РЕШЕНИЕ
№6
15.01.2019 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на четвърти
декември през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 684 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, против И.С.М., ЕГН **********,***. Твърди се, че на 01.08.2017г., около 19:30 часа, в град
Свети влас, ул."Свети
Власий", до Здравна
къща, при движение в
посока к.к.Слънчев бряг- к.к.Елените,
като водач на МПС „ГАЗ ******" с рег.№ *******,
ответникът И.М. била допуснала ПТП с МПС „Фолксваген Туран” с рег.№ ** ******, вследствие на което му
нанесла
вреди. За допуснатото произшествие бил съставен протокол за
ПТП № 1616321 на РУ-Несебър, в който било посочено, че „участник 1 не спазва необходимото
разстояние от намаляващият
скоростта пред него участник 2,
като го удря отзад, с което става причина за ПТП с материални щети”. За МПС „ГАЗ ******" с peг.№ ******* не е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност'', каквото задължение било
предвидено по закон- нарушение, установено и от контролните органи. Ищецът, в качеството си на застраховател по валидната
застраховка „Каско
Стандарт”, изплатило
за увредения автомобил „Фолксваген Туран” с рег.№ ** ******, по щета № ***************, обезщетение
в размер на 9642,82 лева за следните увредени детайли: заден капак, облицовка задна броня, задно стъкло, стоп ляв
външен и вътрешен, стоп десен външен и вътрешен, панели на задни качници, надпис,
гайки и основи на стопове и на панели, задни колони, основи на задни калници,
ключалка на пета врата, шумоизолации, уплътнения, външна дръжка багажник, ключалка заден капак,
фиксатор, рамка пета врата,
светлина рег.№, тампон пета врата, ПВЦ
облицовка на багажник, спойлер задна врата, изолации, табелка задна врата,
облицовка пета врата, стойки задна броня и под стопове, заден шумозаглушител, колани
трети ред седалки, самонасочваща диагностика. Обезщетението
в общ размер от 9642,82 лева било изплатено на „А.Д.” ООД- сервиз за извършване на ремонта, по фактура
от 18.09.2017 година. Заявява се, че застраховката „Гражданска отговорност” била задължителна
съгласно чл.461, т.1 от КЗ, а обект на покритие била гражданската отговорност за имуществените вреди, причинени
в резултат на притежанието или ползването
на МПС. В чл.638 от КЗ изрично
била
предвидена и
административна отговорност за
лице, което управлява МПС без
валидно сключена застраховка ГО. Тъй като
ответникът управлявал МПС при отсъствие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност",
то съгласно чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането, застрахователят имал регресно право срещу причинителя на вредите, след като е
изплатил застрахователното обезщетение. Неизпълнението
от страна на длъжника породило правния интерес от подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 459/2018г. по описа на РС- Несебър. Предвид на това, че на ищецът било указано в едномесечен срок да
предяви иск относно вземането, се моли да бъде прието за установено
съществуването на вземането на ищеца против ответника за сумата
от 9642,82 лв., ведно със законната лихва върху дължимата за плащане
сума от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***************
по застраховка „Каско”, за вреди, причинени на 01.08.2017г. на лек
автомобил „Фолксваген Туран” с peг.№ ** **** **, за което вземане била
издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 459/2018г. на Районен съд- град Несебър.
Ответницата, в срока по чл.131 от ГПК, представи
писмен отговор. Твърди, че представената от ищеца фактура №
**********/18.09.2017г. не се отнасяла до сочената щета, тъй като в нея било
отразено, че касаела ремонт на автомобила с регистрация ** **** ** по щета **-*****-*****/**., а не
щета № ***************. Това
водело до извода, че били налице две различни щети. В тази връзка се счита, че
не бил приложен нито един документ и не било посочено нито едно релевантно
доказателство в подкрепа на искането, направено в петитума на исковата молба.
Не се възразява, че е настъпило ПТП, което се потвърждавало от приложения
протокол за ПТП № 1616321 от 02.08.2017г. Оспорва се размера на сочените от
ищеца вреди. Твърди се, че било налице съпричиняване
от страна на водач на лек автомобил „Фолксваген”- руската гражданка Н.Л., тъй
като последната като видяла пресичащите пешеходната пътека пешеходци на ул.
„Свети Власий" /до „Здравна къща"/,
внезапно ударила спирачки. Наред с това същата била употребила алкохол. След
внезапното спиране на лекият автомобил, за ответницата, като водач на движещия
се в колоната камион, е било невъзможно да избегне физически контакт с
автомобила пред него. Материалните щети обаче, които ищецът твърдял, че били
настъпили след ПТП-то, не съответствали на действително причинените.
Повреждането на автомобила намалявало пазарната му стойност, поради което
дължимото обезщетение следвало да бъде изчислявано по пазарната стойност на
ремонта, включващ материали и труд, необходими за възстановяване на вещта в
състоянието, в което се е намирала непосредствено преди увреждането.
В представената фактура били начислени услуги за смяна на много части, които не
присъствали и нямали връзка с описаните в протокола за ПТП видими щети. Оспорва
се представения опис на претенция по щета тъй като не било ясно кой и в
качеството на какъв е подписал описа, и защо описът не бил подписан, както от
оценителя, така и от застрахования или упълномощен негов представител. Оспорват
се изцяло и щетите, описани в този опис, тъй като не било посочено за коя част,
на кой автомобил бил извършен ремонта.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявената претенция
е с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.410, ал.1, т.1 от КЗ.
Не се спори по
делото, че на 01.08.2017г., около 19:30 часа, в град
Свети влас,
ул."Свети Власий", до Здравна
къща, при движение в посока к.к.Слънчев бряг- к.к.Елените,
като водач на МПС „ГАЗ ******" с рег.№ *******,
ответницата допуснала ПТП с МПС
„Фолксваген Туран” с рег.№ ** ******,
вследствие на което му нанесла вреди. Това се установява и от приложеният по
делото протокол за ПТП № 1616321 на РУ- Несебър, в който е отразено, че И.М. не
е спазила необходимото разстояние от намаляващият
скоростта пред нея участник, в следствие на което настъпил удар в задната част
на л.а.
Фолксваген Туран. По отношение вината за настъпилото ПТП се изразява становище
от страна на ответницата единствено за наличието на предпоставки за съпричиняване от страна на втория участник, поради което
съдът приема за безспорно, че вина за настъпилото произшествие носи ответницата.
Не се спори и относно обстоятелството, че за МПС
„ГАЗ ******" с peг.№ ******* не е била налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност'”, валидна към датата на събитието. Безспорно е, че за
лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег.№ ** **** ** е имало валидно сключена
застраховка „Каско” с ищеца. Спорните по делото
въпроси са относно вида и размера на щетите, които ищеца твърди, че е установил
и изплатил, както и дали е налице съпричиняване от
страна на втория участник в произшествието. Оспорва се и обстоятелството дали процесната сума съставлява заплатено обезщетение по щетата,
касаеща соченото ПТП.
Съгласно нормата на
чл. 410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, с плащането на
застрахователното събитие, застрахователя встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата. В случая, както бе изложено по- горе,
няма спор, че причинителят на вредите е ответницата, както и че след заплащане
на застрахователното обезщетение, ищецът е встъпил в правата на застрахования и
има право на регрес срещу М.. По отношение твърдението на ответницата, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат, по
делото не се ангажираха от страна на М. доказателства, че водача на л.а.
„Фолксваген Туран” е допринесъл за настъпване на произшествието, използвайки
внезапно спирачната система, както и че е бил под въздействието на алкохол.
Видно от протокола за ПТП, съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото впоследствие наказателно постановление, и в трите
документа се сочат нарушения на Закона за движение по пътищата, допуснати
единствено от страна на ответницата. Няма данни да е била изпробвана водачката
на лекия автомобил „Фолксваген Туран” за употреба на алкохол, както и да й е
бил издаден талон за медицинско изследване. Предвид на това възражението на
ответницата в тази насока не се споделя.
По отношение
твърдението, че изплатената сума- процесната, не
касае щетата, която е образувана за допуснатото произшествие, съдът го намира
за неоснователно. От представеното по делото заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение /л.10 от делото/ с посочен номер в горната му дясна
част 50-03000-02434/17 от 02.08.2017 г. е видно, че същото касае допуснатото
ПТП на 01.08.2017 г. Въз основа на него е бил издаден опис на претенция №
50-03000-02434/17 от 02.08.2017 г., като под този номер е изписан и № ***************.
Поради каква причина дружеството калкулира два номера не е известно на
настоящата инстанция, но същата счита, че и двата номера касаят една и съща
щета, а именно заведената за произшествието от 01.08.2017 г.
Що се касае до вида и
размера на щетите, по делото бе назначена и изготвена съдебна- автотехническа
експертиза. Вещото лице заяви, че по делото няма достатъчно данни, от които да
определи скоростта на движение на двата автомобила, опасните зони за спиране на
същите. Предвид на това, че не е извършен оглед на местопроизшествие, няма
протокол за оглед от поемни лица, не е образувано досъдебно производство, експертът
не може да определи механизма за
настъпване на произшествието. От приложените по делото протокол за ПТП, АУАН и
НП вещото лице изхожда за настъпилото ПТП, като заявява, че описаните от
застрахователя вреди били в причинно- следствена връзка с настъпилото
произшествие. С оглед обстоятелството, че от страна на ответницата се оспори
вида на описаните от застрахователя щети и предвид липсата на категоричност от
страна на вещото лице, съдът намира, че не може по несъмнен начин да се приеме,
че при допуснатото произшествие са били нанесени именно сочените от ищеца
вреди. Представените от ищецът документи, описващи вида на щетите, са частни
свидетелстващи такива, на които закона на придава абсолютна доказателствена
стойност. Именно в тази връзка при разпределяне на доказателствената тежест в
определението по чл.140 от ГПК, настоящата инстанция указа на дружеството, че
следва да докаже настъпилите вреди, което в случая не бе сторено. Заключението
на вещото лице внася вероятност, но не и категоричност в основателността на
твърденията на ищеца, тъй като се позовава единствено на представените от ищеца
документи, чийто съдържание не се приема от страна на ответницата. Предвид на
това заключението не следва да бъде приемано като даващо основание единствено
въз основа на него да се наложи извода за доказана тезата на ищеца. От
безспорният факт, че управлявания от втория участник лек автомобил „Фолксваген
Туран” е бил ударен в задната част, не се следва несъмнения извод, че всички претендирани от ищеца вреди са настъпили именно от това
произшествие. Липсата на доказателства за наличието на причинно- следствена
връзка между сочените в исковата молба вреди и настъпилото произшествие, не
дават основание на настоящата инстанция да уважи предявената претенция, което я
прави неоснователна. В тази връзка е безпредметно да се разглежда въпроса дали
размера отговаря на нанесените вреди. Липсата на основателност на главната
претенция, води до неоснователност и на акцесорната такава за законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
На основание чл.78,
ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени на ответницата направените в
производството съдебно- деловодни разноски, които видно от приложените
доказателства в тази насока, възлизат на сумата от общо 1400 лв., от които 1200
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, и 200 лв.- разноски за вещо лице.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, против И.С.М., ЕГН **********,***, за приемане за установено съществуването на
вземане в полза на ищеца против ответника, за сумата от 9642,82 лв., представляваща платено от ищеца обезщетение за вреди по
лек автомобил „Фолксваген Туран” с рег.№ ** **** **, от настъпило на 01.08.2017
г. в гр. Свети Влас ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 11.05.2018 г. до окончателното й изплащане, за
което е издадена заповед № 228/16.05.2018 г. по ч.гр.д. № 459/2018 г. по описа
на РС- Несебър.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на И.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 1400 лв., представляващи разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, пред Окръжен съд- Бургас, считано от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: