Р
Е Ш Е
Н И Е № 42
гр.Стара Загора, 06.03.2017 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на седми февруари
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 18 по описа за 2017год, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.83 ал.6 вр.с
ал.5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/, чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Б.И.Н. *** срещу Отказ № 19593-188
от 03.11.2016г на Началника на Първо Районно управление при ОД на МВР - Стара
Загора за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие. Според подателя
оспореният акт е издаден при липса на мотиви, в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Твърди, че притежава оръжието по наследство от дядо си Стою Славов
Пътников, б.ж.на гр.Николаево. Оръжието било предадено в МВР през 1996г. с
протокол от 04.10.1996г. Обосновава, че с Наредба №15/25.02.1997г на МВР е
допуснато и разрешено регистриране и узаконяване на оръжия, вкл.произведени
преди 1945г и семейна реликва, каквото счита че е въпросния пистолет. Затова на 17.09.1998г подал до Директора на
РДВР гр.Стара Загора искане пистолетът да бъде регистриран и върнат, по което е
образувана преписка №6141/17.09.1998г, в хода на която според жалбоподателя бил
изяснен произхода на пистолета. На 19.05.1999г на Н. било издадено разрешение №
43/19.05.1999г за съхранение на процесния
пистолет със срок до 19.05.2000г. Последвали отказ на Началника на РПУ да върне
оръжието в уведомление изх.№4707/10.11.1999г и отказ от 2001г на Директора на
РДВР Стара Загора за подновяване на разрешението. И двата отказа били отменени,
съответно с решение № 1276 /16.01.2001г по а.д. №13373/2000г на Старозагорски
Окръжен съд и Решение № 7606 от 29.02.2002г по адм.д.№3872 /2002г на ВАС.
Оспореният по настоящото дело
отказ е по повод подадено от Н. заявление на 25.05.2016г за разрешаване
съхранение, носене и употреба на процесното оръжие и като се е позовал на вече
издадено му за други оръжия разрешение със същия предмет №20160194811
/18.04.2016г. Отказа, който последвал и предмет на оспорване сочи, че не е
мотивиран и не се основава на необходимата по аргумент от чл.83 ал.1 и
ал.2 от ЗОБВВПИ и чл.35 от АПК оценка на
събраните документи и изясняване на относимите към случая факти и
обстоятелства. Счита, че при събрания доказателствен материал административният
орган е отказал разрешението неоснователно, в противоречие с доказателствата и
влезлия в сила административен акт по разрешаване на придобиването на оръжието.
Иска от съда да отмени оспорения акт и разпореди издаване на исканото разрешение за късоцевно огнестрелно
оръжие - пистолет марка «Колт» кал.25 /6.35мм, фабр №31500.
Ответникът - Началник на Първо
Районно управление при ОД на МВР гр.Стара Загора, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Милен Алексиев оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди, че оръжието не е било потърсено в сравнително дълъг период от време,
считано от 2002г, когато е постановено решението на Върховния административен
съд по обявяване предходен отказ на Директора на РДВР за същото оръжие за
нищожен. Обосновава липса на обуславящата исканото разрешение предпоставка, а
именно издадено разрешение за придобиване на въпросното оръжие, както и
документ, удостоверяващ придобиване на оръжието.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно правния
спор:
На 04.10.1996г е съставен
протокол за претърсване, обиск и изземване (№9817/98 и 9825/96г) от гл.с-т Добрин Острев, РПУ Стара Загора /л.24/, в който се сочи
претърсен дома на Н. като са намерени, описани и иззети предмети, вкл. пистолет
«Колт», 6.35мм, 25-ти калибър, №31500, 1 бр и други вещи. Б.Н. декларирал, че
пистолета е негов, а другите вещи намерил.
Установява се от доказателствата по делото, че оригинала на протокола е
изгубен /постановление от 31.03.2004г на военен прокурор при военнокръжна
прокуратура Пловдив преписка №1028 /01.03.2003г за отказ да се образува
предварително производство, л.17/.
На 17.09.1998г Н. е подал молба с вх.6141 от 17.09.1998г с искане до
Директора на РДВР Стара Загора да му разреши придобиване и съхранение на
пистолет м.»Колт», кал.6.35 /л.46/. На 25.01.1999г е изготвена докладна записка
по случая от м-р Красимир Нейчев до Началника на служба полиция при РДВР Стара
Загора, с резолюция от 08.03.1999г «съгласен съм да му бъде върнат след
направена балистична експертиза и регистрация в КОС». На 19.05.1999г е издадено
разрешение за съхранение № 43/19.05.1999г на Началник РПУ със срок до 19.05.2000г в полза на Б.И.Н. за
пистолет «Колт» к.6.35 мм с непосочен
номер и 6 бр.»патрони /л.23/. Сочи се в писмо с характер на справка от Началник
отдел «ОП» УРИ: 349р-20302—14.09.2016 /л.38/, че към разрешение №43/19.05.1999г
била прикрепена бележка за внесена на 06.04.1999г от Б.И.Н. сума от 1500 лв за
разрешително за притежаване на оръжие /л.37—л.38/.
На 15.08.1999г Н. е поискал
«полицейски разрешително за притежаване и съхранение» на пистолет «Колт»
кал.25, произведен 1924г./л.49/. Върху молбата е отбелязано ръкописно:
«разр.№43/19.05.99». Връщане на оръжието е отказано с изх.№ 4707/10.11.1999г на
Началник РПУ Ст.Загора, който отказ е отменен с решение №1276 /16.01.2001г по
а.д. №13373/2000г на Старозагорски окръжен съд /л.48, л.27/. С Решение № 7606
от 29.02.2002г по адм.д.№3872 /2002г на Върховния административен съд решението
на Старозагорския окръжен съд е отменено като е обявена за нищожна заповед №509
от 28.03.2001г. на директора на РДВР Стара Загора и преписката е изпратена по
компетентност на Началника на РПУ Стара
Загора /т.е. по молба вх.№3219/19.02.2000г на Н./. Няма данни решението да е
изпратено на посочения в него административен орган , видно от писмо УРИ
349р-20302 от 14.09.2016г на Началник отдел «Охранителна полиция» при ОД На МВР
Стара Загора /л.38/.
На 19.02.2000г с молба вх.№ 3219/19.02.2000г /л.51/ Н. е поискал Директора на РДВР Стара Загора, по отношение на същия пистолет (боен пистолет
м.»Колт», кал.25/6.35 мм, произведен 1925г), издаване ново разрешително за
«притежаване и съхранение» /поради изтичане срока на разрешение №43 от 19.05.1999г/.
На 28.03.2001г Директорът на РДВР Стара Загора със заповед рег.№509 от
28.03.2001г /л.52/ е оставил без уважение искането на Н. в молба
вх.№3219/19.02.2000г по съображения,че няма доказателства за произхода на
оръжието /л.51/.
На 25.05.2016г Н. подал отново завление вх.№734-К от
25.05.2016г до Началника на Първо РУ на ОД на МВР Стара Загора /л.20/, за издаване на разрешение за съхранение и
носене на огнестрелно оръжие пистолет марка «Колт» кал.25 /6.35мм, фабр №31500
, което сочи че е негова собственост и се намира при домакина на това
ведомство. Описва хронологично факти по твърдяното придобиване на това оръжие
основани на предаване фактическата власт върху него от дядо му- Стою Славов
Пътников на неговата съпруга Гана
Михайлова Пътникова, след това на майката на заявителя Михаеала Стоева Пътникова, а от последната —
на заявителя, малко преди 19.09.1991г. Описва последователно последвалите през
1996г предаване оръжието на органите на МВР и неуспешните опити за връщането
му. Прилага разрешението за съхранение и съдебни актове.
Изготвено е писмо с характер на
справка от Началник отдел «ОП» УРИ: 349р-20302—14.09.2016 /л.38/ до Началника
на Първо РУ Стара Загора, в което се констатира издадено Разрешение за
съхранение№43/19.05.1999г на Б.И.Н. за пистолет «Колт» к.6.35 мм с непосочен номер и 6 бр. патрони» с прикрепена бележка за внесена от Б.Н. сума от
1500лв на 06.04.1999г за «разрешително за притежаване на оръжие».
С оспорения по делото отказ
изх.№19593-188 от 03.11.2016г Началникът на Първо РУ при ОД МВР гр.Стара Загора/л.11/
е отказал издаването на Б.И.Н. на разрешение за съхранение, носене и употреба
на късоцевно огнестрелно оръжие пистолет марка «Колт» кал.25 /6.35мм/, фабр
№31500. Отказът е основан от фактическа страна на съображения, че заявителят Н.
не е приложил документ, удостоверяващ начина на придобиване на огнестрелното
оръжие и боеприпаси при наследство и изискуем съгласно чл.76, ал.4, т.1 от ЗОБВВПИ. Изтъква се липса на доказателства за придобиване собствеността на
оръжието от Б.Н., т.е. на разрешение за придобиване, с което оръжието е станало
законна собственост на Н.. От правна
страна оспорения акт се основава на чл.83 ал.5 и чл.76 ал.4 т.1 от ЗОБВВПИ.
По делото са приложени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в образуваната по Завление вх.№734-К от
25.05.2016г преписка, нотариално
заверени клетвена декларация от Гана Пътникова, подписана от нея приживе на 05.06.2000г, докладна
записка от м-р Красимир Нейчев до Началника на служба полиция при РДВР Стара
Загора от 25.01.1999г, докладна от 28.10.1999г, постановление за отказ да се
образува предварително ппроизводство по преписка вх.№1028/2003г, разешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие на Б.Н. касаещо други
оръжия, молби от 15.08.1999г и 19.02.2001г за разрешаване притежаване и
съхранение на въпросния пистолет.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от
надлежна страна, за която оспореният административен акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима. Волеизявлението обективира отказ
да се издаде позитивен за жалбоподателя акт,
поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
Оспореният отказ
изх.№19593-188 от 03.11.2016г за издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие е издаден от материално и териториално
компетентен административен орган. Съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ на МВР издава
разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в
едномесечен срок от подаване на заявлението. Сред изброените в чл.83 ал.1 от
закона норми са и тези на чл.79 и чл.81 от същия закон, регламентиращи реда за
подаване на заявления за съхранение /чл.79, ал.1/, съответно реда за носене и
употреба /чл.81 ал1./ на огнестрелни оръжия от български граждани. С оглед местонахождението
на постоянния адрес на заявителя в с.Хрищени, община Стара Загора и по аргумент
от чл.79, ал.1 и чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ Началникът
на Първо РУ при ОД МВР Стара Загора е компетентен да се произнесе по искането
на Б.Н. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. За териториалната компетентност на
органа информация е публикувана в официалния интернет сайт на Областна дирекция
на МВР Стара Загора и по нея няма спор между страните.
Отказът
е в писмена форма и съдържа подробни мотиви. Обратно на оплакването на
жалбоподателя, не е допуснато нарушение
на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Изискването на
тази норма за излагане като елемент от съдържанието на акта на фактическите и
правните основания за издаването му, се свързва с нуждата от посочване на
конкретните факти и обстоятелства, квалифицирани като правно значими за
настъпване на разпоредените правни последици. В случая органът се е позовал на
липса на разрешение за придобиване на оръжието от Н. и такъв, удостоверяващ
произхода му. Волята на административния орган е обективирана ясно, изложените
съображения се свързват с пречки за издаване на исканото от Н. разрешение. Дали
са налице и относими тези пречки, е въпрос на материална законосъобразност на
акта.
Не се
установяват съществени нарушения на относимите административнопроизводствени правила, които да обусловят отмяна на
акта на това основание. Не е спазен предвиденият в чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ
едномесечен срок за произнасяне, но това процесуално нарушение не е съществено,
защото се касае за срок с инструктивно значение, нарушението не е довело до
накърняване правото на участие на заинтересованото лице в производството, нито от
спазването на срока може да се направи извод, че резултатът би бил друг. Спазено
е изискването на чл.83 ал.1 от ЗОБВВПИ за извършване на проверка по заявлението,
вкл.факта на придобиване на оръжието, за което се отнася искането. Спорът е по
факта на придобиване на оръжието, както и дали се следва отказ по заявлението
от твърдяната липса на разрешение за придобиване.
При проверка на акта за съответствието
му с материалния закон съдът констатира, че неправилно административният орган
се е позовал на разпоредбата на чл.76, ал.4, т.1 от ЗОБВВПИ. Действително тя
сочи като необходим документ този, удостоверяващ начина на придобиване на
огнестрелните оръжия и боеприпаси при наследство и като награда, но в
производства по разрешаване на придобиването във визираните хипотези. В
настоящия случай тази норма е неприложима, защото от Н. не е подадено заявление
за разрешаване придобиването на късо огнестрелно оръжие с посочени по-горе
индивидуализиращи признаци. Със заявление вх.№ 734-К от 25.05.2016г Б.Н. е
поискал разрешение за съхранение и носене на процесното оръжие, следователно приложими
са разпоредбите на чл.79, ал.1 и чл.81, ал.1 от ЗОББВВПИ.
Вярно и относимо е обаче посоченото
на второ място обстоятелство като пречка за издаване на исканото от Н.
разрешение — че не е представено разрешение за притежаване на оръжието. При подаване на изискуемите от чл. 79, ал.1 и
чл. 81, ал.1 заявления и приложения към тях ЗОБВВПИ дава възможност физически
лица, притежаващи разрешение за
придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси, да получат и такива за
съхранение и носене при наличие на условията за това. Заявителят не притежава
именно разрешение за придобиването на процесния пистолет.
Придобиването на оръжие по наследство е обусловено от
разрешаване на придобиването както по сега действащия закон (чл.50 ал.4 ЗОБВВПИ), но и при действието на отменения Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия
и боеприпасите /действал в периода 1998г-2010г/ по аргумент от чл.30, ал.1 от
ППЗКВВООБ /отм/, така и при действието на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и
боеприпасите /действал в периода 1950г-1998г/ по аргумент от чл.31, ал.,1 т.3
от ППЗКВВОБ. Жалбоподателят Н. сочи, че е придобил оръжието около 1991г, когато
го е получил фактически от майка си и по наследствено правоприемство от нея т.е.
при действието на ЗКВВОБ /1950—1998г/. Съгласно чл.7 ал.2 от този закон - ЗКВВОБ
/отм/, който получи по наследство завет или дарение взривни вещества,
огнестрелни оръжия или боеприпаси, е длъжен в седемдневен срок от приемането им
да поиска от органите на МВР разрешение
за притежаването или носенето им. Според чл.31, ал.1, т.3 от ППЗКВВОБ/отм/,
разрешения за притежаване и носене на огнестрелни оръжия и боеприпаси се
издават на лица, притежаващи огнестрелно оръжие, което им е семеен спомен или
правителствена награда. Оръжието на последните не може да бъде притежавано или
носено без разрешение от органите на МВР, а когато не се налага носенето му, се
запечатва по начин да не може да бъде употребявано.
Разрешителен е и регламентираният за подобни хипотези
режим в чл.17, ал.1, т.3 и ал.3 от Наредбата, на която се позовава
жалбоподателят - Наредба № 15.25.02.1997г за условията и реда за внос, износ,
пренасяне, търговия, покупко-продажба, съхраняване, колекциониране и носене на
огнестрелни оръжия, боеприпаси и контрол над тях, обн.ДВ бр.18 /28.02.1997г, отменена
ДВ бр. 78 от 3.09.1999 г. Според чл.17, ал.1, т.3 от Наредбата разрешения за
закупуване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси се издават
на лица, притежаващи огнестрелно оръжие, което им е семеен спомен или
правителствена или ведомствена награда. Съгласно ал.3 на чл.17 от Наредбата, на
лицата по ал. 1, т. 3, когато оръжието е семеен спомен, се издават разрешения
за носене само при доказана необходимост, а когато не се налага носенето му,
оръжието се запечатва по начин да не може да бъде употребявано.
Действащият понастоящем режим на придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия също е разрешителен, вкл.в
случаите когато оръжието е придобито по наследство /чл.50 ал.1 и ал.3 и чл.56
ал.1 от ЗОБВВПИ/. Съгласно чл.56 ал.1 от ЗОБВВПИ, лицето по чл.50 ал.1-3, което е получило разрешение за придобиване
може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите
изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи
и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на
разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от
оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождение
на обекта на съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. Също в
смисъл, че се следва преди разрешаването на дейностите по съхранение и носене,
да е разрешено на това лице придобиването
на конкретното огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, са и разпоредбите на
чл.79 ал.1 и чл.81 ал.1 от ЗОБВВПИ.
От доказателствата по делото не се установява да е
разрешено придобиването на пистолет м.”Колт”, кал.25 /6.35 мм/, № 31500.
Представеното по делото Разрешение №
43/19.05.1999г на Началник РПУ Стара Загора, макар и отнасящо се за същия
пистолет и в отговор на подадено от Б.И.Н. искане за разрешаване притежание и
съхрание на оръжието, позволява само съхрание на оръжието за определен период
от време, вече изтекъл. По делото не се спори, че разрешението за съхрание е с
изтекъл срок и не е подновено. Не се
спори и затова, че при подаване завление вх.№734-К от 25.05.2016г Н. не е
удостоверил, че му е издадено разрешение за притежаване на процесното
огнестрелно оръжие като необходима предпоставка да се разрешат съхранението и
носенето. Издадените на лицето разрешителни касаят други оръжия. Правилно
органът приема за пречка при разрешаване съхранение и носенето му фактът, че не
е представен документ, удостоверяващ придобиването на конкретното оръжие.
По тези съображения оспореният отказ като постановен от компетентен орган, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и изискванията за форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, се явява законосъобразен. Жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2
предл.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.И.Н. ЕГН ********** *** против Отказ за издаване
на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие №
19593-188 от 03.11.2016г на Началника на Първо Районно управление при ОД на МВР
гр.Стара Загора като неоснователна.
Решението подлежи на касационнно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :