№ 194
гр. Тетевен, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20234330100532 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК:
*********, в качеството му на правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С. А.“, клон България, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, адрес за кореспонденция: гр. София,
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, чрез юрисконсулт К. З., срещу А. М. С., ЕГН:
**********, с адрес с. Градежница, ул. „улица“ № 67 с цена на иска: 3 848.40 лева.
В исковата молба се твърди, че 29.07.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
като кредитор и А. М. С. като кредитополучател е сключен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта № PLUS-*******. С договора било предвидено, че кредиторът може да
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит
до 10 000.00 лева, като било уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и
свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след
активирането й.
Сочи се в исковата молба, че доколкото с договора било уговорено, че револвиращият
кредит ще произведе действие, след като длъжникът активира издадената му кредитна карта
по указния от кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения договор били
поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - активиране и използване на
издадения от кредитора платежен инструмент. Касае се за отлагателно условие, при
сбъдването на което възникват задължения за кредитополучателя да извършва плащания по
картата.
Ищцовото дружество заявява, че усвояването на суми от кредитния лимит
категорично представлявало сбъдване на уговореното между страните условие, което води
до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми
респективно плащане на минимална погасителна вноска. Договорът за заем се считал за
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума,
което следва от неговата същност на реален договор.
1
Заявява, че предвид изложеното и процесният договор за револвиращ потребителски
кредит CARD-*** бил сключен на 23.08.2019 г. с първата трансакция по кредитната карта.
След активация на картата кредитополучателят могъл да я използва само лично като е
длъжен да пази в тайна своя ПИН.
Сочи, че след усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя
възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15 число на месеца.
След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът, в който картодържателят бил
длъжен да направи погашение по кредита.
На следващо място се сочи, че извлечението се изпращало на адреса на електронната
поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен
адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не
било основание за неплащане на погасителна вноска. Месечни погасителни вноски се
правели до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в размера.
Ищцовото дружество заявява, че съгласно договора за използването на револвиращия
кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния
лимит за времето на ползването му. ГПР бил изчислен при допускането, че общият размер на
кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасявал на равни месечни
вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателят заплащал и таксите предвидени в
тарифата, поместена в приложението. При забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата.
Моли съдът постанови решение, с което да осъди длъжника А. М. С., ЕГН:
**********, да заплати на ищеца дължими суми по договор за кредит № CARD-***, както
следва:
- 2 902.18 лева - главница,;
- 783.02 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 08.08.2022
година;
- 163.20 лева - мораторна лихва за периода от 04.08.2022 г. до 16.02.2023 г.
- лихва за забава, начислена на основание чл. 86 ЗЗД за периода от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Моли съда да осъди ответника да ни заплати и сторените съдебни разноски за
настоящото производство, включително и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.
Ответника в указания срок е подал писмен отговор на Исковата молба, в който завява,
че от приложените доказателства не става ясно, какъв е определеният за кредитополучателя
кредитен лимит, как е съобщен на ответника кредитния лимит, кога е съобщен, има ли данни
това съобщение да е достигнало до ответника. В тази връзка сочи съдържанието на месечно
извлечение, приложено към ИМ. Същото е за периода 16.06.2022 г. - 15.07.2022 год., като в
него е изписано - Кредитен лимит: 3 000 лв. Общо използвана сума: 3 685.20 лв., като не
ставало ясно, как държателят на картата е използвал сума, над кредитния лимит, на какво
основание е начислена дължимата сума.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
2
422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и във вр.
чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
На 29.07.2019 г. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А.“, клон
България, с ЕИК: *********, като кредитор, и А. М. С., ЕГН: **********, като
кредитополучател, е сключен писмен договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*******
(приложен по делото) със следните параметри: размер на кредита за потребителски цели: 14
000 лв.; застрахователна премия: 3 150,00 лв.; общ размер на кредита: 14 000 лв.; такса
ангажимент: 490 лв.; брой погасителни вноски: 60 броя; месечна погасителна вноска: 399,68
лв.; обща стойност на плащанията: 23 980,80 лв.; ГПР: 20,48 %; лихвен процент: 17,09 %.
Договорът е подписан от страните. В раздел озаглавен „Отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“, е предвидено, че кредиторът
може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лв., като кредиторът ще издаде и предостави картата на
кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит
на кредитополучателя, като във всеки случай издаването на кредитната карта ще бъде не по-
късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита, а ако в този срок не
бъде издадена кредитна карта, този раздел от договора не произвежда действие и ефект
между страните (чл. 12 от договора). Предвидено е също, че всички задължения,
произтичащи от този документи свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат
само след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта (чл. 12, изр.
последно от договора). В договора е посочено, че кредитният лимит, който се определя
едностранно от кредитора, няма да надвишава посочения максимален размер и представлява
револвиращ потребителски кредит предоставен от кредитора на кредитополучателя за
ползване посредством кредитната карта, както и че определеният кредитен лимит може да
бъде преразглеждан от кредитора и променян по негово предложение, като новият кредитен
лимит влиза в сила след съобщаването му от кредитора на кредитополучателя чрез избран
от кредитора способ (чл. 13 от договора). Съгласно чл. 14 от договора, кредитополучателят
ще може да извършва трансакции (операции) чрез кредитна карта до размера на разрешения
кредитния лимит, в рамките на дневните трансакционни лимити, като всяка трансакция с
кредитната карта представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит.
За ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху
усвоената част от кредитния лимит за срока на ползването му (чл. 16, изр. 1 от договора). В
същата разпоредба е предвидено още, че кредитополучателя да заплаща на кредитора и
предвидените в договора такси за ползване на кредитната карта, като всички такси дължими
на кредитора и/или на трети лица по повод и/или във връзка с извършване на трансакции с
кредитната карта ще бъдат удържани от разполагаемия кредитен лимит, като лихвите и
таксите ще бъдат посочени в приложение-неразделна част от договора. В чл. 17 от договора
е посочено, че кредиторът ще изготвя и изпраща извлечение отразяващо състоянието на
задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършваните
трансакции, но не по-малко от веднъж годишно, със следното минимално съдържание на
извлечението: период, за който се отнася; извършени през периода трансакции; разполагаем
кредитен лимит; начислени лихви; минимална погасителна вноска. Съгласно чл. 18 от
договора, кредитополучателят ще заплаща месечна погасителна вноска до изплащането на
начислените задължения, като месечната погасителна вноска ще бъде посочена в
приложението към договора и ще покрива задължението в последователност разноски,
лихви, главница. В случай, че плащане не бъде извършено в рамките на 2 месеца от
последното плащане, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска
(чл. 20, изр. последно във вр. с чл. 5 от договора). Съгласно чл. 15, договорът за револвиращ
потребителски кредит е безсрочен.
3
По делото е представено и приложение CARD-*** от 29.07.2019 г., към договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-*******, което приложение е подписано от кредитора, но
няма положен подпис от кредитополучателя. В това приложение е предвидено, че
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 3 000 лева, при
годишна лихва и такси за ползването му посочени в същото. В приложението е
обективирана таблица, в която е посочен лихвен процент-35%, ГПР- 44,9 0%, минимална
погасителна вноска при различни размери на усвоен кредитен лимит, както и вида на
кредитната карта и различните видове такси. В т. 17 на това приложение е посочено, че ГПР
е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока
разходи, съгласно условията на договор за кредит.
Кредитната карта е получена от В. Д. (приложената по делото обратна разписка). По
делото е представено месечно извлечение по договора от 15.07.2022 г. за отчетен период
16.06.2022 г. - 15.07.2027 г. На 08.08.2022 г. ищецът е изготвил "последна покана" до
ответника за погасяване в 7-дневен срок на задължението му по револвиращия
потребителски кредит, който обявяват за предсрочно изискуем, поради преустановени
плащания на вноските по договора на 01.07.2022 г. По делото не са представени
доказателства за изпращането и получаването от ответницата на тази покана.
На 28.02.2023 г. ищцовото дружество е подало до Районен съд гр. Тетевен заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на
сумата от 2 902,18 лева - главница, сумата от 783,02 лева - възнаградителна лихва за периода
от 01.07.2022 г. до 08.08.2022 г. и сумата от 163,20 лева - мораторна лихва за периода от
04.08.2022 г. до 16.02.2023 г., за погасяване на задължение по договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-***, ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски. По подаденото заявление е образувано ч. гр. д. №
138/2023 г. по описа на РС-Тетевен, като е заявено пред заповедния съд по Ч. гр. дело №
138/2023 г. по описа на РС – Тетевен, че поканата за предсрочна изискуемосте връчена на
08.08.2022 г. по реда на чл. 14, ал. 2 от ЗПК – фингирано връчване. Този аргумент не е
възприет нито от заповедния съд по Ч. гр. дело № 138/2023 г. по описа на РС – Тетевен, нито
от въззивната инстанция по ВЧГ дело № 209/2023 г. по описа на ОС - Ловеч.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е, че
издадената кредитна карта е с лимит от 3 000 лв., като в периода от 26.08.2019 г. до
25.11.2019 г. чрез картата е усвоена сума в размер общо на 3 092,00 лв. Видно е още, че от От
експертизата е видно също, че за периода от 26.08.2019 г. до 25.11.2019 г. ищцовото
дружество е начислявало такси, лихви и суми за застраховка, подробно описани в
експертизата, както и че към датата на блокиране на кредитната карта дължимата от
ответницата сума е в размер на 3 685.20 лв. По делото не е представен сключен
застрахователен договор, на основание на който да са начислявани суми по кредитната
карта. От заключението на вещото лице е видно още, че към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /28.02.2023 г. / задължението на А. С. по
потребителския револвиращ кредит № CARD*** е в общ размер 3851,81 лева, от които 2
902,18 лева - главница, 783,027 лева - договорна лихва за периода от 01.07.2020 г. до
08.08.2022 г. и 166.61 лева - законна лихва за забава за периода от 04.08.2022 г. до 28.02.2023
г.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че
ответникът е неизправна страна по сключен с ищеца договор за отпускане на револвиращ
4
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-***. Страни по
настоящото дело са страните по заповедно производство по ч. гр. д. № 138/2023 г. по описа
на РС-Тетевен. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за
вземането си, тъй като е направен отказ от заповедният съд за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение. Настоящият иск е предявен в указания срок. Налице е и
съответствие на вземането (между предмета на искането по реда на чл. 410 от ГПК и
предмета на предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК иск).
По основателността на предявените искове:
В настоящият спор се установи се, че на 29.07.2019 г. между „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А.“, клон България, с ЕИК: *********, като кредитор, и А. М.
С., ЕГН: **********, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-*******, в който е предвидена и възможност за предоставяне за ползване на
кредитна карта, като задълженията свързани с ползването й възникват след нейното
активиране от кредитополучателя. Не се спори, а и от доказателствата по делото се
установи, че А. С. е получил и активирал издадената му кредитна карта по приложение
CARD-*** към договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*******, с
първоначален кредитен лимит от 3000 лв.
Правоотношенията между страните по спора се уреждат от норми от императивен
порядък, които са установени в публичен /обществен/ интерес с оглед целта на закона - да
осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставянето на потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/.
Съдът следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или
отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се
касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално
уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. / в този см. т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно
дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответното
дружество е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. от ЗПК. За
този си извод, съдът има предвид предмета на договора - предоставяне в собственост на
пари в определен размер срещу поемане на задължение за връщането на сума в същия
размер в посочения в договора срок, както и страните по него - физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Спрямо процесния договор за потребителски кредит са приложими
особените изисквания за действителност по ЗПК и общите правила за валидност на
договорите, съгласно чл. 26-33 от ЗЗД.
Процесният договор е потребителски договор по смисъла на чл. 9 от Закона за
5
потребителските кредити, поради което следва да отговаря на императивните изисквания за
форма и съдържание, уредени в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 10,
ал. 3 от ЗПК изрично предвижда, че изискването за форма и очертаване елементите на
договора по ясен и разбираем начин се прилага за всички изменения и допълнения към
сключения договор, които се подписват от двете страни по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2
от ЗПК, кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
Съдът намира, че в процесния договор не са спазени законовите изисквания за
неговото съдържание по следните съображения:
Клаузите на раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта“ от подписания между страните договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-*** от 29.07.2019 г., са общи - не съдържат конкретните елементи
(условия) на предоставения револвиращ кредит с кредитната карта (не съдържа размер на
предоставения кредитен лимит, лихвения процент по кредита, ГПР, минималната месечна
погасителна вноска, такси - т. 7, т. 9, т. 10, т. 11, т. 17 на чл. 11 от ЗПК), а приложението към
договора, което урежда конкретните условия на револвиращия кредит не е подписано от
кредитополучателя, съгласно (т. 27 на чл. 11 от ЗПК).
На самостоятелно основание, в приложение CARD-*** към договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-******* отново не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
по следните съображения: В таблицата, обективирана в приложението, е посочен ГПР в
размер на 44,90%, а в т. 17 е посочено, че ГПР е изчислен „при допускането, че общият
размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни
месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на Договор за
кредит“, която разпоредба съдът намира за неясна и неразбираема за потребителя - липсва
яснота досежно всички разходи, които са пряко свързани с кредитното правоотношение,
както и липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита, съгласно
приложение 1 към ЗПР.
Предвид изложеното, съдът намира, че договорът за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*** е недействителен.
В този случай кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не и лихва и други разходи по кредита (чл. 23 от ЗПК). ), Установи се, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ответника
е усвоил чрез издадената му кредитна карта суми в общ размер на 3092,00 лева и е заплатил
суми в общ размер на 3000,90 лева. /съгласно изготвеното заключение на вещо лице по
Задача 1 – Таблица 1/. Следователно, от чистата стойност на кредита е останала незаплатена
сума в размер на 91,10 лева.
Револвиращият кредит е възобновяем кредит в рамките на предварително уговорена
кредитна линия. В процесния договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит е
предвидено, че същият е безсрочен. За да е изискуем процесния кредит, респ. да е настъпило
задължението на длъжника да върне предоставената му в заем сума, е необходимо договорът
за кредит да е прекратен, респ. ищецът да е отправил до ответника покана/предизвестие в
тази насока. В ЗПК, който е специален спрямо ЗЗД, е предвидено, че договор за
потребителски кредит с неопределен срок се прекратява с оправяне на двумесечно
предизвестие. По делото не се установи ищецът да е отправил до ответника такова
предизвестие преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК - в представената по делото „последна покана“ от 08.08.2020 г. не е даден такъв
срок, а и в нея не се съдържа изявление на кредитора за прекратяване на договора след
6
изтичане на определения от него срок за изпълнение. Освен това, не се събраха
доказателства тази покана да е получена от ответника. Съдебната практика приема, че
исковата молба може да бъде разглеждана и като изявление за прекратяване на договора. С
получаването на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца
за прекратяване на договора (включително и в хипотезата на получаване на исковата молба
от ответника), поради което предоставеният кредит е изискуем.
Изхождайки от изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи до
размера на 91,10 лв. - главница, а в останалата част до претендираната сума за главница от
2902,18 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Като неоснователен следва да се
отхвърли и иска за заплащане на лихва за забава за периода от 04.08.2022 г. до 16.02.2023 г.,
тъй като в този период ответника не е бил в забава - до него не е достигнала изпратена от
ищеца покана за доброволно изпълнение, каквато е необходима при безсрочните
задължения. Върху уважената главница ответника дължи заплащане на законна лихва от
момента на получаване на подаване на заявлението за издаване на заповед по реда на чл. 410
от ГПК – 28.02.2023 г., до окончателното й изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, пропорционално
на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Предявен размер: 3 848.40 лв. Уважена част: 91.10 лв. Отхвърлена част: 3 757.30 лв.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски. Ищецът е направил разноски в размер
общо на 589.18 лв., от които 139.18 лв. – платена държавна такса, и 300 лв. - депозит за
съдебно - счетоводна експертиза. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт на ищеца в размер на 150 лв. Предвид направените и определени по делото
разноски и уважения размер на иска ответника следва да заплати на ищеца сумата от 17,68
лв. за направени по делото разноски.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Ответника следва да заплати на ищеца и сумата от 5,31 лв. за
направени по заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от иска.
От страна на ответника в производството са претендирани разноски за процесуално
представителство, осъществено от адвокат, в размер на 500 лева. От страна на процесуалния
представител на ищцовото дружество е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски. Настоящият съдебен състав не намира възражението за
основателно, с оглед определеният материален интерес, с оглед активното процесуално
поведение от страна на процесуалният представител, адв. С., както и с броя на проведените
съдебни заседания, на който процесуалният представител се е явил. На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК на ответника следва са се присъдят разноски, с оглед отхвърлената част от иска, в
размер на 485 лева.
С оглед направеното искане от стана на ищцовото дружество за прилагане на
компенсация на присъдените разноски, то съда следва да осъди ищцовото дружество да
заплати на ответника разноски, в размер на 462.01 лева, след компенсация.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА, А. М. С., ЕГН: **********, с адрес с. Градежница, ул. „улица“ № 67, да
заплати на дружеството ищец на „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, суми, както
следва:
- на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 91.10 лева, главница
по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит сключен на 29.07.2019 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и А. М. С. като кредитополучател за
издаване и ползване на кредитна карта CARD-***, активирана на 23.08.2019 г., ведно със
законната лихва от 28.02.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 91.10 лева до пълния предявен размер от 3 848.40 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, искове за
осъждане А. М. С., ЕГН: **********, с адрес с. Градежница, ул. „улица“ № 67, за
заплащането на сумите, както следва:
-на основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД сумата от 783,02 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 01.07.2020 г. до 08.08.2022 г.;
-на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 от ЗПК сумата от 163,20 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 04.08.2022 г. до 16.02.2023 г.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, ДА ЗАПЛАТИ на А.
М. С., ЕГН: **********, с адрес с. Градежница, ул. „улица“ № 67, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 462.01 лева, разноски по делото след компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8