, поради което не се налага тяхното преповтаряне и препраща към условията на чл.272 от ГПК. Допълнително следва да се отбележат обстоятелствата установяващи наследствения характер на спорния имот. Изключвайки от доказателствата незаверения препис от частен писмен договор от 25.12.1950 година от разпитаните свидетели Ю.и Ю. се установява, че общият наследодател А. Д. е получил от братя Д.през 1951 год. , които се изселели в Турция имот от около 7,8 ара, който след смъртта му се наследил от неговите две деца Д. и А.. Този факт те знаят от А.Д.а майка на ответниците, която им го е показала преди около 10 години. След смъртта на А. Д. съпругата му Ф. Д. е работила всичко, а след нейната смърт през 1990 година двамата брат и сестра Д. и А. са работили имота. По този начин владението на имота от А. Д. от 1950-51 година с присъединеното владение от неговата съпруга Ф. и впоследствие децата Д. и А. в продължение на повече от 10 съответно 20 години е основание за придобиване на имота по давност от ищеца Д. Д. и неговата сестра А.Д. починала през 2010 година. И Д. и А. до миналага година са гледали в стопанската постройка крави. Самата стопанска постройка е обособена за отделно ползване, представлява близнак, има две врати за влизане както на първия, така и на втория етаж. Единият покрив е покрит с керемиди, другия с интернитови плоскости, което говори за стопанисване от различни лица. Св.Н.Ю. има непосредствени впечатления, тъй като наследодателт А. Д. е бил набор с нейния баща и тя е запомнила, че А. се разболява като войник и нейния баша непрекъснато е помагал на това семейство както преди, така и след смъртта на А..Св. Н. Ю. е първи братовчед на ищеца и също има непосредствени впечатления относно ползването на спорния имот. Правилно и районният съд е кредитирал техните показания. Св.Р.К., който повечето време е работил извън селото знае, че през 1975 година А. Д. е построил селскостопанската сграда и затова мисли, че е негова , не знае с какви средства, но е виждал и Д. и съпругата му да копаят имота около стопанската сграда. Св.Ч.братовчедка и на двете страни установява, че Ф. Д. е била жива, когато през 1975 госдина А. и А. са построили плевнята, Ф. е помагала на дъщеря си, Д. е бил на 16 години ученик в С. и А. е строил плевнята за двете си деца. .Двамата свидетели не уточняват в чий имот е застроена стопанската сграда, св.Ч.твърди, че не минава всеки ден до спорния имот и не е виждала Д. да гледа крави и да ползва плевнята. Техните впечатления са по-бегли и недостатъчни що се касае до собствеността върху земята и не внасят достатъчно яснота относно собствеността върху спорния имот. Св.Ч. знае от починалата А. Д. починала през 2010 година, че 2,3 години преди това е имало спорове. Това навежда на извода, че дълго време след починалата наследодателка през 1990 година Ф.Д. двамата брат и сестра Д. и А. са били в добри отношения и както казват първите двама свидетели общо са ползвали стопанската сграда и имота около нея.Обсъдени съвокупно свидетелските показания дават ооснование да се приеме, че спорния имот има наследствен характер.Относно възражението на ответниците, че са собственици на спорния имот от 1975 година, когато се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка №.. том ви дело № 22/1975 година следва да се отбележи, че не са събрани доказателства, те да са владяли имота 10 години преди 1975 година и да са станали собственици по давност. Няма и твърдения в тази насока, становището на ответниците е, че с посочения нотариален акт се лигитимират като собственици и на това основание са започнали строителство на стопанската постройка. По така предявения иск по чл.124 от ГПК в тяхна доказателствена тежест е било да установят кое е придобивното основание за собственост на тяхно име върху наследствен имот. Не се сочи нито давност, нито покупко-продажба или друго правно основание. Ако ответниците и по-точно тяхната наследодателка А.Д.през 1975 година е била променила намерението си като съсобственица по отношение на съсобствения имот, чиято съсобственост произтича от наследяване е следвало това да бъде доведено до знанието на другите наследници. Това обстоятелство не е доказано при условията на пълно и главно доказване. Самото строителство на стопанската сграда от А. и нейния съпруг А. с участието на майката Ф.Д. не е достатъчно, за да манифестира своене на имота само за себе си, става въпрос за сестрата А.. Ползването на стопанската постройка и имота около нея от двамата брат и сестра Д. и А. до няколко години преди да почине А. говори, че не е имало своене от А. за себе си, след като не е отблъснала брат си от владението. По този начин нейното владение е било за сметка на всички наследници, упражнявайки фактическа власт върху целия имот. Този извод следва и от обстоятелството, че липсват доказателства за придобиване собствеността върху имота на основание придобивна давност съгласно чл.79 от ЗС. Трайна е съдебната практика, че самото деклариране на съсобствен имот, както и заплащането на данъците, дължими за него, не представлява своене на вещта по смисъла на чл.79 от ЗС. Когато имотът е съсобствен и съсобствеността е възникнала по пътя на наследяването, наследникът който държи вещта, следва да противопостави на останалите намерението си да владее вещта за себе си./реш.№ 195/28.06.2011 год. на ВКС по в.гр.дело № 446/2010 год. по описа на СОС.Неоснователни са възраженията във възивната жалба по изложените мотиви.Предвид горното ще следва да се потвърди обжалваното решение и присъдят разноските за втората инстанция в размер на 500 лв.А.възнаграждение за А.И.. Затова съдътР Е Ш И :ПОТВЪРЖДАВА решение № 141/12.05.2011 год. по гр.дело № 502/2010 год. по описа на Девински районен съд.ОСЪЖДА А. Е. Д., М. А. С., А. А. Д., Ф. А. Д. и Д. А. Д. да заплатят на Д. А. Д. всички от С. разноските за втората инстанция в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.