Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. Хасково 28.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ХАСКОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав в публичното съдебно заседание, проведено на
четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Миглена Тянкова
ЧЛЕНОВЕ: Филип Филипов
Мария Иванова – Георгиева
При
секретаря Веселена Караславова, и в присъствието на прокурора Павел Жеков, като разгледа докладваното от чл.съдията ФИЛИПОВ ВНОХД
№ 675 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от глава XXI от НПК.
С Присъда № 35 / 25.11.2019 год., постановена по НОХД № 245 /2019 г. по описа на РС - Харманли, подсъдимия Ш.К.И. *** е признат за виновен в това, че
периода от месец юни 2017г. до месец април 2019г. включително в гр. Х., обл. Х., след като е
осъден с Решение № 227/ 10.10.2014г. по гр.д. № 272/2014г. по описа на РС
Свиленград, влязло в сила на 29.10.2014г. да издържа свой низходящ – Ш.
Ш.К. роден на ***г. /***/, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 23
вноски по 90 лв. - общо в размер 2070
лв., поради което и на осн. чл. 183 ал.1, вр. чл.54 ал.1 и чл. 42а ал. 2 т.1,
т.2, вр. ал.1, вр. чл. 42б ал.1 и ал. 2 от НК, е осъден
на „пробация“ с пробационни
мерки „ задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти
седмично и „ задължителни периодични срещи с пробационен служител“, двете за срок
от 10 месеца.
С присъдата подсъдимия е
осъден да заплати и направените разноски .
Недоволен от присъда останал служебният защитник на подсъдимия - адв. Х.,
която я обжалва в срок с оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност.
В жалбата се релевират доводи за липсата на умисъл у подсъдимия, за извършване
на престъплението, както и, че майката на детето която била единствен свидетел
за неплащането на издържката, не се явила пред първата инстанция. Иска се отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция,
алтернативно оправдаване на подсъдимия, или изменение на наказанието .
Окръжна
прокуратура - Хасково изпраща представител, който намира жалбата за неоснователна, а присъдата
за правилна и иска, да бъде потвърдена .
Пред настоящата инстанция подс. И., призован чрез защитника си, не се явява. Изпратените
му призовки на установените адреси в гр. Д. са върнати цели
невръчени, с отбелязване на призовката за адреса на ул. „Р.“ № ** *, че е в чужбина. На останалите два адреса, жилищата
били продадени. Според справката за задгранични пътувания, напуснал страната на
08.03.2019 г. през ГКПП Русе Дунав Мост.
Няма резултат от провежданото му ОДИ като обвиняем по ДП № 275/17г. на РУ –
Харманли, за установяване на адрес и като свидетел по друго, на РУ – Балчик. В
съдебно заседание се явява служебният му защитник, адв. Х., която поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и направени искания .
Хасковският
окръжен съд, като провери изцяло, правилността на
обжалваната присъда по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно намира, че присъдата следва да бъде отменена и делото
върнато за ново разглеждане на първата инстанция от друг състав, от фаза
разпоредително заседание, поради допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение
по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК , ограничило процесуалните права на
подсъдимия, което не може да бъде отстранено за пръв път от въззивната
инстанция, изразяващо се в следното: Съдебното
производство пред РС- Харманли, е образувано по обвинителен акт на РП –
Харманли с който против подс. Ш.К.И., е повдигнато обвинението за престъпление
по чл. 183 ал. 1 от НК за което е признат за виновен и осъден с обжалваната
присъда.Обвинителния акт, е изготвен по д.п. № 275/2017г. на РУ МВР – Харманли, водено срещу И. за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК – неплащане на издържка за периода м.10.2014г.-
м.07.2017г. на малолетния си ***, в размер на
34 месечни вноски по 90 лв.- общо 3060 лв. На досъдебното производство, св. С. Е. С. която
е майка на малолетното им с подс. И., дете Ш. Ш.К. и подала
сигнал за неплащане на издържка от И., е разпитана два пъти като свидетел - на
25.05.2017г. и на 16.01.2019г. Разпитите й не са пред съдия. С Постановление от
04.06.2018г. Ш.И. е привлечен като обвиняем лично, за престъпление по чл.183
ал.1 от НК, касаещо неплащане на издръжка на малолетното дете Ш. К.,
за периода м. 10 2014г. до м. 05. 2018г., в размер на 44 месечни вноски по 90
лв., общо 3 960 лв. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка“. При
привличането, И. не пожелал защитник и на същата дата дал обяснения пред
разследващия. След това не е намерен на посочения от него адрес в гр. Д. ул. „ Б.“ № ** вх. * ет.* ап.*. При пощение
на адреса на ****** му в същия град на ул. „Р.“ се установило, че бил във Ф.Р.Германия. След
изискване на справки се установило, че не бил задържан в Р.България и напуснал страната.
С телеграма № 7973/15.03.2019г. бил обявен за ОДИ като обвиняем по д.п., видно
от уведомителното писмо рег. № 9282/27.03.2019 г. на ОД МВР Хасково, РУ – Харманли / л.28 т.3/.
Въпреки липсата на данни за резултата от издирването, с Постановление от
24.04.2019г. И. е привлечен задочно в негово отсъствие, като му е назначен
служебен защитник в лицето адв. Х., като обвиняем за същото престъпление по
чл.183 ал.1 от НК, но за по голям период – от м.10.2014 г. до м. 04.2019г.
включително, както и размера на неплатена издържка е увеличен на 54 вноски, на
обща стойност 4 860 лв. На 03.05.2019г. разследването е предявено на
служебния защитник, в отсъствието на И., без да са налице данни от резултата от
издирването, или призоваването му. С внесения обвинителен акт, прокурора
редуцирал обвинението, като го намалил по време и размер на дължимата издръжка,
но само за началния период, не и за крайния по задочното обвинение – приел, че
неплащането на издръжката е от м.07.2017г. до м.04.2019г. , а месечните вноски
респективно 23, на обща сума 2070 лв. Така, доколкото на досъдебното
производство на практика, не било проведено щателно издирване на И., са
липсвали предпоставките за провеждане на задочно производство по смисъла на чл.
269 ал. 3 вр. чл. 206 от НПК и е било недопустимо, чрез неприсъственото му
привличане като обвиняем, да се разшири времето на престъплението и предметът
му, чрез въвеждане в обвинението на факти, по които не се защитавал. По този
начин, на И. е било нарушено правото на защита, защото е бил лишен от
възможността да научи в какво престъпление, е привлечен като обвиняем. Да дава
или не, обяснения по обвинението и участва в процеса. Обстоятелството, че с
обвинителния акт времето на престъплението е редуцирано, не е довело до
изправяне на този порок, защото повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за
престъплението по чл.183 ал.1 от НК, е обхванало период включен в
неприсъственото му привличане на разследването, по който не се защитавал. Изложеното
представлява съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, тогава обвиняем по
смисъла на чл. 249 ал.4 т.1 от НПК. Това е следвало да се съобрази от първоинстанционния
съд, но не е забелязано в проведено пак неприсъствено за подсъдимия,
разпоредително заседание в което е приета липса на съществени процесуални
нарушения на досъдебното производство, въпреки наличието им. Едва в съдебното
производство са положени усилия за установяване резултатите от проведеното ОДИ
на И., като според тях не е намерен. Не са му връчени и препис от обвинителния
акт и разпореждането на съда, в изпълнение на процедурата по чл. 247 б ал.1 от НПК. Установено е негово излизане от страната на 08.03.2019 г. Прави
впечателние обаче, че явно е съществувала възможността за призоваването му във
ФРГ където са налице данни, че се намира. Това е така, защото в кориците на л. 88
НОХД 245/17г., е приложена докладна записка от полицейски служител във връзка с
призоваването на И. в която е отразено, че е проведен телефонен разговор с него
в който заявил, че се намира в Германия и за датата на заседанието -явно
25.11.2019 г. не можел да се завърне. Неясно защо телефонния номер на
подсъдимия, не е посочен в докладната записка. При това положение е била налице
възможност, за установяване на адресът му в чужбина, включително на досъдебното
производство и полагане на усилия за призоваването му там. Едва при
невъзможност за това, е следвало да се прецени провеждане на задочно
производство, въобще. В настоящия случай, чрез така проведеното задочно
производство е нарушено правото на справедлив процес и на лично участие на
обвиняемото лице, във водения против него наказателен процес, което е гарантирано както с разпоредбата на чл.55 от НПК,
така и с ЕКЗПЧОС. Това следва да се съобрази от районния съд, при новото
разглеждане на делото от фазата на разпоредително заседание и при обсъждане на
въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, още повече, че на досъдебното производство в
постановление за спирането му от 23.11.2018г. е прието, че за изясняване на
обективната истина, е необходимо провеждане на процесуално-следствени действия
с участието на самото обвиняемо лице, чрез очна ставка между него и св. С.
Освен посочените нарушения, пръвоинстанционният
съд е допуснал и нарушения при събирането на доказателствата, касаещи главния
факт на доказване, в резулат на неправилно проведеното разглеждане на делото, в
отсъствието на подсъдимия. Така, съдът прочел по реда на чл.281 ал.5 вр ал.1
т.4 от НПК, показанията на св.С. дадени на
досъдебното производство пред органа на разследването, не пред съдия. Освен
тези показания, съдът прочел и по реда на чл.279 ал.1 т.2 от НПК обясненията на
подс.И.,дадени от него като обвиняем на 04.06.2018г. без защитник. След като делото се разглеждало в
отсъствието на подсъдимия, прочитането на показанията на св.С. по приетия от съда ред, е било невъзможно и е в
нарушение на правилата на чл.281 ал.5 вр. ал.7 от НПК, защото не са дадени пред
съдия и или друг съдебен състав и е било необходимо, съгласието и на самия
подсъдим, а такова липсва. На самото разследване прави впечатление, че тази
свидетелка е обявявана два пъти за ОДИ поради невъзможността за призоваването й
на адреса. Въпреки това, след като са били налице основанията по чл.223 от НПК
да бъде разпитана пред съдия, неясно защо това не е сторено, а е било
наложително, доколкото е основния свидетел.
На следващо място, също недопустимо е било прочитането на обясненията на
самия подсъдим, дадени от него на досъдебното производство като обвиняем,
защото не са пред съдия или друг състав на съда, а пред органа на разследването
и без защитник. При това положение са липсвали въобще основанията по чл.279 от НПК и провеждането на задочно производство в отсъствието на обвиняемия е било
невъзможно, за установяването на обективната истина . Посочените действия са
довели до негодно събиране на доказателства, които са залегнали в мотивите на
присъдата и касаят приетата от първата инстанция съставомерност на деянието. Така
пак е нарушено правото на защита и справедлив процес на подсъдимия, което също
обосновава отмяна на присъдата. Предвид изложеното, обжалваната
присъда следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд – Харманли, от стадия на разпоредителното
заседание.
Водим от горното и на осн. чл. 334 т.1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда № 35/ 25.11.2019 година, постановена по НОХД № 245/2019 г. по описа на РС - Харманли.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане, от друг състав на РС – Харманли, от фазата на
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.