№ 1539
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20211110169494
по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл. 183 и чл.200 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуването на права на вземания на ищеца /фирма/, ЕИК **********,
представляван от С.Х.Б. и Г.Н.П., с адрес: /фирма/ срещу Б. Г. Н., ЕГН **********, с адрес
/адрес/, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл.
124 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК с искане да се произнесе с
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата
от 99,00 лв., главница по договор за продажба и изплащане № ********* от 11.04.2019 г.,
сключен с /фирма/, както и мораторна лихва за забава в размер на 12,46 лв. за периода от
21.02.2020 г. до 18.05.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
в съда 04.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. д.№ 31479/2021г. по описа на СРС, ГО, 74 състав.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 99,00 лв. /деветдесет и девет лева/, съставляваща
дължима главница по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законна лихва от
03.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 21.02.2020 г. до
18.05.2021 г. в размер на 12,46 лв. /дванадесет лева и 46 стотинки/, държавна такса в размер
на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста
лева/
По предявеното заявление било образувано ч.гр. д. № 31479/2021г. по описа на СРС,
74 състав и издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. В законоустановения
едномесечен срок длъжникът депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради
което било образувано настоящото исковото производство.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни материални права при твърденията
да са налице възникнали договорни отношения между /фирма/ и ответникът Б. Г. Н. по
силата на Договор за продажба на изплащане Договор за продажба на изплащане от
11.04.2019 г., сключен между /фирма/ и длъжника.
Ищецът основава исковете си на неточното изпълнение от страна на ответника на
договорните задължения, като твърди, че ответникът се задължил да заплати продажната
цена на веща, съобразно погасителния план към договора.
С оглед забавеното изпълнение от страна на длъжника /фирма/ сключило договор за
поръчителство със /фирма/, което дружество в качество си на поръчител поело задължение
да уведоми длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към /фирма/.
1
Поради липса на доброволно плащане от страна Б. Г. Н., след като бил поканен за
това, на основание чл.2.2.3 от договора за поръчителство от 07.11.2014г. ищцовото
дружество заплатило на /фирма/ дължимата от ответника сума в размер на 99,00 лева, за
което бил съставен приемо- предавателен протокол. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 99,00 лв., главница
по договор за продажба и изплащане № ********* от 11.04.2019 г., сключен с /фирма/,
както и мораторна лихва за забава в размер на 12,46 лв. за периода от 21.02.2020 г. до
18.05.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда
04.06.2021 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор
от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен по основание и по
размер. Навежда твърдения, че не бил уведомен по реда на чл. 143 от ЗЗД като не получил
уведомление и фактури за дължимите суми. Твърди извършено плащане в размер на 290,99
лева, представящи главница и дължими лихви. Счита, че не били налице основанията на чл.
143 от ЗЗД за възникване на регресни права на поръчителя. По аргумент на цитираната
норма длъжникът не отговарял към поръчителя, а ако изпълнил задълженията си, преди да е
бил уведомен за направеното от поръчителя плащане, а ако поръчителят не бил изпълнил
задължението си, без да уведоми длъжника, последният можел да му противопостави
възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението, като и в двата
случая поръчителят можел да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо бил
получил. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да
му бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че между ответника и
/фирма/ е възникнало валидно облигационно отношение, породено от договор за продажба
на изплащане от 11.04.2019 г., по което правоотношение ответникът е неизправна страна,
сключен договор за поръчителство между ищеца и /фирма/, по силата на който ищецът е
поел задължение да обезпечи вземанията на кредитора срещу длъжника, че е уведомил
ответника за отправено към него от кредитора искане за плащане и за самото плащане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
между /фирма/ и ответника е сключен договор за продажба на изплащане № ********* от
11.04.2019 г. Поради което съдът приема, че между /фирма/ и ответника е възникнало
валидно облигационно отношение, по силата на което първият е прехвърлил собствеността
върху апарат „Nok2.1 DS Blue Copper“ срещу задължението на ответника да заплати цената
разсрочено на 23 броя месечни вноски всяка в размер, посочен в погасителния план към чл.5
от сключения договор, както и възнаградителна лихва, при общ размер на всяка вноска от
4,50 лв. на месец. Видно от изготвения приемо-предавателен протокол на 11.04.2019 г.
мобилният апарат е предаден на ответника от служител на /фирма/.
Не е спорно между страните, а и приетите по делото договор от 07.11.2014 г.,
сключен между /фирма/ (с ново наименование /фирма/) и /фирма/ и анексите към него, се
установява, че между посочените страни е възникнало облигационно отношение. В чл. 1 от
съглашението е посочен предмет на договора: извършване на кредитен скоринг на
потребител с цел сключване на договор за продажба на изплащане и гарантиране чрез
поръчителство на вземанията на /фирма/ от абонати по договори за продажба на изплащане.
Съгласно чл. 2.2.3. от договора след изтичане на 20 дни от издаването на фактура на
некоректен платец /фирма/ изпраща на ищеца справка за дължимите суми по съответния
договор за продажба на изплащане. Изпратената справка представлява покана към /фирма/ в
качеството му на поръчител да погаси в 1-месечен срок от получаването й задължението на
абоната.
Съгласно чл. 12.3 от договора за продажба на изплащане, сключен между ответника и
/фирма/ при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски дължимите
до края на срока на договора суми стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тях
и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.
Установява се, че на 03.12.2019 г. ищецът е подписал приемо-предавателен протокол
/л. 50 по делото/, посредством който му се предявяват за плащане задължения на 323 абоната
2
на /фирма/, сред които и задължението на ответника по настоящото дело, описано по
основание и размер. От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че в
качеството си на пълномощник на /фирма/ е изпратил до ответника уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост, като пратката се е върнала в цялост с отбелязване, че не
е потърсена. Поради което настоящият съдебен състав приема, че не е налице валидно
уведомяване за настъпване на предсрочна изискуемост. Въпреки това обаче липсата на
точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от
ответника и /фирма/ за погасяване на задължението, следва да бъде съобразено в рамките на
исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците
на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължението. Длъжникът –
ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните. Съдът като съобрази, че падежът на
последната вноска по подписания между страните погасителен план е настъпил на
11.04.2021 г., т.е. малко преди иницииране на заповедното производство, счита, че
вземането е станало изискуемо. Следователно към момента на изпълнение от страна на
поръчителя не е било изискуемо цялото вземане, но доколкото изискуемостта е настъпила
впоследствие, то това не следва да се отрази на възникването на правото на поръчителя да
търси реално изпълнение за платеното от него вместо длъжника задължение.
От представеното от ищеца платежно нареждане и приетия приемо-предавателен
протокол № 281/22.04.2020 г. се установява, че на 21.02.2020 г. ищецът, в качеството си на
поръчител, е заплатил сумата в размер от 99 лв. за погасяване на задълженията на
ответника, възникнали от договора за продажба на изплащане. Поради което съдът приема
за установено, че поръчителят е изплатил остатъчното задължение вместо длъжника –
ответник по делото.
Съгласно чл. 146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в
правата на кредитора. Това обаче не означава, че поръчителят продължава да събира същото
вземане, което е имал кредиторът, а означава само, че поръчителят придобива правото да
събере от длъжника онова, което е изплатил срещу задължението на същия към кредитора,
като се възползува от обезпеченията, които е имал последният. Вземането на поръчителя се
различава от вземането на първоначалния кредитор както по своето основание и по момента
на възникването, а в някои случаи и по размера си; то винаги има за свое основание
изпълнението на чуждо задължение. Размерът му обхваща само действително заплатеното
от поръчителя, което може да превиши размера на задълженията на длъжника, защото
включва действителния размер на дълга, лихвите и разноските, включително и тези по
изпълнението. То възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на
длъжника към кредитора. До този момент между длъжника и поръчителя не съществувала
правна обвързаност, по силата на която поръчителят да има правото да търси от длъжника
някаква претенция. Едва когато той заплати дълга към кредитора, в негова полза възниква
правото да търси онова, което е заплатил. От този момент той става кредитор на длъжника
вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника е възникнало
задължението да му плати онова, което той е заплатил за негова сметка. Тъй като по делото
се установи безспорно, че именно поръчителят е заплатил задължението на ответника към
кредитора /фирма/ съдът счита, че в негова полза се е породило правото да търси
изплатената главница, лихви и разноски.
Наведеното от ответника правопогасяващо възражение за плащане на процесното
вземане съдът намира за неоснователно. Действително, от приетите по делото фискални
бонове /л.77-82 по делото/ се установява, че ответникът е платил на каса на /фирма/ сумата в
общ размер на 290,99 лв. в периода от 11.04.2019 г. до 30.08.2021 г. От приетата по делото
без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективна, пълна и безпристрастно изготвена, се установява, че извършените от ответника
плащания към /фирма/ са отнесени за погасяване на негови задължения за предоставени
далекосъобщителни услуги. Вещото лице е посочило, че във връзка с процесния договор за
продажба на изплащане ответникът е платил сума в общ размер на 9 лв. /която сума не е
предмет на предявените искове/, а остатъкът от 99 лв. е заплатен от ищеца /фирма/. Предвид
това, съдът намира, че представените от ответника фискални бонове не касаят плащане на
процесното вземане.
Видно от представените писмени доказателства, ищецът е изпратил уведомление до
ответника, с което се изявява намерение за плащане на дълга, но същото не се установява да
е достигнало до знанието на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ЗЗД
длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил
3
уведомен за направеното от поръчителя плащане. Цитираната разпоредба е уредена в защита
интересите на длъжника, тъй като същият може да разполага с възражения срещу кредитора,
както и с цел да се избегне двойно плащане. Затова в процесния случай е без значение дали
е отправено уведомление от поръчителя до длъжника по реда на чл. 143, ал. 1 ЗЗД и дали
същото е достигнало до знанието му, тъй като неуведомяването има за последица липсата на
отговорност на длъжника към поръчителя, само ако длъжникът е изпълнил задължението
преди да бъде уведомен, а по делото ответникът не успя да докаже изпълнение на дълга към
кредитора, респ. наличие на правоизключващи или правопогасяващи възражения.
Следователно за длъжника не са се породили неблагоприятни правни последици от факта на
изпълнение на задължението за плащане на продажната цена от страна на поръчителя към
кредитора.
По изложените съображения и доколкото не се доказа изпълнение от страна на
ответника, съдът счита, че предявеният иск за сумата от 99 лв., представляваща главница по
договор за продажба и изплащане № ********* от 11.04.2019 г., е основателен и доказан.
Ето защо следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава. В тежест на ответника по този иск е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл.143, ал.1, изр. 2 ЗЗД поръчителят има право и на законна лихва върху
заплатените суми от деня на плащането. С факта на самото плащане възниква регресно
вземане в полза на поръчителя за платените суми, ведно със законната лихва върху тях.
Видно от представеното от ищеца платежно нареждане, на 21.02.2020 г. поръчителят е
платил дължимите суми, от която дата се е породило регресното му вземане, ведно със
законна лихва. Същевременно длъжникът дължи заплащане на законна лихва само за онези
вземания, по отношение на които е бил в забава към момента на погасяване на
задължението от поръчителя – т.е. по отношение на дължимите 10 вноски за периода
11.05.2019 г. – 11.02.2020 г. на обща стойност от 45 лв. За поръчителя не може да възникне
вземане за законна лихва по отношение на непадежирали вземания, които е погасил, а както
се посочи по-горе по делото не се проведе пълно и главно доказване уведомлението за
настъпила предсрочна изискуемост да е връчено на ответника. За заявения период
21.02.2020 г. – 18.05.2021 г. дължимата мораторна лихва върху тази сума, изчислена
съобразно чл. 162 ГПК е 5,66 лв. Искът следва да се уважи до този размер и да се отхвърли
до пълния предявен размер от 12,46 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото производство съразмерно
на уважената част от исковете в размер общо на 586,87 лв. за държавна такса, депозит за
експертиза и уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по
сторените в протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените
доказателства заявителят е сторил разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за
адвокатско възнаграждние, като съобразно уважената част от предявените искове и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 305,17 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и ответникът съразмерно на
отхвърлената част от исковете. В случая видно от представените договори за правна защита
и съдействие ответникът е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. за заповедно производство и 300 лв. за исково производство. Направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът
съответства на минималните размери съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредбата на минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това съобразно отхвърлената част от
предявените искове и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъде присъдена сумата в
общ размер на 36,60 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл. 183 и чл.200 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД, че Б. Г. Н.,
ЕГН **********, с адрес /адрес/ дължи на /фирма/ /с предходно наименование /фирма//,
ЕИК **********, представляван от И.Л.П, с адрес: /адрес/ сумата от 99,00 лв.,
представляваща главница по договор за продажба и изплащане № ********* от 11.04.2019
г., сключен с /фирма/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда
04.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5,66 лв. - мораторна лихва за
забава за периода от 21.02.2020 г. до 18.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2021 г. по ч.гр.д. № 31479/2021
г. по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва над горницата от
5,66 лв. до пълния предявен размер от 12,46 лв.
ОСЪЖДА Б. Г. Н., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на /фирма/ /с
предходно наименование /фирма//, ЕИК **********, представляван от И.Л.П, с адрес:
/адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 586,87 лв., представляваща сторени
разноски по настоящото исково производство, както и сумата от 305,17 лв., представляваща
сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 31479/2021 г. по описа на СРС,
74 състав.
ОСЪЖДА /фирма/ /с предходно наименование /фирма//, ЕИК **********,
представляван от И.Л.П, с адрес: /адрес/ да заплати на Б. Г. Н., ЕГН **********, с адрес
/адрес/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 36,60 лв., представляваща сторени разноски
за заповедно и исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5